Entries in the '' Категория

Новият образ на новия Човек

конгресс, группаОбществото – това не сме аз и не ти, а това, което създаваме заедно между нас, в нашите съвместни добри взаимооношения. Това е образът на Адам – Човека.

Започвайки да трансформираме целия си живот, за да поддържаме максимално този образ, ние осъзнаваме, че дори за днешния ни живот не ни е нужно повече от това, правилно, разумно да съществуваме, но най-важното – между нас да съществува правилна, висша съобщност, над нас.

Освен това, тя се поддържа лесно, защото всички бързат към нея. Чувствам от всички същото отношение към това общество, към тази група, към Адам, каквото е и моето. И това ми влияе постоянно, поддържа ме.

Това се нарича закон за всеобщото поръчителство, когато всеки от нас, действайки по този начин, осъзнава, че подкрепя останалите. В стремежа си нагоре към общия ни знаменател той показва на всички останали, колко много се стреми към това и показва пример на другите. И ние, съответно на това взаимно се подкрепяме, много лесно се издигаме и ставаме напълно включени в общността със сърце и разум.

А животинското ни ниво остава на едно ниво по-надолу и ние започваме да чувстваме разликата между тях. Съгласен съм, животинското ниво да получи толкова, колкото му е нужно, разбирайки, че е по-добре да не използва сладкиши или нещо друго – то се нуждае от нещо, което е полезно. Всъщност, в този случай ще бъде по-здраво, благоденстващо, ще се чувства по-комфортно.

А моето човешко ниво, когато се откъсвам от неправилните си животински общувания, започва, напротив – да се чувства комфортно и добре, да се чувства съществуващо. В новия си човешки образ, в правилното общуване един с друг, като в общ сензор, в общ съсъд ние започваме да усещаме и природата.

Започваме да чувстваме нейните закони, които са ни водили в еволюционното ни развитие, да разбираме защо природата оказва такъв натиск върху нас.

Изведнъж започваме да чувстваме нейното отношение към нас като благосклонно, добро, защото на това ниво се намираме в равновесие с нея, тъй като между нас, както и в природата, всичко е построено сега на отдаване, на взаимност, съпричастие, свързване, глобалност, интегралност.

Ние автоматично, без особена болка, понижаваме животинското си ниво до неговото нормално състояние, когато работим само необходимите часове на ден, осигурявайки с това нормално съществуване – не свръх комфортно, не общество на свръх потребление, а нормално потребление за нормално съществуване на тялото. Така ние разграждаме тези две нива: животинско, на което остава нашето тяло и Човешко, което сме породили.

Затова сегашната криза, по принцип, се определя от нас, като раздвояване на новото раждане на човечеството.

Когато започнеш да обясняваш това на групата – разбира се, че ще се нуждае от време да се приспособи към тази идея, към нейното разбиране. Но след това, ако хората се опитват да се съединят в единство между себе си, започват да го обсъждат, внезапно се появяват спомагателни сили – отвътре на човека идват такива възможности, за които той е нямал идея.

В действителност, те са били вътре, но са били подтиснати и дори нещо повече, опитвали са се да се измъкнат. Това по принцип е бил и нашия източник на лични, семейни, обществени кризи, зависимост от наркотици, депресии и т.н.

И тогава изведнъж започваме да се чувстваме освободени от всички тези въздействия, рамки и противоречия в себе си. По принцип, това е основната идея и основният подход.

От беседата по интегралното възпитание, 29.02.2012

[85170]

Изхвърлете тези криви очила

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]