Да отидем при Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не мога да си спомня Твореца?

Отговор: Защото не изпитваш нужда от Него. Когато имаш нужда от някого, ти си спомняш за него. Егоизмът го прави лесно.

Въпрос: До каква степен трябва да ме пречупи Той, за да Го помня наистина. Защото каквото и да правя – нищо не помага.

Отговор: Не може да бъде – винаги е възможно да добавиш усилие в обединяването, в грижата за групата, за другарите. Става дума за вътрешни усилия, които не зависят от това, колко е натоварен денят ти и колко физически сили са ти останали. Тук проблемът е в чувствителността: през цялото време се стараеш да не се отделяш от другарите си, да ги държиш на фокус и да разкриеш бъдещето си в тях.

Реплика: На конгреса имахме такова обкръжение, благоприятно за вътрешна работа. Свише сякаш ни дадоха да я пробваме на вкус – а сега почти нищо не остана, освен опечатък в съзнанието…

Отговор: Нима това не е достатъчно, за да се пробудиш?

Реплика: Не. Защото желанието те подчинява.

Отговор: Наистина ли? Сега, когато помниш това състояние и малко съжаляваш, че си е отишло – нима не можеш да си зададеш някои действия? Нима не можете да се ангажирате с нещо един към друг – да встъпите в съюз, в поръчителство?

Какво ще се случи, ако не го направите? Трябва да се опитвате – тогава ще почувствате безсилие и ще разкриете необходимост от Твореца като партньор. Приемайте Го. Едва когато Моисей стигнал до дъното, Творецът му казал: „Да отидем при Фараона“. Моисей израства в дома на Фараона, там е възпитан, бил е като любим принц, постигал е големи успехи, благодарение на егоизма си. А сега той иска точно обратното – той сякаш не познава чичо си и отива при него като чужденец: „Няма нищо общо между нас. Ти си Фараон и аз се отнасям към теб като към Фараон, не като към чичо.“

Реплика: Но желанието отхвърля този подход. Дори и да осъзнаеш необходимостта от третия фактор, то няма да ти позволи да се обърнеш към него…

Отговор: Още малко усилия и ще разкриеш необходимостта от Твореца. Сега Той не ти е нужен, не вярваш, че Той може да ти помогне, че Той съществува и властва над всичко, че Той е този, който организира живота ти, който ожесточи сърцето на Фараона. Не свързваш едното с другото.

Въпрос: Как да покрием тази разлика във връзката, когато с разума разбирам, а желанието има нужда от друго?

Отговор: Тук ще помогне само опитът в работата, само постоянството и последователността. А ако си се отчаял, ако си готов да си тръгнеш, ако можеш да си позволиш да седиш без да правиш нищо – преди всичко с разум и сърце – ако не се обръщаш към другарите си за помощ… Намери такива, които още не са си тръгнали и са готови да ти помогнат. Търси своята пътеводна точка – Моше, който може да установи връзка с Твореца.

Нищо не можеш да направиш, невъзможно е да работиш против желанието. Обаче сме длъжни да мобилизираме такива сили и средства, които изглежда биха поддържали желанието, но по пътя се обръщат в своята противоположност.

Въпрос: Как става това? Теоретически всичко е ясно, а в действителност?

Отговор: Тук няма достатъчно яснота. Трябва да продължим да работим и да рушим, да рушим своето желание. Ще стане ясно защо пробиваме стената? А след това, удряйки по стената, изведнъж ще поумнееш и ще разбереш как да извикаш Твореца на помощ. А Той ще сломи съпротивата.

Но сега ти не се обръщаш към Него, не осъзнаваш необходимостта от това. Прилагайки усилие за обединение, още не си изгубил достатъчно, за да повикаш Твореца. Вместо това, отстъпваш настрани, сякаш си вложил 100 долара и си готов да се примириш с тяхната загуба, макар и да съжаляваш малко.

Но какво би станало, ако вложиш всичко, което имаш, цялото си имущество? Тогава не би могъл да отстъпиш и би се стремил да направиш всичко възможно, за да успееш.

Разликата тук не е количествена, а качествена. Внезапно, след като дълго време си чукал по сърцето на другаря си, опитвайки се да се обединиш с всички, независимо от всичко, откриваш, че не можеш повече да продължаваш така. И все пак продължаваш още и още, и когато изчерпиш силите си – в същата тази точка се разкрива Творецът. „Сега ще поискам от Него да ни свърже един с друг. Вече чувствам общата система и злото начало – взаимната омраза. И сега искам там да разкрия Твореца. Вече Го виждам – Той ни устройва всичко това, Той съвсем преднамерено е ожесточил сърцето на Фараона. И сега ще Го задължа да действа.

Но даже разбирайки това, не можеш веднага да го задължиш. Трябва всички твои желания, всички намерения да построиш в повече или по-малък порядък. Нима Творецът не иска да ти даде благо? Но на Него му е нужен целият съсъд, пълен с правилни нужди.

Въпрос: Значи трябва просто да продължаваме да бием в една точка?

Отговор: Не е лесно – точката се мени през цялото време. Всеки път тя е малко по-различна, по-дълбока, по-взаимосвързана с всички останали точки. Тъй като постоянно се издигаш.

Въпрос: А какво да правя с вредите, които постоянно причинявам на другарите си по пътя?

Отговор: Носиш само полза. Тъй като над желанията си се стараеш да добавиш нещо към общото единство. Така че защо  наричаш това вреда?

Реплика: Вреда е, защото не ми се отдава да се грижа мислено за тях, да ги поддържам в продължение на целия ден.

Отговор: Така е, защото Творецът ти „подлага крак“. Именно Той ожесточава сърцето ти – сърцето на Фараона. Но над това ти полагаш усилие, подобно на Моисей, който не се съгласява с Фараона. Това са твои усилия, а ожесточаването на сърцето на цялата група е от Твореца. Така че какво се палиш? Всичко е наред.

Реплика: Знам, че трябва да дам нещо по-различно на другарите си – и не мога…

Отговор: И Фараонът, т.е. злото начало, ненавистта сред другарите, и самата група с нейната бъдеща любов – всичко това е Творецът. Той ни се представя под такава форма, за да ни привлече към обединение с Него.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 25.09.2012

[89036]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: