Лекции за нов живот, ч.7
От 7-ата лекция за нов живот
4 януари 2012 г.
Безработицата – заплахата от световно значение
Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.
Тук се крият две неща.
Първо – човек не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.
Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.
Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.
Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.
Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.
А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.
Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: “Уреждай се сам”. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?
Проблемът тук не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. “Пролетта” може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга. (more…)