Въпрос: Как след усещането за голяма близост и обединение с другарите, изпитано на конгреса, да не потънем в обичайната рутина, а да останем с това високо намерение за пътя и другарите?

Отговор: Трябва да си затворите очите и да останете в сливането!

1.Преди всичко, трябва всички да участвате във всички уроци, семинари – на колкото се може повече мероприятия. Без това е невъзможно.

2. Не трябва да се основавате на разума си! Видях, че има много умни ученици, с добър аналитичен подход, но които, при това, не могат да анализират и изследват сами себе си – и това е проблем. А дори и да се подложат на критичен анализ, то не могат да анализират самата картина. По такъв начин, те напредват по посока на разума, а не към преданост и саможертва. А без това, човек се потапя в нечистите, егоистични сили (клипа), а не в духовното, към отдаване.

Тъкмо от това трябва да се пазим, да не тръгнем по пътя на разума, вместо към самоотвержената преданост на душата. Виждали сме много от нашите другари да падат по този път и много още ще падат, а до целта ще достигне само този, който и е предан с цялата си душа, и е готов да върви със затворени очи.

От урока статия от Рабаш, 21.07.2012

[86110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →