Конгрес в Харков. Урок №2

Въпрос: Вие казахте, че анализът на душата започва след това, доколкото си спомням, че всяко състояние идва от Твореца. Какво представлява този анализ? И все пак, какво е душата? Душата лична ли е за всеки отделен човек?

Отговор: Няма такова нещо: “лична, индивидуална душа”. Това е парадоксът!

Малхут на света на Безкрайността, Шхина, творение – всичко е една душа, всички души заедно.

Според степента, до която мога да вляза в останалите и да ги почувствам като себе си, аз придобивам душа.

Моето „Аз“ – това е моето постоянно растящо его, което постепенно става огромно!

Доколкото мога да започна да се свързвам с външните желания, външните проблеми, дотолкова получавам тази душа, тя става моя. Доколкото мога да напълня всички хора, цялото човечество, т.е. да почувствам техните желания и да бъда в състояние да им дам от себе си, колкото мога, толкова получавам, купувам си тази външна част, която се нарича „душа“.

И в тази душа започвам да чувствам някаква система на взаимовръзка, всичко, което се случва в нея. Тази система от взаимни връзки на всички части на системата се нарича система от пет свята.

В резултат, когато я изучавам, включвайки се в нея все повече и повече, тези пет свята постепенно се разтварят. Вместо тях, остава светът на Безкрайността, т.е. взаимната връзка на световете става толкова пълна, че между тях не остава никакво разделение. В крайна сметка, понятието „свят“, „олам“ идва от думата „олама“ – „скритие“. А тук е все повече и повече разкриване.

Така че, ние имаме една душа. И всеки от нас има свое собствено егоистично допълнение: това „аз“ – е мое, а онова „аз“ – твое, и „аз“ на още някой друг. В резултат на това ние съществуваме около тази обща душа.

С други думи, влизам в общата душа със своето „аз“, но вече не егоистично, а алтруистично, защото привличам към себе си желанията на другите като свои, или влизам в тях със своите свойства, за да напълня тези желания.

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че когато започна да включвам в себе си другите хора, човечеството, когато започна да ги чувствам, да се опитвам да живея с техните желания и започна да усещам какво става с тях: неприятности, надежди, страдания – това се нарича анализ на общата душа?

Отговор: Да. Можем да го кажем и по друг начин.

Аз се намирам вътре в огромна сложна система: светове, парцуфим, сфирот и т.н.

Но с оглед на факта, че съм абсолютно противоположен на тази система, защото тя е изградена върху ясен плюс, а аз – на пълен минус, тя – на отдаване, аз – на получаване, се чувствам в нея единствено в някакво минимално съществуване, наречено „наш свят“.

След като започна да се свързвам с тази система, започна да я усещам, тя се превръща в система, която се нарича Висш свят.

Но това е душата. Нищо друго. Творецът е създал едно единствено желание и това желание се нарича „душа“.

Какво сме сега? Малка жизнена сила, която няма никакво отношение към общата душа. В крайна сметка, тази душа е част от Твореца, от свойството отдаване. А ние днес се подхранваме от далечния блясък на светлината, подкрепяща ни в изходно, минимално състояние, за да можем от него да започнем да придобиваме своя душа, да придобием цялата тази система, в която ще съществуваме.

А нашето „аз“ ще видим като напълно несъществуващо, илюзорно. То не съществува, защото се базира на свойството получаване, а не на отдаване. Това не съществува в природата. Тоест ние сега сме като в сън. И после ще се събудим и ще видим, че всичко това само ни се е струвало, че е било сън.

От 2-я урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[85960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment →