Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 13–та беседа

18 декември 2011 г.

Два възгледа за кризата

Въпрос: Информацията за кризата, която сега влиза в активна фаза на развитие, – това негативна, отрицателна информация ли е?

Отговор: Минахме през период на вътреутробно развитие на плода и сега настъпва период на раждането: напъни, големи драматични явления, даже риск за майката и детето. Но ние считаме това за необходим акт в раждането, в проявлението в нашия свят сякаш от друг свят, от съвършено противоположното състояние, на новия човек.

Защо трябва да смятаме това за криза?..

Ако покажете на същество от друга планета това, което се случва с бременна жена: как се ражда нещо от нея, при това с крясъци, напъни, около нея се суетят хора, – то би помислило, че човек умира, че с него се е случило нещо, че тук нищо радостно няма.

А зад вратата стои мъж с букет, родственици. Съвършено непонятна картина.

Така че ние се отнасяме към кризата, като мъжа с букет, а вие се отнасяте към нея, като към извънземно.

Реплика: Когато започнеш да откриваш истината на човек, то информацията се възприема много болезнено.

Отговор: Не напразно природата зачертава, изтрива в жените спомена за раждането, защото им е било тежко, – и те отново са готови за това.

Виждаме, че се случва процес, който трябва да преминем, – нищо не можеш да направиш. И съгласно това, което преживяваме, трябва да издигаме следващото ниво, което достигаме с помощта на тази криза.

Самата дума ”криза” – означава раждане, издигане. И затова трябва да се отнасяме така.

Болката – това е поправяне

Въпрос: В психологията кризата се описва като болезнено явление, но ако човек го преодолява и не се дава, то ще последва преход на ново ниво, където се освобождава много енергия и човек започва да живее нов живот.

Отговор: Даже повече от това, всяка болка – това е акт на оздравяване от всяка болест.

Да допуснем, че е имало някаква неизправност. Сега тя по някакъв начин се поправя, компенсира се. И именно този отрязък, в който тя се компенсира и поправя, го считаме за болезнен. А в крайна сметка това вече е поправяне.

Ние специално се ваксинираме, вкарваме в организма микро -болка, за да предизвикаме у него положителна реакция, да се обезопасим от застрашаващи външни въздействия.

Ако бяхме събрали всички тези кризисни, болезнени признаци в едно, бихме забелязали, че към тях трябва да се отнасяме, като към раждане на новото състояние, като към оздравяване, към поправяне, като към наша корекция, като към нашия подем към нова степен.

Към новия свят: обучение и възпитание

Въпрос: На какво се основават принципите на управление и самоуправление в групата по интегрално възпитание и образование? Има ли в такава група място за самоуправление? Или тя трябва да се управлява твърдо, отвън?

Отговор: По принцип, в групата за интегрално обучение всичко е много близо до това, което е прието в колежите, на курсовете.

Трябва да има ред. Хората трябва да бъдат осигурени с всички необходими принадлежности: компютри, писалки, моливи, гуми и всичко останало. Тяхната задача е просто да възприемат материала и да го обсъждат.

Минимум половината от урока, ако не и голяма част от него – някъде две трети, подлежат на обсъждане. Това е и усвояване на материала, когато питат, отговарят, възразяват и т.н. Главното е, тези 30% от материала, които преподавателят е предал на учениците, да бъдат активно усвоени от тях.

Съществуват всевъзможно много методи на обучение. Всички те, по принцип, се състоят във взаимно участие, в дискусии, в изяснение. На всеки бива предлагана да даде своя пример по изучаваната тема, да възразява, да изразява това по друг принцип: за какво сме говорили, какво сме учили, къде е началото, краят, следствието и т.н., за да може всеки от участниците да преживее този процес, да го адаптира в себе си, да го усвои вътрешно, с чувствата и с разума.

Макар и нашата информация да е свързана интегрално със сърцето и с разума, трябва едновременно ясно да я разделим: ”Сега говорим от гледна точка на разума – механично, научно. А сега – с чувствата. Нека да пробваме да изразим

полученото обяснение на езика на информацията, а после – с усещанията. При това какви примери можете да приведете и да ги предадете чувствено, а после на обратно?” – и т.н.

В групата трябва да бъдат организаторите, възрастните, постоянно сменящите се дежурни от броя на учениците, помагащи да се води урока: дежурни по въпросите и отговорите, дежурни по подготовката на урока, по всички направления, даже отговорните за подаването на вода и т.н. Тук цари атмосфера, в която учениците се самообслужват, подготвят се и сами се въвеждат в този процес.

Практически, преподавателят се намира на едно ниво с тях, макар и да се намира фронтално, обучавайки ги. Но това може да бъде кръг или полукръг, вътре в който седи той, – но това не е важно. Желателно е те да се виждат един друг.

Ако това е много голям клас, то е необходимо всеки да се вижда на екран, който може да обхване целия клас.

Не мисля, че аудитория във вид на амфитеатър и преподавател, стоящ до дъската е подходящият начин за изнасяне на урок. Днес повече подхожда полукръг от ученици с преподавател.

Но това може да бъде и традиционен клас със чинове и столове. Обикновено използваме чиновете, на които хората седят, пишат, записват лекциите на mp3 и други устройства. Много често, при нас идват ученици, не владеещи езика, на който се преподава. Естествено, че им осигуряваме превод.

Всички уроци се записват на видео и се пазят в архива – това е закон.

Що се касае за процеса на възпитание, то там е съвършено друга форма на занятия. Там всичко е построено на обсъждане.

Занятията се водят от възпитатели, които задават определен материал, вида му, темата за обсъждане, защото не можем произволно да минаваме от тема на тема.

Състоянието на групата обикновено е демократично, равно. Всичко е построено на изследвания, на съпреживявания, на участия, на възражения, на спорове, на обсъждания.

Една от формата на занятията – това е вживяването в образ. Говорим за това, което се случва в семейството, между родителите и децата, между собствениците и работниците, между началниците и подчинените, или между приятели, защото тези проблеми, които трябва да решаваме и да доведем до интеграция, до взаимодействие, взаимна отстъпчивост, взаимно разбиране, сливане, съединение. Караме учениците да играят една или друга роля, да преминават, да влизат в ”чуждата кожа” – от ”вълк в овца” и обратно.

Много време се отпуска за игри и обсъждания: как реагира на това обкръжението, правилно ли се изразява то, и аз бих добавил – как това се случва в живота, в крайна сметка? Тоест човек се учи от себе си и от другите.

Тук е много важно да се натрупат колкото се може повече вътрешни образи, за да се научим да разбираме другите. Това е най-важната част от възпитанието, защото то е интегрално.

Интегралното възпитание се заключава в това, че мен ме учат на правилна връзка с другите. Това означава да ги разбирам, възможно е да простя или напротив – да разбера и да променя себе си, спрямо тях; да се ”вселя” в другия човек,”да изляза” от него,”да изляза извън себе си”. Тоест тук се създава възможност за влизане и излизане на човека в/от себе си, над себе си, в групата, когато, предизвиквайки особени конфликтни състояния, рязко ти изясняват, доколко може би ти не си прав, нежелателен.

По принцип, излизането на човека ”извън себе си” и мигновеното разбиране на другия, практически трябва да се доведе до автоматизъм, когато обективното възприемане на света става за него обичайно и по навик, както за актьора, играещ роли. Артистите винаги играят – те вече не могат да не играят някого или нещо. Те вече ”са забравили себе си” и през цялото време играят някакви образи.

Това може да се наблюдава и при децата, особено при подрастващите, които са се нагледали на холивудски филми и просто изиграват героите. Те даже могат да различат кой на кого прилича, буквално копирайки от екрана разни навици, движения, изрази. Това е културата им.

Разбира се, не трябва да насаждаме такава култура – постоянна игра в чужди образи, но трябва да научим хората на възможността да излизат извън себе си и да доведем това до автоматизъм. Ако нещо се окаже неприемливо за теб, да не отблъскваш веднага това от себе си, а напротив, да се постараеш да разбереш: ”В какво се състои работата? Защо се случва това?”. Тоест не се настройваш против, сякаш се защитаваш, а напротив, изясняваш: ”Как може да има такова отношение? Защо го възприемам имено така?”

Върху това са построени всички интегрални възпитателни уроци, при което много от тях се провеждат в съдебен вид, когато започва съдебен процес, заседатели, съдебни заседатели, наблюдатели, прокурори, адвокати, свидетели, и се обсъжда някакво конкретно дело, по което се обявява решение. Тук вече минаваме от край до край – от милосърдие до крайно осъждане, включваме всичките си емоции, всички наши действия от фанатично упорство, неразбиране, нежелание, до всеопрощаване, благородство и т.н.

Трябва да виждаме всичко това в себе си и до такава степен да го преживеем, за да бъде постоянно наготово в нас, доколкото хората, извършващи такава работа над себе си, стават отстъпчиви, всестранни, и даже губят своето ”аз” в океана от образи. Защото има аз и множество хора, около мен. И изведнъж започвам да разбирам, че аз, оказва се, че възприемам в себе си огромно количество от други образи и всички тези хора така оживяват в мен, че даже сред тях малко губя себе си! Ето това е важно.

Съдът, като форма за опознаване същността на човека

Въпрос: В какво се заключава съдът, като форма на интегралното обучение? Какво съдим ние: егоизма?

Отговор: Можем да съдим самия човек (както обикновено това се прави примитивно), а можем и да съдим свойствата му, обичайки го. Тоест, разрязваме всичко това на пластове: аз го обичам, като собствено дете, и виждам, какви отрицателни свойства са заложени у него по рождение: да допуснем, че е дошло от дядото, прадядото или от друг пра-роднини и така му е дадено.

Опитвам се по такъв начин да разрежа на пластове това, което е заложено в него от природата, опитвам се да се отнеса по различен начин: както към него, така и към свойствата му. Тук мога да го оправдавам или осъждам.

Мога да предизвикам съответното отношение към себе си: това съм аз, а това не е мое. Това, което не е мое ще остане у мен, не мога нищо да направя с това. Моето ”аз” трябва да бъде построено по такъв начин, че да компенсираме ”не моето” – всички свои егоистични антиобществени зачатъци така, че да вляза в контакт с останалите.

Тоест съдът е многостранен. Главното е да играем в това и постепенно да систематизираме за по-добро усвояване и за това после изведнъж да влезем в контакт с другите, доколкото ми е ясен той и аз съм му разбираем. Ние веднага с едно леко поглеждане да се видим и разберем един друг. Даже без поглед – посредством чувствата, на ниво подсъзнание: не гледайки към човека, не виждайки го, аз вече мога да го усетя, както и той мен.

Тук се случват такива поразителни явления, като отсъствието на живия контакт, преодоляване на разстоянието. Всичките ни физически параметри, свойствата ни, чувствата: зрение, слух, обоняние, осезание, тактилни усещания, вкус – всички те се разтварят заедно с животинските ни тела. Започваме да се възприемаме един друг на информационно ниво – ниво на усещанията. Сърцето му и разумът му – това е, което контактува с мен. Произтича постепенно движение напред.

Реплика: Излиза, че всеки път, избавяйки се на части от егото, аз напредвам към обединението.

Отговор: Чак до толкова, че започвате да усещате вътрешната същност на човека, започвате да я възприемате правилно, иначе не бихте я чувствали, – едното определя другото. Това постепенно ви издига от ниво животно до ниво човек – ниво на интегрална, вътрешна същност на всеки от нас.

Да се усещаме един друг

Въпрос: Да предположим, че в процеса на взаимодействието с човека аз получавам от него някакво неприятно усещане. Може би това е знак да направя усилия и да се обединя с него?

Отговор: Вие трябва да се обедините с него. Трябва да поставите егото срещу себе си, а после сякаш вместо вас. В това се състои цялата ни вътрешна работа. Но все пак – гледайки, на какво ниво се случва.

Понякога, нарочно даже, трябва да се противопоставяме един на друг, само, за да се поровим по-надълбоко и да осъществим по-голям контакт. За да се усещаме по-добре един друг, на нас по принцип ни е необходимо противоречие.

Контактът не подразбира размиване на образа. Напротив, този образ трябва да бъде по-ясен. Трябва да видя у човек всичко, което ми е противоположно и едновременно с това неговото желание да бъде заедно с мен. Когато поставяме едно над друго, се получава дипол – отрицателни свойства и над тях положителни. Тази диполна конструкция ни дава и съвършенство, и изостреност на усещанията, на възприятията, на сливанията.

Това противопоставяне е противоположното на обичайната, естествена реакция в нашия свят, защото тук добавяме допълнително, положително ниво. В нашия свят това го няма!

В нашия свят, максимума отстъпки, ако въобще сме склонни на това, се осъществяват на едно ниво – егоистичното. А тук ние се стараем и нас, и другия да приведем на следващо ниво на съчетаване помежду ни, в никакъв случай не премахвайки и не изтривайки всичките ни отрицателни, изходни качества. Те продължават да се развиват в нас и то много бурно.

Получава се така, че групата, която добре контактува по между си, върви напред, развива се, забелязва у себе си потресаващо диви свойства, първородни инстинкти: ненавист, завист, ревност – неоснователни, така да се каже. Разбираме, че всичко е за това, за да се издигнем над тях и правилно да ги използваме. Така природата ни помага във вътрешното ни развитие.

И обратно – слабата, при усвояване на материала група, неполагаща необходимите усилия за обединяване помежду си – не забелязва в опитите си да се обедини съпротивлението и новите, отрицателни свойства, и съответно затова диполите при нея са малки.

Чест и достойнство

Въпрос: В човека има такива понятия, на които се крепи съвременната егоистична личност: чест и достойнство.

Отговор: Даже, ако няма чест и достойнство, всеки се старае да подчертае, че той е борец за чест, и се старае да играе един такъв съвременен мачо.

В интегралното взаимодействие това го няма. Тук ние провъзгласяваме единствената висша ценност – нашето единение. Доколко човек успява да се обедини с другите, да ги разбере, да разкрие себе си, за да могат да го разберат и да се обединят с него в едно единно цяло – само това има значение. Само в това има реализация на всичко добро, което въобще може да съществува по света и в нас.

Всичко останало, което не влиза в обединението, е порочно и подлежи на осъждане. При което тези осъждания на пороците се явяват необходими за това да се обединим заедно. Тоест сами по себе си те също са положителни! Без тях също така не бихме могли да достигнем нищо.

Всичките ни отрицателни качества са ни необходими за създаване на положителните. Именно над тях и обратно на тях, построяваме всичко положително, защото първоначално в нас няма нищо положително. Благодарение на растящия в нас егоизъм можем да развиваме противоположното му свойство отдаване и любов към ближния.

Реплика: Човек с прекалено надуто достойнство и чест възприема такава група хора, като сборище от безхаберни неудачници.

Отговор: По природа всички сме такива. Природата ни ”пуска” на Земята с инстинкти! Получили сме възпитание, образование в детската градина, в училище. Всичко това – не е наше. Природните инстинкти – не са мои. Е, какъв съм такъв?! Мен ме ръководят инстинктите, ръководят тялото ми, хвърлят ме в сражения и в битки с другите. Всичко това – не съм аз! Аз само изпитвам страдания, следствие на всичко, което прави с мен изкривената природа, и какво са ме обучавали в обществото.

На практика – в живота нямам никого. Аз съм нещастна кукла, която страда от това, че са я направили такава неизправна в завода.

Ако стигаме до такъв извод, то тук няма с какво да се гордеем и заемаме поза. Тъкмо напротив – давайте да помагаме.

Ако не искаме да се поправяме и не желаем да помагаме – това също влиза в отрицателните ни свойства.

Естествено, че в групата е необходимо постоянно сътрудничество, взаимопомощ и разбира се – сериозен и постоянен инструктаж.

Какво в нас е добро?

Въпрос: В психологията на семейните отношения, етапът на демонстрация един на друг на личните достойнства приключва много бързо, защото те не са толкова много у нас. затова започват да изпъкват слабите страни на живота и на приемане на слабостите един на друг.

Отговор: Когато разкриваме същността на човека, не намираме в него нито едно положително, прилично, ако може така да се каже, свойство. Нека се разберем за източниците даже на такива положителни движения, като любовта и състрадателните отношения към някого или към нещо.

Човек съчувства, помага, съучаства, жертва себе си – всичко това, изхождайки от егоистичните си свойства. Затова не можем да препишем тези свойства на личната му доблест, защото те са му дадени от природата.

Ако съм така създаден, то за мен ще говорят:”Какъв особен човек!”, а ако друг човек, който по природа не е такъв, то ще говорим:”Какъв страшен и уродлив човек!”. Но нито той, нито аз имаме някакво отношение към това.

Затова, отделяйки човека от всичко заложено у него първоначално, просто трябва да отделим празната обвивка. И всичко това се приписва не на него, а на зададените му свойства. У човека първоначално няма нито положителни, нито отрицателни свойства. Общо взето, трябва да го приемаме като готов за корекция, а какви са характерните за него качества – това няма значение.

Какъвто и да си бил, висшата ценност във взаимоотношенията между хората се явява като подем над себе си.

Ти внезапно разкриваш, че всички твои положителни свойства в действителност са още по-отрицателни, защото се проявяват отвън сякаш са положителни, а излизат от най-дълбок егоизъм.

Ясно обозначена цел

Въпрос: В психологията, характерът на човека условно се разделя на сфери, една от които е мотивационна. Да предположим, че си поставям цел, която ми се струва правилна и добра – да допуснем, да се науча да карам автомобил. Но мотивът, т.е. вътрешното удоволствие от това го няма у мен. Обаче в процеса на влагане на усилия тази цел се трансформира и става вътрешен мотив. И започвам да получавам удоволствие, като това става част от мен.

Системата на интегрално възпитание също ли е построена на това? В какъв момент се случва трансформирането и целта става вътрешен свят на човека?

Отговор: Работата е в това, че вие давате примери за цели, които първоначално се струват ненужни и излишни на човека.

Започваме с обяснение на това, че целта е принудителна. Може би тя е и нежелателна, но това е необходимо. Не правиш нищо – нея трябва да я реализираш така, както всеки ден ставам за работа, занимавам се с възпитанието на децата и т.н. целият ми живот се състои от необходими дела, които съм задължен да изпълнявам, защото през цялото време на някого за нещо съм задължен.

И същото това сега е пред нас – пред мен има задължителна цел, наложена ми от природата. За първи път в историята на нашето развитие ние преминаваме към състояние, когато виждаме целта по-рано. Преди никога не е имало такова нещо.

Извършвали сме революции, войни, всевъзможни преврати – технологични, научни, обществени, минахме през различни формации – какво ли не сме правили в хода на историята, но при това никога не сме знаели, каква цел ще постави пред нас природата. Крещяхме на барикадите:”Напред!”,”Свобода, равенство, братство!”, но като цяло, не сме си и представяли какво ще последва от това. Никой не може да предвиди, че това ще бъде така, а онова – иначе.

Не може човечеството да знае нещо предварително, то просто е подготвено напред с принудителните сили на природата, с мотивация (в превод от гръцки мотив, стимул – това е остра пръчка за подгонване на животни).

Така и ние сме се развивали, без конкретен образ на бъдещето пред себе си. Светлото бъдеще, което рисувахме във въображението си, беше за нас някога и робовладелския строй, и феодалния, и капиталистическия, и социалистическия. И всички тези образи на бъдещето се оказаха призрачни.

А сега, за пръв път, ясно виждаме картината, която ни показва природата – във всички наши кризи. Можем да изучим тези кризи, да ги разберем, да ги класифицираме, диференцираме. Виждаме, как кризите се проявяват във възпитанието и образованието, в семейството, в болестите и депресиите, във финансите и икономиката, в науката и културата – навсякъде. Ясно можем да ги обрисуваме.

Но ние не искаме да се занимаваме с това, това е неприятно на човечеството. Затваряме си очите за всичко, защото изход не виждаме. Но с всеки изминал ден все по-ясно и по-ясно се обрисува това бъдеще, което природата ни налага – глобално, интегрално съчетание на цялото човечество, като едно единно цяло. И в това достигаме подобие с природата – към това ни води общият закон на природата, законът за подобие с нея. Може да го наричаме ентропия, енергия – няма значение как.

Затова в интегралното възпитание от най-първия ден започваме постепенно да изясняваме това, да показваме на човека, основавайки се на всевъзможни изводи на учените. Съвсем не е задължително да каним учените на срещи, доколкото имаме встъпителните им записи, клипове и т.н. – всичко това вече е подготвено и действа.

Хората са така устроени, че движението напред не е нужно никому, нежелателно – всички ние сме лениви (такава ни е природата) и не желаем нищо, а искаме да се занимаваме само с това, което ни е приятно. На един му е приятно да създава нещо и да твори, на друг – да се пече на слънце. Но да се обединят задно в нещо единно цяло?..

Това е неприятно даже на тези десет процента алтруисти, които се раждат такива по природа, защото тук се има предвид съвършено друго съчетание на хората помежду им – заедно с нашия егоизъм, във взаимодействието с тях.

Затова се занимаваме с нещо съвършено нежелателно, но започваме да го правим, изхождайки от необходимост.

Обсъждаме, какво ще бъде ако не се занимаваме с това, до какво ще ни доведе противопоставянето на природата, какви катаклизми ще предизвика тя в обкръжаващата среда. В неживата природа: земетресения, вулкани, цунами, урагани, общи изменения на климата, слънчеви изригвания и т. н. В растителния свят: виждаме, какво се случва с повърхността на земята. В животинския свят: изчезване на цели видове животни. И с човека.

Сега се намираме в такова състояние, когато природата ни заплашва с пълен глад. Растения, животни, риби, птици – всичко това катастрофално изчезва.

С неравновесието си с природата сами правим Земята ни, нейната повърхност, непригодна за съществуването на всички останали видове, защото – ние сме такива, защото само у нас има възможност да доведем всичко до хармония. Всичко зависи от нас.

Постепенно такова разкритие на интегралната картина довежда човек до осъзнаване на необходимостта от изменение на себе си и на обществото, и след това с такъв човек може вече да се работи.

Да поиграем на приказка

Въпрос: В системата на интегралното възпитание и образование отсъства изкуственото насилие, което го има в съвременната система на образование?

Отговор: В системата на интегралното възпитание не може да има насилие, само осъзнаване на необходимостта. Целта, стояща пред нас, е съвършено нежелана – егоизмът ни е абсолютно против това, но няма къде да се денем. Прониквайки се постепенно от тази необходимост, изведнъж започваме да намираме достойнство в това: ”Хайде да помислим, какво достигаме при това? Да допуснем, че това е възможно. Може би това е утопично, но нека поиграем на приказка”.

Започваме да изследваме, какво се случва от това. Удовлетворен ли е човек от това? Защото искаме само и единствено да сме удовлетворени. От кого, от какво, как? Доколко човек се насища: от всички свои потребности, от всичките си желания? Колко желания в днешното ни състояние можем да удовлетворим?

Реплика: Не много, около двадесет.

Отговор: Вярно е. И то веднага, мигновено започваме да усещаме някакво опустошение, и отново трябва да бягаме за тяхното напълване, устремявайки се към някакви нови източници. А какво по себе си представлява или какво предполага интегралното напълване?

Тук започваме да откриваме съвършено нов вид съществуване, когато аз, включвайки се в другите, започвам да получавам възможност да се напълня, да се наситя, постоянно да изпитвам в обединението с другите буквално чувствен и съзидателен ”оргазъм”. Той съществува в мен и през цялото време расте.

Това е огромно, душевно сътресение. И то е постоянно, не те изморява и не те отблъсква. Вече не те подтиква да пробваш нещо ново: ”Сега имам нещо малко по-остричко…”, – защото двете свойства се намират заедно: егоизмът и достигане на връзката над него.

По такъв начин започваме да разкриваме на слушателите ни съвършено ново ниво на усещане на живота: чувствено, познавателно. Проникваме в нов слой на природата, започваме да се запознаваме с тази единна сила, която управлява цялата природа. Ако има Бог (както обикновено говорят), то ние, на практика, ставаме равни на Него. Изчезва усещането за време: минало, настояще и бъдеще.

Повдигам се над течението на цялото съществуване. Събирайки се с другите, то образува в мен вечна и съвършена картина, която се променя през цялото време, преливайки се във всякакви метаморфози. При което, аз постоянно влизам във все по-голямо постижение, насищане, наслаждение, познание, разкриване.

. Изведнъж достигам състояние, когато тялото ми сякаш се отделя от мен. То става съпътстващо и неговото усещане дотолкова изчезва, че даже то умира и аз не го усещам. Овладявайки цялата система, включвайки се в нея не чувствам, не усещам как умира животинската ми част.

Така, както на сегашното ни животинско ниво, режейки ноктите и косите от растителното ниво, ние не чувстваме никаква загуба и болка, така и тук, издигайки се на следващото ниво ”Човек”(„Адам”), не усещам никаква загуба от смъртта на животинското тяло. Даже не усещам, че това се случва, дотолкова съм откъснат от него и се адаптирам към следващото ниво.

Ако всичко това постепенно се открива на слушателите, те ще видят, че природата не просто ни тласка посредством всички тези кризи да се родим на ново ниво, а ни води към нещо особено. И тогава у тях се появява много сериозна мотивация.

Освен това, това оправдава сегашното им положение по света – без работа, доколкото, постигайки следващото висше ниво, ти с това обезпечаваш нашия свят с всичко необходимо, с хармония, вследствие на което всяка песъчинка изведнъж ти дава огромно количество енергия – буквално по формулата на

Айнщайн.

Изясняване на отношенията

Въпрос: Как в процеса на интегралното взаимодействие се променя стила на междуличностните отношение?

Отговор: Това естествено произтича от изменението на човека. Ние не поставяме никакви рамки, не ограничаваме слушателите ни в никакви условности и условия, освен по време на урок, когато заради правилното усвояване на материала се ограничаваме само с една тема или с няколко, които могат да се съотнесат с основната тема на урока.

По принцип, между учащите възникват всевъзможни ситуации от неприемане до приемане, и отново – не, отново – да, вълнения и т.н. Всичко това подлежи на изучаване и обсъждане. Ние сме много заинтересовани да провеждаме занятията под формата на съд, за да могат хората максимално да проявят себе си.

Да допуснем, идват двама души, които не могат да се гледат един друг. Те си признават това и искат да изяснят отношенията си. Иначе няма да напреднат, иначе ще спрат и другите хора, в своята група и ще получат наказание – много по-голямата реакция на природата – защото на единството на групата вреди това, че те не могат да установят контакт помежду си.

И ето, че те са сами и под някакъв натиск на другите (в зависимост от това, в какво падение се намират), започват изясненията. Ние сме много щастливи при такива случаи, когато всичко това може да се разбие на части, изследва и поправи.

Стратегия и тактика

Въпрос: Когато човек ви задава въпрос, вие го слушате внимателно, даже ако говори дълго и мудно или дрънка някакви глупости. Защо изслушвате мнението му, за какво? Явно, това е важно за вас.

Отговор: Случвало се е, когато и аз прекъсвам някого рязко. Чувствам, че той трябва да преживее: или няколко пренебрежителни отношения от моя страна, или напротив, участие, поддръжка, уважение, което би му помогнало или за добро или за зло, следствие на което да започне сам да се уважава и т.н. Съществуват много причини за моето диференцирано отношение към всеки.

Вие ме наблюдавате сред триста ученика, с които в продължение на много години се сформират духовни взаимоотношения – не всекидневни, не еснафски и не на ниво преподавател–ученик.

Имам много силна мотивация да подтиквам човека, да го насочвам, да го извеждам от състояние на падение или обратното, да поддържам, да подкрепям, да не позволявам да падне днес, а утре може да бъде различно. Всичко това е много ”живо” и продиктувано от конкретната вътрешна ситуация: в какво състояние се намира човек, какво се случва с него. Не може да се даде някаква формула за това.

Мотивацията идва от вътрешното усещане. Както артистът в театъра, вживявайки се в ролята си, смята, че тук трябва да се направи някакво движение, а там – друго, и на него му позволяват да прави това, защото му идва отвътре, – така и тук.

Реплика: Важно ли е на курсовете по интегрално обучение да се изслушва мнението, въпроса на човека, да му дадеш да се изкаже? Как се регулира това?

Отговор: Да се прецени, на какъв етап се намира групата. Ако групата се намира в начален етап, тогава в бръщолевене могат да минат часове. Има постепенно съставяне на групата, втриване на един в друг. Първоначално не забраняваме да се разбива групата на части или да я събираме в едно. Ако хората се уморят, устройваме почивки за пушене, за да пият кафе или да пушат и т.н.

Освен това на най-първите занятия, входът и изходът е свободен за всички. Да допуснем, че човек иска малко да разпусне, или нещо го притеснява, задължава, напряга, а може би нещо си е спомнил, навяла му е нещо тази ситуация. Тук е необходимо много спокойно и либерално отношение.

Единственото – не бива да се пречи на другите. Това е задължително. Затова се изключват всички телефони, за да няма странични дразнители. Опитваме се колкото е възможно да изгладим всичко. В останалото човек се включва в обучението според позицията и темпото си.

Инструмент на проникване в човешката същност

Въпрос: Моето неприемане на човека – това е прекрасна възможност по създаване на интегралността?

Отговор: Да, разбира се. Нека да погледнем един на друг просто като на добри приятели или като на свои деца и изхождайки от това, да усетим един друг.

Ако аз, независимо от това, че ми е неприятно да слушам някого, направя усилие над себе си, то въпреки антагонизма си и благодарение на това усилие започвам да го усещам по-добре. Значи у мен се появява нов инструмент на усещане. Човек ме отблъсква, и аз въпреки това, преодолявайки отблъскването, създавам от плюса и минуса, които възникват у мен, точен инструмент за контакт с него и започвам да го усещам.

Ако у мен не е имало отблъскване от него, би ми било много трудно да установя контакт с него. Просто в приятен вид бих приел това, което произлиза от него, и бих адаптирал в себе си това, съгласно възприятието си. А когато правя това против, сякаш прониквам в този пласт, в тази сила за преодоляване в него, и имено тогава се създава у мен контакта с човека.

Затова излиза, че в зависимост от ръста ни ,по-рано приятните за мен хора изведнъж ми се разкриват като неприятни, като отблъскващи ме от себе си и обратно. Но разбирам, че благодарение на съпротивлението ми у мен възниква възможността по-дълбоко да проникна в тях.

Непрекъснат процес

Въпрос: Интегралното обучение трябва да включва курс по история на еволюцията на егоизма. При което, този курс трябва да бъде постоянен, докато човек се намира в този процес.

Отговор: По принцип – това е безкраен процес. Докато цялото човечество не мине на следващия етап от развитието си – не можем да го прекъснем. Трябва да се създаде интегрално човечество и само след това ние сякаш губим връзка със сегашното си ниво, отблъскваме се от него и се издигаме на следващото ниво. Така че, с този курс, всички непрекъснато трябва да се занимаваме.

Освен това, всички теми ги изучаваме от гледна точка на липсата на глобалност и нейното преимущество в тях, защото всички те трябва да се разкрият сега на следващото ниво. Ние просто разделяме интегралното обучение на различни теми, да допуснем, човек, обкръжаващата среда и т.н. за да може всичко това да се възприеме, да се почувства, обсъди.

А после, когато започнем да усещаме общата система, то изчезват отличията на всички тези неща и те стават една обща цел. И семейството, и моите взаимоотношения с неживата, растителната, животинската среда, и историята, и културата – всички заедно правят едно цяло, общо мироздание, което органически усещам интегрално свързано с мен.

Разговор с безработен:

Въпрос: Да предположим, че при вас е дошъл безработен човек и ви е попитал:”Какво конкретно трябва да направя?”. Какво бихте му отговорили?

Отговор: Бих казал така: искам да ти обясня, че ти не си безработен. Днес светът, цялото човешко общество – страната, народът, семейството, всички ние престъпваме към съвършено ново съществувание. Не трябва да работим по 10 часа в денонощието, а трябва по съвършено друг начин да организираме живота си. Всички по неволя ще пристъпят към това, ще видиш, че не си единствен.

В Китай всеки ден уволняват по милион души и това нараства. В Европа и в Америка – същото положение. В Африка хората, както не са работили, така и няма да работят.

На практика, достигаме до такова състояние, когато се изтъркват от употреба понятия, като:”без работа”,”безработен”. Човек трябва да създаде такава среда, в която да се чувства комфортно. Трябва ли да работим за това – ще работим, не трябва ли – няма. Работата – това не е самоцел.

Нека да помислим и да обсъдим, какъв трябва да бъде следващия вид на човечеството, след като днес милиарди хора биват освобождавани от работа, като нещо излишно и ненужно, даже като нещо вредно.

Получих писмо от мой ученик, който работи в Китай. Той има много голям офис за продажба на автомобили ”Фолцваген”, ползващи се с широка популярност в Китай. Той пише:”От началото на месеца не сме продали нито един автомобил – това е катастрофа!”. А някога са продавали стотици на ден. Разбирате ли, какво се случва?

Така че, какво да правя с безработния, който стои пред мен и плаче? Това е тенденция в природата, в по-нататъшната ни еволюция. Нека да преразгледаме, до какво води това и да вземем необходимите мерки, за да не се чувстваме зле от това, че не работим. Може би – не трябва и да работим? Може би цялата ни работа само ни вреди и на природата също, на обкръжаващата среда? Действително вредим на обкръжаващата среда и може би и на себе си. А с какво по-приятно да се занимаваме, вместо това, което е било по-рано – ето за какво ще поговорим с теб.

Трябва просто да покажем на човека, какво е това обективна реалност, и ако той я разбира, той ще види, че неговият живот ще стане по-добър, а не по-лош.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →