Лекции за нов живот, ч.10

От 10-та лекция за нов живот

8 януари 2012 г.

На основата на статии на Баал Сулам „Предисловие към книгата Зоар“

Мъчително съзряване

Поглеждайки към себе си, виждаме, че приличаме на развалени плодове. Не живеем много добре. Нашите качества, навици, характери не са много удобни за живота. Не сме доволни един от друг и от себе си.

Тази ситуация може да се сравни с незряла ябълка на клонка – малка, сбръчкана, кисела и лошо миришеща. Въпреки всичко тя постепенно расте и съзрява. Невеж човек не би видял полза от целия този процес: наистина, защо негоден плод да попива минералите, витамините, водата, кислорода? И чак в послединя момент ябълката „изведнъж“ почервенява, излъчва приятен аромат и сякаш направо сияе с налятите си страни. Сега, узряла, тя изглежда напълно различна в сравнение с промеждутъчните стадии на зреене.

Може би в такъв случай и ние се развиваме по аналогичен начин? Може би, просто не може да го видим, защото завършваме живота си, без да дочакаме „зрелостта си“, при което всеки ще бъде мъдър, прекрасен, благороден – накратко, добър човек. Може би, за разлика от ябълката или животното, се развиваме от поколение на поколение, като всяко ново е по-високо, по-прогресивно от предишното. Следователно, е невъзможно да вместим този процес в рамките на отделен частен живот. Очевидно, цялото ни развитие през хилядолетията е подобно на живота на един човек, развиващ се непрекъснато. И така изглежда, че накрая ще достигнем едно прекрасно, „зряло“, състояние.

Очевидно това е схемата, по която върви развитието ни, и затова е казано, че не си струва да се показва на глупака все още не довършената работа. Защото умният се отличава от глупака с това, че предварително вижда „новородения“ – знае какъв ще бъде краят, и може да оправдае процеса, през който минаваме. Обаче не виждаме финала, и затова ни е трудно да оправдаваме текущите състояния. Наистина пътят ни е много тъжен и тежък, защото вървим напред само под ударите на бедите, проблемите и собствените грешки.

Не разпродавай мъдростта

Досега човечеството някак си напредваше, а днес сякаш спря на кръстопътя, а може би в задъненa улица. Загубихме се, останали без пътя в пустинята, и не знаем накъде да вървим.

И точно тук трябва да се учим от Природата, част от която се явяваме. Природата се стреми към равновесие, а за нас равновесието с нея означава подобие по свойствата. Щом се развиваме, нека да погледнем, каква е тази обща Природна сила, към какво се стреми, какво иска, какво олицетворява в нас.

В този момент можем да кажем, че развитието ни, може би, е наистина добро. Осъзнаваме злото си, своя егоизъм. Ставайки все по-големи егоисти, все по-ясно разбираме, до каква степен това е лошо, до каква степен тровим своя и чуждия живот. Старая се да преуспея за сметка на заобикалящите, да ги използвам, да ги изпреваря по отношение на сила и богатство, да властвам над тях… И, все пак, всичко това като бумеранг бие самия мен. Като резултат виждаме какво общество построихме, как изглежда човечеството с неговата мъдрост, величие, богатство и великолепие. Само погледнете до какво стигнахме, съвсем не там, където искахме.

В какво се крие причината за цялото това зло? Защо всеки път грешим и се озоваваме пред „счупения леген“? Постоянно преследваме някаква цел, предполагайки, че тя ще ни донесе успех, след това се превключваме на следващата със същите надежди, а накрая винаги ни чака лош финал, неудовлетвореност, а понякога и драматично развитие на събитията като войни, епидемии и различни бедствия.

Целият проблем е в следното. Ако се сравни с останалите нива на Природата – неживото, растителното и животинското, – ще видим, че те се развиват (ако се развиват изобщо) много бавно. В действителност, те стоят почти на едно място и живеят в съгласие с инстинктите, заповедите на природата, които са заложени в тях и които те изпълняват. Крава, маймуна, кон, куче, котка – изучавайки ги, виждаме, че те действат в точно подобие със своята природа, без да се отклоняват нито вдясно, нито вляво и без никога да грешат. Животното си има вътрешни закони и е изградено така, че да ги изпълнява.

От друга страна, човекът непрекъснато греши, което очевидно би трябвало да инициира в него развитие на разума. Известно е, че предимството ни пред животинския свят се състои в това, че имаме разум. От поколение на поколение развиваме частта, която касае ума, образованието, познанието на света, природата и на самите себе си. Значи, неправилно използваме интелекта си – и в това се крие целият проблем.

Ако се обърнем към по-древните времена, ще разберем защо идеята за използване на човешкия ум е била повдигана от античните мъдреци, такива като Аристотел и Платон, основоположници на съвременната наука. „Не разкривайте науката на всички желаещи” – казвали са те. “Доверявайте я само на порядъчните хора, които ще я  използват правилно – изключително за човешкото благо, заради добрите взаимоотношения между хората, за да живеят по-добре и по-комфортно. В случай, че предавате науката на всеки, който ви попадне, по същество вредите на човечеството“.

Обикновен човек, подтикван от егоизма си разбира се, използва науката във вреда на другите, а също така и на себе си, тъй като това ще удари по него подобно на бумеранг. Такива хора, в краѝна сметка, разрушават обкръжението, насочвайки цялото човечество към производство на оръжие и други неща, от които няма никаква необходимост. Днес виждаме как колосалните възможности на науката могат да ни осигурят всякакви блага, обаче ние ги използваме за собственото ни зло.

В резултат се сблъскахме с, обхванала всичките сфери и нива на живота: науката, образованието, семейната институция, взаимоотношенията между съпрузите, между родителите и децата, изобщо, между хората, здравето ни, бъдещето, културата… От какво се интересуваме? С какво поддържаме своето съществуване? С плодовете, които получавам от средствата на масовата информация. Това положение абсолютно не съответства на това, на което сме теоретично способни. Неправилно използваме възможностите си, което практикуват вече цели поколения в течение на хилядолетия откакто Платон и Аристотел са ни предупреждавали да не предаваме научните познания на който ни попадне и са ни призовавали да ги доверяваме само на хората, които ще съумеят правилно да ги използват и ще изобретяват само нужни и полезни неща.

Хората, обхванати от злото начало, винаги искат да използват науката заради властта над другите, за създаване на въоръжения и лекарства, от които няма никаква необходимост, освен личното им забогатяване, изобщо най-различни неща, наглед сякаш нужни на човека, а в действителност абсолютно излишни. Такива учени продават научните изобретения с цел да спечелят пари. Честните учени са задвижвани от любовта към науката и от нищо друго, според принципа: „мъдрост получавай и не  продавай“.

Виждаме, че в резултат на всичко това, сме се лутали в пустинята в продължение хилядите години от развитието си и сме стигнали до там, до където стигнахме.

За ползата от злото

Озъртайки се наоколо, осъзнаваме злото на своето развитие. Очевидно е, че можехме да се развиваме и по добрия начин, „стъпвайки с двата крака“, като разкриваме по малки порции зло, които веднага да ни накарат да се върнем към доброто, и така отново и отново. Важно е правилно да се използва осъзнаването на злото и на криещите се в него детайли на възприятието: да се движим с малки крачки, забелязвайки грешките си и веднага поправяйки ги. По същия начин на новороденото специално позволяваме да разглоби, да счупи нещо, за да се научи да сглобява, да поправя разваленото. Разрешаваме да направи нещо не както трябва, за да разбере от случилото се как да постъпва правилно.

По същия начин и в този случай трябва да се промени подхода и да се разбере, че животът ни е така подреден, че злото в него е необходимо. Нека обаче да започнем да осъзнаваме същината му – нашият егоизъм, неправилното използване на всичките ни възможности, и особено в техниката, в науката, в потенциала, който се извисява над животинското ниво, – на човешкото стъпало. Ако правилно използваме богатствата си, като правим неуморно проверка кое е правилно, а кое – не, тогава въз основа на този анализ ще можем всеки път от злото да преминаваме към доброто. Ще се развиваме чрез поетапни фази на свиване и разширяване – подобно на това, как действат частите на нашето тяло: дихателната система, сърцето… По същия начин както велосипедното колело с едната си част се движи напред, а с другата – назад. Във всяко развитие винаги са заложени две противодействащи сили, действащи хармонично една с друга и взаимно допълващи една друга.

Няма какво да унищожаваме в нашия свят – очевидно, че досега развитието ни е носило принудителен, задължаващ характер. Само че оттук нататък ще ни се наложи да разглеждаме критично случващото се, добавяйки разумен, точен, мъдър анализ на всичко, което се е случило досега, като от него се опитваме да правим изводи относно бъдещето: как да се предвижваме напред стъпка след стъпка, поправяйки се всеки път. Тогава всякакво зло се превръща в опора за добро, като използваме и едното, и другото за целите на напредъка. По същество, в такъв случай вече няма нито добро, нито зло – тези две сили, подобно на юзди в ръцете ни, помагат да вървим напред.

Внезапно започваме да разбираме, че егоистичната ни природа е добро – с нейна помощ сме развили в себе си способността за анализ и поправяне на себе си. Отсега нататък, действайки правилно, използвайки и двете сили като локомотив ще забързаме хода към целта, докато не се превърнем в зрялата ябълка – процъфтяващото, „благоуханното“ човешко общество, в което царуват добрите взаимоотношения.

Да гледаме напред, а не в краката си

Трябва да разбираме, че за нас е приготвено добро забележително развитие. Срещу разрушителния ни егоизъм получаваме добавка мъдрост, така че тези две сили в нас са способни да подпомогнат движението ни.

Тук получаваме възможност да разберем къде лежи свободния ни избор. Той се намира точно по средата между двете сили. От едната ни страна имаме „лошата“ сила, а от другата – добрата и разсъдливата, предназначена да ни помага. Ценим и уважаваме мъдростта, именно защото сме хора. Между лошата природа и мъдрия разум можем да намерим верен път, който да е благоприятен както за нас, така и за неживата, растителната и животинската природа, т.е. за екологията. Тогава ще се включим в общата хармония със всички форми на живот, с всеобщата Природа.

От тук следва, че страданията, които изпитваме, по същество представляват покана да задействаме свободния си избор и правилно и балансирано да използваме двете сили, над които имаме власт. Мощта на разума ни позволява да овладеем егоизма си и да го управляваме правилно. В никакъв случай не трябва да го унищожаваме, нещо, което се практикува от различните “духовни” техники и вярвания. Трябва да разбираме, че в Природата няма зло. Само когато не използваме позитивната сила, негативната се превръща в зло. Това ни подканва да се научим да я използваме.

Невъзможно е да съдим за резултатите според текущия етап. Казано е: „Не показвай на глупеца половината работа“. С други думи, няма защо да тъгуваме по средата на пътя – по този начин заприличваме на глупците. Напротив, трябва да разглеждаме протичащата пред очите ни картина в нейната устременост към целта и да разбираме, че всеки етап от пътя е необходим за постигане на тази прекрасна цел. Тя ни свети отдалече и ние се доближаваме до нея все повече, постоянно поправяйки живота си. Наистина ни е предначертано добро бъдеще.

И затова не е хубаво да се отнасяме лошо към природата, към себе си и към другите. Неправилно е да предявяваме неоправдани изисквания и претенции, обобщено да критикуваме, презираме, ненавиждаме. Нужно е да разбираме, че всички ние минаваме през етапите на този процес и трябва да помагаме един на друг, както хората, които са се изгубили в пустинята и които не могат да намерят пътя без взаимна помощ. Именно взаимното поправяне, взаимната помощ ще ни изведат към прекрасната цел.

Мозайка от желания

Всеки от нас има три вида желания:

1. Телесни желания, свойствени на цялата животинска природа. Искаме да поддържаме най-добрата си форма, да се обличаме, да се пазим от лошото време, да сме чисти и здрави, да си осигуряваме храна и всичко необходимо за тялото, да си даваме почивка – накратко, да сме живи и невредими. На животинското ниво действа инстинкт за самосъхранение.

2. Човешки егоистични желания. Така се развиваме над животинската си природа – жадуваме за власт и слава, стремим се да се възвисим над другите. Тези желания се отнасят само и единствено към човешкия род. Животните не притежават такива желания.

При последното твърдение обикновено някой не се съгласява, казвайки, че животните се изяждат взаимно. Да, обаче с това те не желаят да навредят на ближния, не искат да се възвисят и възцарят над него, не изтезават жертвата си. Те я изяждат, само за да се нахранят. С такива инстинкти ги е наградила природата. Лъвът, изяждащ сърната, не й причинява зло, а само изпълнява заложената в него природна заповед. Между тях няма омраза – просто такъв е редът.

Самите ние постъпваме по аналогичен начин с животните, които развъждаме за клане, без каквато и да е омраза към тях. Необходима ни е прехрана, какво да се прави. Обикновено се стараем да сведем мъките на животните, които използваме в качеството на храна, до минимум.

Единствено в човешките взаимоотношения всеки използва егоизма си. Постоянно гледам на съседската ливада, на колата му, сравнявам неговите деца със своите, неговата заплата със своята… Това е начинът,  който оценявам и измервам наслаждението в своя живот, преценявам доколко е изпълнен със смисъл и съдържание.

По този въпрос има много любопитни статистически данни. Например, хората предпочитат да печелят по-малко, ако заплатата им все още превъзхожда заплатата на съседа или колегата, и не се съгласяват да им се повиши възнаграждението, ако околните също ще получат повече. Причината е в това, че оценяваме съпоставяйки. Единствено сравнявайки се с другите, проверяваме до каква степен ни е добре. Казано по друг начин, съдя за живота си не според телесното си състояние, а според състоянието на личността си – доколко то надвишава другите.

Такива желания са присъщи само на човек, тъй като животните не сравняват себе си с другите, те трябва да задоволят само естествените си нужди.

Правим извод, че всички човешки желания са лоши, защото изискват от нас да сме по-ефектни, по-уважаеми, да се намираме по-високо от другите.

3. Над телесните и човешките желания лежи желанието, обърнато към науката, към мъдростта. То също е свойствено само на човека. Искам да зная защо и за какво живея, как протича животът ми, как действа природата, какво се случва наоколо, как едното е свързано с другото… харесва ми криещата се в природата логика, мъдрост, която постоянно изследваме.

В действителност, намирам се в някаква сфера, наричана „природа“ и полекичка „вземам проба“ от нейната повърхност – малки части информация, а след това проверявам натрупания материал. Това представлява моята „наука“. Утре ще открия нов закон на природата. Дали те съществуват и днес? Разбира се, съществуват, само че не съм достатъчно умен, за да ги открия. Стъпка по стъпка, развивайки науката, откриваме все нови и нови закономерности, свойствени на природата.

Да направим равносметка: съставени сме от три вида желания: животинско, човешко и научно. Във всичките хора по света тези желания се комбинират различно. Един повече е привлечен от науката, друг – от богатството или силата, а трети напълно се задоволява с обикновен живот: футбол, халба с бира – да му е мирна главата. Всеки е съставен по-своему, няма нито добри, нито лоши, във всеки човек присъстват и трите вида желания, и той е воден от тези, които доминират над останалите.

Така вървим през живота: всеки заема в обществото такова място, което отговаря на неговата комбинация от свойствата. Хората, грижещите се за нуждите на тялото, по принцип, представляват по-голямата част от обществото – ние виждаме това. Хората, устремени да се сдобият с власт и могъщество, са по-малко – те се движат нагоре, оставайки обаче в социалния кръг, черпейки наслаждение от него.

Така че, ако в мен превалират телесните желания, използвам това, което се намира наоколо, на едно ниво с мен. За разлика от това, ако центърът на тежестта на моите желания лежи в човешките свойства, тогава ще искам да се извися над цялото човечество, ще искам да имам власт над хората, да бъда по-силен, по-умен, по-добър, по-успешен от тях.

И накрая, ако ме влече науката, тогава ще се стремя да се издигна и над животните, и над човешките желания – към желанията, зовящи да разбера природата, да видя защо и за какво всичко е създадено. Ще ме влече към философията, към мъдростта, няма да има значение за мен с какво се храня, няма да сравнявам себе си и своето имане с другите, ще мога да се завра в своето ъгълче с минимална дажба и почти да не контактувам с другите хора. На мен ще ми е важно да се свържа с по-високото – със законите на мирозданието.

Тоест различни хора намират в обществото занимания за себе си, които да им подхождат.  По съответен начин изграждат и семейството си, и заобикалящата среда, и бита си.

Равновесието е във всичко

Ако искаме правилно да прилагаме научния подход, на нас ни трябват умни хора, познаващи природата и разбиращи, че в нея протича определен процес, в съответствие с определената програма. Самата еволюционна теория ни сочи, че развитието ни е подчинено на закономерности, а не на случайности. И дори все още да не сме изучили тези закони, можем да видим все пак един общ събитиен поток. Засега все още не ни е ясно накъде води той, обаче прилагайки метод на апроксимация правим извод, че той е устремен към равновесието. Подобно на това как природата е уравновесена на всички нива, ние също трябва да достигнем равновесието на човешкото стъпало.

Природата балансира с много параметри: топлина и студ, разликата в налягането, ветровете и ураганите, вулканичните изригвания… В края на краищата, природата се уравновесява, включвайки и човешкото стъпало.

Само че ето какво е интересното: човекът трябва да се уравновесява сам. В нас има добри и лоши сили, и за да не стигне до избухване, на нас ни е дадена науката, знанията, които ни позволяват да установим равновесие между тези сили в себе си. Използвайки лошата сила и силата на разсъдъка, можем да ги уравновесяваме и в хармония да се движим напред.

  • На животинското ниво това означава, че трябва да достигнем балансирано консумиране и да се погрижим за това целият свят да достигне същото.
  • На човешкото ниво, в човешкото общество трябва да сме равни като братя в едно семейство.
  • На нивото на научните знания трябва да се стремим към познаване на общия закон на реалността.

Това е начинът да достигнем съвършеното състояние, приличащо на напълно узрялата ябълка, като спазваме равновесието на материалното, телесното ниво, на човешкото ниво и на стъпалото на познанието.

Водачи през пустинята

Вече се е случвало веднъж човечеството да докосне духовното единство. Това е станало в народа на Израел, в който всички са били братски свързани, всички са били другари един с друг през времето, предшестващо на изгнанието, когато все още е съществувал Храмът. Тогава всички сме били братя, живели сме учудващо рамо до рамо във взаимна свързаност и взаимно участие.

Но след това Храмът е бил разрушен заради безпричинната омраза. Както това закономерно се случва по време на развитието, в този народ внезапно е нараснало егоистичното желание, и той е паднал от стъпалото на братската обич на стъпалото на безпричинната омраза, при това е станал много по-лош от другите народи, които никога не са били свързани с братски връзки и не са преживяли подобно падение. От тогава този народ е отхвърлен и много различен. Досега той не си намира мястото и спокойствието.

От горе-казаното можем да разберем, че омразата на човечеството към този народ, очевидно, представлява отражението на закона на природата. Навсякъде можем да срещнем тази омраза към представителите на Израел и към Израел като цяло. Причината очевидно е в това, че тези хора трябва първи да се върнат към поправеното състояние, към братската обич, да се издигнат от безпричинната омраза, продължила две хиляди години изгнание, към единството и да дадат с това пример за всички. Те трябва да реализират това, което вече са имали преди. Защото очевидно, че точно това ги прави особени, различни в очите на другите.

Светът се нуждае от подобен добър пример, защото не знае, по какъв друг начин да излезе от кризата. И ние, синовете на Израел, се озовахме в много специфично състояние: точно ние разкриваме методиката на поправяне на цялото човечество, точно  ние трябва да продемонстрираме на всички братската обич, реализацията на принципа на обичта към ближния, както към себе си. Трябва да покажем на човечеството, че именно по този начин всички хора ще излязат от пустинята, където са загубили пътя, и ще влязат в прекрасен и изключителен живот.

Натоварени сме с голяма, забележителна, много важна работа. Няма предизвикателство по-голямо и по-добро от това, което е изправено пред нас.

Равенство, което е непоносимо

Трябва да уравновесяваме две сили: силата на разума и силата на злото начало.

Желанията ни се делят на няколко пласта. Отдолу са желанията на неживото ниво (материал, от който е съставено тялото ни), растителното ниво (това, което расте: косите, ноктите, костите) и животинското ниво (останалите физиологични елементи). Освен това имам разум, намиращ се над животинското ниво, и силата на злото – егоизма ми.

От такива части се състои човек.

На неживото, растителното и животинското ниво няма какво да поправям. Единственият проблем, заради който разваляме взаимоотношенията си с другите хора, е лошата ни природа, егоизмът. С това, принципно, са съгласни всички. В най-лошия случай, човек не признава своето зло, а го прехвърля на другите, на човечеството.

Във всеки случай, човек разполага с гигантски възможности и може прекрасно да нареди живота си на Земята. Защо все пак не го прави? Какво му пречи? На него му пречи егоистичния му строеж: всичките си сили и богатства той иска да използва за това, да се извиси над ближния. В резултат всички са задействани в това състезание, стремейки да се поставят по-високо от другите или да ги разрушат, или и двете едновременно. По такъв начин злото ни начало ни пречи да изградим добър живот.

Мога ли аз да си представя, какво означава да живея под властта на доброто начало? Това означава един общ стандарт за всички. Възможно ли е нещо такова, аз да съм като останалите? От какво ще се наслаждавам? Когато всички са равни, няма нито велики, нито малки – това лишава битието ми от всякакъв смисъл.

Днешният ни живот ври и кипи, постоянно към нещо се стремим. Всеки път подсъзнателно правя сметка, до каква степен съм надвил другите, това добавя вкус към живота ми, вдъхновява ме на постижения, кара ме да се „въртя“… Навсякъде върви състезание, конкурираме се един друг. На практика, замервам тонуса на своя живот, като се сравнявам с другите. Но ако всички сме равни, тогава няма да усещам, че живея.

Възниква въпрос: с какво ще се напълваме? Нима Природата иска да ни направи марионетки? Защото в случай, че всички сме братя, това значи, че всички имаме едно и също, всички са равни. Тогава не чувствам, за какво да живея.

Съществува ли още някаква цел? В своето текущо състояние не я виждам. Винаги всеки се опитва да се реализира по свой си начин: да речем, аз – в науката, ти – в публицистиката, а той – в образованието. Обаче като краен резултат, всеки иска да се отдели, да се изпъкне на нивото на другите. Именно тази потребност ни подкарва към развитието.

Да предположим, нещастията на кризата ще ни помогнат да разберем кой е начина да се уравновеси цялото общество. И ето че всички сме балансирани, всички сме равни. По кой начин, с какво ще запълня в себе си тази огромна празнина, която изисква да бъда над всички във всичко? С какво ще съм повече от тях?

Ситуацията в света е такава, че ни е достатъчно да работим по два часа дневно – и в нищо няма да изпитваме недостатък, ако само не се опитваме да се извисяваме един над друг. Всички имат нормално ниво на живота. С какво да се запълня? Какво да правя през останалото време? От такава свобода мога да се побъркам. Нима Природата ни тласка именно към това?

Ето че стигаме и до другата нейна страна – към взаимното сътрудничество срещу егоизма. Ще използваме егоизма, само че по противоположен начин – не за да се извисяваме над другите, а за да може всеки да се приповдигне над своето себелюбие и да достигне равновесие с другите.

По време на движението егоизмът постоянно расте, и аз го използвам, за да се държа наравно със заобикалящите ме. Тогава получавам удовлетворение от това, че по-силно се привързвам към другите. Тъй като егоизма ми е нараснал, значи мога повече да отдавам на другите, да ги обединявам и уравновесявам в по-голяма степен – и тогава мога да се наслаждавам от това, че създавам с тях по-тясна взаимна свързаност. Колкото повече съм свързан с тях посредством своя поправен егоизъм, толкова ми е по-приятно. Имам съсъд, в който получавам удоволствието от това, общ съсъд, който присъединявам към себе си. От това получавам удовлетворение, което се нарича “взаимната обич“.

Така достигам напълване, много по-голямо, отколкото имам днес, когато ми се удава поне в нещичко да надвия другия. Единствено правилното използване на всичките начала ми позволява да постигам успех.

Егомобил: кой е зад волана?

Трябва да уравновеся в себе си двете сили: разума и злото начало. Трябва научно, с разсъдъка си да разбера, че има само две възможности: или ще използвам науката и ума в интересите на злото си начало – за да произвеждам бомби и т.н., или все пак ще използвам разума си в работа над лошото си начало, поправяйки го, за да се обединя с ближния в добро и да уреждам всичко по най-добрия начин, да живея в сигурност и във взаимното поръчителство.

Въпрос: Тогава защо говорим за равновесието? Очевидно е, че в този случай разумът ще властва над злото начало.

Отговор: Вярно е, но става дума не за равновесие със злото начало, а за неговото използване за постигане на равновесие с човешкото общество, с Природата. Използвайки лошото начало, т.е. желанието, само го обръщам в доброто. Цялото това зло искам, обратно, да го използвам за благо. Навсякъде в Природата правилният растеж и развитие се състоят в уравновесяване на двете сили: добрата и лошата. Тяхното съчетаване довежда до разцъфтяване.

Тогава с какво мога да уравновеся лошата сила, егоизма си, разрушаващ живота ми? Нужно ми е нещо, което да му противостои и да му е равно. Това е моят ум. Ето защо над телесните и човешките желания лежи стремежът към знания, наука, чрез която ще мога да уравновеся тази своя част, която се отнася към човешкото стъпало.

Въпрос: А ако нямам някаква особена склонност към науките?

Отговор: Има я във всеки. Всеки има разсъдливост, която може да се противопостави на своя егоизъм.

Въпрос: Значи, разумът трябва да бъде нещо като водач на „егомобила“?

Отговор: Точно така. За да се вразумя и да властвам над своето его и да го насоча към правилното развитие. А правилното развитие означава, че всички сме равни, всички сме обединени, всички сме братя – и към тази цел сме насочени. Разумът е способен да ме насочва. В истински Човек ме превръща именно действащият разум, а не кипящият егоизъм.

Вместо това, обаче, с помощта на разума нашият егоизъм избухва под формата на атомни бомби и други подобни изобретения. Затова още Аристотел и Платон са предупреждавали, че не е редно да се предоставят знанията на недобросъвестни хора, т.е. на такива, в които царува злото начало, защото те ще използват потенциала на разума и на научната мисъл неправилно. Знанията трябва да се дават на този, който иска да властва над злото си начало.

Ние не се вслушахме в това предупреждение и ето: днес се намираме пред изключително неприятно положение на нещата. Досега вървяхме по пътя на егоистичното си развитие, подкрепяни от целия ни научен потенциал. Сега обаче настъпи време да си дадем сметка за станалото и да започнем да се развиваме по обратния начин – рационално, осъзнавайки своето зло. Защото мъдрият предварително вижда „новородения“, т.е. точката на пристигане, доброто състояние, към което трябва да се целим.

И тогава внезапно ще разкриваме, че злото начало е „обратната“ помощ. То сякаш действа срещу целта, но ни осигурява горивото и енергията, стимулира ни да се развиваме, при това само в посока към доброто. Да превърнем злото си начало в добро можем с помощта на науката, чрез анализ на това, кое за нас е добро и кое – лошо. Целият ни свободен избор се заключава в това, дали правилно или неправилно ще използваме потенциала си.

Науката в служба на егоизма

Правилното използване на егоизма означава да го обръщаме в добро. Това се отнася към всяка сфера на нашата дейност. В реалността на Природата няма позитив и негатив – всичко зависи от това, как го използваш.

Някога, преди сто хиляди години, бяхме като братя. Живяхме в гората, всичко беше общо и всичко беше наред: никой не смяташе никого по-горе или по-долу от другите.

В последствие егоизмът ни започна да расте, и заедно с него – разумът. Тогава започнахме да използваме ума си да служи на егоизма. Когато преуспявах в нещо,  отделях се от племето си и действах самостоятелно: например, строях си по-хубава къща, имах повече жени, животни…

По този начин в мен са започвали да се усилват егоистичните напъни към това, да се издигна над другите. Започнах да ги реализирам, използвайки целият си разсъдъчен арсенал, всичките си способности, с цел да се извися над другите. Работата е ставала все по-дебела: когато другите нямали какво да ядат, предлагах им храна срещу робство, и те се съгласяваха, за да не умрат от глад. Станал един дребен владетел, събирах поданиците си в малка армия и нападах съседите, завладявайки техните хора и имущество, упражнявайки правото на силния. И ето че вече съм цар…

Всеки път използвах ума си, способностите си, своето умение да боравя с хората, за да вземам надмощие над тях. По този начин досега така са правили всички – всеки според силите и възможностите си. Тези, завоюваните от мен, също са намирали призванието си: някой ставал тенекеджия, друг – дърводелец и т.н. Това е начинът, по който всеки се е движел напред, аз – над всичките тях, и заедно сме формирали човешко общество. В него всеки използва ума си за постигане на желаното – да се откроява от другите, да властва над другите и т.н. Разумът винаги беше прислуга на егоизма. Егоизмът е стопанин, а умът е неговият верен помощник.

По-нататък през античните времена, разумът и науката са получили допълнителен мощен тласък. Точно по това време Платон и Аристотел са казали, че научните знания не трябва да се предоставят на недобросъвестен ученик, защото той ще ги използва неправилно. Ще разработва новите видове оръжие, а също и най-различни системи, осигуряващи властта над хората и това ще бъде във ущърб на вички.

Обаче това предупреждение не било чуто. Истина е, че от самото начало науката не се явявала предмет на търговията, но с течение на времето все пак това се случи. Учените, както и всички останали, са се стремили към богатство, сила и слава. Освен това,  оборудването струва големи пари. Да речем, за да се наблюдават звездите, е необходим телескоп. И ето че ученият продава мъдростта си за пари, за да създаде този или онзи тип устройство. По този начин научните основи са били подкопани: ученият използва телескоп, а някой друг използва неговите знания. Поръчителят няма да разглежда звездите, той ще насочи окото на уреда към враговете си, за да получи предимство, наблюдавайки ги отдалече, и ще развърже война.

Като следствие, науката се превърнала в слугинята на злото начало. По-късно властителите са постъпвали още по-просто: те са изисквали от учените конкретните резултати под смъртната заплаха, или напротив, откривали университети, за да си подготвят специалисти. Накратко, науката с все сили започнала да обслужва човешкия егоизъм. Това продължава досега. Към какво се насочва лъвският пай от научния потенциал, мозъците, парите, ресурсите? Към разработване на въоръжения.

На практика всичко трябва да е напълно различно. Нека да последваме съвета на великите учени от древността и с помощта на науката да направляваме злото си начало да върви по добрия път.

Сега не сме длъжни дневно да работим толкова много часове. Стига, можем да се спрем с това. По същество кризата ни подвежда към това. А това значи, че ние трябва да направим равносметка, ревизия, анализ на самите себе си, на своята природа, на живота си и това как използваме своя егоизъм като зло. Нека да се опитаме да го обърнем на благо, по друг начин.

Мъдър е този, който предвижда резултата предварително, преди да се сблъска с него очи в очи. Развивам науката, за да оценявам ситуацията в нейното развитие. Да речем, ако се разболявам, тогава забелязвам проблема по-рано и спирам болестта на ранен етап, докато тя е все още лечима.

По какъв начин навреме да прозрем тази пропаст, която наближаваме, следвайки стария път? Как да намерим лекарството, което ще ни позволи да живеем един спокоен живот? В това се крие целият проблем.

Така че, същата тази наука трябва днес да ни даде разбиране и усещане за кризисната ситуация с нагледни примери за това, какво се случва с нас и накъде отива развитието ни. Това послание трябва да е много емоционално, трябва да получи силна подкрепа на обкръжението, която да не ми позволява да искам да използвам своето зло в отношенията с ближните, а да ме накара да разбера, че благото на ближния е и мое благо. Виждам, че всички са готови да ме изядат. По какъв начин те се превръщат в едни добри хора? Как да ги подкупя? Какво да им дам, за да се отнасят добре с мен?

Още сега виждам, докъде ще ни докара по-нататъшното слизане надолу. Още сега не се нуждаем нито от семейство, нито от деца, не желаем нищо и проявяваме един към друг пълното равнодушие, а някой път отблъскване, омраза. Ако така ще продължава, ще се озова в напълно враждебен свят. За какво ми е нужно това?

Нека още отсега да започнем да поправяме положението.

Надбягване над пропастта

Днес вече можем да хвърлим поглед в едно мрачно бъдеще, което ни чака на егоистичния път на развитие. Някога си имахме семейства, деца, живяхме с братя и сестри, с родители, и всичко беше наред. А днес не искаме никого около нас, човек и себе си трудно понася, или взема наркотици, за да се откъсне от себе си…

Векторът на движението е абсолютно ясен. Не мога да изляза навън и да имам сигурност, че нищо няма да ми се случи. Навсякъде са изнасилвания, хулиганство, детето ми се страхува да ходи на училище, защото там го бият, там процъфтява търговията с наркотици и проституцията. И аз не искам той да ходи там, но нямам изход.

Въпрос: Казахте, че човек гледа на съседската трева, на неговата кола, на заплатата му – и иска да има повече. Описахте това като отрицателна склонност. Обаче, без такова отношение, човекът не би се развивал…

Отговор: Работата се състои не в това, че това е негативно. Проблемът изниква, ако искам да потисна съседа. Друго е, ако наблюдавайки го, се уча на хубави неща, искайки да имам доброто, което има и той – това е добрата завист. Но ако, обратно, не виждам смисъл да се потрудя, за да се изравня с него? „Нека и той да няма нищо хубаво. По-добре е да му скапя живота“. Тогава няма да имам повод за завиждане, ще усетя облекчение и няма да се тормозя.

В това се състои цялата работа: по какъв начин използваме желанието си, исконното си начало? Хубавата завист ме тласка напред, тъй като искам да израствам, а лошата ме съветва да уморя ближния. Или искам всички да са богати, или искам всички, освен мене, да са бедни. Всяко нещо зависи от гледната точка и от ъгъла на гледане. И проверката не е сложна: пожелавам на ближния благо или зло.

Въпрос: А ако е нито за благото нито за злото на ближния, а да е в моя полза?

Отговор: Това вече е напредък.

Въпрос: Да речем, видях, че имате хубава кола и поисках да имам още по-хубава. Не искам да повреждам или да открадна вашата, тежко работя и купувам последния модел. По същество, сте ми послужили като „трамплин“, стимул да успея. Има ли в този “сюжет” нещо за поправяне?

Отговор: Разбира се. Когато си ме наблюдавал, изгаряйки от желание, дали си се намирал в общо равновесие с човечеството и с Природата?

Защо сме се озовали в кризата. Природата изисква на следващия етап от развитието си да не догонваме или да изпреварваме един друг в безспирна надпревара, а да си осигурим нормален, балансиран материален живот и да се развиваме над него в човешкото си качество, във взаимовръзка, когато всеки ще се напълни с това, че е свързан с другите.

Човекът трябва да се изпълни с обич, а не със скъпи нови модерни играчки. Виждаме това  по собственото си развитие в последно време. На днешния етап вече чувстваме, че стигнахме задънената улица, че занапред няма къде да се развиваме. Омръзна ми да се състезавам с другите, не постигам повече успех, това не ми носи напълване. Световната икономика и съвременните технологии не се справят със търсенията ни. Освен това, Земното кълбо няма да може да ни осигури ресурси за това безкрайно състезание.

Програмата на Природата не е безсмислено бягство в търсене на щастие, както ни се вижда днес. Положението на нещата ни кара да погледнем истината в очите: в подобен формат ние няма накъде да се развиваме.

Разсъждаваш в контекста на частните интереси: „Какво лошо има? Видях готина кола и ми се прииска да имам същата или по-добра“. Това сякаш нито е хубаво, нито е лошо.

Има и друг вариант: живея си аз спокойно, изведнъж съседа, вместо кобила с каруца, си купува автомобил. Чувствам се окраден, втори сорт човек. Излиза, че трябваше и аз да спечеля пари за кола.“ А може би е по-лесно да убия съседа, за да не ми дава лоши примери, които ме карат да се спуквам от работа? Няма защо да тровят живота на честните хора“.

С други думи, гледам не само на колата, но и на нейния притежател, и той не ми е никак безразличен. Така или иначе, проблемът е в това, че Природата повече не ни позволява да участваме в тази надпревара.

Изненадите на добрата конкуренция

Въпрос: Дали сте против конкуренцията?

Отговор: Аз съм за такава конкуренция, която да ни води към щастието.

Има добра завист и лоша завист. Добрата завист, по принцип, също е основана на конкуренция, но тук конкурирам с тебе за да отдавам на обществото. Искам да нося на обществото толкова благо, колкото и ти. Такава конкуренция е конструктивна, тя се намира в равновесие с Природата, с целта.

Гледайки другия, се уча от него – уча се чрез завистта: той е велик, аз съм малък, той преуспява, аз – не. Важно е, на какви негови качества завиждам. Ако това са качества, които носят на света и на него равновесие и спокойствие, ако те ни тласкат към общата цел, това е добрата завист и добрата конкуренция. Длъжни сме да ги поощряваме с все сили и средства: медали, награди, репортажи в средствата за масовата информация. Върху такъв човек трябва да се насочват светлините на прожектори – нека всички да виждат добрия пример.

Но ако, състезавайки се, не се движим към доброто, а още по-дълбоко затъваме в бедите и проблемите, отдалечаваме се от целта, тогава това е лошата завист и лошата конкуренция.

Всичко се оценява според крайната цел. Нямаме друг изход, защото именно това финално балансирано състояние трябва да достигнем. Според природата и процесите, протичащи на неживото, растителното и животинското нивo, виждаме какво се случва с нас.

Въпрос: Ако правилно ви разбирам, конкуренцията е вкоренена в нас от самото начало. Човекът е същество социално и по тази причина конкуриращо се.

Отговор: Вярно е. Такова е нашето начало. Само по себе си то нито е добро, нито е лошо – всичко зависи от това, как го използваме.

Въпрос: Може ли по-подробно да се спрем на правилното му използване? Какво представлява добрата конкуренция?

Отговор: Казано е: „Завистта, страстта и честолюбието изкарват човек от света“. С други думи, ако искам да напредвам по сравнение със сегашното си състояние, ако искам да стана по-полезен за себе си, за обкръжението си и за целия свят, трябва да използвам завистта, страстта и честолюбието си. Но да ги използвам по такъв начин, моят разум да участва в това, давайки ми вярната насока.

Във всичките ми наклонности е заложена възможност за позитивното и негативното й използване. И разумът трябва да ме устремява към доброто, далече от злото. С тази цел той е даден на човека. Затова Платон и Аристотел са предупреждавали, че да се предават научните знания на човек трябва да е според неговата разумност и честност, тъй като само в този случай той ще ги използва правилно.

Да предположим, отиваме заедно в спортната зала. Аз мотивирам тебе, ти – мене, участваме в различни тренировки. Виждам, как пред очите ми ставаш по-здрав, завиждам ти за това, завистта ми помага да се включвам в процеса. Това е добрата завист. Може би, ще ми е приятно, ако успехите ти не надвишават моите. Може би искам да съм по-здрав, по-силен от тебе. И все пак, в крайна сметка, не може да се каже, че този процес е лош. В него има елемент на конкуренция, защото се сравнявам с тебе, но това се случва в целите на общото развитие. Да, егоистично е. Да, увличат ме завистта, страстта и честолюбието. Да, искам да съм като тебе и дори малко по-добър от тебе, но като цяло това е от полза за мен.

Обаче, между нас може да има и друга конкуренция, когато ми става лошо от твоите успехи, които са недостъпни за мен. Защо пред очите ми трябва да има такъв дразнещ пример? Той, сякаш, е добър, а в действителност е лош. Да предположим, купил си Кадилак, за който мога само да мечтая. На свой ред го взривявам през нощта и се наслаждавам на стореното. Ти не само вече  нямаш Кадилак – загубил си вещ, която ти е струвала голяма сума пари. „Ех, че хубаво!“ Такова отношение може да има към всеки човек.

Каква е „добрата конкуренция“? Това е такава конкуренция, която е полезна единствено и на двамата заедно и нито на един поотделно. Свързани сме  един с друг и не можем да постигнем успеха поединично. Ние сме партньори.

Например, създаваме общ бизнес: ти даваш пари, аз давам знания. Оттук нататък сме партньори: нужен си ми, скъп си ми, защото без тебе не бих спечелил нито стотинка. Колко хубаво е да действаме съвместно.

Има ли тук място за омразата? Разбира се, има: „Защо да нямам и парите, и знанията? Защо само знанията? Дали да не те убия по някакъв хитроумен начин, за да премине целия ти бизнес в моите ръце?“ Излиза, че дори да зависим един от друг, винаги има възможност да ми мине през ума, че без тебе ще ми е по-добре.

Има само един вид конкуренция, при който зависим един от друг и не можем да противостоим един на друг, защото ставаме едно цяло. И това е конкуренцията на обичта, във взаимното отдаване. Тогава между нас я няма ябълката на раздора – никакви стоки за купуване или продаване. Сами сме най-желаният резултат на нашето състезание – двамата сме като един. И този един не се дели на две. Никой не е вместо някого, никой не е по-висок или по-нисък –единни сме. И единството произтича само от взаимното ни включване, т.е. от обединение във всичките ни свойства, във всичко, с което ние допълваме един друг. Никой от нас не може да бъде един и е безсилен да преуспява по-своему. Няма да минем без взаимната обич – или, поне, без взаимното поръчителство, като подготвителен етап за нея.

Така наближаваме единствено възможно и много необичайно решение. И каквото и да пробваш освен него, работата винаги ще свършва с егоистичното използване на твоите начала. Само на тези условия ще можем да конкурираме, да задействаме завист, страст и честолюбие, омраза и обич заедно, каквото и да стане – и всичко ще се допълва и запълва взаимно.

Обединяваме се с тебе, поправяме себе си и взаимната ни връзка, докато заедно не разкрием в нея обичта като резултатът от нашето единство. Иска се много голяма работа, преминаваща чрез разума. Изравняваме материалния си живот „според линийката“: всеки получава толкова, колкото е нужно на тялото му. Отгоре над това изявяваме цялото си зло, лежащо на човешкото стъпало, и над него развиваме науката, мъдростта и разума от високото човешко стъпало.

От една страна, водим обикновен телесен живот, а от друга, преобразяваме своето постоянно разкриващото се зло начало, обръщаме го в добро начало, чак да обич. В това е предназначението на човека.

Работата е велика, и не сме ние тези, които ще я приключим. Тя само изглежда лесна. Целият ни живот ни е даден с цел, максимум няколко часа дневно да отделяме за осигуряване на физическите си нужди, а цялото останало време да посветим на поправянето на злото ни начало, за да стигнем до доброто начало. По този начин разкриваме съвършенството, скрито в Природата.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: