Въпрос: Какво е това любов над егоизма?

Отговор: Преди всичко, прилагайки усилия в групата, в учението, използвайки всички възможности, трябва да получим висока оценка за свойството отдаване. По пътя човек преминава през много състояния на получаване и отдаване, като изобщо не ги осъзнава, сякаш е мъртъв. Той може да се намира в противоположни състояния и да желае само да получава, разочаровайки се от пътя, а може и обратното, да пребивава в необичайно въодушевление.

Но трябва да се издигнем над всичките тези полярни, противоположни състояния. Има състояние, а аз се издигам над него. Състоянието се изпраща свише, от Твореца, който желае по такъв начин да провери как ние ще реагираме и ще се издигнем над всяка ситуация.

По-често, човек усеща равнодушие и пренебрежение. Но ако си каже, че не иска да вярва на очите си и започне да действа, за да си върне вдъхновението, чувствителността, усещането на духа за живот, за отдаване, особено отношение към собственото поправяне – над равнодушието и пренебрежението, то постепенно ще привлече към себе си светлината, възвръщаща ни към източника.

Аз започвам да ценя свойството отдаване, напредването към Твореца, към Неговото разкриване, състояния, които са над този свят. Ако аз имам вече такава оценка, стремеж за отдаване – значи имам съсъд. Искам да се усещам разтворен в свойството отдаване, да го ценя повече от всичко. Защо изведнъж? Така ми е подействала висшата светлина и сега искам да притежавам това свойство.

Въпросът още е в това, защо аз го искам? Възможно е, да чувствам, че с него ще ми е по-добре: ще ме освободи от всички страдания и преживявания. Нима е лошо да се усещаш непринадлежащ към този свят? Много хора биха искали да се отърват от него.

Затова трябва да проверя: защо и за какво правя това? Висшият свят ме пробужда, внушава ми уважение към отдаването, но към кое – може би към егоистичното? Аз се самопроверявам с помощта на групата, на другарите, мога ли благодарение на моя устрем към свойството отдаване, да го достигна, да го почувствам. Желая ли отдаването, за да отдавам на ближния или правя това, за да получа нещо: уважение, почет? Всичко това проверявам в групата.

Защо правя това – за да ми бъде добре? Не! За да им бъде добре на другите? Да! Но от къде ми е известно, че това е именно така, и тайничко все пак не се надявам да получа някакъв отговор?

Проверявам дали се стремя чрез другарите да доставя удоволствие на Твореца. Тук трябва задължително да се разкрие моята истинска, бъдеща цел. Аз изведнъж разкривам, че всичките ми действия за отдаване искам да обърна към Твореца.

Но и тук трябва да разберем, че отдаването на Твореца е безусловно изгодно. Защото Той ще разбере и ще ми плати за моята преданост, и ако аз съм постигнал това, означава, че целият ми живот се напълва с друга важност. Но не! Искам да отдавам така, че Творецът да не знае нищо за това – единствено, за да се намирам в свойството отдаване.

Аз проверявам действията си, за да разбера доколко съм способен да се издигна над егоистичните желания. Ако не си повтарям постоянно как да се издигна над получаването към отдаване, то никак няма да мога да се закача за отдаването. Нужно ми е през цялото време да проверявам какво съм спечелил и какво съм загубил и мога ли да не обръщам внимание на загубите. Тоест имам възможността да получа напълване, но се издигам над това.

През цялото време си водя отчет за получаващите желания, доколко мога да се удържа в истинско отдаване. Едното се изгражда над другото. Защото в отдаващите съсъди, в стремежа към отдаване няма никаква възможност за оценяване, освен ако не правиш това заради себе си – а само ако зад всичко това се намират получаващи желания, които съкращавам, за да построя над тях екран и отразена светлина, т.е. моето действие за отдаване.

От урок по ”Писма от Баал а-Сулам”, 05.08.2012

[84853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие съветвате в семейните отношения да се издигнем над гнева, над раздразнението си. Но затова трябва да владея емоциите си, а аз чувствам, че емоциите ме завладяват, а не братното. Как да ги контролирам така, че да се издигна над тях?

Отговр: Тук всичко решава навикът. Можем да го направим, ако виждаме външни примери и ако моят партньор, т.е. съпругът ми, към мен излъчва вълни в този диапазон.

Нашите отношения трябва да отидат на такава, постоянна вълна, така че да се държа винаги над своето его. Чрез тези упражнения искам да стигна до такава ситуация, когато ще започна да се отнасям не само към най-близкия за мен човек, съпругата си, но въобще към всички останали с такава любов, сякаш към самия себе си. И така достигаме до магически, райски живот.

Виждаме, че природата изисква това от нас, като ни устройва целия този фарс, в който живеем днес. И тук, всичко зависи от обществената подкрепа, която да е колкото може по-силна. А също и от подкрепата на моето малко, много близко до екип – семейство.

И когато се отнасяме така един към друг, ние не просто играем и се преструваме. Да не би като изливаме гнева си един върху друг, да означава, че се държим по-естествено, а не фалшиво? Да не би това да помага за подобряване на отношенията? Да, аз изпускам парата, но какво от това? Много по-добре е да разберем какви претенции има в нас и заедно с това да се държим над тях, като треска, носеща се по вълните, която непрекъснато се издига и спуска заедно с тях. Вълните шумят, издигат се и стихват, а треската плува по повърхността на водата. Ето така трябва да се чувствам. Аз чувствам всички свои природни склонности, желания, гняв, гордост, завист, амбиция, перфекционизъм и ненавиждам всичко това в партньора си. Но това не е важно, едновременно с това, аз постоянно се издигам над всичко, опитвайки се да се задържа на повърхността.

Така ставам психолог сам на себе си. И когато се държа по този начин и към самия себе си, и към близките си, правя още едно допълнително усилие, желаейки да почувствам желанието на противоположната страна и доколкото е възмжно да го удовлетворя, да го напълня.

Оказва се, че работя с егоизма си, без да го захвърлям и без да го зачертавам. И колкото по-голям е егоизмът ми, толкова по-голяма ще бъде работата ми, а значи и резултатът може да бъде по-добър. В крайна сметка, виждаме, че човечеството е израснало чрез развитието на егоизма. Ние все още продължаваме да растем чрез него, но в посока на излизане от себе си и включване в другия.

Излизайки от себе си в другите, получавам огромното желание на целия свят, потребностите на всички останали. Аз приемам вътрешните свойства, желанията и мислите на другите хора, които те самите – малки егоисти, може дори да не осъзнават. А аз, излизайки от себе си и отнасяйки се добре към тях, мога да попия в себе си всичко, което се намира вътре в тях.

По този начин, човек създава за себе си допълнение, което го прави толкова голям, колкото цялото човечество. И именно в това може да бъде целта за изпълнение на условието за любов към ближния като към самия себе си, защото с негова помощ ще можеш да завладееш целия свят.

В брака аз работя над два източника: източника на собствения си егоизъм, издигайки се над него, и източника на ближния, например своята жена, приемайки нейните желания и правейки всичко, което тя очаква от мен.

Ако правя това правилно, то аз не припокривам своите собствени желания и не ставам глупак, който могат безскрупулно да използват. Ние наистина излизаме на по-високо ниво на игра – не на нивото на егоизма на тези две бедни същества, а на двойка, която се включва един в друг.

Издигам се над себе си и се включвам в своята двойка, получавайки от нея всички нейни свойства и желания, а тя прави същото по отношение на мен. И се оказва, че всеки от нас включва другия в себе си. В тази форма ние започваме да свикваме с факта, че не ни е нужно повече да говорим! Разбираме се помежду си без думи, защото вътре във всеки се намира образа на другия. Започваме да се чувстваме помежду си отвътре, така че ставаме наистина като един.

От 33-а беседа за нов живот, 12.07.2012

[84707]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Всички събития се разкриват само относно човека, заради неговия недостатък за съвършено възприятие, заради непоправените му усещания. Светът изглежда несъвършен съгласно зрението и знанията на човека. Но трябва да се разбере, че това несъвършенство не е в света извън нас, а в самите нас.

Днешната световна криза се разгръща не около нас, а в нашето възприятие. Но в онзи миг, когато ние се поправим, всички външни проблеми ще изчезнат. Тъй като светът сам по себе си не съществува, а само в усещанията ни – той се намира вътре в нас. С поправянето на нашите свойства веднага изчезват всякакви катастрофи и проблеми, урагани, кризи. Няма нищо такова – цялото сътворение е запълнено от проста Висша светлина…

Разликата между лъжата и истината е само вътре в човек. Преди всичко, анализирайки сипещите се върху него удари, той трябва да разбере, че те имат конкретна причина и цел, както е казано: ”Аз съм първи”, тоест причината и ”Аз съм последен”, тоест целта. Тези удари идват, за да се поправи човек, виждайки, че неговото възприемане на реалността е лъжовно.

Тази работа е като ”помощ срещу него”. Защото ако това зло бе останало вътре в човека, той никога не би го разкрил. Но доколкото злото се разкрива отвън, сякаш се обявява срещу него, човек може да го разделя. Нашето его многократно увеличава това зло, позволявайки да го виждаме в другите в най-отвратителната му форма.

Ние гледаме на своето зло като през лупа и го виждаме в 620-кратен мащаб. Това ни помага да го разкрием, това е ”помощ срещу самия себе си”. Аз разкривам това зло в другите, но с помощта на разума разбирам, че всичко е тъкмо обратно, че то се намира вътре в мен, по такъв начин мога да се поправя. Човек е задължен постоянно да се намира в такъв анализ, за да възприема правилно реалността: всичко, което е лошо, видимо отвън, трябва веднага да се преобърне, да се види вътре в нас и да се поправи.

И така, докато не се обединя с онова, което се намира извън мен и това свойство става за мен добро. Аз го приемам и се намирам в него, правилно поправяйки се. Тъй като с негова помощ мога да се проверя относно групата, другарите, Твореца.

Излиза, че такова външно възприемане на реалността ми помага да намеря злото в себе си, като мое вътрешно отражение, да разбера, че не светът е разрушен, а аз самият съм разрушен, защото така се разкрива моето собствено зло. И поправяйки себе си, аз поправям целия свят. Това се нарича ”Да преклониш себе си и целия свят на везните на оправданието”.

Да се надяваме, че ще усвоим това, ще възприемем тази картина и ще можем да предадем този здрав и правилен подход на целия свят, на всичките му обитатели. И тогава благодарение на човека, ще можем да излекуваме всички проблеми. А първата трудност е да обърнем своя подход и вместо да се опитваме да поправяме света, да разберем, че трябва да поправим самите себе си.

Науката кабала казва, че целият свят, който виждаме около себе си, е отражение на вътрешните ни свойства, като отражението в огледалото. Но за по-голяма яснота може да се каже, че преди всичко трябва да се поправи човека, за да може след това той да поправи света. Защото непоправеният човек създава непоправен свят, а поправеният човек построява поправен свят.

От урока на тема ”Пряко и косвено въздействие”, 02.08.2012

[84700]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да помолиш Твореца?

Отговор: Да помолиш Твореца означава, че ти осъзнаваш силата, която действа в цялото сътворение, разбираш, че ти си зависим от нея и никой освен нея не действа. Ти започваш да усещаш, че наистина тази сила съществува, действа и управлява всичко, тогава има към Кого да се обърнеш и с какво.

Затова са ми нужни разкритията, че не действам аз, а Той, за благо или за зло, в какво Той въздейства, какво прави, какво ми трябва, за да го извърши Той. А Той ти причинява всевъзможни злини, за да обърнеш внимание на това, кой си ти, какво представляваш, доколко на нищо не си способен. Тъкмо това сега се разкрива пред света със сегашната криза.

А след това започваш да напредваш в това осъзнаване и да опознаваш от какво всъщност си зависим, докато не Го разкриеш – отначало като зло, защото на теб ти е зле. А след това постепенно напредваш, започваш да разбираш, че всичко това е за твое благо и дори ако не се усещаш добро, разбираш, че Той ти въздейства, за да те насочи към доброто, като възпитател. И макар че в земните ти усещания не ти се струва, че това е добро, започваш да възприемаш Неговите свойства, да разбираш и осъзнаваш Неговите действия, че те са за наше благо.

Ти се отъждествяваш с Него, въпреки лошото усещане. И това ти дава нов разум и чувства – духовни, вместо земни. И независимо, че тялото страда, на теб ти се иска да се слееш с този план на творението, с тази цел повече, отколкото с твоето тяло. Тогава молиш да те повдигнат, извършваш такива действия, че този Висш да ти даде нови ценности, и ти да си по-голям в своите разум и чувства, и да си слят с Него, с Неговия план, с всичко, което върши Той, вместо да пребиваваш в своето желание за наслаждаване. Доколкото молиш за това, дотолкова ценността за отдаване и любов става по-висока от получаването и изолираността от другите. И така напредваш все по-напред и по-напред.

От урок по книгата “Зоар”, 01.08.2012

[84537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→