Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата “Зоар”?

Отговор: Книгата “Зоар” е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →