Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 7-ма беседа

14 декември 2011 г.

Злото, облечено като добро

Въпрос: В методиката за интегрално възпитание не трябва да дават на човека отрицателен съвет, чрез лош пример. В психологията всичко става малко по-иначе: идва човекът, разказва за своите беди и веднага започва да се изяснява, че не постъпва правилно. Всъщност, се докосва до своята зла, недобра част, която после се опитва да поправи.

Отговор: Ние имаме съвсем друг подход – няма зло! В света, изобщо няма зло! Цялата природа, макар и да ни се струва зла е само затова, че неправилно я използваме. Ако я използваме по друг начин, то това ще бъде абсолютното добро. И същият егоизъм можем да използваме в полза, а не във вреда.

Ако противопоставя на себе си своя собствен егоизъм, тоест, започна да го изследвам и да работя с него като с инструмент на своето издигане над него, то той ще стане за мен като отправна точка, еталон, спрямо който измервам себе си – доколко се издигам, доколко се променям.

Гледам на своя егоизъм като на зададена ми отрицателна същност, която именно аз трябва правилно да облека в напълно противоположното му намерение, да използвам всичко това за отдаване, за любов, за връзка. Тогава егоизмът постоянно ще ми е в помощ, през цялото време ще ме подтиква, подбужда, ще ме тегли някъде встрани, а в противовес на това, през цялото време ще се усъвършенствам, издигайки се над него. Така той ще ми стане “помощник” срещу мен.

Знаем, че всяка проследяваща система, всяка развиваща се система трябва да се състои от две противоположни сили. И тези взаимно противоположни сили, уравновесявайки се една-друга, стигат до най-добрия резултат, към общия знаменател.

Затова егоизмът трябва да се уравновесява в мен с желанието да се извися над него.Toва уравновесяване ще реализирам като се опра на обкръжаващата среда, на помощта на близките, на другарите, на цялото общество. Така ще се издигна над егоизма. Тези две системи – от едната страна, обществото, околната среда, а от другата страна, моят егоизъм ми помагат. А аз стоя, някак между тях и по такъв начин се развивам.

Като резултат, изучавам своя егоизъм, разкривам в него тези качества, с помощта на които мога да раста над него, да го използвам за отдаване, за напредване, за радост, в помощ на другите и тогава той става за мен тази сила, тази маса, този материал, над който работя. В никакъв случай не го унищожавам! Той все повече се развива в мен! При това, всички нюанси на неговото развитие, проявлението в мен, посрещам с радост!

Съвременният човек среща това с горчивина, с обида: “Пак аз! Какво съм направил?!”. Не съм аз! Природата така се разкрива в мен – огромната егоистична природа, която специално в нас, днес се разкрива така, за да се обединяваме през цялото време над нея.

Затова, егоизмът е моторът, който ни движи напред. Всички негови форми, цялото му проявление до най-ужасните, са необходими за нас, за “да ги облечем” в красиви облекла.

Вътрешно този ужас ще остане и нека остане! Но, “обличайки” му, съвсем друга, противоположна на него обвивка, ние ще създадем такъв дисонанс, такъв дипол от всяко наше свойство, който ще ни помогне да увеличим тази мощност на егоизма и да го използваме заради другите така, че да се създаде съвсем друга конструкция, която се нарича “Човек”.

Сега ние, първи в историята, стигаме до състоянието, когато можем да се издигнем над нивото на нашето материално съществуване .(Заради физическо тяло). На новото ниво, ще създадем напълно друга, духовна конструкция – общо виртуално човечество, където всички са взаимосвързани и взаимодопълняеми. И този единен интегрален механизъм, наричан Адам, тоест праобраз на общия човек в света, ни дава възможност да постигнем всички сили на природата, цялата й дълбочина и правилно да ги използваме.

Така че, егоизмът в никакъв случай не унищожаваме, не изравняваме, а обратно, радваме се на цялото му отрицателно проявление, както скулпторът, който намира добър материал за своята скулптура. Естествено, че му предстои голяма работа, за да направи от него някаква форма. Но той се радостен за това, че този материал е попаднал в неговите ръце.

Така и тук. Разкриването на егоизма е този нов материал, над който мога да работя. Необходимо ни е да променяме не материала, а само неговото приложение – вместо това да правя нещо за сметка на другите, трябва да правя това заради другите.

В плен на егоизма

Въпрос: Под понятието “егоизъм” се има предвид, някакво желание или осъществяването на това желание? Да допуснем, че от някого искам да отнема нещо – това е моето желание, мога да работя с него. И съвсем друго е, ако съм дошъл и отнел.

Отговор: Тук се има предвид даже не действието, а именно самото намерение.

Ако искам да отнема нещо от някого, да осъществя нещо, за сметка на друг за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите, това е егоизъм. Ако вие просто се наслаждавате на нещо, то не е егоизъм.

Егоизъм, това са нашите действия, насочени към това, че наслаждавайки себе си, причиняваме загуба на другите: на хората, на природата, не е важно на кого и как.

Практически няма такова действие, извършвано от нас което не би било егоистично. То винаги се осъществява или в равновесие с природата, с обществото, с хората, или срещу тях, защото съществуваме не сами за себе си като във вакуум, а в околна среда.

Аз винаги трябва да мисля за доброто си отношение към другите и това, на първо време, става в процеса на възпитание. Моето отношение и към животинския свят, и към растителния, и към неживия свят, отношението към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, състрадателно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и пластове, скрити от нас в миналото, в природата, в обкръжаващото ни пространство! Ние разкриваме матрицата, замисъла на природата, вътрешния й смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човекът излиза на ниво осъзнаване на своето собствено участие, на камъка, на съдбата, на предназначението.

На “ти“ с вселенския разум

Въпрос: Какво, именно, се подразбира под понятието “разкриваме замисъла на природата”: човек вижда ли нещо, чува или чувства?

Отговор: На основание на това, че човек става подобен на околната природа, той се отнася към нея благосклонно, започвайки да прониква в нейния замисъл, чувства, мисъл. Той започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човека, притежава висш разум, чувство.

За това, между другото, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, развили се вътре в нея – да допуснем в Израел, това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, които са прекарали дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглите с маймуните. Те са ми разказвали за потресаващи усещания, когато “чувствата” на природата, нейният замисъл, разумът й започват изведнъж да говорят с човека и той започва да усеща, че се намира вътре в майката природа, вътре в огромна разумна система. Изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, да се солидаризира с него и възниква такова сливане на човека с природата, което го повдига на следващото ниво на развитие.

Разбирането на общия замисъл на природата, подемът на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление в нашия живот се явява целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки, те стават много очевидни, много естествени. Но самата природа ще остане ли същата? Или тя също ще се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителната и животинската природа. Говоря за природата, която се разголва пред човека, която се разкрива и той открива там някакво огромно общо, вселенско чувство, разум, замисъл. И човекът го разкрива.

Когато той влиза в съединение с това, започва да се чувства на следващо ниво на развитие. Тоест, става разбиране на всички процеси, на виждането на света от началото до края, на замисъла му: защо се е развила нашата Вселена; откъде е произлязла; какво е било до Големия взрив, какво после (тъй като нашата Вселена, очевидно, съществува някакво определено време), възприемането на Вселената – как я възприемаме, не с нашите пет физически органа на чувства, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум. Идвайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия продължителен исторически процес се е развивал, именно за достигането на това ниво.

За това се споменава вече в много науки. Страничните проблеми, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното им развитие е насочено, именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразуване на самите учени чрез интегралност на взаимоотношенията с природата, няма да могат нищо да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

Алтруистична “риза” за егоизма

Въпрос: Какво означава “да се приповдигна над егоизма”? Как се осъществява това? Мислено?

Отговор: Да се приповдигна, означава доста да се работи със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на общество и то, като да е отдясно на теб, а егоизмът – отляво, то ти, максимално влагайки себе си в обществото, сближавайки се с него, сливайки се с него се отнасяш към егоизма като към материал, от който трябва да моделираш човека, тоест да му придадеш човешка форма.

В това е разликата на нашата методика от всички останали методики, които са изградени на унищожаване, на потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, заравняване. А тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И понеже това е една от двете сили на природата, разкривайки втората, напълно обективно виждам, как може да се ползвам от тях двете – нито тази, нито другата се отнасят до мен!

Днес се отъждествявам с моя егоизъм, неразделно съществувам в него. А така, като че ли излизам от него и гледам обективно на своето тяло, на себе си, на околните; отделям от всеки човек вътрешната му егоистична същност. По такъв начин, по неволя, започвам да виждам хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако биха правилно използвали тези две сили – дясната и лявата. Лявата сила – това е егоизмът, а дясната – околната среда, която ми показва алтруистическите свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не разбирам напълно, какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – това е сила. Това е идеята за това, че трябва да преобразувам своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което е в мен. Да допуснем, че имам 600 или 800 – не е важно, колко биха се проявили, дори 10 или 20 всевъзможни желания, мисли. Под въздействието на обществото, на околната среда трябва да преобразувам всичките свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположното – алтруистични. А трябва ли, някак да облека върху егоизма алтруистична риза?

Реплика: За да се разбере, да дадем пример: Да предположим, че се е появило в мен желание да пея. Обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизъм е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на околните и в своя полза. Но, дори да вземем примерът с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то бихте й доставяли удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то на хората няма да им бъде съвсем приятно това. Така че, всичко зависи от степента на участие на любовта между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Да въведем любовта във връзката между нас.

Представете си някакъв учен, да допуснем, медик, който е оперирал човек, имащ проблем с гласа и му е дал възможността да говори. И този човек, хриптейки и невероятно изкривявайки мелодията, пее. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното възпроизвеждане, а от връзката между хората. Ако доставяте с това удоволствие на другите, то здраве. В крайна сметка , пред вас всичко е разкрито.

Най-главното е да сте в правилната връзка с другите, когато те ви възприемат и вие тях с любов. Тогава всички се командват от новите взаимоотношения. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате, какво се проявява и какво, не. Така, както преди вие искате да използвате егоизма, открито в своя полза, сега вие открито и откровено го използвате в обратна посока.

Не винаги отровата е отрова

Въпрос: Да допуснем, сме събрали хората в група, където ги обучаваме на интегрално обединение. Има случаи, когато няколко човека искат едновременно да се изкажат. Но, аз прекъсвам всички, понеже искам всички да слушат мен. Това е егоистично действие, защото хората са принудени да слушат мен. Как да го направя алтруистично?

Отговор: Действието, само по себе си, няма значение. Главното е да се създаде правилната връзка между хората! Тогава, по неволя, те ще си взаимодействат правилно и всяко действие на всеки, ще се посреща като желано. Това се постига в процеса на възпитание.

Отначало трябва да бъде преминат целия набор от курса по интегрално възпитание: кои сме ние, какво сме ние, в какво е нашата свобода на волята, влиянието на обкръжението. След като човек натрупа определени знания, се започва практическата работа.

Реплика: Когато двама човека си взаимодействат помежду си, може ли да да покажат, че единият от тях, използвайки своя егоизъм, действа интегрално, а другият – егоистично?

Отговор: Това зависи от вътрешното им състояние.

Погледнете, да допуснем, от страната на хирург. “Реже човека! Ей, вие, какво правите?!” Покажете ли тази картина на някого не от нашия свят, който не разбира тези действия, веднага ще го спре или ще го убие. А ние плащаме големи суми за това.

Всяко лекарство е отрова, но правилното му прилагане става лекарство. Символът на медицината е хапеща змия! Тоест, дори подсъзнателно човек разбира и вижда от природата, че всичко отрицателно има своето най-положително приложение, което зависи само от нас. Затова, погледът от страната на неподготвения човек нищо не обяснява.

Понякога родителите наказват детето, пляскайки го. Има го, разбира се и в наше време, което минава всякакви граници. Но, ако се прави от гледна точка на обучаване, възпитаване, когато трябва да се удържи детето от това да не си навреди, по-добре е, ако го ударя и по този начин го предупредя, за да не се осакати. Така че, трябва да се знае цялата тази система на взаимоотношения.

Мисля, че проблемът на съвременната психология е в това, че й е необходимо на първо място да добавя възпитанието. Психологът трябва да възпитава пациентите. Но, за това той няма време, а “двойката” е само за съвети. В нещо те, разбира се, осъществяват определена корекция, но не кардинални изменения.

Приятно е да се прави добро!

Въпрос: Да предположим, че пътувам в автомобил, закъснявам в кръговото задръстване. Изведнъж се появва някакво свободно място и аз мога или сам да вляза, или да пропусна някого…

Отговор: Уверявам ви, че вие, самите ще отстъпвате през целия път, защото ще ви бъде приятно от това. Ще чувствате себе си, правещ добро . И от тази постъпка просто ще ви бъде приятно.

Опитайте малко да се изпълните с таково състояние, за да почувствате само този пример, а не да го приемете. Просто така, да го приемете е невъзможно. Ако бяхме провели такава работа в средствата за масова информация; ако нашите спектакли, филми и прочее биха говорили за това, естествено, бихме видели друга картина на поведение на човека на улицата.

Реплика: Тоест, можем да си представим, че човек, който е получил правилното интегрално възпитание, ще бъде на вратите да пропуска другите хора?

Отговор: Той няма да може иначе. Ще прави това автоматично. Под влияние на обществото ще се намираме в такова ново поле на въздействие върху нас, че няма да можем да постъпваме егоистично. Не ще можем! Това зависи само от обкръжаващата среда.

Затова, на първо време, трябва да възпитаваме индивидите, да създаваме от тях силна обкръжаваща среда. Да се опитаме да проникнеме в средствата за масова информация, в правителството. Да им обясняваме необходимостта от такова обществено развитие. Самото общество вече ще преправя индивидите под своето влияние, при това доброволно. И всичко това, естествено, трябва да се придружава от обяснения.

Деликатен експеримент

Въпрос: Съвременните хора са напълно противоположни на интегралността, за която говорим. Човек, който “върви по главите” и се промъква напред е по-благополучен от този, който отстъпва на всички и се грижи за другите. Вторият, по правило, е неудачник

Отговор: Хайде, да направим експеримент – започваме да фотографираме хората и да им показваме, как се държат на различни места. Нека да се погледнат отстрани. Мислите ли, че това няма да ги промени, дори ако не им провеждаме някаква обществена работа?

Хайде, да покажем на децата проведението на родителете им. Това е най-силният фактор за въздействието върху родителите! Ще видим, как реагират на това.

Ще ги промени. Ако детето у дома изкаже своето пренебрежение или възмущение от това, което правят родителите, те не могат да остават в това състояние. По неволя ще са задължени, да завоюват уважението на своите деца, тяхното предразположение. За родителите е страшна катастрофа, когато техните деца ги пренебрегват и не просто не са съгладсни с тях, а с това, как се държат, кои са те. Трябва да се ползваме от това. Внимателно, деликатно, но трябва.

Не трябва да отлагаме повече!

Въпрос: Общественото мнение се явява много мощен инструмент за възпитание. По какъв начин в групите по интегрално възпитание може да се прилага този инструмент? Какво поощряваме ние? Как отделяме това желано поведение, което съответства на интегралността?

Отговор: В процеса на диспутите и беседите привеждаме примери на правилното или неправилно поведение, на взаимодействието, изясняваме мотивацията, всевъзможните подсъзнателни и съзнателни подбуди – инстинктивни и осъзнати: инстинктивните – дадените от природата; и инстиктивно придобитите от обкръжаващото общество в процеса на възпитаване, когато навикът става втора природа.

Всичко това се опитваме да разделим; да обясним, откъде произхожда това; защо идва от миналото общество, в което сме израсли; защо сега е необходимо да се променяме и особено да променяме и превъзпитаваме своите деца.

Но, ако децата ще се възпитават в същата тази околна среда на възрастните, то докато те се превъзпитат, ще минат още няколко поколения. Как да направим така, че нашите деца още сега да станат други? За това трябва ние, все пак, да се променим сами.

Мисля, че взаимодействието на родителите и децата, любовта към децата, желанието да им се даде нов, добър свят – това е много силен фактор за въздействието на възрастните. И той трябва да ни подбуди към такава промяна, за да не си играем просто, а действително да изграждаме по-добро общество за нашите деца.

Земните алтруисти и духовните егоисти

Въпрос: Неотдавна бях на събрание на представителите на източните вярвания. Всички бяха много доброжелателни и грижовни по отношение един-друг. С какво поведението им се различава от интегралното глобално възпитание, за което говорим?

Отговор: Първо, за тях това не е предизвикано от необходимостта, а е по природа.

Аз съм егоист. Всички методики, в това число и моята (ако може да се назове моя) са ми напълно безразлични. Просто гледам на тях като техник върху света, на неговото движение, еволюция и разбирам, че няма какво да се прави.

Не съм поклонник на някаква идея. Не се опитвам да измисля нещо фантастично: някакво ново, красиво кралство. Разбирам, че се намираме тук в принудително развитие и именно затова, този път е най-доброжелателният и ни води към правилната цел. Това е първо.

Второ. Не съм настроен идеалистично. Прилагам егоизма в нашето развитие, като не го потискам, не го намалявам и не го скривам. Не изчезва от никъде, а продължава още повече да се развива.

Защото, сега притискаме нашия егоизъм помежду си, не го развиваме. Не усещаме, доколко, всъщност, се ненавиждаме един-друг, колко сме противоположни, колко всеки от нас наистина иска да унищожи всеки, да остане напълно сам или да остави останалите, като безропотни изпълнители на всички негови желания.

Методиката на интегралното възпитание и образование предполага използването на всички вътрешни и външни ресурси на природата и човека. В никакъв случай тя не е изградена на потискането, на каквото и да било и затова е годна за цялото човечество.

Всички останали методики са изградени на потискането на егоизма, на отсъствието на неговото използване. А той, все пак, излиза напред, проявява се, защото се развива в нас постоянно, ежесекундно, от поколение в поколение и с това не можем да направим нищо.

Освен това, всички тези методики са предназначени за много ограничен брой хора. Съгласно изследванията в света се наброяват шест до десет процента хора, които по природа са настроени алтруистично: отдават, живеят в съгласие, рисуват цветенца и т.н. Знаем за такъв феномен. Но, това е съдбата само на много малко хора и останалите изобщо не ги разбират: “Добре, бягайте по болниците, помагайте на болните и възрастните. На никого не вредите – отлично, вие сте толкова добри. Но, няма да ни въвлечете в тази работа”.

А, тук е съвсем друга работата – природата ни принуждава, именно, от егоисти да станем алтруисти, с помощта на същия този егоизъм. Тоест, даваме на този егоизъм цялата си природа, всички наши заложби в максимална реализация.

Да се издигнем над своя егоизъм

Въпрос: В какво се заключава действието на издигане над егоизма? Това мислителен процес, ли е, или включването на някакво намерение? Какво е това?

Отговор: Можете да се опитате самостоятелно или с помощта на психолози да разкриете своята същност. Просто да разкриете себе си, така да се каже, да проработите, да разложите своята същност пред себе си във всичките и свойства, желания, мисли.

Свойствата са ни дадени от природата, желанията се формират под влияние на околната среда, а мислите се формират, за да изпълнят и реализират тези желания, да се достигне желаното. Така сме устроени ние.

Когато виждате пред себе си цялата картина на вашия вътрешен психологически свят, можете да се отнесете към нея обективно, като че ли не сте вие и да работите над себе си.

Присъединете се към особената цел, която искате и можете да постигнете. Започнете правилно да работите с вашите вътрешни данни, свойства, получени от родителите или от далечни предци. Работете с желанията, които сте получили от обкръжаващата среда в процеса на възпитание и с мислите, как максимално да реализирате тези свойства и желания. Ако видите пред себе си някаква много сериозна, голяма , грандиозна цел,  обективно  започнете да работите със своите заложби, за да достигнете тази цел.

Тази цел се поддържа от обкръжаващото общество. Можете, с помощта на обществото, с помощта на неговото осъждане, одобрение, с помощта на това, което се нарича “напомпване”, получаване на сили от него, енергия, да се започне с това да се работи. И това общество ще ви показва постоянно точността на насочването на целта, защото целта се заключава вътре в самото общество – внедряването ви в това общество като органичен елемент.

В такъв случай, вие, се приповдигате над себе си и гледате на себе си отстрани – от страната на това общество, от страната на тази цел. И естествено, започвате правилно, обективно да се променяте, независимо от това, което усещате в своите егоистични желания, мисли, свойства. Главната проверка се заключава в това, че се съединявате интегрално с обществото, още повече се приближавате към своята цел.

Ако е така, то ви е напълно безразлично, какво правите със себе си. Това са нарича “да се приповдигна”.

Човек трябва да сам да стигне до тази цел, до това ниво. Защото, всеки от нас трябва, осъзнато да достигне състоянието на интегралното взаимодействие с останалите, използвайки, при това всички вътрешни и външни ресурси на околното общество и своите собствени. Но, трябва да се измени сам, а не просто да популяризира тази методика.

Малкият детайл от огромния механизъм

Въпрос: Какво трябва да се промени в мен, за да стана зъбно колелце, работещо съгласувано в общия механизъм?

Отговор: В съгласувания общ механизъм това зъбно колелце задава движението на целия механизъм, а не остава в него като малко безполезно колело. Сега се връщаме в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдания. А, ще се връщаме, ли, с разбирането, така да каже, с песен? И по-нататък, какво?

Работата е в това, че когато човек правилно се съгласува с целия механизъм, този механизъм, сам започва да му връща отдаденото – мислите му, чувствата му труда му. Той става, като че ли, Творец, на този механизъм. Издига се на нивото на Висшата сила на природата, нейния замисъл, нейния план. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, познание, усещане на вечността, на съвършенството, което пронизва цялата природа на нейното висше ниво.

Ето към какво отиваме.

Вървим към състояние, което дори не си представяме. Не си представяме, какво ни е подготвено. Но, този е вече следващият етап, далечен от съвременната практическа психология.

Реплика: Как да стана, аз, това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За това, първо трябва да се преминат определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, желателно е в същата група, където хората съответстват на вас по развитието си, по менталността и т.н.

След това, под ръководството на инструкторите може да се започне практическа работа в обсъжданията, в диспутите, помежду си.

После вече трябва да създавате своя среда, която ще ви влияе и вие – на нея. По такъв начин, постепенно изграждате тази система.

Трябва да разберем, че човечеството е преминало всички тези етапи на своето предишно развитие постепенно, в продължение на стотици хиляди години, а този етап можем да преминем буквално за едно поколение. Виждаме как днес всичко се развива, с някаква огромна скорост, защото егоизмът е пораснал качествено – на неговите високи нива се случва високата честота на измененията.

Нашите беседи започвахме от това, че имаме определен набор от занятия, лекции в процеса, на които трябва да получите определени знания, после – навици. А, после вече идват практическите занятия и реализирането им в живота.

Ние не можем просто “да изхвърлим” човека в света, защото бебето го подготвяме за излизането в живота 20 години. Трябва, макар в продължение на половин година, нещо да направим с човека, за да започне нататък да се реализира.

Психологическото развитие

Въпрос: Професията на психотерапевта заключава, ли, се в това, че всеки път изяснявам с човека различни въпроси и в края на крайщата, той да започва да разбира, какво става с него?

Отговор: Вашата задача не е това да направите от човека психолог. Задачата ви е да му дадете конкретен, правилен съвет, рецептата, от която ще се ползва и тогава, на дадения етап, всичко ще е добре. А след два месеца или година е възможно да дойде отново, защото през цялото време той се променя, променят се проблемите и обстоятелствата. Той ще се нуждае от вас.

Тоест, тук подходът е съвсем друг. Вие сте специалистът, той е дошъл за съвет. Вие му го давате, така да се каже, лекарството.

А, ние имаме задачата да направим от всеки човек – специалист за самия себе си, защото той трябва непрекъснато да работи върху себе си.

Той постоянно ще намира в себе си все нови, неизпитани вътрешни области, разкрива покривалата – егоистичните свойства, мисли и желания. И всичките те, променяйки се, го поставят в определени нови позиции спрямо околната среда. Затова, човек трябва постоянно да се развива психологически. Трябва да е майстор.

Потресаващото влияние на средата

Въпрос: Разбирам, че моят егоизъм не трябва да се потиска. Той е като горивото, с което ще се променям, ще се трансформирам. Но, за мен е неразбираемо, кокво е това действие, което мен, егоистът ще направи част от интегралното общество?

Отговор: Влиянието на средата, нищо друго. Нямате такива сили. Единственото, което е положителното във вас е, че се поддавате на влиянието на средата. И затова, само средата може да ви управлява. Това е.

Когато околната следа ви дава ориентацията, ценността, важността на тези или други свойства, на поведението и др., то вие сте задължени да ги спазвате. Не можете да се откажете от това, иначе славата, властта, ревността, срамът са огромни сили, които ни движат, все пак, ще ви принудят да се вслушате в мнението на обкръжението.

Въпрос: Да предположим, изучаваме курс по еволюция на развитието на егоизма. Това достатъчно, ли е, за да започнем да се държим интегрално?

Отговор: Не! Това са просто знания. А, по-нататък трябва да се обединят всички в групата и от нея да се създаде това общество, което правилно ще въздейства на всеки от неговите членове.

Например, когато поставяме децата в определена обстановка, под ръководството на специалисти и възпитатели, които правилно се държат с тях. Когато към по-малките деца водим по-големи деца, които стават техни инструктори, то се получава просто, потресаващ резултат. Защото, по-малките с удоволствие слушат и искат да се уподобят на по-големия. Това е естествено сред децата. Те вземат пример не от нас, а от тези, които са с 2-3 години по-големи от тях.

Затова, трябва да се ползваме от единствената възможност, която съществува – средата, нищо друго.

Въпрос: Влизам в среда, където хората се отнасят с топлина един към друг, с внимание. Аз също искам да стана част от тази система. Желанието ми достатъчно, ли е, за да мога, в крайна сметка, да се влея в тази система или не?

Отговор: Желанието ви изобщо не е задължително. Ако е задължително, това е много лошо, значи тази методика няма да сработи.

Ако вземат който и да е човек в света и го поставят в правилната среда, няма никакво съмнение за това, че той ще се промени.

Съществуват много примери, най-вече от психологията. Заведете кой да е човек на нудистки плаж. Нека само опита да не се съблече… Срамът му ще го задължи да се съблече!

Затова, средата е единственото средство за поправяне.

Целта, даваща сили

Въпрос: По какво се различава доброто интегрално обкръжение от неправилното?

Отговор: Само по стремежа към това, да се достигне съвършеното ниво на нашето състояние и не повече от това.

Тоест, събират се хората, които разбират, че друг изход няма, че сме задължени да излезем от кризата, че е желателно, не с война и не със страшни драматични събития. Хайде, по-добре е да се устремим към това сами, изкуствено и да започнем да го правим.

Те изучават тази система, опитват се да я реализират и по такъв начин въздействат помежду си. Няма нищо повече. Но, при това, те възбуждат скритите в природата сили към тази цел, към която се стремят и тази цел, сякаш им свети отдалеч.

Тя еманира своята сила върху тях, своето съвършенство – те живеят с това. И, ето защо, се появяват нови сили у тях.

Във всяка велика цел има сила. И тези, които са свързани с нея, могат да преодоляват огромна работа.

Реплика: Този стремеж към целта ли е “подема”?

Отговор: Да, всеки път се издигаме, именно, спрямо целта. Но, когато се намираме в групата, в това малко общество, ние можем правилно да се координираме.

Откъде ще зная, че това е целта? Къде се намира тя? Какво е това взаимно участие, зъбни колелца в механизма и т.н.? В групата мога да видя своето приложение: правилно ли се държа вътре в това малко сдружение, максимално интегрално, с добро към всичко. Трябва да изуча последствията на всичките си мисли – мисли, а не просто постъпки. Мисълта, това е и самото действие.

На следващото ниво на съществуването ни – на ниво “Човек” (“Адам”), на нивото на интегралната система, нашите мисли и желания играят такава роля, както действията на нашето днешно материално ниво.

Затова ни е необходимо да се доберем до контрола и до поправянето на желанията и мислите ни. Това е най-важното. А действията могат да остават такива, точни и жестоки, както в операционната на хирурга, но ще са насочени за доброто на другите. Най-главната трансформация е трансформацията в желанията и в мислите.

На вкус и цвят – другари няма.

Въпрос: В курса по интегрално възпитание трябва ли да има някакви учебници, книги? Или това трябва да е единен учебник за всички, преведен на всички езици?

Отговор: Когато човек започва да се издига над себе си, той губи своята идентификация с материалния свят: “от какво ято си”, от какъв народ, на какво племе принадлежиш, как си се възпитавал.

Това няма значение, защото, насочвайки всичко за доброто на другите, ти трябва да разбираш другите: какво означава “за тяхното добро”? Може би, това, съвсем не им е за добро? Тоест, не ще можеш да оценяваш това по себе си.

Ако допуснем, че ми харесва определена храна и за мен тя е добра, то предлагайки я на друг човек, аз, може би, ще му нанеса вреда или ще му създам неприятни усещания, защото противоположните вкусове и мнения са твърде много.

Затова интегралността предполага и усещането на другия човек и включването в неговите желания и мисли, и използването на себе си за неговото напълване.

Тоест, в дадения случай, трябва постоянно да се контролирам. Но не в съответствие със своите желания и мисли: че това, което е добро за мен е добро за другите, и затова “да им побутвам” това, което бих искал сам да имам. Това се случва понякога с нас и обикновено провокира конфликта между родителите и децата. Обратно, трябва “да влизам” в човека, да усещам неговите желания и да напълвам желанията му с помощта на своите.

Това е и правилното сцепление на зъбните колелца едно с друго. Получава се, че всеки от нас работи за всички останали, като клетките в едно тяло.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →