Entries in the '' Category

Бина: Навлизане в зряла възраст

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.53: Очиствайки животинската част на получаващото желание, човек го превръща в даващо желание дотолкова, че Знаещият тайната свидетелства, че няма да се върне повече към своята глупост…

Какво поддържа човека, ако не светлината, която му вдъхва живот? Без светлината не би могла да съществува противоположната на нея форма – ”съществуващото от нищото”.

Бина, намираща се сред всички сфирот, е точката на поврата, на преобразяването. На стъпалото Бина човек се очиства от получаващото желание, а след това отново започва да използва това желание, но вече с намерение за отдаване. Ако досега човек постоянно се е сражавал с получаващото желание, то сега се обръща към него за помощ.

По такъв начин, на нивото Бина човек придобива подкрепа от страна на висшата светлина, която позволява желанието на партньора да се променя.

Стъпалото Бина е като преход от детството към зрялостта. Досега човек се е поправял по отношение на онова, което е най-важно за него: отново и отново той се е издигал над егоизма си, предпочитайки Твореца пред него. Сега, когато е придобил стъпалото Бина, светлината твърдо го задържа там и човек вече не ще се завърне към глупостта си, няма да попадне в плен на получаващото желание. Такова “обещание“ му се дава отгоре – това е “свидетелството на Знаещия тайните“.

И тогава човек получава разрешението и способността да работи по новому със своето желание – получавайки заради отдаване.

По-рано дори не можех да погледна към тази “примамка“, аз само се отвръщах, стараейки се да стоя настрана от нея, колкото се може по-далеко от нея – докато не се изкача на стъпалото на Бина. Тук получавам подкрепата и гаранцията на Твореца – Той свидетелства, че с мен няма да се случи нищо лошо. И тогава аз внимателно се оглеждам към Малхут, търсейки възможност да я обърна в отдаване – с помощта на Твореца, който постояно ме удържа от падения.

Тази точка на преход от алтруистично отдаване към алтруистично получаване е много важна. Тук човек има нужда от съюз с Твореца, доста здрава подкрепа от Негова страна. Тъй като напред е работата с егоизма към отдаване…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 01.08.2012

[84458]

Точката на свободата – начало на душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде е онази точка, откъдето започва моят свободен избор? Какво трябва да включва тя в себе си? Как виждам света през нея? Как разделям всички неща на важни и неважни, скъпи и незначителни, как построявам скалата на приоритетите?

Отговор: Свободата на избора започва от точка, която се нарича основа на душата. И затова търсенето на тази точка  е основното, през което преминаваме, и с което се занимаваме в процеса на подготовката.

Можем да си изясним точката на свободата само след като достигнем първото, най-малко стъпало на свойството отдаване. Тогава започваме да разбираме какво да избираме и откъде. Тъй като изборът е винаги между две алтернативи.

Ако ни дадат за избор две абсолютно идентични неща, ние няма да можем да изберем. Ще се колебаем между двете и няма да стигнем до решение. Трябва да намерим някакъв недостатък или преимущество в едно от двете.

Затова свободният избор е възможен, ако избирам свойството отдаване в сравнение със свойството получаване. Ако мога да различа такива свойства, и реша, че свойството отдаване е за предпочитане пред свойството получаване, то мога да подходя с такава мярка и да започна да избирам какво е добро и какво е лошо във всяка ситиация.

Тоест преди всичко, за свободния избор трябва да бъда свободен от желанието си да се наслаждавам, да зная, че избирам свойството отдаване и да мога да го избирам във всеки един миг. Това и определя нивото ми, моето стъпало. Затова, всеки път избирайки все повече свойството отдаване пред свойството получаване, аз напредвам. Това е единственото, което трябва да направя.

Но най-първата точка на свободния избор, в която излизаме от изгнанието и ставаме ”свободен народ в своята страна (арец)”, т.е. в желанието си (рацон), свободни от своя егоизъм, се появява в онзи миг, когато човек минава махсом, границата към духовния свят. А до тогава – това е времето за подготовка.

И след махсом вървим по оскъден път, преминаващ през пустинята, и избираме земята на Израел, т.е. искаме да постигнем желанието, насочено направо към Твореца (Исра-ел) и постоянно отдаващо. Но за сега от това не усещаме никаква полза и правилен напредък. Това са ”40 години странстване из пустинята”, независимо че ни се струва, че може да бъде прекосена за една седмица, като Синайската пустиня. Защо трябва да се обикаля 40 години?

Това време е необходимо, докато човек не получи всичките си вътрешни изяснения и за да може да избере желанието за отдаване, наречено земята на Израел, заменяйки егоистичното желание, наречено Египет, в такова състояние, което за него означава пустиня. Засега още нищо не го привлича към отдаване.

След това, когато стъпи на земята Израелева, той се сблъсква с още по-големи проблеми. Тъй като там желанието за наслаждение започва да получава духовни наслаждения и той трябва да ги преодолее, за да получи отдаването.

Накратко казано, свободата на избор означава доколко човек, независимо къде се намира, предпочита вярата над знанието, т.е. свойството отдаване пред свойството получаване.

А в материална форма се изразява в това, че каквото и да е състояние да виждам пред себе си – аз го възприемам като проява на Твореца. Тъй като Той ми е дал това, тези вътрешни усещания и Той ми показва целия този свят около мен. Той си играе с мен и от двете страни: вътре и извън мен, оставяйки ми само една свободна точка на избор, за да мога вярно да определя своето отношение във вътрешния свят, който Той е отпечатал в мен, относно външния свят – Неговото проявяване.

И в крайна сметка, трябва да съединя себе си с външния свят, за да постигнем една форма, която се нарича ”Няма никой освен Твореца”.

От урок по книгата ”Шамати”, 27.07.2012

[84360]

Групата – не е средство, групата – е Творец

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]