Беседа за нов живот, част 4

ТВ програма с д-р Михаел Лайтман

„Нов живот”

Епизод 4

С участието на Орен Леви
1 януари 2012
Петах Тиква, Израел

Разкриване на моделът на развитие

Днес ще разговаряме за единния, общ закон на природата, от който сме част. Напредвайки, виждаме, че има определен модел на развитие. Поколение след поколение, в продължение на хиляди години се появиха и развиха неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата.

Нашето развитие става постепенно. От поколение на поколение, година след година и дори ден след  ден, ние се развиваме все повече и повече, но накъде отиваме? За да се отговори на този въпрос, трябва да изясним какъв е този закон, който действа над нас?

Виждаме, че съществува вид механизъм, който се намира над нас и развива цялата природа в определена посока, правейки я все по-сложна, на по-високо качество, по-добре оформена и взаимосвързана във всички нейни части. Искаме или не, сме принудени да се подчиняваме на заповедите на този закон, който ни влияе и ни кара да се развиваме.

Това е един общ закон. Всичко, което съществува, е под негово влияние: всичко, което виждаме на нашата планета, всичко, което е родено и се движи в някаква посока.

Ние изучаваме законите на природата, използвайки науката, и, ако искаме да постигнем нещо, знанието за тези закони ни помага да постигнем успех. Започваме по-добре да разбираме как да избегнем лошото и да притеглим по-близо доброто, как да се намали количеството грешки и гафове.

Ето защо, ако знаехме този общ закон, който включва всички останали закони (физика, химия, зоология, биология, ботаника, астрономия, медицина, психология, малкото, което вече познаваме, и всичко, което все още предстои да открием за себе си), това знание ще ни помогне да успеем.

Науката ни помага да направим живота си по-добър и по-удобен. Преди човек е работил от сутрин до вечер, както е казано „с пот на челото ще изкарваш хляба си” (Генезис), а сега един човек може да нахрани хиляди хора с хляб благодарение на развитието на технологиите, химията и цялата селскостопанска индустрия. Същото важи и за шивашката промишленост, строителството, образованието, културата, всичко!

Изглежда, че днес, със сегашното ни разбиране на всички закони и сили, които притежаваме, бихме били способни да построим прекрасен, чудесен живот за себе си! Познавайки сегашното състояние на света и характеристиката на населението, виждаме, че произвеждаме такова количество и асортимент от продукти и стоки, които могат да осигурят нормален, не мизерен, живот за цялото население на света.

Проблемът е само във факта, че човек е егоист и не успява да използва правилно целия потенциал, който получава от познанието на законите на природата. На нас ни е дадено изобилие, но някои държат голяма власт в ръцете си; пари, оборудване и всичко останало, докато други, като резултат от това, не получават дори минималното необходимо за живот.

Това значи, че всичко е в човешката природа, която не ни позволява да създадем добър, комфортен, спокоен и сигурен живот на една красива и просперираща планета. Ето защо нашата цел е да разберем човешката природа и да разберем как можем да подобрим живота си, така че да искаме да създадем добър и успешен живот за себе си и за другите.

Това е възможно чрез познание на законите, което само сега, в нашето време, започва да се разкрива в природата. Това е законът на глобалната сила, която включва останалите сили в себе си и независимо от нашите желания (защото ние не искаме това), кара хората, страните и цивилизациите да бъдат по-свързани и в нужда един от друг.

Навлизане в нова ера

Според научни изследвания тенденцията на нашето развитие се определя от общ закон, който ни развива и води към една форма. Ние ще трябва да достигнем връзка между нас, която ще ни позволи да усетим, че цялото човечество е взаимозависимо.

Много учени са съгласни, че това е общата тенденция на развитие. Причината, поради кояето не сме готови да приемем този закон, е защото той е в противоречие с нашата природа.

Всеки човек е свикнал да мисли само за себе си и не разбира, че е зависим от другите. Въпреки това, ако човек осъзнае, усети и види със собствените си очи, че е зависим от другите, негов пръв приоритет ще бъде да гарантира благосъстоянието на другите, така че те да направят същото на свой ред! Проблемът е, че не виждаме, че светът е кръгъл, и до каква степен всичко е взаимосвързано. Затова сме в такава ситуация днес. Ние сме в състояние на криза, която насилствено ни откъсва от живота, с който сме свикнали през последните десетилетия.

Свикнали сме да работим много, да ядем много и да харчим много. Произвеждаме ненужни и безполезни неща, само с цел да ги продаваме. Всички се опитваме да придобием предпазни колани: банкова сметка, пенсионен фонд, медицинска застраховка, добър дом и всички неща, които дават на човек усещането за сигурност в това, че той и неговите деца са уредени до края на живота си. Това беше целта ни.

Сега изглежа, че настройката ни е била неправилна! Природата разрушава всички наши планове. Сега дори и богатите хора, да не говорим за останалата част от населението, така наречените средна класа и бедните, са неспособни да постигнат тази мечта.

Природата ни води към обратно състояние, където вместо да преследваме добър живот само за себе си, ние ще придобием увереност, развитие и благополучие от връзката между нас.

В състояние сме да видим всичко това благодарение на общата криза, която разрушава всички правила от миналото. Сега навлизаме в нова ера!

Под чадъра на единен закон

За първи път, вместо безбройните различни, сякаш хаотични, и несързани закони на природата, започваме да усещаме, че върху нас действа един нов, единен закон. Всички сме под неговия чадър и заедно, като единен съюз, сме насочени в една и съща посока.

Никога преди, толкова различни части на човечеството не са били в толкова подобно състояние. Северна и Южна Америка, Европа и Африка, Азия и Сибирия, дори Австралия и Нова Зеландия – всички те са в процес на упадък, в състояние на депресия и няма значение в какво общество живеем, към каква цивилизация или регион принадлежим и как нашето общество е структурирано. Някакъв огромен облак се спуска над нашия свят и започва да ни обгръща всички заедно.

Наистина зависим един от друг. Учените откриват това и ние също го усещаме благодарение на кризата и като следствие от нашата взъимосвързаност. Оказва се, че всеки човек се познава с всички останали на света посредством верига от четери човека; съществува „ефектът на пеперудата”; някои проучвания показват, че мислите на човек оказват влияние на климата и че заметресенията и цунамитата са свързани с взаимоотношенията между хората и техния начин на живот.

Това означава, че всички ние сме изправени пред единен закон, който ни свързва със сила, и ако искаме да имаме по-добър живот, трябва да мислим за това, как да се доближим до него, а не обратното, да се отдалечаваме от него, и как да искаме да се свържем заедно с всеки в правилен, добър и красив стремеж.

Тогава ще напреднем заедно със законите на природата, а не против тях, тъй като във всеки случай природата ще спечели! Ние не можем да променим законите на природата; те не са като правителствата, които могат да променят законите на обществото, основавайки се на меркантилни интереси.

Този закон съществува над нас, точно както законите на физиката, химията или биологията. Ние можем само да ги изучим и да ги използваме в правилна форма. Ето защо трябва да разберем този закон и да се свържем с него колкото се може повече. И този закон е основният закон на цялата природа.

Анализ на човешката природа

В хода на разясненията възниква въпрос: „Какво точно трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” В края на краищата, ако достигнем до хармония и баланс с нея, ще усетим комфорт, напълване и мир. Ще спрем да усещаме нейния натиск, който се изразява в проблеми, които растат като снежна топка, войни, разпри и разводи в семействата, болести, епидемии, цунамита и други прояви на природни катаклизми. И така, какво точно трябва да променим в себе си?

Търсенето на отговор на този въпрос ни води до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човек е желание: желанието да живее, да се чувства добре и да се наслаждава, с други думи, постоянно търсене на напълване. И част от тези желания е, до известна степен, празна. Да речем, искам да почивам, а това означава, че искам да напълня желанието си за почивка, а ако искам да ям, тогава искам да напълня моето желание за храна.

Обикновенно имам желания за храна, секс, семейство, пари, чест, власт и знание. Това са основните желания, които включват в себе си всички останали. Всички желания, задоволяващи нуждите на моето тяло за храна, семейство и създаването на потомство, както и „човешките” желания в мен за богатство, чест, власт и знание са разделени на много различни други желания и техните производни. И ако нямам друг избор и разбирам, че с помощта на тези желания трябва да се обединя с хората, за да стана подобен на силата на природата (единния закон), тогава ще трябва да коригирам всяко мое желание.

В края на краищата, всички тези желания заедно се наричат „желанието за наслаждение” или „желанието да се получи удоволствие”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. И ако напълвам  само себе си, такова желание се нарича „егоистично”. Ето защо, насочвам всяко от своите желания към общото благо и приемам само това, което ще е в полза на всеки.

Оказва се, че нямаме друг избор. Ако всички сме като едно семейство, тогава трябва да взема всеки под внимание и да мисля за всички като за едно цяло. И законът, който ме задължава, също е един. Ето защо трябва да насоча всяко от моите желания към всеки. И тук възниква проблемът: Как може да бъде постигнато това?

Дори ако самият аз го разбирам и учените го потвърждават (психолози, социолози и политолози единодушно заявяват, че това е истина, и че нямаме друг изход), и от моя собствен житейски опит виждам, че няма друг метод, дори и тогава моята природа винаги вярва, че не е така. Тя вярва, че първо трябва да получа за себе си, да осигуря собствените си нужди и да не се тревожа за останалите. Може би трябва да се грижа за тях, но само за да се чувствам добре.

Обаче това не е достатъчно. В края на краищата, не мисля така по отношение на моето семейство. В една правилно семейство незабавно мисля за всичките му членове като един човек и не изчислявам как да направя така, че те да се чувстват добре, за да бъда аз добре от това.

И този закон иска да ни задължи да приемаме всички като един, целия свят като едно семейство, така че да започнем да свикваме с това. Какво точно да направим? Всеки от нас трябва да се грижи за останалите и всички заедно трябва да построим система на ново интегрално възпитание, което ще ни свърже, и чрез различни влияния и действия ще докаже, че няма друг начин.

Навикът става втора природа

Има общ закон в природата, който всъщност ни дава надежда за доближаването ни един до друг и способността ни да преодолеем егото си. Този закон гласи, че навикът на човек става негова втора природа.

Виждаме това сами. Да предположим, че още от детството си и в течение на своя живот аз свиквам да извършвам определени действия, за да достигна положителен резултат или за да се избегнат нежелани последици. Благодарение на тези действия, които се повтарят често, развивам навик. Това за мен се превръща в един и същи вид изискване, както желанието за получаване на удоволствие, тъй като не получавам удоволствие под никаква друго форма освен тази.

Човек учи това и тези действия се превръщат в навик за него. Всичко зависи само от това, как обкръжението ни задължава да правим нещо, колко хора действат по този начин и до каква степен имаме подкрепа от всичко, което ни заобикаля в живота.

Ето защо, ако създадем образователна система и организираме обкръжение, което ще предложи подкрепа на всеки един, човек ще бъде повлиян от самия факт, че другите хора се грижат толкова много за всеки друг. Човек ще чуе за това от медиите, от положителното обществено мнение, което те формират.

В допълнение, всеки ще знае, че правим това с цел: играем един с друг и се преструваме, че сме мили, сякаш мислим, че всички сме едно семейство, сякаш се грижим едни за друг така, както се грижим за себе си. Ще трябва да играем тази игра постоянно. Ще действаме като че вече сме поправени. И как ще ни помогне това?

Постепенно, благодарение на този навик, общото мнение и влиянието на обкръжението, аз ще започна да мисля в тази насока и ще получа впечатление от това поведение. Ще започна да формирам навик и повече няма да бъда способен да действам по друг начин. Това ще стане моя природа, като че ли съм се родил такъв, въпреки факта, че съм придобил това качество, че съм бил принуден да го развия и че се съгласил, поради липсата на всякакъв друг избор.

Следователно, трябва да осъзнаем закона: „навикът ще стане втора природа”. Всичко зависи до колко човек се намира под своя собствен натиск и под натиска на обкръжението, за да не забравя за тази игра и да напредва по този начин. И така ще играем като малки деца.

В края на крайщата, когато децата играят, те си представят, че правят нещо важно и строят нещо ново. Но ние знаем, че това е игра и не е сериозно, и че няма нищо истинско в техните действия. Правят грешки, строят отново, разрушават още веднъж и отново строят. Въпреки това, благодарение на тези различни игри те напредват в своето развитие, растат и стават по-умни.

Без игри детето би растяло като дивак, малко животно, което просто става по-голямо. Големи институции, използвайки най-добрите мозъци, включително психолози, създават специално разработени системи, за да играят децата, използвайки различни материали (като блокове и глина), и взимайки под внимание техните инстиреси (коли, кукли и т.н.). Използват различни уреди и компютърни програми за това. И благодарение на това, децата напредват в своето развитие.

Физическото развитие  е невъзможно без игри. Ние го наричаме спорт, но спортът е също и игра, в която използваме физически действия, за да привикнем към постигането на резултати, които са извън силата на обикновения човек, който не прави упражнения, не тренира и не спортува. Виждаме, че атлетите постигат големи резултати, благодарение на своя навик да работят над себе си.

Забелязваме също, че хора, които живеят заедно от дълги години, развиват подобни възприятия; разбират се един друг без думи. И всичко това се случва като резултат от навика да живеят под един покрив, виждайки и усещайки се един друг неволно, и достигайки по този начин взаимно включване един в друг.

По подобен начин цели нации и цивилизации са били формирани преди време от хора, различни и чужди един на друг, взаимодействайки си заедно, докато не развили определени характеристики, които станали специфични за тази нация.

Затова се казва, че законът навикът да става втора природа е особено необходим за нас, така че дори чрез действия, които не желаем, и форми на взаимодействие, които са не естествени за нас, можем да придобием качества, които избираме срещу собствената си природа. Тези нови качества вече съществуват в нас и благодарение на тях изграждаме себе си.

Нашата цел е да достигнем хармония с природата

Ние сме родени само с едно егоистично желание да се наслаждаваме и нищо друго в нашия живот не е важно за нас. Същото се отнася и за бебето, излизайки от утробата на майка си – то мисли за себе си, усеща само себе си и не усеща света наоколо. След няколко седмици то започва да отваря очите си, да чува, постепенно задейства своите органи на възприятие и възприема другите хора. И така то взима каквото иска от живота, от своето обкръжение (основно чрез майка си), за да напълни всички свои нужди.

Трябва да разберем, че това егоистично желание нарочно ни е дадено от раждането, така че с помощта на навика, който става втора природа, над него може да бъде изградена друга, алтруистична форма: формата на отдаване и обединение.

Сега сме в противоположно състояние: разделени сме; всеки от нас иска да спечели за сметка на другия; никой не взема другия под внимание и в допълнение – всички ние сме в противоречие и несъгласие един с друг. Обаче природата целенасочено е създала такова негативно качество, така че използвайки силата, която имаме на разположение, да изградим положителна, добра форма на взаимовръзка между нас, точно от това негативно качество.

Ние ще го изградим подробно и съзнателно. По този начин ще достигнем обединение, създавайки образ на човек, който е подобен на този общ закон на природата, насочен към отдаване: добър и любящ.

Тогава ще осъзнаем, че този закон не е лош, че всички тези зли сили, които ни влияят и които усещаме под формата на бедствия (като развод, зависимост от наркотици, тероризъм, страх от заплаха от атомна война, конфликт между държави, болести и екологична, икономическа и финансова криза), които ни изглеждат като негативно влияние на природата – ние осъзнаваме, че те са необходими, за да може да ги уравновесим със силата на отдаване, силата на нашата любов и обединение. Ако днес възприемаме въздействието на този единен закон като негативно, това е само защото сме противоположни на него.

Това се случва в нашия ежедневен живот. Ако става студено или топло, аз трябва да разбера какво да направя, за да уравновеся тези аномалии и да доведа температурата до нормално състояние.  Ако съм потопен под водата, ще усетя силен натиск от налягането. Ако съм се изкачил високо в планината, ще усещам недостиг на кислород и ще ми бъде трудно да дишам. Тогава ще компенсирам тези отклонения, за да балансирам себе си с природата.

Какво средство можем да използваме, за да достигнем хармония с природата, която показва тези различни несгоди? Усещаме удари отвсякъде. Човечеството се усеща обединено под общата заплаха, която го сполетява.

Разбираме, че нашите качества са обратни на качествата на природата и трябва да компенсираме за това, и да работим в противовес на нашите качества.

Ако в този момент природата оказва отрицателно въздействие над нас, ние бихме преодолели себе си, бихме се поправили и в отговор на това, според нашите способности, бихме възприели това въздействие като позитивно и блансирано. След това ще бъдат решени проблемите на околната среда, семейните отношения биха се помирили, връзките между страните биха се засилили, икономиката ще се засили и нашият живот ще стане щастлив и удобен.

Дадена ни е тази възможност, с цел постепенно да направим промяна в себе си и между нас. По този път, ще се приближим до общата природа и ще почувстване себе си в цялостна хармония с нея.

Да не искаш да си тръгнеш!

Учим, че природата е един закон, който влияе на всички ни като едно цяло и иска да ни доведе до баланс с нея. Тогава, обединявайки се в едно, ще разберем света, в който живеем.

Можем да достигнем до тази връзка чрез добро отношение един към друг – което не желаем, но трябва да постигнем чрез игра, използвайки правилото „навикът става втора природа.“ Как можем да го постигнем? Това трябва да бъде „внедрено” (включено) в обкръжението около нас, в човешкото общество.

Всеки човек има определен статус по отношение на обществото. И трябва да изградим такива системи от връзки между човека и обществото, в които всеки ще чувства, че му е длъжено и че благосъстоянието на обществото зависи от него, и че неговото благополучие зависи от обществото.

За да постигнем това, трябва да реорганизираме формата на човешките връзки, които сме развили, водени от егото си, и същността на които е „на всеки според егоистичните му нужди.” Днес този принцип не работи и настоящата криза е обща и интегрална.

Затова трябва да създадем нова форма на човешките връзки с обкръжение, основано на факта, че всички зависим един от друг. Ако обкръжението изисква от човек да има добро отношение, то трябва и да му дава примери за правилно поведение, както майката прави като отглежда детето си.

Обществото, което ни заобикаля, трябва напълно да промени влиянието си върху всеки от нас. И преди всичко, това се отнася до медиите и образователните системи. Те трябва да се организират по нов начин незабавно, да бъдат променени, за да дават на всеки чувство за необходимостта да променим връзките между нас, както и връзката ни с обкръжението. В крайна сметка, обкръжението е един вид инкубатор, където ще се развиваме правилно. Температурата, влажността и нивото на кислорода – в инкубатора всички тези параметри са настроени по оптимален начин, така че да се излюпват бързо и в удобни условия здрави пиленца.

Трябва да изградим около себе си такава красива „оранжерия”, обкръжение, в което да се чувстваме уютно, топло и приятно, така че да не искаме да си тръгнем! Както бебето расте в утробата на майката в пълна сигурност, където всичко е създадено за неговото нормално развитие, по този начин ние трябва да изградим нашето обкръжение, в което всичко ще се развива точно и удобно.

Изграждайки такова обкръжение за благото на всички (всеки трябва да се грижи за останалите), накрая човек изгражда своето голямо семейство; ставаме братя.

Нова професия: Човек

Нашето отношение към природата, към този единствен закон, който ни задължава да се свържем един с друг в едно цяло, се проявява в обкръжението. Затова нашето отношение към обкръжението, това, да го изградим на основата на този закон, е по-важно отколкото отношението към самата природа. Главното е да изградим обкръжението си.

Не напразно милиони души са принудени да напуснат работа и да са безработни; трябва да открием курсове за учители, възпитатели и помощници. Всъщност, в тази работа всеки от нас е учител, възпитател и помощник по отношение на другите. Затова всеки ще трябва да премине през този процес на обучение и да придобие нова „професия”, тоест да стане „Човек” в ново общество. Всеки от нас трябва да се издигне до ниво, на което ще бъдем способни да разберем какво се случва в природата и какво се случва вътре в нас, какъв вид взаимоотношения можем да изградим помежду си.

Според изследвания, ако човек се намира в обкръжение, където има взаимно влияние, той не може да избяга. Това го движи, обгръща го и съзнателно или не, той се променя. Виждаме как обкръжението отглежда нашите деца само чрез примери. То ни образова и в живота си ние придобиваме нови форми на поведение, взаимоотношения и нова ценностна система.

Затова дори не броим нашите желания, били те желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знание или стотици други неща. Не трябва да гледаме как да използваме тези желания, а тяхната насока (и това е най-важното!). С други думи, най-важното нещо е единствено моето намерение в използването на моето „Аз” с всички мои желания. Трябва да променя използването на всички мои способности в полза на обществото и тогава моето „Аз” ще се превърне в „Ние”. И от идеята „Ние”, което е като събрание на индивиди, ще достигнем до понятието „Един”. И този „Един” е вече в баланс, в съюз с единствения закон, който ни управлява.

Тогава човек става „Човек” и започва да разбира своята собствена и общата природа. По този път той научава много вътрешни закони, законите на психологията и вселената и попива всичко, което съществува в природата, постигайки най-висшата степен, нивото на единствената сила, която ни въздейства и чрез формата, която ние днес възприемаме като криза, тя ни подканва да тръгнем към нея. Този курс е предназначен да научи човека как да стане „Човек”, как да достигне най-доброто, сигурно, най-комфортното състояние. Затова трябва да сме благодарни за тази ситуация, която ни води към нова ера, към свят на пълно добро.

Обаче днес все още не сме започнали този процес и все още не знаем за него; животът ни се струва безсмислен; боим се от това, което очаква нашите деца и внуци. Затова хората не искат да раждат деца и дори не разбират своето място в този свят. Но всичко е точно обратното! В истинското си значение, думата „криза” означава раждане, прага на ново човечество. Осъществяването на нашите най-големи мечти е пред нас.

Трябва да започнем да осъзнаваме този прост закон и за много кратко време, само за няколко седмици, ще почувстваме доколко той работи, как „навикът става втора природа”, доколко не можем да живеем без да показваме добро отношение един към друг. И ако случайно забравим за това, трябва да си напомняме един на друг докато сме заедно, обединени, когато всеки усеща другите, колко топло и желателно състояние е това, така че да искаме да се върнем в него отново.

Да се надяваме, че благодарение на нашата взаимна подкрепа, ще успеем да достигнем това състояние, в което играта, навикът, ще ни помагат да постигнем добрата същност на любовта.

Две сили – един закон

Въпрос: Въпросът за съществуването на единна сила, която управлява цялото творение, създава съществен спор между хората: някои вярват, че тя съществува, а други не. Вие към първите ли се отнасяте, към подхода, който е присъщ на религиите?

Отговор: Не, той не спада към религиите. Аз съм го изградил изцяло на практическата оценка на природата без предварителни предположения. Този подход не се отнася нито към религиите, нито към вярата, нито към каквато и да е друга насока, която има исторически корени и никаква друга основа.

Въпрос: Ако се осланяме на изучаването на природата, как разбираме „законът, който включва всички закони”?

Отговор: Ако допълним тази лекция с научни данни от изследвания и експерименти, това ще е реално доказателство, което предшества въпросите. Наистина има много мнения, но ние се осланяме на данни от оценяването на природата и човешкото общество.

Имаше идея, че природата е единна, а ние само „откъсваме” малки зрънца знание от нея, които изглеждат сякаш не са свързани едно с друго. Но сега физиката, химията, биологията, зоологията и другите науки вече са взаимосвързани. Изучаваме основите на всяка една от тях, на атомите и техните различни видове връзки. Тези основи са широки, общи сили, но на всяко ниво на природата: неживо, растително, животинско и човешко, те действат според нивото.

Например, ако силата в атома привлича и отблъсква частиците, в животинското тяло тя свива и разширява дробовете, а на нивото на разума тя се проявява под формата на противоречие между съгласие и съмнение. Действат две противоположни тенденции, но те са управлявани от една сила, която ги балансира, защото цялата природа се стреми към баланс.

Наличието на две сили в природата не противоречи на съществуването на един закон, който управлява двете сили. Съвременната наука твърди, че ние зависим един от друг, и проявлението на тази криза на човешко ниво ни задължава да осъзнаем, че съществуваме в една система. И това също се отнася до природата, но до „човешката” природа.

Изучавайки климата и други процеси в света, научихме, че всяко явление засяга всички останали. Обаче на дадения етап виждаме напълно разбита картина, защото възприемаме само малка част от нашата реалност. Но понеже страдаме и преминаваме през неприятни състояния, трябва да ги изучим възможно най-бързо и по този начин да превърнем негативните сили в положителни.

От дивак до човек

Ако терминът „сила на природата” не е напълно ясен, можем да обясним етапите на развитие на обикновен човек, който търси истинско добро, с емперически доказателства. На всички ни е ясно, че позитивното отношение един към друг е добро, липсата на престъпления е добро, спокойствието и сигурността също е добро. Ако си помагаме един на друг и всички имат това, което и другите, това ще бъде по-добре от нашия сегашен, мизерен живот! Всеки би се съгласил с това.

Чудесно! Сега, нека се запознаем с влиянието на обкръжението върху нас, тъй като то може да се види във всяка крачка в живота. Всяка група може да манипулира своите членове чрез убеждаване. Човек може да бъде принуден да мисли по напълно противоположен начин, ако около него има 20-30 души, които казват, че черното е бяло. Това е доказан факт, който не може да се отрече.

Затова, ако обкръжението наистина влияе на човек, можем да създадем изкуствено обкръжение, в което всеки ще се отнася към другите добре. Ще задължим всеки да се държи по този начин и на всяко нарушение ще се отговаря с мека критика отначало, а после с непоклатимо отричане.

Няма друг избор. В крайна сметка, искаме да живеем и да имаме всичко, което е нужно на човек: дом, храна, семейство, здраве, пенсия, почивка и т.н. – всичко това в нормални пропорции, а не под формата на много нули в нашите банкови сметки, тоест в съответствие с естествените нужди на човек.

Ако желаеш това, имаш възможност да създадеш такова обкръжение, в което всеки ще се грижи за останалите. И това ще се случи само като променим отношението си един към друг. Освен това, дори ако се отнасяме добре един към друг от отчаяние, изкуствено, приемайки такова поведение и действайки като в добро обкръжение, така придобиваме навик, който става наша втора природа. Ние наистина ставаме такива!

До сега сме били диваци, готови да глътнат всичко около себе си. Включвайки се в тази игра, ние буквално обръщаме себе си отвътре навън като ръкавица. И тогава след известно време, всички ще се променят и от диваци ще станат хора.

Като резултат, ставаме напълно ново човечество: разкриваме нови възможности. Достигайки баланс с природата, започвам да я усещам и тогава разкривам нови способности в себе си, с помощта на които създавам прогресивни механизми и обръщам света с главата надолу, буквално. Знам всички закони на природата, защото съм подобен на нея.

Какво не е реално тук? Хайде да поиграем и да изградим такива връзки. Нямаме друг избор! Всичко зависи от възпитанието, тоест от влиянието на обкръжението. Ние сме достатъчно зрели, опитни и интелигентни хора. Виждаме заплашително бъдеще и даваме съвет, в който няма грам мистика.

Човечеството няма шанс да избегне това развитие, а ние предлагаме лекарство, което ни предпазва от разболяване. Всички негативни влияния на природата са резултат от нашето несъответствие с нея. Например, ако е студено, трябва да увелича парното или да си облека топли дрехи; ако е шумно, трябва или да поставя система за изолиране на шума, или да си запуша ушите. С други думи, трябва да изпълня някакво действие в отговор на всяко едно явление.

Гръмката дума „Природа”

Въпрос: Защо „Природа” е най-често използваната дума по време на тези уроци?

Отговор: Защото днес се намираме в определена сфера, която ни въздейства и ни принуждава да реагираме. Заобиколени сме от всички страни и няма накъде да бягаме. Затова аз наричам този феномен „природа” и ясно виждам един закон в него, който влияе върху всеки, на всички нива: законът за общо равновесие на глобални и интегрални системи.

Изследването на различни системи показва, че един закон, насочен към балансиране на системата, въздейства на всички тях. Природата се стреми да максимизира спокойното, най-удобно и балансирано състояние. Както водата се стреми да напълни най-ниското ниво, така е и природата. Според този стремеж, вместо да сме отделени, ние също трябва да се обединим и да бъдем едно. Многобройни проучвания, проведени от учени, които изследват човешкото общество, доказват този факт.

Въпрос: Ясно е, че екологията и състоянието на нашите тела зависи от природата; това е нашата концепция за природата като определящ фактор. Обаче се оказва, че тя управлява и икономическата криза, безработицата, фалитите?

Отговор: Тъй като говорим за цялостното възпитание на човечеството в интегрален и глобален свят, това означава, че изследваме именно този свят. Той представлява обща система, и понятието „интегрален” означава, че всички части на тази система са свързани една с друга и са водени от един закон, една сила, която ги направлява към връзка и баланс. Това аз наричам природа.

С други думи, нямам предвид нищо, което не се отнася към неживото, растителното, животинското или човешкото ниво. Само казвам, че всички съществуващи закони се отнасят към интегралната, глобална система, и са под управлението на един закон: законът за равновесието, хомеостазата.

Виждаме този закон и във физиката: всяко тяло се стреми към покой, неподвижност, статично състояние и към минимално използване на енергия. По такъв начин разликата в температурата и напрежението достига баланс, за да постигне подобие. Тук няма за какво да се спори. Това са закони на термодинамиката, които се учат в училище.

Обяснявам това на човечеството, за да има то основа за възприемане на глобалния свят, в който всички зависят един от друг, чувстват влиянието на един закон, и е необходимо да го следват. Моята задача е да доведа човечеството до този мироглед. Затова като допълнение към възпитанието, ви давам и знание. Хората се нуждаят от философия, психология и от обширно знание. Този учебен процес не свършва с кратък курс; той продължава през целия живот на човек.

Необходима е нашата спешна намеса

Въпрос: Идеята за програма на развитие в природата обикновено се асоциира с религиозен мироглед.

Отговор: Не е вярно! Аз не асоциирам тази програма на развитие с висшата сила. Ако искаш да преместиш феномен от състояние 1 към по-напредналото състояние 2, трябва да познаваш и двете състояния и метода за напредък. Така става. Природата не прави грешки; тя точно знае как да насочи всяко създание по най-добрия начин: към какво? Към баланс с обкръжението!

На всеки етап природата създава от всеки тип желание неговата развита форма, която е най-подходяща за обкръжението. И тук няма нужда от висшата сила. Това е законът на развитието и той ни въздейства по същия начин.

Как можем ние, като човешко общество, да се придвижим от сегашното състояние към следващото, да бъдем в баланс с обкръжението, така че да се чувстваме добре? Тук законът за развитието спира, защото човек трябва да реализира своята следваща, балансирана форма и да напредва към нея сам.

Това означава, че сме в криза, защото тя изисква човешката намеса в този процес на развитие. Човекът трябва да стане по-мъдър и да разбере закона на природата, тенденцията на развитие и тогава да продължи своето развитие чрез обкръжението. Тоест развивам се чрез обкръжението, а природата само пробужда необходимостта в мен: не мога да остана спокоен; чувствам кризата, но не виждам как да изляза от нея.

Защо? Защото трябва да познавам следващото състояние, да го изследвам, да го разбера и да усетя, че то липсва, и с помощта на обкръжението да играя създаването на природа сам, която ме тласка да се развивам правилно.

Възможно ли е това? Да, възможно е! Сега трябва да действаме вместо природата, не да чакаме тя да започне да ни бута според своята програма; трябва да разберем тази програма, да се въоръжим с разум да изградим система на развитие, да напредваме.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: