Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: “Всичките прегрешения ще покрие любовта”. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment →