Обществото – това не сме аз и не ти, а това, което създаваме заедно между нас, в нашите съвместни добри взаимооношения. Това е образът на Адам – Човека.

Започвайки да трансформираме целия си живот, за да поддържаме максимално този образ, ние осъзнаваме, че дори за днешния ни живот не ни е нужно повече от това, правилно, разумно да съществуваме, но най-важното – между нас да съществува правилна, висша съобщност, над нас.

Освен това, тя се поддържа лесно, защото всички бързат към нея. Чувствам от всички същото отношение към това общество, към тази група, към Адам, каквото е и моето. И това ми влияе постоянно, поддържа ме.

Това се нарича закон за всеобщото поръчителство, когато всеки от нас, действайки по този начин, осъзнава, че подкрепя останалите. В стремежа си нагоре към общия ни знаменател той показва на всички останали, колко много се стреми към това и показва пример на другите. И ние, съответно на това взаимно се подкрепяме, много лесно се издигаме и ставаме напълно включени в общността със сърце и разум.

А животинското ни ниво остава на едно ниво по-надолу и ние започваме да чувстваме разликата между тях. Съгласен съм, животинското ниво да получи толкова, колкото му е нужно, разбирайки, че е по-добре да не използва сладкиши или нещо друго – то се нуждае от нещо, което е полезно. Всъщност, в този случай ще бъде по-здраво, благоденстващо, ще се чувства по-комфортно.

А моето човешко ниво, когато се откъсвам от неправилните си животински общувания, започва, напротив – да се чувства комфортно и добре, да се чувства съществуващо. В новия си човешки образ, в правилното общуване един с друг, като в общ сензор, в общ съсъд ние започваме да усещаме и природата.

Започваме да чувстваме нейните закони, които са ни водили в еволюционното ни развитие, да разбираме защо природата оказва такъв натиск върху нас.

Изведнъж започваме да чувстваме нейното отношение към нас като благосклонно, добро, защото на това ниво се намираме в равновесие с нея, тъй като между нас, както и в природата, всичко е построено сега на отдаване, на взаимност, съпричастие, свързване, глобалност, интегралност.

Ние автоматично, без особена болка, понижаваме животинското си ниво до неговото нормално състояние, когато работим само необходимите часове на ден, осигурявайки с това нормално съществуване – не свръх комфортно, не общество на свръх потребление, а нормално потребление за нормално съществуване на тялото. Така ние разграждаме тези две нива: животинско, на което остава нашето тяло и Човешко, което сме породили.

Затова сегашната криза, по принцип, се определя от нас, като раздвояване на новото раждане на човечеството.

Когато започнеш да обясняваш това на групата – разбира се, че ще се нуждае от време да се приспособи към тази идея, към нейното разбиране. Но след това, ако хората се опитват да се съединят в единство между себе си, започват да го обсъждат, внезапно се появяват спомагателни сили – отвътре на човека идват такива възможности, за които той е нямал идея.

В действителност, те са били вътре, но са били подтиснати и дори нещо повече, опитвали са се да се измъкнат. Това по принцип е бил и нашия източник на лични, семейни, обществени кризи, зависимост от наркотици, депресии и т.н.

И тогава изведнъж започваме да се чувстваме освободени от всички тези въздействия, рамки и противоречия в себе си. По принцип, това е основната идея и основният подход.

От беседата по интегралното възпитание, 29.02.2012

[85170]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →