Телевизиона програма с Михаел Лайтман

„Нов живот“

С водещ Орен Леви

27 декември 2011 г.

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предполага да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят, в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме нашето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност, думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Привързани сме към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

Досега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то бихме казали, че за него е невъзможно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. В следствие на това взаимно отблъскване се случва процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малко и не разбиращо какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

Глобална революция

В течение на нашата история вече сме преминавали през подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички изминали състояния наричаме етапи на своето развитие – имало е много такива етапи през човешката история.

Но настоящето състояние се отличава от всички предишни. Досега винаги сме се стремили сами да разкрием новото състояние, искали сме го, от рано сме виждали, че трябва да направим някаква революционна промяна в своя живот. Това би могло да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Или би могло да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нова земя, ново оръжие, нови технологии, като например, интернет, който ни разкрива едно ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобална революция, която би засегнала всички нива на нашия живот и всички негови сфери. А освен това, тя не се е разпростирала върху цялото човечество – върху всички страни и континенти, върху всяко семейство и всеки човек, а днес тя до такава степен е всеобща.

Сега тепърва преминаваме през това ново раждане и не можем с увереност да кажем, че всичко това вече се е случвало. Макар да виждаме, че вече се приближаваме към това. Тази „криза”, случваща се преди раждането, започва все повече да оказва натиск върху нас – върху всички като цяло и върху всеки един по отделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат до съгласие в семействата, развеждат се, не искат да се женят, не могат да се разбират един с друг, а още повече – не знаят как да възпитават децата си, как да избягват проблемите на работа, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране и ред. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не някаква нова държава или общество, затова и се случва в глобален и интегрален мащаб, и засяга всеки един. Това никога досега не се е случвало в историята.

А най-важното е, че не виждаме бъдещето! Всяка следваща форма се оказва по-прогресивна от предишната, като например краят на робовладението, което е било последвано от още по-напреднало общество. Въпреки че тези промени са носели след себе си експлозии и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светло и ново бъдеще.

Част от обществото е било съгласно с тях, част не е било, в едни страни са се случвали едни промени, в други – не, а сега се случва глобален процес. И такъв процес никога преди не е имало.

Освен това, по целия свят се случват глобални изменения в климата и екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – като ледниковия период, затопляне и застудяване и всичко, което води до големи промени в човечеството.

Застудяванията веднъж вече са принудили северните народи да се спуснат на юг, както и от Сибир и Азия да дойдат по-близо до Европа. Но в един период се е случвала революция за сметка на климата, а в друг – за сметка на развитието на технологиите или развитието на някоя държава, която повече не може да търпи своя управител.

Сега всички промени се случват едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, който е неспособен да бъде в мир с нищо. Настъпват промени дори в такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човек, за да продължава живота от поколение на поколение.

Във всички области, в целия свят сме достигнали до едно общо състояние, в което нещо спира да работи. И главното е, че не виждаме в каква форма преминаваме.

И затова организираме нашия курс, за да помогнем на хората да видят бъдещето. Възможно ли е да го видят и да го посрещнат с разбиране и осъзнаване, като хора, които имат очи и гледат напред, проверяват и изпробват различни методи, като правят предварителен разчет? Така ще облекчим пътя си и няма да вървим сляпо, правейки грешки и изпадайки в неприятни ситуации.

В крайна сметка, ако действаме на сляпо и правим грешки в такъв глобален свят – това е просто страшно. Сега вече е невъзможно да минем през „опит – грешка“.

Ето защо този курс е предназначен да открие очите ни за нашето текущо състояние и най-вече – за бъдещето. А освен това, да се научим как от нашето сегашно състояние да преминем към бъдещето.

В предродилно състояние

За да разберем рязко изменящия се днес свят и за да се устроим в него, е нужно да научим:

– През какви изменения трябва да преминем и защо именно през тях?

– Причините за нашия неуспех във всичко, което правим днес.

– За сметка на какво трябва да преминем към новото състояние?

– Можем ли да разгледаме сегашното си състояние като предродилно, в което майката ни ражда,  т.е. природата и нашата вътрешна и външна природа, която ни притиска и задължава да достигнем новото състояние?

– Естествен ли е този процес за развитието на човечеството? В крайна сметка, ако знаем това, то отрано ще се подготвим за него.

Хората, живели в епохата на робовладението, не знаели, че идва едно ново общество, което ще им дава определена свобода. Те си мислели, че робството е много благоприятно за тях, защото не трябва да мислят за себе си. Аз съм готов да работя, знаейки, че някой ще се погрижи за мен, че ще ме нахрани и ще ми осигури подслон. Освен от това, от нищо друго не се нуждая.

Така си е мислил човекът – да остане роб. Той разчитал, че господарят му ще се грижи за него и бил готов да работи за него. Господарят трябвало да осигури на роба прехрана, място за спане, нормални условия, здраве, защото той получавал повече, отколкото давал. Така те съществували на взаимоизгодни условия.

Но изведнъж станало ясно, че господарят повече няма ползва от роба, който искал повече, отколкото заработвал. А ако му дадял свобода, ако се договорели той да остане с него и да продължава да работи, а робът да получава процент от заработеното, то това е по-добре, отколкото господарят да го издържа.

Така обществото се развило на следващия етап. Така и ние сега се намираме на етап на рационално развитие към новото състояние. Но тогава защо не виждаме това ново състояние и не можем да го планираме?

У нас има достатъчно умни глави и е натрупан огромен опит в продължение на цялата ни история – има науки, учени и един високо развит свят. Защо изведнъж се оказваме толкова малки и нищожни специалисти, неспособни на нищо, заедно със своите международни комитети и комисии, научноизследователски институти и университети, цяла армия от психолози, социолози, икономисти и финансисти?

Имайки предвид всичко това, ние нищо не можем да направим. Какво не достига на нашите учени, за да намерят решение? Сега сме достигнали такава степен, че трябва да започнем курс, който трябва да ни научи. Вече е невъзможно просто да изхождаме от практиката – трябва, в изкуствена форма, специално да се учим за този нов, приближаващ към нас живот.

Отговорността на хората да възстановят обществото

В миналото всеки е усещал, че е достигнал до някакъв предел и че трябва да направи промени – промяна в обкръжението или в обществото. Но сега това не е така. Разбираме, че трябва да изменим всичко, но не знаем от къде да започнем. Не знаем нито средствата, нито целите, за да стане тази промяна – напълно сме безпомощни.

Затова нека започнем първата ни среща като разгледаме това, което наричаме еволюция на човека, на основата на която се базира развитието на народите, семействата, икономиката, домакинствата, възпитанието на децата, културата, технологията и науката.

Стотици хиляди години хората са живели като общество. Поне в последните десетилетия човекът има социален живот, защото иначе не би могъл да си осигури насъщното. Ние не можем да живеем на малки племена като животните. Въпреки че произлизаме от животинското ниво, природата ни тласка към лично развитие, към развитие на обкръжение, учейки се за живота и начините за неговото подобряване.

Това е вътрешният стремеж на човек; това е егоистична природа, защото всеки иска по-добър, по-сигурен и по-спокоен живот за себе си. Всеки иска да бъде по-успешен от другите. Завистта, похотта и амбициите управляват хората, и виждаме, че тези качества се развиват и процъфтяват във всяка култура. Те ни тласкат към развитие.

Затова човек трябва да живее в общество. Той би могъл да оцелее в гората, но тогава би останал животно като всички останали животни. Познати са ни случаи, в които деца са били изгубвани в гората и са израствали като животни. Животните ги приобщават към себе си, а човекът до такава степен придобива формата на животно, че повече не може да се върне сред човешкото общество, т.е. до такава степен губи човешкия си облик.

Затова през всички поколения, нашето развитие е било насочено към обществото и обкръжението. И колкото повече се развиваме, толкова повече виждаме, че самият човек не се изменя много. Най-големите промени стават в обществото и затова цялото развитие зависи от него.

Човекът развива обществото, а за сметка на това, обществото изменя неговия личен живот. Едното зависи от другото. Днес аз завися от хиляди хора по света, защото ако погледнем с какво сме облечени, какво ядем, от какво са направени къщите ни, от какво зависи отоплението, охлаждането, работата, то няма да намерим дори една страна, която да не участва в обезпечаването на всичко, което имам.

А ако това не става директно, то се случва посредством няколко страни: една страна осигурява материалите, друга – частите за машината, която произвежда определени продукти, които, от своя страна, са използвани в направата, например, на моите дрехи. Изследванията показват, че всеки човек в света зависи от другите.

И колко повече светът става по-специализиран, където работата на всеки един е свързана и се намира в хармония с всички останали, толкова повече стоки можем да си осигурим; стоки, които не са били достъпни преди.

През изминалите векове човек си е набавял малко хляб, оцет, вино и месо – това е било всичко. После е имало малко повече храна, дрехи, обувки и много различни отрасли. След това се появили автомобилите. Така се появяват и различни експерти в икономиката, земеделието, инжинерството и т.н. Културата, музиката и песните се развиват.

Цели индрустрии се появили около човека – неща, които дори не са нужни за оцеляването, но без които той не може да живее. Един музкант се изправя на сцената и изнася концерт пред хиляди, които са му платили за това изпълнение много повече отколкото сам човек може да заработи за месец или дори за година с упорит труд. С други думи, ценим неща, които не са съществени за нас: спорт или туризъм.

Ако погледнем колко от това, което произвеждаме, се явява от действителна необходимост, то ще видим, че около 90% е ненужно. Но ние все още се нуждаем от това. Виждаме, че то принадлежи към човешкото ниво и затова се нуждаем от него.

Разбира се, че мога да оцелея в някоя пещера, ако нямам друг избор пред себе си, но еволюцията ни задължава да произвеждаме всички тези неща.

Достигнахме до състояние, в което хората, искащи да се отделят от обществото, ще бъдат принудени да живееят много оскъдно. Най-много те да успеят да си осигурят най-необходимото за живот, което да им позволи да не умрат от глад. Но ако искат да получат всичко, което цивилизацията предлага, то те трябва да се присъединят към обществото, да произвеждат продуктите, от които то се нуждае и едва тогава в определена степен да получат това, което искат от него.

Така че, преди всичко, ние сме зависими от обществото. Това е неизбежно. Но къде сбъркахме в това общество, след като не можем да живеем нормално и преживяваме кризи. Тази криза не се усеща добре – това все още не е самото раждане, а родилните мъки, предхождащи го и затова искаме да разберем какво не е наред.

Краят на човешкото развитие или едно ново начало?

Ако изследваме човешкото развитие, става видно, че то е произлязло изцяло от нашето желание. Човекът винаги е искал все повече и повече. Далеч в миналото сме имали малки желания като на обикновени селяни: няколко крави, малко обработваема земя, съпруг(а) и деца и това ни е било достатъчно. Желанието е било малко.

Тогава желанието започнало да се увеличава.Накарало ни е да започнем да продаваме своите стоки по пазарите и в градовете. А в замяна сме започнали да си купуваме хубави дрехи и стоки, които преди не сме имали. Човекът отишъл в града, видял прекрасни машини за култивиране на почвата и започнал да работи още по-усърдно, за да си ги купи. Или пък заемал пари от някой, за да купи първо машината, а след това връщал заем, продавайки реколтата, събрана благодарение на тази машина. Така сме започнали да се развиваме и да установяваме все по-тесни връзки помежду си. Нашето его расте и ни тласка към развитие.

Това е обичайната история на човечеството, основана изцяло на разрастващото се желание на човек: искаме все повече и повече, но защо? Нашето желание нараства. Не знаем защо, но изведнъж усещаме, че искаме нещо повече, а след това още повече и повече. Поглеждаме другите и виждаме, че всеки се стреми към нещо. А аз следвам техните стъпки, защото вътре в мен има завист, страст, амбиции и жажда да управлявам. Имам интерес да купувам от тях неща, коита са ми полезни, но не искам да се чувствам под тях. В края на краищата, имам свое его и не желая да усещам, че губя. Искам да спечеля!

Ако погледнем човешкото развитие по този начин, ще видим, че това ни дърпа напред. Винаги сме гледали около себе си и сме се учели от другите. Около нас е имало такива, които са били с по-развито въображение, способни да изобретяват и да създават нововъведения в техниката, икономиката, медицината и всичко, което би могло да обезпечи човечеството и да напълни нашите желания. Така се развиваме.

В определен период сме водели войни, завладявали сме нови територии и народи. След това сме открили нови континенти, развили сме технологията и търговията. Излезли сме в открития космос и сме продължили да се развиваме, докато не попаднахме в задънена улица. Човечеството започна да усеща това преди около 50-60 години.

От 1960 година умните хора, занимаващи се с изследване на обкръжаващата среда, обществото и процеса, през който човечеството преминава, започнаха да ни предупреждават, че сме достигнали до задънена улица и маршируваме на едно място. Нещо се случи с нас и повече не можем да видим накъде да продължим да се развиваме.

Тогава космическата програма някак си ни позволи да забравим за това. Но дори и тя завърши бързо. Какво от това, ако летим около земното кълбо или до луната – вече сме го правили, а какво по-нататак? Виждаме, че много не ни помага – всички тези неща се случват на неживото ниво, дори не на растителното или животинското. Не успяхме да открием нито една чужда цивилизация, въпреки надеждите и мечтите да открием разумен живот някъде другаде.

И тук достигаме до пълна пустота. Развили сме се така, както никога преди – не виждаме никакви бъдещи преспективи. Нашата вътрешна, а така също и външна природа, т.е. светът, който усещаме около себе си, повече не се открива пред нас. Каквото сме постигнали, това е, и нищо повече. А хора, които са разкрили това: социолозите и философите (като Фукуяма и др.), ни предупреждават и пишат в множество книги, наричайки го краят на човечеството. От друга страна, други учени твърдят, че светът се развива циклично.

Разбитата връзка между поколенията

Преди си мислехме, че егоистичното човешко развитие може да бъде безкрайно, че ще продължим да произвеждаме нови машини, че всеки ще си има собствен самолет и по безпрецедентен начин ще се съединим. Но накрая човекът, ползващ всички тези неща, изведнъж открива, че не иска нищо повече – за какво му е? Той усеща празнота и липса на напълване във всичко.

Защо това не му дава наслаждение? Проблемът е, че цялото развитие се случва посредством желанията, които непрекъснато се увеличават. И изведнъж те спират да се увеличават! А и напротив, започваме да усещаме, че много желания се връщат назад.

Преди сме искали да имаме голямо семейство – колкото по-голямо, толкова по-добре, с много деца, и дори с много жени. А после това станало ненужно – една жена и две деца са били достатъчни, по-късно дори и едно дете, а днес вече дори и това не искаме. Животът става толкова труден и сложен, че хората в развитите страни не искат да напускат дома на своите родители докато не навършат 30-40 години.

Човек работи и харчи всичките си пари за себе си – защо са му нужни жена и деца? Той може да пътува, да почива, да се забавлява и да се чувства свободен. Майка му може да се грижи за него и той да бъде щастлив.

Изградили сме общество с такава развита инфраструктура, че можем да си купим готова храна от магазините – просто я претопляме в микровълновата и вечерята е готова. Няма нужда да споделяме апартамента си с никого – човек може да има свой собствен и да се чувства свободен. А когато остарея, ще си имам пенсия, медицинска осигуровка, болнична грижа и място на гробището – какво друго ме чака? Заслужава ли си да прекарам целия си живот работейки усърдно?

Нашият егоизъм става толкова голям, че се чувстваме неспособни да се съединим с другите, да вложим своята енергия в тях, да се грижим за тях, за да може после те да се грижат за нас. Чувствам се неспособен да се съединя с когото и да било до такава степен.

Или имаме възможност да се обединим при взаимоизгодни условия, където аз и жена ми живеем като приятели или партньори. Животът ни прилича повече не на семейна двойка, а на съжителство – аз работя, тя също; тя прави нещо около къщата, аз също; тя плаща, аз също.

Вече учавстваме по равно във всичко. Това не е такова семейство, в което мъжът преди е бил хазяин, глава на семейството – работел е и е осигурявал жена си, която е стояла в къщи, отглеждайки деца. Сега и двамата излизат рано сутрин, оставят децата в занималнята или в детската градина, връщат се у дома над вечер и прибират децата. А колко време им остава в къщи? Те дори не се виждат. Той гледа малко телевизия или седи пред компютъра, тя набързо забърсва праха, измива чиниите, пере и това е – денят си отива.

Сега те са напълно равни, не както преди, когато единият е стоял по-високо, а другият по-ниско, когато е имало глава на семейството, хазяин. С други думи, семейството е изгубило своята първоначална структура и се е превърнало просто в едно партньорство. И ако всичко това е само едно партньорско споразумение, аз винаги ще гледам дали то ми дава някаква полза. Влизам в този съюз, ако е изгоден за мен, а ако не е – напускам. Затова и хората се развеждат и дори не желаят да сключват тези съюзи.

Това е факт и ние учим причините за него. Нашето его е пораснало толкова много, че ни казва, че не трябва да влизаме в подобен вид партньорско отношение, наречено брак.

Заради своя егоизъм човек престава да чувства близки своите деца, като част от своята душа. Децата имат свой собствен живот, те учат на далечно разтояние от родителите. Разликата между поколенията става толкова огромна, че децата стават напълно отделени от своите родители. Имат различно образование, различни интереси и са толкова далеч от мен, че едва мога да разбера за какво говорят, какво правят и какво има значение за тях.

Връзката между поколенията се е разбила. Тогава защо се нуждая от деца? Какво удоволствие ще изпитам от тях? Те искат само да им давам пари и да си мълча. Радваме им се, когато са малки, но изгубваме всякаква връзка с тях, когато станат на дванайсет години.

В добрите стари времена, човек отглеждал децата си, а след това чакал, докато се появат внуци, за да им помога да пораснат – той получава удоволствие от тях. Но днес това не е така, защото моите деца не искат да се женят и не искат да ми раждат внуци.

Човек не прави осъзнато тези разчети, а неговото нежелание да има семейство се случва естествено, на основата на нашия развит егоизъм.

Демографски сме се развили по много бърз, показателен начин и изведнъж нашето развитие започва да се уравновесява. Демографите, които правят прогнози за човешкото развитие, предсказват, че броят на хората в света драстично ще намалее в бъдеще. Сега човечеството все още се увеличава, благодарение на определени райони, преди всичко Арабските страни, където все още има силни традиции и религиозни правила за развитие и многодетие.

Но в развитите Арабски страни хората сега имат 2-3 деца вместо 10-15, както е било преди. Виждаме, че те бързо настигат останалия свят.

Бракоразводно дело с целия свят

Ставаме свидетели на нов и много впечатляващ феномен: нашето общество става интегрално. Вече не става дума просто за банки и промишленост, установяващи връзка по целия свят, разменяйки суровини, стоки, храни и пр. Днес дори световните култури и образователни системи се съединяват в една универсална смесица. Всички тези елементи са взаимосвързани и взаимозависими по всякакъв начин.

Не е случайно, че съвременните медии ни дават възможност да научаваме за всичко, случващо се по света. Самото знание не означава нищо, но вече ни прави взаимозависими един от друг. Ако тази зависимост съществува в добро и дружно семейство, тогава тя е от полза за всички, защото дава увереност и наслаждение. Но ако зависимостта не е добра, тогава семейството се разпада.

Проблемът е, че не можем да се разведем един с друг, защото сме обединени в глобален мащаб. Можем да се мразим и отблъскваме взаимно, но в същото време сме изцяло зависими един от друг. Природата ни е затворила  на тази земя, на тази малка повърхност и няма накъде да бягаме един от друг.

С всеки изминал ден нашата взаимозависимост расте все повече и повече. Когато някои хора или нации са имали конфликт в миналото, най-лошото, което са могли да направят е да се убият взаимно. Но днес, ако започнем да се бием, ще повлечем целия свят след себе си, защото съвременните оръжия, с които разполагаме, ще разрушат всички живи същества. Излиза, че във всички аспекти, добри и лоши, сме изцяло зависими от другите.

Това е голям проблем, защото нашето его не усеща страх и по никакъв начин не се съгласява на компромиси. Егото нараства и се развива, но от това не поумняваме. Паралелно с нарастване на разрушителната сила на оръжията, ние оставаме изпълнени със завист, жажда за управление и жестокост. Тази взаимна омраза обхваща нашия разум и ако продължи така, лесно можем да разрушим всичко.

Виждаме, че природата ни води към все по-голяма взаимност и зависимост един от друг, от която не можем да избягаме, като едно семейство, което не може да се раздели. Тогава какво да правим? Трябва да намерим решение. А решението е ясно и еднозначно: да възстановим мира в „семейството“, в нашия дом, между всички народи и хора. Това не трябва да бъде направено чрез агресия, а по начин, по който всеки изпълнява своята част с пълна почтеност.

Безспорно, реализирайки това единствено решение, от което зависи оцеляването ни, ще видим как трябва да организираме всичко в света и взаимните отношения помежду ни в глобален мащаб, като едно общество. Ще осъзнаем от какво се нуждае всеки един, за да допълни другия. Ще знаем как да възпитаме себе си, „порасналите деца“, и децата – следващото поколение, за да им бъде по-лесно да влязат в един добър, топъл и нежен свят. Ще знаем как да се защитим от това, никой да не подтикне човечеството да се изправи един срещу друг.

Много учени говорят, че светът е станал кръгъл, поради неговата взаимозависимост, т.е. ние не можем да избягаме един от друг, а напротив, нашата взаимна зависимост с всеки един миг, с всеки един ден, непрекъснато се увеличава.

Причината е, че подобни опити противоречат на процеса, който преминаваме, още от времето, когато сме станали хора, до днес. Поглеждайки човешката история, става ясно, че всякакви опити да се изправим против законите на природата никога не са били успешни.

Това поведение е равносилно на знание, но неспазването законите на физиката – последицата е, че веднага предизвиквам вреда на себе си. Цялата технология, наука и мъдрост, която сме създали е, за да ни научи да следваме законите на природата. Разиваме средствата за изследване, за да разкрием повече природни закони, за да ги ползваме за наше благо.

Колкото по-добре знаем законите на природата, и по-специално тези, които се отнасят до обкръжението, обществото, човечеството и човешката и обществена психология, толкова по-добре ще можем да ги реализираме в нашите взаимоотношения и толкова повече ще спечелим. Единствената друга възможност е да направим „развод“ и всичко, което това води след себе си, т.е. световна война, която може да доведе до края на цялото човечество на земята.

Необходимостта да следваме законите на природата

Досега говорихме за процесите, през които преминаваме и в които се намираме, и възможностите, лежащи пред нас. В литературата можем да намерим много доказателства за това – съществуват много възможности за обсъждания и ние постепено се връщаме към тях.

Но първата встъпителна част на курса е предназначена да ни даде общо виждане за развитието на нашите желания през цялата ни история, за да разберем откъде сме дошли и кога тези желания са станали глобални. Те са ни затворили чрез обща взаимовръзка, а ние сме станали едно семейство, което е на прага да се разпадне.

Всъщност кризата се случва в семейството, наречено човечество. И поправяйки връзките между нас, поправяме целия си живот. Съществуват няколко удивителни изследвания, които твърдят, че ако хората започнат да се отнасят един към друг като едно семейство, то природата, климатът и други природни феномени също ще се нормализират.

Днес много учени вече разкриват връзката между човешкото общество и другите нива на природата: неживото, растително и животинско. Животинският и растителният живот ще усетят голям положителен ефект.

Трябва да обясним на себе си, че нямаме избор – трябва да преминем към преговори и взаимно разбиране в глобален мащаб. Това е първото нещо, което трябва да направим.

Въпрос: Казахте, че съществуват закони на природата, които се отнасят до психологията на човека и обществото. Какво означава това? Аз разбирам, че има закон за гравитацията…

Отговор: Ние също говорим за законите на вътрешната, човешка природа: психологията на човека, психологията на обществото и семейството, взаимоотношенията между родители и деца, и между деца и деца. Необходимо е да знаем психологията на всички човешки отношения, т.е. животинската природа на човека: на малки и големи, родители и деца, на стари и млади, на всички човешки нива и във всички насоки. Ако познавам човешката природа и начина, по който да поправя отношенията между нас, ще мога да изградя човешко общество, в което всеки ще се чувства удобно и щастливо.

Всеки един ще трябва да направи компромис. В крайна сметка, всеки иска да бъде крал, а останалите да му се кланят. От друга страна, ако възпитаме човек, че ще спечели и че ще получи уважение, подкрепа и поддръжка, когато се намира на равни начела с другите, тогава той с удоволствие би приел това. Той би видял, че в системата, в която всички зависят един от друг, нещата не могат да бъдат по никакъв друг начин. Трябва да постигнем това, убеждавайки хората.

Ясно е, че човешкото его непрекъснато ще се бори и ще иска да управлява другите. Но от друга страна, ще има обществено мнение. В крайна сметка, обкръжението оказва силно влияние върху него и го възпитава. Ако обществото искаше, то би удържало човека в рамки и би го предпазило, за да не дава възможност на неговото его да се прояви. А когато човек използва своето его за добро, тогава обкръжението и всички, които се намират в него, биха се отнасяли с добро.

Общественото мнение и влиянието на обществото трябва веднага да стане доминиращият и задължителен определящ фактор.

Какво трябва да взема със себе си в новия свят?

Въпрос: За какви закони на природата говорим?

Отговор: Първото условие за съблюдаване на законите на природата е изучаване на човека, неговото обкръжение и тяхното взаимно влияние един на друг.

Това се отнася и до законите на природата, защото ние сме част от нея. Преди всичко, трябва да изучим човека. Всеки един трябва да бъде психолог на себе си и на обществото, да знае как да живее с другите, а не просто така да попада сред хората без да мисли за последиците.

Първо, учим кой е човекът, защо сме се развили точно по такъв начин и имаме ли средство, с което да противостоим на развитието на кризата. Ще имаме ли някаква полза, ако я спрем? Може би природата ни тласка към нещо ново, нещо дори по-добро? Просто трябва да разберем какво ни тласка към тази цел и осъзнато да започнем да се движим към нея.

Трябва също да разберем защо не можем да видим тази бъдеща картина. Винаги сме виждали бъдещето и сме се развивали съобразно нашите стремежи да разкрием нещо ново и да се издигнем по-високо. Но днес е точно обратното – разочаровани сме и сме ограничени – повече нищо не желаем.

Тази форма трябва да бъде полезна и желателна за бъдещото развитие, в което трябва да оставим текущото си състояние и да се издигнем до едно напълно различно. Затова чувстваме толкова голямо отчаяние, умора и слабост в сегашното си състояние – не желаем повече да продължаваме и да стоим в него.

Следващото състояние трябва да бъде напълно различно. Сякаш напускаме миналото, гмуркаме се в ритуално пречистващ басейн, омиваме се, слагаме си нови дрехи и се появяваме в новия свят! Повече не искаме да се свързваме с този свят, вече достатъчно сме го замърсили – били сме разведени и сме наранявали себе си и другите – близки и далечни.

Ако погледнем критично на този свят, ще видим, че няма нищо в него, което да можем да вземем със себе си в новия свят. Какво бих искал да взема от този живот, когато един красив и идеален свят ме чака? Мога ли да взема семейството със себе си? Не. Децата, приятелите и работата: не, не и не. Тогава какво мога да взема, когато преминавам към един идеален живот?

Затова критически преоценяме своя живот и разкриваме, че не намираме нищо в него освен разочарование. Но това може би е някакъв преход към едно напълно ново състояние? Но все още не го виждаме и вече сме разочаровани от това, което сега имаме, и повече не го искаме.

Не виждаме решение на текущата ситуация. Това се случва по целия свят – все повече и повече хора живеят за момента без дори да планират бъдещето, следвайки принципа: ние живеем, защото живеем.

Това е особено състояние. Затова трябва да се учим от своя малък опит, така сякаш оставяме цялия си минал живот и преминаваме към едно ново измерение, нов живот на съществуване. Подскачаме на една нова степен – раждаме се в един нов свят.

Съществуват и други интегрални закони, действащи в този свят. Природата вече започна да ни показва взаимозависимостта на всички и всичко в един затворен, кръгъл свят, свят на равенство и връзка, със закони, съществуващи в добро, сплотено семейство. Към това се приближаваме сега.

Ще проверим дали това е просто сън или човечеството действително се придвижва напред. Трябва да достигнем до това или осъзнато, или чрез силите, които ни задължават.

Разбира се, за нас ще бъде от полза, ако изучим тези закони, защото ще знаем как да преминаваме по най-благоприятния начин от едно състояние в друго. До сега сме се развивали притиснати от природата, като сме добавяли нови желания към вече съществуващите.

Но не и днес. Днес достигнахме до задънена улица и сега трябва сами да оценим следващите стъпки: тяхната цел, техните причини и как да бъдат направени. Също ще трябва да търсим начин за тяхното постигане след като веднъж сме ги разкрили и сме видели този нов живот.

За разлика от изминалите поколения, когато времето за промяна от едно състояние в друго и от една обществена форма в друга се е случвало благодарение на инстиктивното развитие, днес трябва да се развиваме осъзнато. Нашата работа е да разберем природата и нейните закони, а когато изпълним тези закони с разбиране и знание за себе си и за човешкото общество, тогава ще преминем в едно ново състояние.

Този път ние трябва да сме на върха, за да можем да погледнем на себе си и на нашето състояние отгоре. Това никога не се е случвало преди. Винаги сме се вливали в текущия живот: още едни изменения, още една нова кола и още една нова възможност. Но днес трябва да се издигнем над този живот в нашето съзнание, да видим цялата планета и цялото човешко общество в глобален мащаб, отгоре, и тогава ще се развием по-нататък.

За първи път природата изисква от нас, всички заедно и всеки един по отделно, да достигнем до ясното разбиране на това, кои сме ние, какъв е светът, в който съществуваме, и състоянието, към което се развиваме. За първи път от мен се изисква да бъда човек, разбиращ и знаещ същността на живота.

Затова нашият курс не е просто предназначен, за да запълни нашето време, а трябва да ни помогне напълно да променим живота си и да се издигнем на ново ниво, към съвършенство.

Динамика на развитието на човечеството

Изучавайки човешката психология и мястото на човек в общата картина на неживото, растителното  и животинското ниво на природата, виждаме закони и съгласно тях трябва да напредваме. Ние сме част от природата, резултат на нейното развитие. Ние не се намираме извън нея.

Психологията е науката на човешкото поведение и също е част от законите на природата. Тя е много важна част от природата, въпреки че съществува едва от сто години. Но е вярно, че едва преди сто години започахме да чувстваме, че имаме способност да се развиваме по особена, лична и осъзната форма, с разбиране на това, откъде идвам, кой съм аз, как се отнасям към другите и защо.

Дотогава само романите говореха за човешкото поведение. Но преди сто години, всъщност не толкова отдавна, започнахме да учим защо човек действа по определен начин и откъде идва това поведение. Това се отнася до изучаването на законите, свързани с хората. Затова психологията е много важна. Тя ми помага да разбера: кой съм аз, кои са другите и как мога да изградя щастлив живот между нас.

Ако сме семейство, живеещо в една стая, наречена Земя, и сме зависими един от друг, тогава нямаме никакъв друг избор – трябва да стигнем до споразумение. А психологията ни помага да достигнем мир в семейството. Това се нарича съблюдаване на законите на природата.

Нещо повече, има закони на неживото ниво на природата, изучавани от физиците; има закони на растителната природа, изучавани от биолозите и ботаниците, и съществува и животинската природа, която е изучавана от зоолозите. Всичко това са закони на поведението на природата на неживото, растителното и животинското ниво, поведението на простите частици, молекулите, клетките, телата, тяхното взаимодействие и т.н.

Поведението на човека изучаваме в психологията, науката на човешката природа. А природата изисква от нас в съответствие с нашето развитие. Когато погледнем как растат децата, то знаем как те трябва да се развиват всяка година. Какво се развива в тях? Тяхната природа. Ние знаем какво би трябвало едно дете да прави на една, две, три и т.н. години. Всяка година човек преминава през развитие в своето разбиране, осъзнаване и поведение, и се развива физически, физиологически, психологически и психически. Това се нарича закон на развитие на природата.

Това е закон, защото можем да кажем, че на две годишна възраст детето би трябвало да има определно тегло, височина и качества. Показателите са различни за едно тригодишно дете. Как знаем какво ще бъде то на три години? Ние знаем закона на развитие, динамиката, значението на процеса. Това се нарича закон на природата. Няма какво друго да направим, защото това развитие е заложено вътре в човек.

Ние учим законите на природата – ние сме част от нея. Вътре в нас има определен мотор, който ни развива. Той развива всеки човек през седемдесетгодишния му живот и всички от нас през цялата история. Сега, поглеждайки назад, можем да анализираме защо от година на година сме се развивали по определен начин и можем да разпознаем движещата сила зад нашето развитие и това, което се е случило.

Може да се направи цялостна оценка на историята на човечеството. Не само какво и къде се е случило, но и защо се е случило и какво го е предизвикало. Човечеството е като дете, което расте в зависимост от определени закони. Когато животното има малко, аз знам как то би трябвало да се развие. А ако не знам, тогава го завеждам на специалист (на ветеринар), който знае. Всичко това се нарича закони на природата. И човешкото общество има същите закони, които се наричат социология. Всичко се подчинява на законите. Ние просто не ги знаем и не ги разбираме много добре, тъй като това са много млади науки. Но до степента на нашето знание виждаме, че всичко се подчинява на строги закони, които съществуват навсякъде.

Има вътрешно, обществено развитие, заложено в човечеството. Неговите вътрешни данни определят как ще се развие, как ще построи обществото си, как ще изгради себе си. Времето, което оказва влияние на тези вътрешни данни, ни развива по определен начин. Когато на детето му се дава храна и внимание, то ще се развива. Храната ли го развива? Не, храната е просто съставка, която спомага за развитието на вътрешните гени, които развиват детето в човек.

Нищо не се случва случайно по време на развитието на детето от капка семе. Ние предварително знаем, че тази капка семе ще се развие в тяло, което ще се роди и ще стане човек. Всичко това произлиза от информационните гени, данните, заложени в тях, които след това се развиват благодарение на външните добавки. Всичко това се случва съобразно със законите. И виждаме същото в развитието на човешкото общество.

Вселената на безграничната мъдрост

Въпрос: Разбирам как се развива едно бебе. Но кой знае какви гени съществуват в човешкото общество? Никой до сега не е виждал как то се развива и никой не е успял да събере данни и да потвърди как ще се развива по нататък. Човечеството е нашето единствено дете и то расте така.

Отговор: Можем да анализираме и изследваме бъдещето, да изучаваме развитието на философията, социологията и психологията и това да ни позволи да открием закономерен процес и неговите причини. Ние не виждаме много добре бъдещите преспективи, но съдейки по нашето сегашно състояние, можем да направим извод накъде ни води. Ние винаги във всичко екстраполираме миналото в бъдещето.

Природата ни задължава да съблюдаваме законите ù. Тя е общият организъм, който обхваща неживото, растително, животинско и човешко ниво на развитие. Всеки един преминава през това развитие. Първа е била Земята, после растителното царство, след това животинското и накрая човешкото.

Това развитие е започнало с Големия взрив и е продължило с все по-голямо съединение. Съединението на различните части води до създаването на изключително сложни и уникални по качество и количество организми.

Първо, е имало само нежива материя, но изведнъж нейните части започнали да нарастват, придобивайки някакъв живот, свое собствено развитие. Тогава развитието достигнало животинското ниво, в което животните се развили още по-индивидуално. Животинското ниво било последвано от човека. Това са резултатите от развитието на природата.

Очевидно, това развитие има свои закони, които можем да видим, поглеждайки в миналото. Въпросът е дали ги разбираме? Изглежда, че не ги разбираме, но това не означава, че те не съществуват.

Като учен, аз изучавам природата, начина, по който тя се развива, и начина, по който ме разива като нейн компонент. В действителност, дори с всичките ни научни постижения, човек никога не може да бъде над природата.

Ние съществуваме в една определена, затворена сфера, която наричаме „Вселена“, учим се къде се намираме и законите, които действат тук, в тази сфера. Тази сфера е безкрайна, безгранична и изпълнена с неограничена мъдрост. А всичко, което правим, е да обираме малките трошички от тази мъдрост – на това се основава цялата ни наука.

Изучаваме само природата и в тази сфера научаваме нещо и за себе си. Виждаме, че не можем да вземем контрол над живота си и затова, очевидно, трябва да изучим законите на природата. Добре е, че неприятните проблеми ни подтикват към постигане на природата – в крайна сметка, се стремим да направим по-лек своя живот.

Завършване на първи урок

Засега това е само началото. За да завършим нашия първи урок, трябва всички да се съгласим, че съществуваме в природата. Можем да си я представим като затворена сфера, кръг, в който живеем. Вътре в тази сфера действат абсолютни закони, които ни управляват.

Изследвайки природата, разкриваме част от тези закони и ги наричаме наука. Но несъмнено 99.9% от тези закони остават неизвестни – все още не сме готови да ги разкрием.

Обикновено, знанието за законите на природата ни помага да направим живота си по-добър. Погледнете всички полезни неща в къщата ви: телевизор, интернет, миялна и сушилня – с всичко разполагате. Сравнете колко по-удобен е животът ви в сравнение с човек, който живее в едно малко, забравено селце, който добива вода от кладенец, готви на огън и пере в корито.

Ние правим всички тези неща в рамките на няколко секунди без каквото и да било усилие.  Вместо кладенец, имам чешма – всички удобства в къщи, които ми помагат да съществувам без много усилия. Така мога да живея без да правя допълнителна работа, както е било в селския живот.

С други думи, нашето развитие освобождава човек да прави други неща, неща, които са далеч от необходимото за живот. Но въпросът е защо след като сме достигнали такъв развит живот той става толкова труден, празен, водещ ни към отчаяние, вселяващ несигурност, страх и безпокойство в нас?

Какво направихме с времето, освободено благодарение на технологиите и социалното развитие, които могат да създадат такова прекрасно допълнение в живота ни? Вместо спокоен и мирен, макар и физически труден селски живот, попаднахме в една модерна джунгла.

Защо трябва да губим енергията и времето, освободени от развитието на технологиите за установяването на такъв труден и объркан живот? Може би е време да спрем? Може би сега е времето да преминем към един напълно различен живот: сякаш отново напускаме селото за един по-привлекателен живот.

Нуждаем се от няколко часа, за да си набавим необходимото за съществуване, нещата, които са ни били необходими, когато сме живели в селата, и нека посветим останалото време на душата, да прави други неща! Може би ще успеем да поправим живота си по този начин?

Завършвам първия разговор с този въпрос…

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →