Въпрос: Вие съветвате в семейните отношения да се издигнем над гнева, над раздразнението си. Но затова трябва да владея емоциите си, а аз чувствам, че емоциите ме завладяват, а не братното. Как да ги контролирам така, че да се издигна над тях?

Отговр: Тук всичко решава навикът. Можем да го направим, ако виждаме външни примери и ако моят партньор, т.е. съпругът ми, към мен излъчва вълни в този диапазон.

Нашите отношения трябва да отидат на такава, постоянна вълна, така че да се държа винаги над своето его. Чрез тези упражнения искам да стигна до такава ситуация, когато ще започна да се отнасям не само към най-близкия за мен човек, съпругата си, но въобще към всички останали с такава любов, сякаш към самия себе си. И така достигаме до магически, райски живот.

Виждаме, че природата изисква това от нас, като ни устройва целия този фарс, в който живеем днес. И тук, всичко зависи от обществената подкрепа, която да е колкото може по-силна. А също и от подкрепата на моето малко, много близко до екип – семейство.

И когато се отнасяме така един към друг, ние не просто играем и се преструваме. Да не би като изливаме гнева си един върху друг, да означава, че се държим по-естествено, а не фалшиво? Да не би това да помага за подобряване на отношенията? Да, аз изпускам парата, но какво от това? Много по-добре е да разберем какви претенции има в нас и заедно с това да се държим над тях, като треска, носеща се по вълните, която непрекъснато се издига и спуска заедно с тях. Вълните шумят, издигат се и стихват, а треската плува по повърхността на водата. Ето така трябва да се чувствам. Аз чувствам всички свои природни склонности, желания, гняв, гордост, завист, амбиция, перфекционизъм и ненавиждам всичко това в партньора си. Но това не е важно, едновременно с това, аз постоянно се издигам над всичко, опитвайки се да се задържа на повърхността.

Така ставам психолог сам на себе си. И когато се държа по този начин и към самия себе си, и към близките си, правя още едно допълнително усилие, желаейки да почувствам желанието на противоположната страна и доколкото е възмжно да го удовлетворя, да го напълня.

Оказва се, че работя с егоизма си, без да го захвърлям и без да го зачертавам. И колкото по-голям е егоизмът ми, толкова по-голяма ще бъде работата ми, а значи и резултатът може да бъде по-добър. В крайна сметка, виждаме, че човечеството е израснало чрез развитието на егоизма. Ние все още продължаваме да растем чрез него, но в посока на излизане от себе си и включване в другия.

Излизайки от себе си в другите, получавам огромното желание на целия свят, потребностите на всички останали. Аз приемам вътрешните свойства, желанията и мислите на другите хора, които те самите – малки егоисти, може дори да не осъзнават. А аз, излизайки от себе си и отнасяйки се добре към тях, мога да попия в себе си всичко, което се намира вътре в тях.

По този начин, човек създава за себе си допълнение, което го прави толкова голям, колкото цялото човечество. И именно в това може да бъде целта за изпълнение на условието за любов към ближния като към самия себе си, защото с негова помощ ще можеш да завладееш целия свят.

В брака аз работя над два източника: източника на собствения си егоизъм, издигайки се над него, и източника на ближния, например своята жена, приемайки нейните желания и правейки всичко, което тя очаква от мен.

Ако правя това правилно, то аз не припокривам своите собствени желания и не ставам глупак, който могат безскрупулно да използват. Ние наистина излизаме на по-високо ниво на игра – не на нивото на егоизма на тези две бедни същества, а на двойка, която се включва един в друг.

Издигам се над себе си и се включвам в своята двойка, получавайки от нея всички нейни свойства и желания, а тя прави същото по отношение на мен. И се оказва, че всеки от нас включва другия в себе си. В тази форма ние започваме да свикваме с факта, че не ни е нужно повече да говорим! Разбираме се помежду си без думи, защото вътре във всеки се намира образа на другия. Започваме да се чувстваме помежду си отвътре, така че ставаме наистина като един.

От 33-а беседа за нов живот, 12.07.2012

[84707]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →