Конгрес в Харков. Урок №5

В “Шамати” има малка статия: “Три условия за молитва”. Ето какво казва Баал а-Сулам:

Има три условия за молитва:

1. Да вярвам, че Творецът може да ме спаси, независимо от това, че в мен са най-лошите качества и навици – дори по-лоши, отколкото във всеки друг.

В края на краищата, ако не вярваме в това, се оказва, че Творецът няма сили да ни спаси? Така че трябва да вярваме, че Творецът може да спаси и да поправи всеки човек от каквото и да е състояние – от най-трагичното, най-невероятното, независимо от каквито и да е свойства.

2. Необходимо е да вярваме, че молитвата може да помогне във всеки един случай – дори ако съм направил всичко възможно до сега и нищо не е помогнало.  Опитах всичко и никога нищо не ми помогна. И сега, гледайки на всичко, си правя сметка и виждам: невероятно, че се случи нещо добро. Именно в такъв случай, според едно от условията за молитва, трябва да вярвам, че това все едно трябва да помогне, че Творецът може да ме спаси, въпреки че проверявайки себе си, виждам, че това е невъзможно.

3. А ако Творецът не ме спаси, по-добре да умра, отколкото такъв живот.

По принцип, без тези условия по-добре да не отправяме молитва. Да не се молим, ако все още не сме загубили напълно всяка надежда, ако все още не виждаме, че в светлината няма шансове да ни въздейства и да ни измени, да ни даде други свойства, за да се свържем помежду си. Все още не сме почувствали, че това е невъзможно. А между другото, това е едно от условията за правилно обръщение – когато нямам повече никакви сили, когато не виждам никаква възможност, нищо напред.

Молитвата идва от чувството на загуба в сърцето. Колкото по-силно е чувство за липса на желаното, толкова по-силна е молитвата. Ако тя не идва от изключително налагащи се действия, промени, тогава, разбира се, тя не оказва влияние на светлината.

Това трябва да е молитва за спасение. В най-отчаяното положение, когато нищо не може да помогне, тогава човек разкрива в най-крайното си състояние контакта с Твореца.

Как можем да постигнем такова състояние? Това е невероятно. Подсъзнателно ни въздейства светът, нашият егоизъм, всичко около нас.

Представете си колко трябва да се концентрираме заедно и да пожелаем да имаме точно това желание? То може да бъде само общо. И тогава достигаме да такава молба, която със сигурност ще получи отговор от светлината.

Свойството отдаване – светлината – е в постоянен покой. И достигайки първото, номинално ниво, на което тя може да въздейства, ние незабавно го включваме. От нейна страна няма никакви действия – ние през цялото време молим за изменения в самите себе си. В превод от иврит „молитва“ е самоосъждане, самоанализ. Тъй като се намираме срещу сила, която е постоянна, неизменна – а молитвата е нужна на нас самите.

В действителност ние никого не молим. Макар и да се обръщаме към някого, в действителност няма към кого да се обърнем. Обръщаме се, за да разгърнем в себе си истинско желание, което ще проработи, ще ни доведе тази светлина. И когато желанието ни достигне прагово ниво, то задейства. Следващото прагово ниво – и отново задейства. А светлината се намира в покой.

Затова е добре през цялото време да си обясняваме какво е това молитва. Това трябва да правим през цялото време. И сред народа е прието, и ние също говорим за „обръщение към Твореца“, а в действителност това е обръщение към самите себе си.

Но как мога през цялото време да се обръщам към себе си и сам да се насърчавам? Невъзможно е. Ето защо призовавам другарите си, техните искания, пропивам се от всичките им състояния, включвам ги в себе си и тогава чувствам техните желания. И желанието ми се губи сред тях – то ми е необходимо само за да събера в себе си техните желания.

Ако го направя, тогава определено ще бъда в контакт със светлината. И тя ще ме поправи, защото в крайна сметка, ще събера в себе си желанията на другарите, и ние ще се окажем в общ съсъд заедно със светлината. В същото време, идва състояние, когато всички ние сме заедно и светлината е с нас – на първата степен от висшия свят.

Молитвата трябва да произлиза от всяко едно състояние. Като контролирам постоянно желанията си, намеренията си във всеки един момент, ще мога бързо да достигна до нужното състояние, до нужното вътрешно напрежение, до тези три условия, за които говорихме. Тоест, от една страна, достигам до отчаяние, а от друга страна, до пълна увереност. В мен се съчетават противоположни свойства.

Как могат те да съществуват в един човек?

Затова се събираме заедно. Затова е невъзможно сам човек да постигне каквото и да е. Тъй като самият аз се намирам в някакво неопределено състояние, а когато се събираме заедно, се получава, че всички ние сме точно подбрани. Светлината през цялото време ни държи по такъв начин, че ако можем в определен момент от времето да се събираме, то ще съберем в себе си цялата необходима гама от състояния. Точно тя ще бъде истинското ни желание – такова, на което светлината ще отговори. В това е смисълът на всичките ни усилия.

Като използвам известния пример с госта и хазяина, може да се каже така: в госта има само една възможност – да пожелае светлината да го измени.

За да достигнем до такова състояние, е нужна последователност. Поръчителството е за това, занятията са за това, конгресите са за това. Всичко е заради това, заради създаването у нас на едно единно желание, което веднага ще предизвика светлината.

Лягаме да спим – мислим за това. Когато ставаме, първата ни мисъл е за това, за обединение, за да може това общо желание да стане равно на светлината. И тогава то ще се случи.

От 5-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment →