От 6-та беседа за нов живот

3 януари 2012 г.

С любимото човечество и в колибата е рай

Днес откриваме, че се намираме в изключително състояние – за първи път в човешката история, достигайки до всеобща криза. Много учени, философи, социолози и политолози разкриват, че проблемът е именно в отношенията между хората. От нас не се иска да променяме обществения строй и да строим някакви нови външни форми.

Мислихме, че за сметка на развитието на технологиите и новите материали ще можем да се издигнем над днешните проблеми. Струваше ни се, че само да внесем малко ред в икономиката, в държавното устройство, да поправим връзките между държавите и ще можем да постигнем добър живот. Но виждаме, че не ни помагат нито международните отношения, колкото и да се стараем да ги изграждаме, нито новите технологии.

Да предположим, че сега извършим пробив и започнем нова епоха, създавайки най-невероятни материали по поръчка, от които ще можем с лекота да произвеждаме стоки, да отпечатваме автомобили, като картинки на принтер. С какво ще ни помогне това? Днес разбираме, че проблемът не е в това.

Дори да осигурим най-добрите материални условия за семейната двойка, която не иска да бъде заедно, на тях няма да им помогне, дори да ги оставим в дворец. Обратно, ако се обичат, то могат да живеят в малко и тясно помещение, и да се чувстват там добре.

Много подобни примери могат да се дадат. По децата виждаме как се стремят не към необикновени неща, а просто към това, което е интересно и удобно. Човекът върви след желанията си, затова трябва да проверим: в каква посока се развиват нашите желания?

От поколение в поколение сме се развивали, благодарение на егоизма си. Преди всичко, той ни е накарал да си осигурим най-необходимото за живота: препитание, семейство, продължаване на рода. Без това човек не може да съществува, това е ясно. И целият ни живот е бил посветен на грижите за своето съществуванието, за да го поддържаме, доколкото е било възможно.

След това са се появили технологическите достижения, които са ни позволили да освободим част от трудовия си ден за други занимания. Тогава сме получили възможност да развиваме промишлеността, търговията, да произвеждаме дрехи, обувки, започнали сме да развиваме науката. Вече не всички хора са били вързани към земята, за да си осигуряват насъщния, някои са можели да се занимават с наука, литература, култура, за благото на всички останали хора.

След това, човечеството е започнало да се организира в различни държави, да създава по-едра и развита промишленост, да открива нови континенти. Човек се е развивал от това, че желанието му се е развивало и се е стремило да завзема все повече и повече. В крайна сметка, сме започнали да гледаме даже към звездите, мислейки, как да стигнем до тях.

Наистина в 20-и век ние вече успяхме да излезем в космоса, да проникнем далеч и навътре в земята и да се гмурнем в океанските дълбини. Но изведнъж ентусиазмът ни към всички тези дейности започна да изстива, а ние започнахме да се разочароваме. През 60-те години на миналия век се появи специално поколение – Хипи, което започна да пренебрегва всички тези материални ценности.

Мислихме, че това са просто отгласи от Втората световна война и разглезеност от сития, добър живот. Но те започнаха да мислят за друго отношение към живота, защото са получили новото желание, което ги е накарало да се замислят: “За какво съществуваме, защо преминаваме през този живот, като през месомелачка, за да паднем някъде в пропастта и да изчезнем без остатък? А от нас правят роботи, за да изпълняваме нечии прищевки – не сме съгласни с това!”

Желанията ни се разрастваха все по-далече и по-далече, докато не достигнахме всеобщо разочарование във всички свои начинания. И това е повече от обикновено разочарование – виждаме, че има някаква обща тенденция в природата на човечеството, която ни довежда до упадък, в състояние, когато започваме да питаме: какво имаме в този живот?

Живеем, защото живеем, стараейки се да се напълним с нещо, защото няма какво друго да правим. Но човек не усеща радостта от такъв живот, не вижда перспективите на развитието, разцвета. Просто, някак се опитва да се напълни, от липсата на избор.

Той знае, че няма изход и му се налага да живее по този начин. Все повече хора изпадат в депресия, и именно в поколението, което видимо има всичко! Какво още им липсва? Можеш да отидеш да работиш, където поискаш, да получиш всяка една специалност, да се занимаваш с изкуство, с музика. Има възможност да имаш любимо хоби, да пътуваш по целия свят, да си почиваш.

Но виждаме, че развиващото ни се желание вече не ни бута към нищо. Сякаш всичко ми е достатъчно и повече към нищо не ме привлича. Това е особеност на нашето поколение, с която достигнахме общата криза. Уникалността й е в това, че може да я преодолеем само по един много необикновен начин, който ще позволи да намерим радост и смисъл в живота – чрез връзката между хората.

Ние въобще не сме чакали това, не сме търсили и не сме очаквали такова решение. Но общото отчаяние, пренебрежението към всичко, което имаме в този живот, кризата във всеки един частен живот и в живота на цялото общество, ни доведе до това, че става единственото възможно решение на всички проблеми.

Животът ни се превърна в бизнес

Не се стремим към любов един към друг и към добри отношения – но излиза, че към това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да допуснем, проблемът с медицината: престанали сме да вярваме на лекарите. Развиват се все нови методи за алтернативно лечение и техники – всичко това, благодарение на нашия егоизъм, лекуването се е превърнало в бизнес. Държавата е задължена да инвестира в медицината една трета от националния доход – същата част, която се инвестира в отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие към нея. Виждаме, че ни предписват ненужни лекарства, само за да ни ги продадат, и правят много ненужни анализи, сканирания и проверки. Вместо да дойда при един лекар, който да ме излекува, ме препращат от един към друг, за да могат всички да спечелят.

Това е пример за това как се губи вярата – егоизмът е развалил нашите отношения с медицината. Същото се случва на всяко друго място: в отношенията между човека и държавата, между човека и закона, между хората. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които не се интересуват от мен или искат да ме излъжат – да получат изгода от това, че съм изпаднал в беда. Така се чувствам.

Няма човек, който би гледал на другия с добри намерения – а само с меркантилен интерес. Човек не вижда човека, а само изгодата, която може да получи от него. По този начин губим не само вкуса към живота, някакви “непродаваеми” ценности, но вече не можем даже да се опрем на семейството. Както е казано: “Злонамерените са в моята собствена къща”.

Настъпва ситуация, когато не можем да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, нито с нищо. На всяко място се опитвам да вкарвам само личните си сметки, без всякакво зачитане на останалите, затова ни трябват множество системи за отбрана, защита, контрол, за да не излъже някой другия и да не му причинява нещо ненужно или даже вредно, ако от това би спечелил.

С такива проблеми се сблъскваме навсякъде, включително в културата, в образованието. А най-големият проблем е възпитанието на децата, защото няма връзка между родителите и учителите, родителите и останалото общество. Ако преди си мислехме, че дори и да не сме ние, но поне децата ни да достигнат добър живот, то днес виждаме все повече деградирането на поколенията. Всяко следващо, родило се поколение е още по-нещастно от предишното.

Чувам как хората говорят: “Защо да раждам деца, за да ги обрека на страдания?” На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Въобще, тук вече става дума за това, че светът ще завърши съществуването си заради това, че сме изчерпали всички природни ресурси или заради ядрена война. Защо да раждаме дете и да го обричаме на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато е малък? Та това не е кученце…

И човек наистина си взима кученце. Погледни, почти във всяка къща има куче. Ами какво лошо има в това: аз го обичам, то – мен, то ми е вярно, не ми създава никакви проблеми. А и ме кара да се разхождам всеки ден…

Заради липсата на връзки помежду си, хората са започнали да променят отношенията между поколенията: родители и деца, баби и дядовци. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и  виждаме, че между тях няма никаква връзка.

Също така няма връзка и със собствената си страна. Човекът избира къде му е по-лесно да живее – там или тук. Ако не се страхува от чужди езици или от други условия, той се премества от страна в страна, без да усеща връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще, странстват по целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към нито едно място. Но вътрешно във всеки човек съществува тази потребност – към душевна топлота, към родно кътче, към усещането за дом, такава е природата ни.

Основното в момента е, че не можем да решим глобалните, организационните проблеми, за да се противопоставим на общата криза. Тази криза не трябва да бъде решена по друг начин, освен с установяване на правилната връзка между хората. Защото кризата, в по-голямата си част, е свързана със загубата на доверието и нежеланието на хората да са добри един към друг.

Как да разтопим студената пресметливост

Ние през цялото време сме си правили механична, хладна сметка, предполагайки, че трябва да въведем ред с финансите, с материалните доставки, със суровината, с някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуацията, когато виждаме, че всичко това е недостатъчно, че то вече не работи под тази форма. Във всички наши отношения трябва да се внесе топлина, участие, доверие! Освен сухата пресметливост, трябва още едно отношение, което да е над него – инвестирането един в друг, взаимни отстъпки, добавяне от всекиго по нещо над сухата пресметливост.

Без това нищо няма да работи. Понеже цялата ни основа се състои от желанието, а то е чувствено и иска да изпита напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам, и не бих го продал за никакви богатства на света. Мога да се облегна на близките ми хора, защото те ще се погрижат за мен, с всички сили и възможности – и това не може да се купи за пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби да създам за своето поддържане.

Тоест, каквото и да разгледаме: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, отношенията в промишлеността, търговията, образованието, културата, безопасността – целият проблем е в това, че сме загубили напълно връзката един с друг. Но и не се учим на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е въздействала по-силно между хората. Те са били привързани към земята, към града, към страната си, към родината. А днес тази връзка е станала доста неясна. Губим такова понятие като “дом”, а за нас това е доста важно. Без това човек не чувства смисъла и вкуса на живота.

Не е възможно да живея без това, да се грижа за някого и без да се грижат за теб. Въпреки че днес ни е трудно да поемаме задължения, а привързаността на другия я приемаме като тежест. Но без това не можем да продължаваме да живеем.

Не е случайно, че днешната криза е многопланова. Тя започна в най-сухата форма – от парите, и се разраства като снежна топка, добавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, в образованието, в здравеопазването, безопасността. Така тя нарастваше нагоре и нагоре, докато не стигна до икономиката.

И докато не достигна до това ниво, което е най-далече от човешките чувства, ние не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегнем чувствата си, и го правехме. Но сега не ни остана изход – стигнахме до предела. И ако започнем да разплитаме това кълбо в обратна посока – от финансовото положение назад към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, то няма да оцелеем.

Маймуните могат да обичат, а човекът – не?

Човешкото общество не случайно става все по-стеснено, затворено и еднородно. Очевидно, това е закономерен процес, програмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме и анализираме, но това е факт. Без значение дали го искаме или не искаме, съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, през който трябва да преминем и пред нас да се проявят такива форми.

Затова нямаме избор, явно сме задължени да построим по-свързано, дружно и топло общество, основано на взаимното участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата трябва да стигнем до любовта.

Същото казват хора, които живеят далече от хората, сред природата. Те усещат обичта от страната на природата, грижата й към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме егоистично един към друг и гледайки, един на друг, през егоистичните очила не забелязваме тази любов.

Преди време беседвах с Джейн Гудал, която е живяла 17 години в джунглата с маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Аз я попитах: “Какво най-важно усещане направихте от живота сред маймуните в гората, където няма никого и те са готови да ви приемат като своя?” И тя ми отговори: “Обичта – това е, което усетих между тях. Въпреки че, те непрекъснато изясняват някакви проблеми и изглежда, че крещят, но всичко е само, за да пробудят любовта. И същото започнах да разкривам в дърветата, гората, небето, земята…”

Такова разкритие тя е направила, въпреки че по характер никак не е сантиментална. Човек, живял толкова години в джунглите и пристигнал там от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов.

И тук наистина се озоваваме пред огромен проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики говорят в един глас, че човек трябва да достигне всеобщото обединение. Ако не обич, тогава поне за добри отношения, без които човечеството просто няма да може повече да съществува по-нататък.

Очевидно затова ние минаваме през такъв процес: за да почувстваме в това необходимостта – да поискаме да достигнем до тази обич, да развием нови отношения. Защото не е възможно да заставим да обичат! Мога да платя пари и да купя всичко, което поискам – освен любов. Възможно за пари да получа някакво услужливо отношение, но обич – това е много особено чувство, стоящо отделно от всички останали човешки чувства!

Да предположим, усещам, че си станал важен за мен, защото чрез тебе познавам, разбирам и постигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен в същата степен, както този предмет, който искам да получа с твоята помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да влезем в такива отношения един с друг, че да изпитаме нужда от взаимно доверие. Тъй като аз се нуждая от тебе, а ти от мене – между нас възниква доверие, което определя степента, в която мога да се опра на теб. Но ако после, изведнъж дойде някой, който ще ти плати повече, или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то доверието и предаността ти изчезват.

Затова сега сме попаднали в много особена ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и сме длъжни да създадем помежду си добри връзки, и то толкова силни, че да се обичаме един друг! Иначе няма да се появи правилното доверие, което се изисква, за да постигнем днес добър живот.

Седем милиарда чаши чай

Не случайно днес сме изправени един срещу друг с ядрени бомби. Всеки ги крие по няколко хиляди зад гърба си, като добавка към всички останали видове оръжие, с които са натъпкани спътниците, обикалящи в космоса и готови да се подчинят на първата заповед. Не напразно изпитваме такова раздразнение и тъга. Всичко е за това, за да разберем, че нямаме изход и ако искаме да достигнем добър живот, то трябва да преобърнем отношенията си от начало до край.

И тук по средата, между любовта и омразата, която живее сред нас, стои кризата! Тази криза ни казва: “Вие изобщо не ще съумеете да просъществувате на земята, ако не превърнете омразата в любов! Ако не започнете да се доверявате един на друг – и що се отнася до атомните бомби, и банките, и докато не видите цялата система кръгла, интегрална, защото тя вече е именно такава, искате това или не искате.

Разберете, че просто нямате друг избор, при тази форма, в която работи тази аналогова интегрална система, напълно свързваща един с друг и напълнена със смъртоносно оръжие и омраза – вие трябва да се промените. Иначе ще останете просто без къшей хляб.

Това вече не е просто някакъв частен проблем, от който може да се отвърнем – просто няма да можете да си осигурите и най-необходимото за съществуването. Финансовата криза води до това, че милиони протестиращи сега излизат на улицата. Самата страна може да е много богата, като Германия или САЩ, но от пълното безразличие един към друг, ще бъде невъзможно да се осигури на безработните нормален живот. И те ще излязат на улицата и ще разгромят цялата държава.

Не е важно, колко е скрито в държавите в хамбари от пари и хранителни запаси. При липсата на съпричастност един към друг, която съществува между нас, имаме свят, където едната половина просто умира от глад, а другата половина изхвърля продукти надвишаващи по количество тези, които са необходими, за да бъде нахранена първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Затова е очевидно, че няма да минем без достигане до всеобща любов. Въпреки че, тази дума вече придоби някакъв нечист оттенък: или сексуален, или фалшив, или наивен. Затова може да говорим за пълно взаимно участие, проникване в желанието на другия, разбиране от какво има нужда той, напълване на потребностите на човека, грижа за него. Трябва да стигнем до това, иначе животът на земята ще завърши.

Ако това е общият закон за съществуването на човечеството, как да започнем да живеем според него? Ще трябва да си организирам всички мои налични желания по такъв начин, че да не ги използвам само заради себе си, а да отчитам интересите и на другите – във всяко желание.

Трябва да бъда свързан с целия свят. Няма нужда да познавам всеки човек лично, но вътре в мен трябва да има усещането, че сме заедно и се грижа за всекиго така, както се грижа за самия себе си! Сега си сипвам чаша чай и се притеснявам дали има за всеки по една чаша. До такава степен, че ако другите няма да имат, в същата степен, колкото те искат, то аз също няма да си сипя.

Като майка, която докато не нахрани детето си, и не се увери в това, че то е сито, здраво и доволно – не може да се погрижи за себе си. Тя просто не е способна да мисли за себе си, докато то се нуждае от нещо. Трябва да се научим, както от пълния си егоизъм – да преминем в противоположното състояние.

Колко много добрина може да направим заедно

Виждаме, че живеем в особена епоха. Досега никога, за цялата ни история, природата, всички вътрешни и външни условия, не са искали да се променяме. Винаги сме вървели напред с растящия си егоизъм, разоравали сме този свят и сме се приспособявали към него, както ни е било удобно.

А сега за пръв път трябва да приспособим самите себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което да ни научи да мислим един за друг и да бъдем “добри деца” като в детската градина. Защото без това нашата градина няма да може да съществува повече.

Ако се обърнем към специалистите: социолози, психолози, те ще ни кажат, че това може да се постигне именно така, както го правим: в рамките на групата. Тоест, трябва да организираме група и да започнем да провеждаме в нея беседи, тренировки, общи мероприятия, упражнения, за да видят хората, колко е добре да бъдат заедно, как човек печели, ако около него има загрижени хора, колко много добрини можем да направим заедно: да почиваме, да прекарваме приятно времето, да се подкрепяме един друг.

Не случайно започнах своята лекция с развитието на егоизма и казах, че сме се развивали за сметка на растежа на егоистичното си желание. В резултат на това, на всеки човек му се освободиха по няколко часа на ден, в които може да се занимава с търговия, с промишленост, наука. Но ако растем не за сметка на егоизма, а обратното, благодарение на взаимното участие, на добрата връзка помежду ни, то ще успеем да се освободим от всевъзможните проблеми и грижи.

Ще построим друга промишленост – не материално-техническа, а вътрешна, духовна. По същия начин както някога сме построили технологичен, съвременен свят за сметка на егоизма, бутащ ни към външно развитие, така и сега, ако се заемем с вътрешното си развитие, ще построим между нас нов свят – вътрешен.

Там ще се възникнат нови технологии и иновации – всичко това в отношенията помежду ни. Ще видим, че в тези добри отношения се открива целия свят, пълен с разнообразни усещания. И за този контакт няма да ни е нужен интернет и останалите линии за връзка, продажбата ти – на мен, аз – на теб.

Свързани сме един с друг на чувствено ниво – както сега разкриваме, че всеки човек е свързан чрез четирима познати е свързан с целия свят, че съществува “ефект на пеперудата” и всеобща зависимост. Ако влагаме нови отношения в тази вече съществуваща връзка между нас, то ще се обърнем към много интересно, качествено развитие на тази връзка. До такава степен, че ще започнем да се чувстваме един-друг като майката – детето.

В следствие, всеки ще стане като всички! Всички чувствено ще се включат в него, и тогава той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те – това, което се случва в него. По такъв начин ще достигнем взаимното участие и всеобщата интегрална връзка.

Тогава, нагледно, ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудал и другите, както и всички религии: че любовта – това е всеобщият световен закон, съществуващ в природата.

Социолозите и психолозите могат да потвърдят, че чрез подобни упражнения в неголеми групи, може да се постигне такова лично, вътрешно развитие на човека. Тогава всеки ще почувства такива вътрешни сили и ще усети всеобщата любов, царящата в природата.

Нямало смисъл да работим толкова много!

Без съмнения, поправим ли отношенията помежду си, ще достигам не само правилен общ пазар, но и всичко, което си поискаме – съвършен и щастлив живот. Защото 30% от националния доход отива за здравеопазване, от които до редовия гражданин достигат в най-добрия случай няколко процента. Още от 30% до 50%  се харчат за отбрана, въоръжение, а още една голяма част – за бюрократичния апарат и за решаването на други проблеми.

Поправяйки нашите отношения, ще се освободим от 90% от заетостта ни с напълно безполезни неща. Изведнъж ще видим, че не е имало никакъв смисъл да работим толкова тежко! За какво?

Сега кризата ще ни накара със сила да променим отношението си към живота. Ще разберем, че човекът трябва да бъде свободен! А когато започнем да мислим един за друг, то много хора, грижейки се един за друг, с радост ще се залавят за работа, за да произведат продукти, жилища, дрехи, и всичко необходимо, да разработват нужните за това нови машини.

Но преди всичко, ще се погрижим за това всеки да има достатъчно и поравно. Може би тогава няма да има необходимост от атомни електростанции, които са толкова опасни, и други вредни технологии. Всичко ще се уреди от самото взаимно съпричастие на човека към човека – тоест с подход, обратен на днешния.

Може да изглежда, че това е комунистически подход. Но Маркс е разглеждал всичко от икономическа гледна точка – той е бил икономист. И той е стигнал до такива изводи според изчисленията и таблиците, приложени в неговия “Капитал” – а не защото се е родил с такива комунистически идеали.

Според изчисленията му излизало, че ако сме продължавали по същия начин, ще стигнем до своя логически завършек. Това се е виждало още преди 150 години, когато е живял Маркс – и то наистина е така, именно до това и стигнахме. Може да се съгласяваме с него или не, но той е бил умен човек и е виждал как ще завърши пораждащото се състояние.

Егоизмът някога ще престане да расте, развитието му има край. И краят на това развитие се състои в това, че егоизмът показва своята завършеност, обреченост. Именно това се случва сега с нас.

Затова колкото по-бързо разберем тази тенденция и осъзнаем, че глобалният, интегрален свят иска от нас взаимна грижа, взаимно разбиране, всеобща любов, което се явява общият закон на цялото сътворение, толкова по-бързо ще завършим общата криза и ще стигнем до хубав, прекрасен живот.

Разбира се, струва си да напредваме в това, макар и с малки крачки – заради нашите деца и бъдещото поколение. Ако можем да го научим поне на някаква грижа един за друг, то ще е много по-щастливо от нас.

Демонстрации на протеста срещу разединяването

От всичко, казано по-рано, може да се види, какви системи са ни необходими да построим, за да предизвикат някои промени в човешкото общество. Очевидно ще бъде необходимо да организираме класове, групи, курсове. Преди всичко, разбира се, е необходимо да се подготвят преподаватели, разбиращи всички тези неща и имащи усет за тях. Тъй като не е възможно да учиш на обич, без самият ти да не я усещаш.

Ще трябва те да водят групи хора, да провеждат практически занимания и да ги обучават на грижа един за друг, за да видят доколко е полезно това и колко е печелившо. Това не само осигурява вътрешен покой, но се забелязва и по банковата сметка.

Хората участват в протестни демонстрации, защото на тях им е приятно да усещат себе си заедно. За човек е важно да се усеща, принадлежащ на някаква общност – той я намира в тълпата, викаща заедно. Но нима това е правилната форма? Можем вместо това да организираме фестивали или огромни пикници. Хората се стремят към усещането за общност.

За това говорят участниците на протестите на Уол Стрийт и на други места. Обаче, не намираме друго място, където бихме усетили своята солидарност един с друг, общата заинтересованост. Защо не дадем на хората да живеят така, за да се чувстват партньори, мислещи един за друг, говорещи и усещащи себе си като един?

Да се надяваме, че по време на курса ни по интегрално възпитание, на мероприятията, проведени заедно, всеки ще усети колко голяма печалба е получил. Вървим по чисто егоистичен път и искаме да видим, доколко печелим, ставайки по-близки един с друг, доколко светът ни става по-безопасен и по-здрав. Децата ни няма да страдат в училище от насилие и наркотици, от страха да излязат на улицата. Ще сме внимателни един към друг, седейки зад волана, за да не загиват десетки хора ежедневно по пътища. Ще въведем ред в здравеопазването, ще се погрижим за възрастните хора, за младото поколение, за всичко.

Ще подредим живота си така, както е в едно дружно семейство – над всичките различия и проблеми, и заедно с егоизма си. Не трябва да го унищожаваме – ще постигнем съгласие заедно с него, както е в семейството, където живеят разбиращите се, умни, образовани хора, осъзнаващи, че всеки се различава от останалите и трябва да бъде зачитан. Любов се нарича, когато обичам другия, без да гледам на това, че той е не е такъв, какъвто на мен би ми се искало да го видя.

Това е като родено в семейството дете. Виждам във внуците си такива черти на характера, които с труд понасям. Но нямам изход, не мога да ги пречупя и приемам, както е – и ги обичам, въпреки че страдам от техните качества. Разбирам, че е невъзможно иначе, такъв е животът. Но колко печеля с това, ако без оглед на нищо друго, усещам към тях обич.

Така ще живеем, зачитайки се един-друг. И ако те пораснат и почувстват, че дядо им ги обича, но не приема някои от техните склонности или навици, то е възможно да ги променят заради своята обич към мен. И тогава ще ги видя безупречни – такива, каквито искам да ги видя. А те също ще видят, че аз съм се променил спрямо тях, защото искам те да ме обичат.

По този начин достигаме този “кръгъл” свят, в който всеки допълва другия и с обичта си принуждава другия да се промени и да го обикне. Ще постигнем мир и хармония. Да се надяваме, че нашият курс ще ни помогне в това.

Златните залежи на добрите отношения

Въпрос: Дадохте пример, че в интегрално общество, когато си сипвам чай, преди всичко трябва да се загрижа, дали останалите имат също чай. Как да го разбирам?

Отговор: Дадох този пример, защото половината от света умира от глад, а другата половина изхвърля две трети от това, което консумира. Защо трябва да живеем в такъв свят? Не произлизат ли от това терорът, всички други проблеми и войните, безсмислените разхищения на енергията, замърсяването на природата?

Въпрос: Но ако искам сега да изпия чаша вода, как трябва да действам правилно според вашия пример?

Отговор: Нека се научим вътре в групата ни как да се приемаме с внимание един-друг. След това от групата, ще преминем към държавите и ще започнем да изграждаме между тях такива системи на отношения, които ще ни позволят да достигнем по-уравновесен живот.

Ясно е, че ако си сипваш чаша вода, ще попиташ околните искат ли да пият. Няма да тръгнеш да раздаваш вода по улицата – ще стигне до мястото, където е необходима, защото ще построим специални системи.

Аз искам те да съществуват! След като станаха в мен малки промени (разбирането дойде след курса и практическите занимания), аз съм съгласен, че обществото трябва да бъде по-балансирано и да достигне горе-долу еднакъв стандарт на живот.

За първия етап нека да направим така, че всеки да има един необходим комплект: X, Y, Z. Да си поставим задачата, че в продължение на пет години, трябва да осигурим за всекиго покрив над главата, пълно обезпечаване с дреха и продукти, всичко, необходимо в дома.

Всичко това създаваме на базата на излишъците, тъй като ако направим равносметка, ще се окаже, че имаме 90% над количеството, което ни е нужно. Ако аз те обичам, ще можеш да дойдеш и да вземеш половината от гардероба ми – повярвай, няма да ми бъде жал. Или ще получа 10% по-малка заплата заради някой друг, но също няма да усетя това.

Трябва да изграждаме такива системи в мащабите на държавата и на целия свят, но не насилствено, принудително, а за сметка на предварителното възпитание. Болшевиките някога са се опитвали да внедрят това със сила и всички знаят какво са постигнали. Затова първо трябва да възпитаме хората, да обезпечим съгласието им за това, което правим.

Всеки път трябва да посочваме, какви положителни резултати постигаме: къде са тези богати хора, които се жертват за другите, къде са бедните, които получават, как всичко е балансирано и как всички са щастливи. Благодарение на взаимната грижа ще се избавим от никому ненужните излишъци. Ще престанем да произвеждаме хиляди безполезни лекарства, които сега някой произвежда заради своята алчност, тровейки човечеството с тях.

Защо трябва да хвърляме такива огромни средства за въоръжение, армия и много други неща? След като достигнем тази нова ера ще се наложи да поправим много неща в себе си. Няма да можем да продължаваме по същия начин. Кризата ще ни докара до такова състояние, че ще ни се наложи да затегнем коланите. Няма да имаме средства да поддържаме ненужните, егоистичните системи, които сме изградили. Затова те за засегнати от кризата и започват да се рушат.

Нужно е да покажем заедно, каква вреда ни причинява недостига на внимание един към друг, и какво съкровище се разкрива пред нас, благодарение на добрите отношения – истинските златни залежи.

Но преди всичко, необходимо е интегралното възпитание. Същината му не е в това, да се преразпределят излишъците и да се покрият недостатъците. Става дума, че съществува  вътрешна тенденция, която ни е довела към тази необходимост от обединение. Разкрива се мрежа, която ни свързва, която ни задължава да бъдем в добри отношения.

Затова общата, глобалната криза се проявява на всички нива на нашата дейност, тоест, във всичко, което ни свързва един с друг. Кризата се състои в недостатъчната правилна връзка между хората. С това се обясняват всичките отделни кризи: в семейството, в образованието, в културата, във всичко – и дори вече стига до икономиката. Всичко е заради неправилните връзки между нас, заради които страдаме всички.

Тези кризи, тоест, нашите външни връзки един с друг, няма да се излекуват, докато не внесем в тях сърдечното участие, доверието ни един към друг. Само тогава ще можем да развием системите, които да ни доведат до равновесие.

Виждаме, че и във външния свят, и във вътрешните ни състояния се разкрива една глобална, интегрална форма. Тоест, няма къде да избягаме. Не случайно сме навлезли в тази криза, за да спрем сега да се развиваме просто под натиска на природата.

Попаднали сме сега в такава ситуация, че докато човек не се замисли и не разкрие в своето зло, не реши, че е необходимо да се промени, тъй като не е останал избор на границата между живота и смъртта, дотогава той няма да се съгласи на новото образование. Той трябва да види, че няма изход, и има нужда да се възпитава по нов начин, да изгради някакви нови системи.

Тогава той ще започне да търси какво би могло да му помогне в това? Точно в този момент всички трябва да се произнесат: психолозите, които ще посъветват да се работи чрез групата, социолозите, политолозите, педагозите, възпитателите, треньорите по спорт. Трябва да изградим такива системи, за да започне човек да разбира необходимостта от промените – на основата на получените знания, и да знае как практически да ги реализира. За това има нужда да му бъде предоставено място за учене.

Не по принуда, а от цялото сърце

Сега наблюдаваме много интересно явление в развитието на природата. За пръв път през цялата история, се развиваме не на сляпо, както досега, когато напред ни е тласкал егоизмът, като ни е карал да се стремим да напредваме в най-различни посоки. Изведнъж сме правили някакво откритие в една област, в друга, в трета, и хиляди хора са започвали да се занимават с това, да се развиват, да продават един на друг произведените стоки. Така е вървял прогресът.

Но изведнъж се случва всеобща стагнация, като че ли за пръв път сме длъжни да погледнем в очите на истината и да изясним какво се е случило, докъде сме стигнали? Децата ни вече не вземат пример от нас и като че ли питат: защо сте ни родили, защо живеем? Самите ние не можем да отговорим на това. През цялото време сме бягали и бягали безспир и изведнъж сме спрели и сме се замислили: а, накъде да бягаме, за какво, какво се случва, къде сме попаднали?

Озъртаме се наоколо и се ужасяваме – това е някаква суха и безжизнена пустиня, където няма нищо. И най-интересното е, че сега от нас, първо, се иска разбиране, осъзнаване на това състояние, до което стигнахме в резултат на цялата ни история на развитие. Всеки трябва да го припознае и да разбере, че без това той няма да може да постигне взаимното съучастие с останалите.

Преди време това е било прерогативът на избраните: малцина учени, политици, мъдреци, крал или някакъв властител са давали заповеди как да се движим напред и са въвеждали закони.

Но днес се разкрива закон, който трябва да бъде реализиран от всеки от нас. Не можеш да действаш по друг начин, за това е необходимо образованието. Невъзможно е подобен закон да въведеш с насилствени мерки, глобявайки или хвърляйки в затвора всеки, който не го изпълнява.

Така няма да стане! Човек трябва да даде сърцето си за неговото изпълняване, за своята връзка с другите. Това не е равносметка за покупко-продажба: колко ти на мен, а аз – на теб. В това се състои уникалността на новото състояние, за което мнозина пишат днес, разкривайки, че тук има някакъв процес, който започва в наши дни от нулата и принадлежащ на друго ниво на развитие.

Това се нарича човешкото развитие, при което изграждаме помежду си взаимна система от връзки – образът на един, единен човек. И не е възможно такова положение, при което някой на най-отдалечения край на света или в центъра на Манхатън, или в Европа да се откаже да се присъедини към това. Задължени сме да сведем това до всекиго. Защото, ако всички зависят от всички, нямаме избор.

Преди всичко, това да бъде истински преврат във възпитанието на децата – на новото поколение. Поне следващото поколение ще започне нов живот – прекрасен, уравновесен, изпълнен с взаимното участие, сигурен и безопасен. Никой да не продава наркотици на децата, да не принуждава никого да търгува с тялото си, да не го бие.

Вижте какво сме направили с децата си – те са наше точно копие. Нищо не можем да направим със себе си и затова не можем да опазим децата, за да пораснат различни. Как мога да искам детето ми да е различно, ако сам съм такъв.

Затова гледаме на децата си и виждаме, че ги губим – те стават още по-лоши от нас.

Всъщност те продължават все същата тенденция. Не мога да ги нарека лоши. Ако се търкалям надолу по наклонената плоскост, то те се търкалят малко преди мен – те са следващото поколение.

Все пак имаме възможност сериозно да разгледаме проблема, да минем с помощта на този курс всички етапи на вътрешна революция, и да се прехвърлим на новите релси, защото животът ни принуждава, а не защото някакъв умник е измислил това.

Трябва да проверим, с какво може да ни помогне науката, психологията, опитът от собствения ни ежедневен живот и заедно да помислим как да изградим нов свят. Защото специалният ни курс е предназначен, именно, за тази цел.

Чудесна метаморфоза на отявления егоист

Въпрос: Много ме привлича картината на новите, поправени отношения между хората, която описвате. Особено, като баща, ме впечатлиха примерите ви за децата и за тежката обстановка в училище. Много бих искал да живея в такъв свят, какъвто обрисувахте. Но едновременно с това, ме обхваща съмнение: нали е записано, че “сърцето на човека е зло по рождение”. А вие искате човекът изведнъж да стане добър? За сметка на какво един отявлен егоист, изведнъж ще преживее такава метаморфоза?

Отговор: Човекът ще се наслаждава от това, че ще използва егото си в обратната форма. Ще наблюдава около себе си примери да прави същото.

Затова, за да доведем човека към използване на егоизма си в добрата насока, е необходима подкрепата от страната на обществото – въздействие чрез добро и зло, тоест чрез награда и наказание. Нужно е да формираме подкрепата от страната на децата, за да уважават или не уважават родителите си в зависимост от техните качества.

Ще играем с егоизма на човека в най-различните форми, организирайки около него обкръжение. В това обкръжение има няколко нива. Защото в самия човек съществуват тези няколко нива и толкова кръга трябва да се изградят около него. Необходимо е чрез децата му да се влияе на него, за да почувства, че децата го оценяват и проверяват според това, доколко той да дава на обществото. Детското мнение е много важно за човека.

Другият кръг са съседите, третият – сътрудниците по работа, и четвъртият – държавата, и всички го оценяват по един и същ принцип. Такава среда трябва да е изградена около човека, но не като затвор, от който той би искал да избяга, а отчитайки нашия егоизъм. Защото той е нашата природа.

Но ние трябва да си даваме сметка, колко много печелим от това, че се учим не да потискаме егоизма си, а да го използваме правилно.

Например, ако мога с големия си егоизъм да спечеля цяло състояние за децата си – ще се възползвам от него, на всички ще е добре от това. Тоест, проблемът не е в самия егоизъм – той може да донесе голямата полза на всички. Въпросът е само в това как го използвам. Ако обществото ме задължава да го използвам за общото благо, то ще го правя така. А ако не се получава, ще се стремя да го поправям. Всичко зависи от обществените рамки, човекът е продукт на своето обкръжение. Затова е нужно да се действа без какъвто и да е натиск и насилие.

Щастливото равновесие: “Ние и света”

Въпрос: Казахте, че някога, благодарение на развитието на технологията, у хората се е появило свободно време, през което те са могли да се захванат с наука, култура, философия – които, сякаш, не са наложителни за попържането на живота. А днес, с освобождаващото се у нас време ще започнем ли да развиваме “вътрешната промишленост”?

Отговор: Преди всичко, всички трябва да преминат през стажовете, курсовете – продължителното и приятното обучение за новия свят, за устройството на човека, за неговата психология, за отношенията между хората, родителите и децата, съпрузите, за възпитанието на децата, за изграждането на обществото, за историята на егоистичното развитие. Нужно е да се изучат глобалните и интегрални системи по примера на човешкия организъм, на строежа на вселената. Човекът трябва да е много повече развит.

Но всичко това се изучава в мека, щадяща форма, без всякакви изпити, а чрез обсъждане, съпреживяване, общуване в групата. Това не е класна стая, където идваш да се учиш, за да се върнеш по-бързо вкъщи. Намираш се в тази атмосфера, защото ти е нужно да познаеш самия себе си и света, в който живееш. Така, както обучаваме малките деца. Защото, какво искаме от тях: да опознаят света, в който съществуват и да се научат да използват с полза всичко, намиращо се около тях.

На същото трябва да научим и възрастните, защото не са ги научили на това! “Аз и светът” – в това се състои ученето. И как това “Аз и светът” сега да го превърнем в “Ние и светът”. А след това “Ние и светът” се превръща в едно голямо цяло, в интегралната система.

На това учим човека, защото общият закон на природата – това е равновесието. Вътре в равновесното състояние чувстваме себе си най-удобно. Всичко се стреми към равновесие. Затова е нужно на човека да се продемонстрират законите, съществуващи на всички нива: във физиката, химията, биологията, зоологията, за да види, че това е наистина така. И тогава става ясно, че човешкото общество също трябва да е организирано на същият този принцип.

И това не е мистика, а сериозна наука. Правим това не защото на някой си Ленин или Троцки му е дошло в главата да реализира такава идея, а защото природата чрез глобалната криза ни принуждава да го направим. И не защото сме комунисти, въплъщаващи идеите на Маркс, а защото сме се научили на това от съвременния живот и виждаме, че по същество той е бил прав.

Маркс е бил прав в това, което е казвал за кризите. Той не е навлизал много в това, как да се реализира. Но за реализацията ние се обръщаме към всички световни специалисти, съществуващи в нашия свят. На кого можем да вярваме, ако не на учените. Всичко ще строим според техните препоръки.

Вътрешният интернет – от сърце към сърце

Въпрос: Казахте, че ще започнем да развиваме чувствена връзка между нас – от сърце към сърце и няма да ни бъде нужен интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква митична връзка. Когато достигнем всеобщата обич и разкрием между нас свързващата мрежа, ще започнем да се усещаме един друг. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от ума към ума. Учените и днес вече казват, че на човешкото ниво, всички ние, сме свързани с едно поле.

Както съществуват електрическо, магнитно или гравитационно силово поле – така съществуват и другите силови полета. Известно е, че съществува поле на мисълта – за нещо съм помислил, а ти неочаквано си се досетил. Или чувствам някакво желание в сърцето, а ти внезапно го разкриваш.

Има по-чувствителни хора, способни на такива открития, а има по-малко чувствителни. А тук развиваме, в отношението на човека към другия, такава чувствителност, че започваме да се усещаме един друг даже без думи. Внезапно започвам да усещам цялото човечество като най-родните за себе си хора, като най-близките приятели, които все по-дълбоко навлизат в сърцето ми, и чувствам, че все по-дълбоко прониквам в техните сърца.

Тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че не се нуждая нито от интернет, нито от думи, от нищо – стига ми един вътрешен език, от сърцето към сърцето. Както мъж и жена, които се обичат – не им е нужно да говорят, те само се гледат един-друг и се усмихват. Достатъчно им е това, че всеки усеща в сърцето – другия.

Но тук говорим за по-дълбока връзка, а не за обикновеното усещане на обич. Става дума за това, че всички интернетни кабели, всички комуникации, цялата търговия, културата, образованието, започват да се усещат по пътя на новата ни вътрешна технология. Изведнъж разкриваме във вътрешната връзка един с друг мястото, където ще можем да построим новото човечество, новият свят, изпълнен с общи чувства и мисли. Там, вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим целия свят.

Тези отношения абсолютно ще ни изпълнят – вместо днешната музика, литература, театър, кино. Всичко това ще бъде там, вътре! Няма да се нуждая от никакви външни символи, за да се впечатля от различните форми на вътрешната ни връзка. Нали за това говорят всичките видове изкуство? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

За какво да развивам технологиите и да произвеждам все повече и повече, ако всичко,  което ми е нужно е само най-необходимото за съществуване, а след това ще мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно нещо. Мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Това може да се направи доста по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с него живее човек.

Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули и сладко усещане в сърцето. Важно е това усещане. Защото, може тези пари вече да са откраднати, а той не знае и продължава да се наслаждава на това чувство.

Можем да дадем на човека такова напълване, че няма да му трябва повече от необходимото за поддържане на физиологичния живот на животинското му тяло, а неговото напълване като на човек, през цялото време ще нараства и нараства.

Остави този вреден навик да си нещастен

Въпрос: Казвате, че днес в много страни на света много е разпространена депресията. И това наистина се потвърждава от статистиката. Но все пак, не може да се каже, че всички усещат такова разочарование – мнозина не го усещат. Какво имахте предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование. Работата е в това, че човекът свиква с всичко. Помня, че дядо ми беше извънредно скромен човек. Той имаше много стар, напълно продънен матрак. И колкото и да го уговарях: “Дай, ще ти купя нов, хубав, удобен, вместо тази развалина” – той отказваше, казвайки, че е свикнал с този и че всичко е наред.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората свикват постоянно да се карат един с друг. С всичко в живота можеш да свикнеш и тогава навикът се превръща във втора природа, и човекът престава да го смята за проблем, а го приема като нещо обикновено и обичайно.

Помня, някога посетих роднините в Канада и те по същото време имаха гости, познати от Русия. Бяха 90-те години, когато в Русия вървеше голямата “перестройка”, всичко рухваше, изобщо нямаше продукти. Те ни разказаха, как за пръв път в живота си, са попаднали в канадски супермаркет. Сякаш обикновен хранителен магазин, само че много голям, но в Русия тогава нямаше такива. Те влезли там и излезли обратно – не са могли да се намират там. Казваха, че ги е боляло от това изобилие, че просто не са могли да го понесат и се е появило желание да се откъснат от това, да избягат.

Защото човек свиква, че идва в магазина, където в най-добрия случай, има хляб и някакъв неузрял колбас, който може въобще да не се намира. А тук влиза и вижда 30 вида хляб, 50 сорта колбаси, и никаква опашка – само взимай и ще ти кажат благодаря, ще поставят купеното количка и ще те изпратят до колата. Той не е свикнал с това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от тези години, със засъхналия салам и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще реши, че по-добре да седи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако питаш руснаците, които живеят в този град, те ще кажат, че всичко е наред.

Спомням си как попитах един свой ученик, как живее. Той ми отговори: “Всичко е наред. Разбирам, че идва зимата, но се запасих с два чувала с картофи и чувал зеле. Зная, че ще изкарам зимата”. Вижте как човек разглежда своя живот – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той изобщо няма да разбере, как може така да се живее.

А в Африка има страни, където живеят за долар дневно. Никой няма да каже на африканското дете, както обикновено аз казвам на внука си: “Ако не се нахраниш добре, няма да те взема в зоопарка сафари”. Хората свикват с проблемите и навика изтрива усещането за страдание.

Разговарях с човек, който е прекарал двадесет и пет години в Сибир в трудова колония. Когато срока му изтекъл, той не искал да напуска това място. Вече не разбирал, как може да живее на свобода, нали целият му свят е бил в затвора.

Около затвора имаше селище, състоящо се изцяло от бивши затворници, които са се освободили, но не поискали никъде да заминат. Заселили се там и завършили своя живот, някъде в Сибир, в пълна пустош. Вече не са могли да си представят, как може да се живее в този свят, а тук всичко им е било разбираемо, всичко е свое.

Човекът не е изграден съгласно сухата пресметливост: там ще имам толкова, а тук – толкова. Той се храни от вътрешната топлина, от мястото, с което е свикнал, от родната къща. Не можем, на основата на статистическите данни да направим извод: добре ли е на хората или е зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви перспективи се разкриват пред тях.

От друга страна, не трябва да застанеш пред тях и да започнеш да им разказваш, колко лошо живеят. Ние идваме не просто така, а в условията на криза, само малко да придвижим човека, да му покажем, към какво върви всичко и че може да има много по-лоши състояния. Затова, струва си вече, сега да започнем новото образование, преди да дойдат безредиците и войните. Хайде, като не дочакваме гражданска война, по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Има възможност да се обърнем към всеки слой на обществото, усещащ кризата: към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, които са загубили работа, към хората на предпенсионна възраст, които все още имат сили и желание да се променят, но не ги вземат на работа. Тоест, освен активната, задействаната част на човешкото общество, има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активната, работеща част, много скоро ще започнат да пристига огромен брой безработни – до 90%. Затова още днес можем да установим вътре в обществото този нов подход.

Заключение

В съответствие с всичко, което виждаме днес, природата ни придвижва към състояние, когато за пръв път сами ще бъдем принудени да решим, каква ще бъде следващата крачка на нашето развитие. Досега, през цялото време сме се развивали слепешката, но сега трябва да започнем сами да се развиваме – сами да се готвим за следващата си крачка, за следващото състояние. Сами го строим, не се тласкаме в него насилствено.

Разкриваме, колко ни е лошо тук, в настоящето, за да поискаме да изградим доброто бъдеще. Няма да можем да преминем в това по-добро бъдеще, ако не достигнем до собственото разбиране, осъзнаване, желание, и не го изградим сами.

Така и ще тъпчем тук, на едно място, докато не разкрием тази криза до такава степен, че това ще ни накара да направим следващата крачка – да построим щастливото човешко общество, съществуващо в съвършено състояние, с което достигаме равновесието с общата природа.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →