Entries in the '' Категория

“Крайчец” на нишката има у всеки

каббалист Михаэль ЛайтманОт Твореца получаваме само осъзнаването на злото, защото Той е създал единствено получаващото желание. А светлината, т.е. средствата, които ще помогнат да се поправи ситуацията, трябва да търсим от обкръжението.

Смисълът тук е в следното: активното действие от страна на Твореца се състои в това да ни даде осъзнаване на злото, а активното действие от страна на творението се състои в това, осъзнавайки злото, да помоли за поправяне. Така и работим.

Нищо не ми е необходимо от Твореца – нека само да ми разкрие, че се намирам в злото. Но само в същинското, “качествено” зло – трябва да разбера, че съм лишен от отдаване и да почувствам, че ми е зле от това. Всичко останало ще тръгне от само себе си: разбира се, ще изтичам за помощ, ще викам, ще моля и искам, докато не Го заставя да ме поправи.

И тъй, задачата на Твореца е да ми разкрие злото, а моята задача е да поискам от Него да обърне злото в добро.

Въпрос: Как да увелича силата на молбата ми към Твореца?

Отговор: Силата й зависи от това, доколко ми е зле в егоистичните свойства. Всичко следва само от усещането, разумът тук е безполезен. И затова трябва да прехвърля ситуацията в чувство: зле ми е от това, че се намирам в егоистично желание.

Например, срам ме е пред околните, които ме гледат с нескрито презрение. Просто не мога да не се замисля: “Как ще бъде по-нататък? Аз и утре трябва да се срещам с тях.” По такъв начин, когато ми е зле, търся изход.

Ето, ако ми бе хубаво и пред никого не ме бе срам, не бих могъл да пристъпя към поправяне. Егоизмът е напълно удовлетворен, и някой си там да говори, не го трогва. Думите сами по себе си са безсилни – трябва да ги прехвърля на това вътрешно ниво, където ще предизвикат отзвук, за да ми стане зле наистина от това, как се отнасят към мен. Въздействието на обкръжението трябва да преобладава над собствената ми сила за самоубеждаване.

Казано накратко, трябва да усетя срам. Той ще ме доведе до съкращаване, към молба и към всичко, което ще следва по-нататък.

Въпрос: Как да усилим този срам?

Отговор: Чрез силата на мисълта.

Въпрос: Как да се усили мисълта?

Отговор: С постоянство, упоритост в нейното прилагане.

Въпрос: Как да се повиши упоритостта?

Отговор: Помоли другарите да ти помагат да си припомняш това и да дават осъзнаване на важността.

Въпрос: Какво, ако забравя да ги попитам?

Отговор: Предварително напиши мейл, за да те подкрепят.

Въпрос: Ще забравя, че трябва да напиша мейл.

Отговор: Няма такова нещо да не са предоставили шанс на човека, да не са протегнали “крайчеца” на нишката. Винаги от нещо може и трябва да започне твоя път.

От урок по “Предговор към книга Зоар”, 30.07.2012

[84266]

Под натиск

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се устремим към единство и постоянно да „бъдем“ в тази точка, докато не добием своето, докато не почувстваме духовния свят, който се разкрива в обединението, съгласно закона за подобие по свойства.

Ден след ден разкриваме нови подробности, нови щрихи по пътя. Много явления се проявяват в резултат на натиск. Така че, ние трбва да „натиснем“ в определена степен – и тогава ще ни се разкрие светлината, затворена вътре.

Въпрос: Що за натиск е това?

Отговор: Натискът е търсене, както е казано: „В нощта на леглото си потърсих Онзи, когото обича душата ми.“ Лежа в мрак – с други думи, всички части на духовния ми Парцуф са на едно ниво и аз съм лишен от светлина, лишен от разбиране. Въпреки това, аз търся: Кой ми изпраща тези състояния? Защо? Какво иска от мен? Как да се свържа с Него? И тогава Той се разкрива.

Въпрос: Но къде тук е натискът, налягането? Това търсене е приятно приключение…

Отговор: Ако не усещаме натиск – е лошо. Поръчителството трябва да го осигури за всички. Това изисква вътрешен „натиск“, неизбежен, неотклонен въпрос: „Ще бъдем ли в състояние да достигнем целта или не?“

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 31.07.2012

[84368]

За какво плаче духовното бебе?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.48:Превъзходството на светлината Нешама над светлината Руах съответства на разликата на животинското ниво от растителното и неживото в материалния свят.

В духовното всяко  изменение обхваща всичко. В нашия свят, се изменят отделни детайли и не наблюдаваме всички последици, при които всяко конкретно изменение води до потръпване  в цялата система. Ние не чувстваме, не осъзнаваме това, макар че, ефектът на пеперудата немеква за нещо подобно. От друга страна, ако си в духовното, чувстваш как и най-малкото изменение се отразява на цялата система от началото към края и от края към началото.

Такава е природата на аналоговите системи. При цифровите системи, измененията са с прекъсване, пулсирайки с отделни тактове, един след друг. Е, в аналоговата система те обхващат едновременно всички части.

Така че, животинското ниво е различно от предишните по това, че може да служи на другите свободно, независимо от себе си. Така се проявява неговата преданост: той не зависи от себе си и усеща другите – всеки един от тях, „без каквато и да е зависимост от працуфа като цяло“. По този начин животинското ниво е свободно да прави отдаване – тъй като в това отдаване, желанието за получаване не го ограничава в нищо.

Ние оценяваме всички стъпала само по това, доколко те могат да седят над желанието за получаване, за да отдаваме заради отдаването, над него, и дори да получаваме за да отдаваме с негова помощ, т.е. да вземем от него сили и правилно да ги използваме.

Растителното ниво зависи от обкръжението и затова не може да се движи – тъй като всяко негово приплъзване включва егоистично намерение. То може да отдава, само оставайки на мястото си – дотогава, докато не преодолее Авиют на третата степен в своето желание за получаване. Тогава ще бъде в състояние да се движи и ще се включи в животинското  ниво.

Всичко измерваме според способността да отдаваме. Колкото мога да отдавам, толкова използвам желанието си за получаване, а в останалото – заключвам, неутрализирам го. На неживо ниво аз се „запушвам“ напълно, защото само по този начин мога да бъда в отдаване – като капка сперма в утробата. След това се развивам, придобивам екран, способност да се движа, да действам – но само като плод, като зародиш. Продължавам да ограничавам себе си, а вътре раста – но нараствам именно в ограничението, все по-добре контролирайки, ограничавайки себе си.

Накрая постигам максимална сила за ограничаване и тогава се раждам. Това означава, че връзката ми с обкръжението става все по-активна. Сега мога да контактувам със света не като плод в утробата, а вече отвън. При това не излизам извън утробата, както става в нашия свят – просто връзката ми се изменя на противоположна: започвам да давам и да вземам. Вече не се затварям, не изолирам себе си от отдаването, а си давам възможност да отдавам, защото мога вече да давам и да получавам, да се усмихвам на висшия и същевременно молейки го, да настоявам за изменения. Имаме бебе, което плаче, за да получи нещо, а в духовното бебето плаче за да отдава: „Дай ми сила за отдаване!“ Сега мога да получавам или да не получавам, да суча или да не суча – и продължавам да раста.

Растителното ниво може да отдава по много ограничен начин, без да се движи от мястото си. Единствената му свобода на избора е да се открие за светлината или да се закрие пред нея. То не може свободно да търси светлината, подобно на котката, която излиза от къщи, за да се напече на слънце. Растението е неподвижно и следователно остава в сянка.

Разликата тук е в това, че на животинско ниво в мен има екран с голяма сила, и дори и да изляза на слънчева светлина аз мога да го използвам за отдаване. А на растително ниво аз нямам такава способност и затова получавам сила за отдаване, когато слънцето свети и съм лишен от нея, когато залезе. На този етап висшия взема върху себе си грижата за екрана на нисшия и му дава храна, когато той е в състояние да я смели.

По такъв начин, първоначално всички екрани се намират под властта на Твореца, а след това според това как творението се обръща с молба, те постепенно му се връчват. Посредством екрана творението покрива желанието си за получаване – и след това над екрана, пред него се разкрива Твореца.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 30.07.2012

[84273]

Лаборатория, най-близката до дома

каббалист Михаэль ЛайтманОчевдно това е съвсем естествено, че днес хората не могат да се разбират заедно. От страна на природата ни е подготвена възможността да съществуваме и да живеем заедно, при условие, че от самото начало разбираме, че встъпваме в семеен живот за да се издигнем над своята природа. Именно това ще ни помогне да успеем във всичко и ще ни подготви да влезем в големия свят, който се разкрива сега пред нас.

Семейството, съпружеският живот ще стане тази школа, която ни подготвя за живота. Подобно на едно малко дете, което обучават и възпитават в детската градина, у дома в семейството, в училище, подготвят го за големия свят, света на възрастните – така и ние в рамките на дома, семейството, съпружеските отношения готвим себе си за да излезем в новия живот.

Няма други рамки, които да бъдат така адаптирани към тази цел и толкова естествени. Ако обясним това на цялото човечество, което се намира днес в такова разрушено, разкъсано състояние, виждащо толкова малко щастие и радост в семейството, тогава за всички ще са ясни ползите от семейния живот. И това насърчава хората да се женят.

В крайна сметка, днес, с който и да поговориш ще чуеш, че хората не желаят да създават семейство. Или вече са се опитали да го създадът, разочаровани са и са на ръба на развод. Ето защо е необходимо  да се обясни на човек, че именно по такъв начин, чрез поправяне на живота в семейството си, той ще достигне живота в поправения свят. А без това, няма никаква възможност да се постигне по-добър живот.

Не е случайно, във всички древни култури и общества в цялата хилядолетна история на човечеството, семейството е заемало такова огромно и трайно място. Едва през последните години изведнъж се унищожи семейният живот. Това е един от признаците, че сме достигнали до такова състояние, което ни задължава да поправим себе си.

Никога до сега не сме поправяли човека. Поправяли сме обкръжението си, обществото, природата, строили сме всевъзможни спомагателни системи, развивали сме техниката, технологиите. Но днес сме напреднали толкова много, че няма защо да го усъвършенстваме повече – това няма да помогне и няма да промени нищо. Сега е дошъл ред на самия човек и затова днес семейството се руши.

В миналото, в много случаи са се опитвали да не се поемат отговорни постове от хора, които не са женени (в това число и в занятията по Кабала), а само от тези, които са имали нормален семеен живот. Тъй като тогава те трябва постоянно да поправят себе си в тази малка вътрешна лаборатория. Именно поради това е възникнало такова изискване.

От 31беседа за новия живот, 11.07.2012

[84162]