Конгрес в Харков. Урок №5

В “Шамати” има малка статия: “Три условия за молитва”. Ето какво казва Баал а-Сулам:

Има три условия за молитва:

1. Да вярвам, че Творецът може да ме спаси, независимо от това, че в мен са най-лошите качества и навици – дори по-лоши, отколкото във всеки друг.

В края на краищата, ако не вярваме в това, се оказва, че Творецът няма сили да ни спаси? Така че трябва да вярваме, че Творецът може да спаси и да поправи всеки човек от каквото и да е състояние – от най-трагичното, най-невероятното, независимо от каквито и да е свойства.

2. Необходимо е да вярваме, че молитвата може да помогне във всеки един случай – дори ако съм направил всичко възможно до сега и нищо не е помогнало.  Опитах всичко и никога нищо не ми помогна. И сега, гледайки на всичко, си правя сметка и виждам: невероятно, че се случи нещо добро. Именно в такъв случай, според едно от условията за молитва, трябва да вярвам, че това все едно трябва да помогне, че Творецът може да ме спаси, въпреки че проверявайки себе си, виждам, че това е невъзможно.

3. А ако Творецът не ме спаси, по-добре да умра, отколкото такъв живот.

По принцип, без тези условия по-добре да не отправяме молитва. Да не се молим, ако все още не сме загубили напълно всяка надежда, ако все още не виждаме, че в светлината няма шансове да ни въздейства и да ни измени, да ни даде други свойства, за да се свържем помежду си. Все още не сме почувствали, че това е невъзможно. А между другото, това е едно от условията за правилно обръщение – когато нямам повече никакви сили, когато не виждам никаква възможност, нищо напред.

Молитвата идва от чувството на загуба в сърцето. Колкото по-силно е чувство за липса на желаното, толкова по-силна е молитвата. Ако тя не идва от изключително налагащи се действия, промени, тогава, разбира се, тя не оказва влияние на светлината.

Това трябва да е молитва за спасение. В най-отчаяното положение, когато нищо не може да помогне, тогава човек разкрива в най-крайното си състояние контакта с Твореца.

Как можем да постигнем такова състояние? Това е невероятно. Подсъзнателно ни въздейства светът, нашият егоизъм, всичко около нас.

Представете си колко трябва да се концентрираме заедно и да пожелаем да имаме точно това желание? То може да бъде само общо. И тогава достигаме да такава молба, която със сигурност ще получи отговор от светлината.

Свойството отдаване – светлината – е в постоянен покой. И достигайки първото, номинално ниво, на което тя може да въздейства, ние незабавно го включваме. От нейна страна няма никакви действия – ние през цялото време молим за изменения в самите себе си. В превод от иврит „молитва“ е самоосъждане, самоанализ. Тъй като се намираме срещу сила, която е постоянна, неизменна – а молитвата е нужна на нас самите.

В действителност ние никого не молим. Макар и да се обръщаме към някого, в действителност няма към кого да се обърнем. Обръщаме се, за да разгърнем в себе си истинско желание, което ще проработи, ще ни доведе тази светлина. И когато желанието ни достигне прагово ниво, то задейства. Следващото прагово ниво – и отново задейства. А светлината се намира в покой.

Затова е добре през цялото време да си обясняваме какво е това молитва. Това трябва да правим през цялото време. И сред народа е прието, и ние също говорим за „обръщение към Твореца“, а в действителност това е обръщение към самите себе си.

Но как мога през цялото време да се обръщам към себе си и сам да се насърчавам? Невъзможно е. Ето защо призовавам другарите си, техните искания, пропивам се от всичките им състояния, включвам ги в себе си и тогава чувствам техните желания. И желанието ми се губи сред тях – то ми е необходимо само за да събера в себе си техните желания.

Ако го направя, тогава определено ще бъда в контакт със светлината. И тя ще ме поправи, защото в крайна сметка, ще събера в себе си желанията на другарите, и ние ще се окажем в общ съсъд заедно със светлината. В същото време, идва състояние, когато всички ние сме заедно и светлината е с нас – на първата степен от висшия свят.

Молитвата трябва да произлиза от всяко едно състояние. Като контролирам постоянно желанията си, намеренията си във всеки един момент, ще мога бързо да достигна до нужното състояние, до нужното вътрешно напрежение, до тези три условия, за които говорихме. Тоест, от една страна, достигам до отчаяние, а от друга страна, до пълна увереност. В мен се съчетават противоположни свойства.

Как могат те да съществуват в един човек?

Затова се събираме заедно. Затова е невъзможно сам човек да постигне каквото и да е. Тъй като самият аз се намирам в някакво неопределено състояние, а когато се събираме заедно, се получава, че всички ние сме точно подбрани. Светлината през цялото време ни държи по такъв начин, че ако можем в определен момент от времето да се събираме, то ще съберем в себе си цялата необходима гама от състояния. Точно тя ще бъде истинското ни желание – такова, на което светлината ще отговори. В това е смисълът на всичките ни усилия.

Като използвам известния пример с госта и хазяина, може да се каже така: в госта има само една възможност – да пожелае светлината да го измени.

За да достигнем до такова състояние, е нужна последователност. Поръчителството е за това, занятията са за това, конгресите са за това. Всичко е заради това, заради създаването у нас на едно единно желание, което веднага ще предизвика светлината.

Лягаме да спим – мислим за това. Когато ставаме, първата ни мисъл е за това, за обединение, за да може това общо желание да стане равно на светлината. И тогава то ще се случи.

От 5-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво представлява отдаването на другаря?

Отговор: Отдаване на другаря означава да правиш това, което той иска.

Ако ние сме другари и се събираме в група, за да достигнем целта, то аз трябва да помогна на другаря си във всичко, което е възможно, за да може той да я постигне.

Възможно е да не му достигат някакви материални неща от първа необходимост и тогава, преди всичко, трябва да се погрижа за това. Но след това, когато той получи насъщната необходимост, трябва да му помогна да достигне целта, да постигне желаемото.

Ако му е нужно да му дам сила, да го подтикна напред, да го пробудя, да вървя заедно с него – това се нарича помощ за другаря, както е казано: ”Да помогне човек на ближния си”. И затова му разказвам колко велика е целта пред нас и какво ни очаква, и как ние заедно, в една връзка я достигаме. Показвам му колко го обичам, вярвам в него и се нуждая от него, вървейки по този път. Пробуждам го и чрез него също получавам сили.

Защото иначе няма да достигнем целта – сам човек не е способен на това. Необходими са поне десет човека.

Това се нарича отдаване на другаря. А какво още можеш да направиш? Ако другарят ти няма хляб, ще му дадеш половината от твоя. Но всичко останало освен най-необходимото, което можеш да дадеш – са само сили по пътя, вдъхновение и величие на целта. Ти трябва да си редом с него, като истински психолог – така работим един спрямо друг.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 26.08.2012

[86528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В ”Учението за десетте Сфирот” е казано, че човек, започвайки да се поправя, ”свети”. Какво е това действие?

Отговор: Човек започва да ”свети”, ако желанията му станат отдаващи. Светенето е вече собствено движение, на което е способен само човекът. Нито едно създание от неживата, растителната или животинската степен не могат да светят, защото не се обединяват по никакъв начин с Твореца, не извършват самостоятелни действия към отдаване, подобно на светлината.

Светлината просто изпълва всички творения и по такъв начин свети. Но човек се нарича този, който сам се пробужда срещу светлината, и затова светлината свети в него повече от своята естествена мощност, с която пристига. Човек става усилвател на светлината – той сам свети благодарение на това, че светлината го изпълва.

В светлината има допълнение, направено от човека! Тъй като той е преодолял своето егоистично желание, превърнал е цялото си желание за наслаждение в гориво, във възпламеняващ се материал. И когато пристига светлината, този материал се възпламенява като свещ! Затова се казва, че човек свети.

Той се нарича ”човек на светлината”. Нима той може да излъчва светлина? Но той е подготвил своето желание за наслаждение така, че то да бъде подобно на светлината. И сега светлината, преминавайки през това желание, свети в него, като в луминесцентна лампа, напълнена със специален газ или с фосфор, който започва да свети под въздействието на светлината.

Когато светлината идва, желанието започва да се възбужда и да свети отвътре – същото се случва и с човека, отъждествяващ се с нея. Тъй като той не поглъща светлината егоистично, а иска да продължи нейното действие.

Знай, че за да започне да свети твоето желание, трябва да направиш съкращение на него и да го поместиш под екран. Така че то да не изпитва нужда да погълне светлината за собствени нужди, а да желае да се обедини в едно действие със светлината, към отдаване и да продължи тази светлина към останалите. Тогава ти ще светиш и ще се наричаш човек на светлината!

А доколко силно ще светиш се определя от духовното ти стъпало.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 23.08.2012

[86386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №4

Творецът е създал желание. Свойството отдаване е извършило такъв акт срещу себе си – създало е от своя отпечатък свойството получаване, противоположно на себе си. И замисълът на творението се състои в това, желанието да стане подобно на Твореца, т.е. да се издигне до Неговото ниво.

За да се уподоби свойството получаване на свойството отдаване, то не трябва да се анулира. Вярно, то не може да се уподоби по действие, понеже е способно само да получава, затова пък може да постигне подобие по своето намерение на това получаващо действие. ”АЗ получавам” – не се променя. “А заради кого?” – се променя: или заради себе си, или заради Твореца.

Затова първото ни поправяне се нарича ”Отдаване заради самото отдаване”. Звучи като че ли малко невярно, неграмотно. Така е, понеже няма как да се изрази по друг начин. Смисълът е в това, че искам да придобия свойството отдаване не заради себе си, а да се издигна над себе си.

Ето, следващата поправка е много по-ясна. Тя се определя като ”получаване заради отдаване”. Тоест вече използвам своето желание заради отдаване.

И така, след своето създаване, желанието постепенно се преобразува, спускайки се до нашия свят. Тук то се превръща в огромно количество нежив, растителен, животински и човешки материал и в края преминава през цяла серия от поправяния.

Неживото, растителното и животинското желания преминават поправянето инстинктивно, безропотно. А желанието на човешко ниво преминава своето поправяне осъзнато, защото ”човек” – това е надстройка над всички останали желания. Него сякаш го няма като такова, доколкото човек се отнася към животинския свят. И все пак в него се крие нещо дълбоко – съзнание, разбиране, усещане – нещо такова, което го отделя и издига, макар и не винаги, над животинското ниво.

В какво се състои особеното в човека? Той става човек, когато се уподоби на Твореца. И затова се нарича ”Адам”, от думата ”доме” – подобен.

Намерението на Твореца е да доведе цялото огромно желание до подобие на Себе си. Желанието се разделя на четири части: неживо, растително, животинско и човек. Като цяло, това творение трябва да се уподоби на Твореца. Но нисшите видове на творението достигат подобие с Твореца инстинктивно – дотолкова, доколкото ги използва човек. Самият той достига подобие съзнателно, по време на работа привличайки и използвайки нисшите нива – тези, които виждаме в нашия свят. Той ги издига, сякаш ги облагородява със своето правилно намерение, с правилната употреба – и по такъв начин те се поправят.

По пътя си към Твореца човек се издига, включва към себе си животинските, растителните и неживите желания – както от нашия свят, така и от своя вътрешен свят. Но по какъв начин се поправят желанията на човешко ниво?

В желанието на човек има няколко ограничения.

Най-леката му част е започнала своето поправяне още от времето на Адам. На следващия етап щафетата поема Авраам. След това пътят е продължен чак до крушението на Втория храм, до времето на раби Шимон и до написването на книгата “Зоар”. След това веригата от кабалисти продължава да поправя човешките желания до наши дни.

Но най-страшното желание е сегашното, желанието, което имаме сега. И затова днес имаме съвсем друг разчет. Трябва да кажем, че човешките желания в наше време се появяват при определени хора, при това, в цялото човечество без никаква наследствена връзка с кабалистите от древността. Тези желания дърпат хората нагоре – и сега те трябва да ги реализират в себе си (червения участък от чертежа).

Естествено е, че при реализацията си те използват всичките си предходни знания и постижения от древните кабалисти, та чак до нашите учители, до Рабаш. И днес те представляват група, която извършва поправянето на света.

Трябва да осъзнаем, че всеки от нас е ”избран” сред милионите, дори милиарди хора, мъже и жени, не заради някакви особени заслуги, нито пък в качеството на привилегии и на протекции от родителите, а защото в нашия корен е заложен такъв силен устрем към истината, че не можем да го потиснем и се стремим да го реализираме.

Нашата задача се състои в това, да го реализираме не заради себе си, а заради целия останал свят, заради седемте милиарда, които днес съществуват на нашата планета (черният участък от чертежа).

Говорим за сплотеност и единство, за проявяването на Твореца в нас, за онова, което трябва да постигнем. Устремявайки се към групата (Гр), виждам как с нейна помощ ще достигна до Твореца (Тв), който е скрит. Но аз и групата трябва през цялото време да усещаме, че правим това, за да насладим Твореца.

Отдаване – това е Неговото наслаждение, състоящо се в това, цялото творение да стане подобно на Него – изцяло (на чертежа с жълт цвят). Трябва да разберем, че затова зад нас се намира цялото човечество. И затова ние трябва да включваме, да съединяваме всичко това в една верига. Работейки над нашата молитва, ще трябва лаконично да създадем тази верига – иначе тя няма да е цяла. Това е основното и не трябва да го забравяме.

Човек се ”разпъва” отвътре, разкъсва се на части, опитвайки се да обедини всичко това: аз, групата, семейството, проблемите, нашия свят и Твореца, когото (аха, сетих се!) трябва да наслаждавам…

Нищо не знам и не мога да достигна до нищо, не стига това, ами трябва всичко да сглобя и да бъде хармонично, да изглежда като едно цяло, независимо и взаимно свързано. Защото е очевидно, че творението така се представя пред Твореца, така изглежда то в Неговия замисъл. Единното създание трябва да се намира на Неговото ниво и да се наслаждава от отдаването на Него, а Той да отдава на него. По такъв начин, те – Творецът и творението – са слети.

Тежко ни е да го постигнем и все пак трябва постоянно да мислим за това. Много не ни се иска да се сещаме за него и не се стремим особено към това, но трябва да се устремяваме, защото без това нашето обръщение към Твореца няма никаква основа.

По каква причина молим? Молим да Го насладим. А най-голямото и дълготрайно наслаждение не е нашето (ББ) отдаване на Твореца, а отдаването на онези хора, които идват при Него без подтикване, подканване, от областта на цялото човечество (7х10/9).

Затова сме длъжни да се занимаваме с разпространение, обучение, с интегрално възпитание, образование. Защото именно заради кризата, която ни създаде Твореца, тъкмо заради тези проблеми, които Той създава в света, човечеството се пробужда за напредък, към това да му стане ясно в какво се състои проблема и да намери решение за него. С това Творецът подготвя цялото човечество, за да ни чуе.

А ние трябва, от една страна, да се устремим към Твореца, а от друга страна, да изучаваме, усещаме, да изобретяваме всевъзможни средства за медийно въздействие върху целия свят, за да се обърнат хората към Твореца без каквито и да е ”не-ласкави” пререкания. Защото днес Той им създава само проблеми.

Ние нямаме особени външни проблеми, не страдаме като останалите в света. На нас Творецът, тъкмо обратно, ни е дал стремеж към Себе си и устрем напред. Това подслажда нашия живот, ние намираме за себе си смисъл за съществуване, а това е основното. Дори ако страдаме, имаме отговор на въпроса: ”Заради какво?”.

Но хората нямат такъв отговор и затова им е толкова тежко. Значи ако желаем да отдаваме, то не трябва да демонстрираме това само в групата, на духовно ниво и не само с Твореца, но да показваме това на целия останал ”човешки материал”. Без това няма да мине.

В края на краищата, нашата работа е постепенно да ”прокарваме” посланието сред масите. Днес е малко по-лесно да се пробива сред масите и прокарва идеята, че човекът от нашия свят се нуждае от поправяне, че само благодарение на поправянето на човек ще се поправи и светът. По такъв начин и обясняваме, без да споменаваме, че трябва да доставяме удоволствие на Твореца. Това изобщо не се приема от хората. Трябва непременно да се обръщаме към желанието, което е в тях.

А на първо място се обръщаме към себе си и развиваме в себе си отговорността за поправянето на света. Колкото и гръмко да звучи, с всеки изминал ден на света му става все по-ясно, че никой не знае къде е изходът и какво е решението. Светът без кормило и без платна просто се носи по вълните, без посока. И затова нашата работа се състои в това, да дадем на света единната методика за поправяне, която да го доведе до единство. И всичко това е, за да достигнем до отдаване, т.е. да дадем на Твореца нашето наслаждение.

Имайки предвид това, ние с вас като основа, която реализира програмата, получаваме светлина. По какъв начин? Много просто. Тя идва от Твореца и преминава през всички кабалисти и достига до нас, а през нас – към света, към седемте милиарда.

И така ние с вас се явяваме проводници, междинно звено и дори може да се каже, представители на Твореца на нивото на нашия свят. И само по такъв начин, изхождайки от системата, която изучавахме с вас и още ще изучаваме, може да се разбере, доколко всички ние и всеки един от нас сме нужни. Тъй като системата е интегрална: ако довеждат някого – случайности няма, ако извеждат някога – случайности също няма. Всичко се върши само от Твореца съответно на това, как ние се държим и укрепваме по пътя.

Това означава, че трябва да обещаем на Него своята поддръжка за поправянето на света, да се опитваме да поправим света, за да го доближим до Твореца – това е нашата основна задача. По принцип, това е причината за нашето съществуване. Без тази нужда нямаше да има никакъв ”Бней Барух”. Тъй като Творецът не се нуждае от един човек или от сто хиляди. Сега става дума за пълното поправяне на света – и ние виждаме това от глобалната криза. Задължително трябва да включим целия свят във веригата на всяка наша молба към Твореца. Иначе нямаме никакво право да се обръщаме към Него. Всеки от нас е получил пробуждането от Твореца единствено затова, защото е необходим за поправянето на света, и нищо повече от това.

Баал а-Сулам е писал много за това. От своя опит виждам, че наистина е така. Ако не бях се занимавал с разпространение, то нищо нямаше да се получи. Когато започнах да преподавам, когато взех този ориентир – веднага усетих доколко това ме движи напред.

Затова съветвам всеки и всяка група: опитвайте се да откривате около себе си всякакви курсове, търсете как да разпространявате по-нататък идеята за поправянето на света. Днес това вече не е проблем. Виждам милиони хора по света, които ни следват, учат, четат – само че не се изявяват, а участват пасивно.

Трябва да се опитваме да го правим – разбира се, по легитимен пет, в никакъв случай това да не се смесва с религията, нито с политиката. Ние нямаме никакви отношения към нищо от тях. Ние сме просветителска организация, която е задължена да прави това в силата на своите планове, на своята основа, на своите идеи, без да наврежда на когото и да е, обръщайки се само към онези кръгове или хора, които желаят това, и нищо повече.

От 4- тия конгрес в Харков, 17.08.2012

[86196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→