Entries in the '' Категория

Интегрално възпитание, беседа 5

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето. (още…)

Пред стената, зад която ни очаква свободата

каббалист Михаэль ЛайтманНяма нищо освен светлина и съсъд, желание. Светлината въздейства на желанията толкова, колкото да напреднат към поправяне, и на всеки етап ги пробужда. Но желанията, излезли от разбиването, което е предшествало нашето предходно състояние, възприемат светлината като удар, тревога, страх, безсилие, неопределеност – някакво неприятно и неразбираемо състояние.

Ако става дума за желанията от нулево, първо и второто стъпало – неживото, растителното и животинското ниво на развитие, то засега те не притежават свободна воля, нямат достатъчно развит егоизъм и затова само избягват от страданията към място, което им се струва по-добро.

Те действат послушно спрямо желанието си, над което засега не се е развил разум и не се е разкрила точката в сърцето. И затова бягат под ударите, като стадо, подкарано за клане, стремейки се натам, накъдето усещат по-малко страдания. Те се стремят да изоставят онова място, където се усеща най-голямата тъмнина, т.е. присъства най-голямата светлина. Но доколкото то е противоположно на егоистичното им желание, то там възниква голямо напрежение.

А някъде напред има област, където, по тяхно мнение, напрежението не е толкова силно и затова това поле ги изтиква натам, като под налягане – от голямата тъмнина на място, което обещава по-малко проблеми и беди. Така те напредват, без да се замислят и без свободен избор, а благодарение на силата на светлината, предвижваща ги през голямата тъмнина към по-малката.

А понякога дори светлината проблясва в бъдещето и ги примамва напред. Но настоящото състояние винаги им се струва по-лошо от предходното, и докато има накъде да се бяга – те бягат. Когато се развием до последното ниво, то губим надежда за бъдещето, което вече не ни предвещава повече свобода и комфорт. Започваме все повече да осъзнаваме безизходното текущо състояние и не знаем как да го поправим. Следващото състояние е неизвестно, тъмно и не е ясно накъде трябва да вървим.

Така е направено специално за да започнем сами да работим и да правим своите изводи, съгласно достигнатото ниво на развитие. И затова светлината сякаш приключва своята мисия. Тя ни е довела до стената, а сега ние трябва да се изкачим по нея! Сега се озовахме точно в такова състояние.

Трябва да търсим решение, за да не избягаме просто така, от големия натиск натам, накъдето е по-лесно и по-добре, с по-малко напрежение и проблеми. Защото нямаме повече възможност да напредваме по стария път, трябва да разберем, че може да се придвижваме по друг начин – с помощта на друг метод, за сметка на съединението.

Този напредък вече не е в оная плоскост, както по-рано, не праволинейно, последователно използване на егоизма, а използване на силите за съединение, силите на обществото. Това е съвсем друга сила – сила на отдаване, действаща в новото измерение.

Но и в това ново измерение ще ни се налага всеки път да напредваме от тъмнината към светлината. Само че, тъмнината е призована от това, че с текущото си състояние разкъсваме своето съединение, а ще усетим светлината, ако се съединяваме повече. Това напредване се постига, благодарение на нашето участие, осъзнаване на злото, за да се издигаме всеки път към единство.

От една страна, разкриващите се неприятности и проблеми ни помагат. А от друга страна, ние сами, осъзнато се стремим да напредваме, разбирайки защо така се случва и че е необходимо да се съединим. Благодарение на това, постигаме равновесие с природата и по-силно се свързваме с висшата сила.

От подготовката към урока, 14.08.2012

[85513]

Духовно спестяване за черни дни

каббалист Михаэль ЛайтманАко си се удостоил с благословията на Твореца, т.е. с духовен подем, когато си способен да се помолиш, да се учиш да работиш, то си задължен да вложиш всичките си сили. Ти чувстваш, че това изведнъж ти се удава – трябва веднага да използваш тази щастлива възможност, приложи всичките си усилия до краен предел. Понеже ще дойдат такива времена, когато няма да можеш дори да си мръднеш малкия пръст.

А освен това, трябва колкото се може повече да се влага в групата, с една дума като в банкова сметка, която ти се възвръща с голяма лихва, и то тъкмо тогава, когато имаш нужда. Това си е твое спестяване за черни дни: като добре зареден хладилник с продукти, като пенсия на старини, като медицинска осигуровка.

Ако нашият съсъд е получаващ, то той е способен да се запаси със сила, енергия, разбиране, готовност, за връзка с целта и да я запази за трудни времена. Работата е в това, че нашият съд се състои от две части: открита и скрита: Разкритата част – това е моето мъничко желание, което аз усещам в нашия свят: храна, секс, семейство, пари, почести, власт знания и накрая за десерт, мъничко от духовното.

Но моят истински съсъд е цялото творение: цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, целият свят. Всичко това са мои желания. И ако аз влагам в тях, то това се връща при мен, дори без мое знание.

Затова, ако имам възможност да влагам в другите, струва си да го направя, тъй като без всякакво съмнение то ще се върне обратно при мен. И всичко, което влагам сега в тях, по някакъв начин се отнася към отдаването, тъй като аз ги усещам като чужди. Затова, злото, егоистично начало се нарича помощ срещу мен самия, тъй като то вече ми помага.

Ако работя с другарите си, със света, желая да вложа в тях своите сили и да ги отведа до доброто – то по такъв начин аз включвам своя съсъд в духовен смисъл, работейки срещу своя егоизъм. И съм способен да направя това просто механически. Не е важно какви намерения имам, защото в това време аз извършвам правилните действия. Такава голяма помощ ни оказва нашето его, работещо срещу нас.

От урока писма от Рабаш, 08.08.2012

[85168]

Поръчителството: щит и меч

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие говорихте за взаимното поръчителство, като за щит на националната безопасност. А през тези дни ние се намираме в търсене на защита, безопасност, опора в условието на съществуващата неопределеност и заплаха на нашата държава. Какво се подразбира под взаимно поръчителство, което може да послужи като защитен щит за нашия народ и какви практически крачки ни съветвате да предприемем?

Отговор: Бих искал да се обърна към народа на Израел, подчертавайки един много важен момент, на който обикновено не обръщат особено внимание. Става дума за обединението между нас. И не за обичайното обединение, към което се стремим, съединявайки се, за да постигнем голям успех, с общи сили да победим врага и да преодолеем препятствията, а за онази възможност, която ни се открива с особена сила, която се нарича поръчителство.

Достигайки такова особено съединение, наричащо се взаимно поръчителство, когато всички стават поръчители един на друг и се обединяват като един човек с едно сърце, с една дума, като телесните органи, ние ще придобием особена сила, която ще ни стане надеждна защита. И това не е проста психологическа защита за наше успокоение, не за успокоение, че бедата е една за всички, и щом е за всички, то не е страшна. Ние не само ще можем да се защитим по-добре от ударите и да подготвим надежден тил в случай на война, а ще получим особена сила, която ще ни стане не щит, а наше оръжие.

Ние трябва да се радваме и вдъхновяваме от това, че ни се отваря такава възможност. Ако постигнем връзка, която се нарича поръчителство, то без съмнение ще победим. До такава степен, че да премахнем заплахата от война, да отстраним от пътя си тази опасност и от своето бъдеще.

Аз разглеждам този исторически момент от живота на нашата държава Израел, като преломна точка. Ако ние сега се обединяваме, то се издигаме на друго ниво като народ, като държава, особена сила. Ние наистина ще станем народът на Израел, който някога е възникнал в условията на поръчителството, както разбираме от Тора. Съединението между нас е било предварително условие, необходимо за да станем народ, стоейки пред планината Синай. Както е казано: ”Днес вие Ми станахте народ.”

Ако народът на Израел изпълнява условието за поръчителство, то той ще може да победи във всяка област, в която се появят проблеми пред него, да победи каквато и да е криза. Тъй като всички беди и проблеми, преследващи ни от времето на падението на Храма, са предизвикани само от това, че сме отслабвали взаимното поръчителство.

Силата на поръчителството обладава с такава голяма мощ, че е способна да поправи в нас всичките ни недостатъци и да отстрани всички препятствия пред нас. Затова, дайте да гледаме оптимистично напред и да виждаме пред нас доброто бъдеще, при условие, че се стремим към съединение помежду си, чак до стъпалото на поръчителството. И тогава няма за какво да се притесняваме, освен съединението да стане на такова ниво, че да е като органите на едно тяло.

И независимо, че всеки ще действа в своята особена форма, ние ще се съединим заради постигане на хармонията, която се нарича живот на общото тяло. Нека поискаме това да се случи! За това от нас не се изискват никакви физически действия – само вътрешни, за да се усетим в такова общество.

Затова такова действие носи много бърз, може да се каже, светкавичен резултат. Ако започнем още сега да напредваме в тази посока, то веднага ще усетим как между нас се заражда някаква особена, допълнителна сила, каквато никога до сега не сме усещали. Това е огромна сила, посредством която ще можем да разрешим всички проблеми.

Вместо да спорим и да се надпреварваме, да се препираме и караме, ние като едно дружно семейство ще седнем зад кръглата маса и заедно ще решим как да преодолеем всички проблеми, възникнали в нашето семейство. Как да се погрижим за старците, за младите, новородените, за възрастните – за всички членове на семейството ни. Ако така се отнасяме един към друг, ”като един човек с едно сърце” и си припомним, че ”целият Исраел са другари”, че сме ”братя” и сме задължени ”да обичаме ближния като самия себе си”, ако се върнем към условието за поръчителството, благодарение на което станахме народ, то може да бъдем уверени, че нито един враг няма да ни навреди и дори няма да се надигне срещу нас. А ако някъде дори се появат някакви проблеми – това ще е знак, че не ни достига поръчителство.

Затова, нека от този момент да започнем да гледаме на своя живот с пълната надежда за добро бъдеще – при условие, че постоянно ще се грижим да сме свързани като братя, когато целият народ – това е едно семейство. По такъв начин ще победим.

От 56–та беседа за новия живот, 12.08.2012

[85451]