Entries in the '' Категория

Аз и светът – сме едно

каббалист Михаэль ЛайтманБаaл  а – Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.68: Не се удивлявайте на това, че един човек може да предизвика със своите действия подем или падение на целия свят. Такъв е вечният закон: общото и частното са равни като две капки вода.

Всичко, което е присъщо на общото, е присъщо също и на частното. Общото се разкрива само след разкриване на неговите части, съгласно обхвата и качеството на тези части. И затова действието на индивида, съобразно с неговата ценност, разбира се, издига или спуска цялата общност.

От раздела „Възприятие на реалността” знаем, че светът, който ми се представя – това съм аз, моят духовен съсъд, разделен, раздробен и отделен от мен в чувства и съзнание по всички направления. Няма свят. Целият свят – това съм аз. И ако събирам неговите части, сближавам ги една с друга на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко, ако ги съединя в обща интегрална система, където те са свързани в съвършенство, тогава тяхната взаимовръзка, взаимозависимост, взаимно включване ми позволяват да разкрия обединяващата и оживяваща ги Сила, потоците, които текат между всички тези органи.

Докторът, като трансплантира, присъединява към тялото едни или други негови части, така и те се включват към общите системи. Така и аз в степента на присъединяване усещам Висшата сила, течаща между моите части, внасяща в тях живот. От жизнеността на тялото започвам да усещам кой е Творецът – по принципа: ”От действията Твои ще Те познаем”. Той постепенно се разкрива в моя поправящ се организъм и докато напълно не го поправя, няма да стигна до пълно сливане с Него.

И разбира се, поправяйки себе си относно света, предизвиквам поправянето на света като цяло. В крайна сметка, аз и светът – това е едно и също.

Тук възниква въпрос: след като уж аз поправям света, защо всички останали не почакат отстрани? Защо всички трябва да се обединяваме и участваме в процеса?

Работата е там, че всичко зависи от взаимовключването на съсъдите, желанията, които си помагат едно на друго, както е казано: ”Човек да помогне на ближния”. Аз се обединявам с другите, а другите с мен, и всички заедно се обединяваме с кабалистите от минали поколения, а също и с тези, на които още не е дошло желание да се поправят и обединят. Ако активно се грижим за всички, ако действаме и по отношение на висшите, и по отношение на нисшите, ако сме равни помежду си, както е прието сред приятелите – тогава всеки поправя целия свой свят.

Каквото поправям аз, не можеш да го поправиш ти: а каквото поправяш ти, не може да го поправи той. Едновременно това не отменя главния принцип, съгласно който, поправяйки себе си, всеки човек поправя целия свят. Във всеки има свой свят. Обединявайки се с всички останали, аз чрез себе си превеждам светлина към тях, подобно на кръвоносен съд – във всевъзможни форми и системи на взаимовръзки. Никой няма да направи това за мен.

И обратното – ако човек поправя света, това го задължава и го води към поправяне. По такъв начин, широкото разпространение ни помага да поправим себе си – всичко това по причина, че човекът и светът – това е едно и също. Затова не трябва да оставяш своите поправяния относно света като цяло. Както пише Баал а-Сулам, колкото повече човек напредва, колкото по-високо се изкачва, толкова по-обемна става сферата на неговите грижи. Отначало семейството, след това града, после страната, и накрая той обхваща целия свят – и е невъзможно това да се избегне.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.08.2012

[84928]