Как да запазим своята уникалност

каббалист Михаэль ЛайтманСъвременното егоистично възпитание заличава уникалността на човек. Филми, вестници, медии и интернет – всичко служи за това. Смяташ, че интернет ти помага да поддържаш връзка с другите, а в действителност той ти помага да бъдеш като всички останали. Той затваря по най-лош начин в себе си целия егоистичен, интегрален свят, в резултат на което всички ние сме взаимосвързани и всички сме едни и същи. Трябва да признаем, че интернет подпомага развитието ни и ни приближава до края на поправянето, тъй като разкрива злото – но по лош начин. От Мрежата получаваме стандартни примери и съставяме стандартен смисъл. „Виртуалната машина“ ни щампова с едно лице, като матрица.

В духовното, напротив, ти по никакъв начин не си подобен на друг. Ти си абсолютно оригинален и никой не може, не е в състояние да се намеси в това. Тъй като всички ние имаме различна настройка, работим на различни честоти и не се пресичаме, не сме във връзка по свойства. Във всеки има десет сфирот, но те се подразделят на десет и на още и още – и в крайна сметка, всеки е огромно кълбо от преплитащи се връзки. Всеки със своя мярка, свое качество. Може да приличаш на другия, но по никакъв начин не си му равен.

Въпрос: Но нали и в духовното обкръжение се въздейства върху човека?

Отговор: Там обкръжението само те насърчава да използваш своята изклюителност – и нищо повече. В нашия свят рекламата постоянно ти натрапва нещо, а в духовния – другарите само те пробуждат, „подбутват“ с помощта на завист, страст и амбиция, а ти действаш сам, вътре в себе си. Все едно ти дават акумулатор, но двигателят е твой, детайлите на възприятие – твои.

Въпрос: В нашия свят в стремежа си също използвам тези желания, които пробуждат в мен. Не е ли така?

Отговор: Не. Тук се се стремиш към шаблонен пример, който показват на всички. Демонстрират ти определен стандарт, а ти волю-неволю го реализираш – в облеклото, в поведението, а най-важното, във вътрешните си представи. Искаш или не, примерът действа.

И затова разработваме интегралното възпитание, където пример ще бъде „кръглата“ система, в която всички сме взаимосвързани. С това трябва да развенчаем всички останали примери. Иначе просто няма да оцелеем.

Въпрос: Но нали и в интегралното възпитание ще искам да приличам на някого?

Отговор: Всеки трябва да се уподоби на някого, който е по-преуспял. Например, като се занимаваш с културизъм, черпиш пример от Шварценегер и стимулиране от обкръжението, което го уважава. Заместваш своите желания под външния натиск и ги реализираш. С други думи, егоизмът те тласка напред и ти „извайваш“ себе си според общопризнатия образ и подобие – по примера на Шварценегер. Казали са ти, че трябва да бъдеш като него – и ти работиш върху себе си, за да приемеш неговата форма.

От друга страна, във вътрешната работа реализираш своите свойства, като ги преориентираш с егоцентризма навън. Това ти позволява да ги използваш по различен начин, да контактуваш с обкръжението по-различно. Придобиваш уникална възможност и изграждаш нещо ново. И въпреки че групата е еднородна, ти се свързваш с всеки един от другарите чрез собствените си свойства и тези връзки при всеки са различни. В крайна сметка, всеки има своя вътрешна памет.

А освен това, тук в теб не е заложена егоистична „картинка“, намерението да използваш другите. Напротив, превръщаш го в отдаване. И това зависи от твоите усилия, от това, доколко се издигаш над себе си. Всичко това е много лично и никой, дори по-висшият парцуф, не може да помогне в това на човек.

Казват ти, че трябва да се уподобиш на Даващия. Но къде е този Даващ? Призовават те да се обединиш с другарите си като един човек, с едно сърце. Но откъде да вземеш пример? Къде е еталонът?

Затова пък, до болка слушаш от обкръжението: „Ако не направиш това, нищо не струваш“. Как да стане? Защото няма модел за подражение. Вече хиляди пъти си прочел всяка статия – и както преди нищо не разбираш.

Всичко това е, за да търсиш сам. Обкръжението само те “подбутва”, и нищо повече. Другарите няма да ти дадат постери за стената, такива като с Шварценегер. Няма нагледен пример и ти не знаеш какво трябва да направиш. Просто беда.

И затова постоянно търсиш: „Може би така? А може би иначе? Как ли изглежда Творецът? Какво е това свойство отдаване? Как да се издигна над разума? Аз нищо не знам! Дайте ми поне нещо да видя, да почувствам!“ Духовното не се отчита от нашите сетива.

Това е истинската самореализация. Без натиск, дори и от Учителя. На урок той може „да се изкаже“, но във връзка с теб лично – никога. Не може да се навлиза във вътрешния свят на човек.

Въпрос: Значи трябва да достигна до отчаяние, не намирайки примери?

Отговор: Търси, не се отказвай. Примерът е заложен в групата и ще го намериш, ако се отдадеш на това търсене: „Трябва да го намеря. Образът на Твореца се крие там, сред другарите, в тяхната взаимна връзка“. Не го виждаш, но ако префокусираш погледа си, той ще се прояви, както в стерео изображение.

Това е твоята вътрешна работа и до нея никой няма достъп. Тук си само ти, изграждащ отношение към това, което се нарича „група“. Присъединяваш се и работиш там, докато не намериш образ, подобие – свойството отдаване: неговите граници, неговата същност, впечатлението, което оставя.

Въпрос: Но защо крият от мен този пример?

Отговор: А как да ти го покажат без подобие на свойствата? Творецът е пред теб. Свойството отдаване, висшата светлина запълва всичко. Поискай да получиш пример, приведи себе си в минимално съответствие, направи усилие (това се нарича молитва) – и Той ще ти помогне.

Тогава ще Го видиш, но вече с вътрешно зрение, много по-ясно, „школа“, проявяващ се във всички усещания, проникващ в далечината, хиляди пъти по-ясно от нашето зрение, което показва само външното и не ни дава  дори най-малка представа за вътрешното…

От урок по статията „Мир в света“, 12.09.2012

[88239]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: