Точката на свободата – начало на душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде е онази точка, откъдето започва моят свободен избор? Какво трябва да включва тя в себе си? Как виждам света през нея? Как разделям всички неща на важни и неважни, скъпи и незначителни, как построявам скалата на приоритетите?

Отговор: Свободата на избора започва от точка, която се нарича основа на душата. И затова търсенето на тази точка  е основното, през което преминаваме, и с което се занимаваме в процеса на подготовката.

Можем да си изясним точката на свободата само след като достигнем първото, най-малко стъпало на свойството отдаване. Тогава започваме да разбираме какво да избираме и откъде. Тъй като изборът е винаги между две алтернативи.

Ако ни дадат за избор две абсолютно идентични неща, ние няма да можем да изберем. Ще се колебаем между двете и няма да стигнем до решение. Трябва да намерим някакъв недостатък или преимущество в едно от двете.

Затова свободният избор е възможен, ако избирам свойството отдаване в сравнение със свойството получаване. Ако мога да различа такива свойства, и реша, че свойството отдаване е за предпочитане пред свойството получаване, то мога да подходя с такава мярка и да започна да избирам какво е добро и какво е лошо във всяка ситиация.

Тоест преди всичко, за свободния избор трябва да бъда свободен от желанието си да се наслаждавам, да зная, че избирам свойството отдаване и да мога да го избирам във всеки един миг. Това и определя нивото ми, моето стъпало. Затова, всеки път избирайки все повече свойството отдаване пред свойството получаване, аз напредвам. Това е единственото, което трябва да направя.

Но най-първата точка на свободния избор, в която излизаме от изгнанието и ставаме ”свободен народ в своята страна (арец)”, т.е. в желанието си (рацон), свободни от своя егоизъм, се появява в онзи миг, когато човек минава махсом, границата към духовния свят. А до тогава – това е времето за подготовка.

И след махсом вървим по оскъден път, преминаващ през пустинята, и избираме земята на Израел, т.е. искаме да постигнем желанието, насочено направо към Твореца (Исра-ел) и постоянно отдаващо. Но за сега от това не усещаме никаква полза и правилен напредък. Това са ”40 години странстване из пустинята”, независимо че ни се струва, че може да бъде прекосена за една седмица, като Синайската пустиня. Защо трябва да се обикаля 40 години?

Това време е необходимо, докато човек не получи всичките си вътрешни изяснения и за да може да избере желанието за отдаване, наречено земята на Израел, заменяйки егоистичното желание, наречено Египет, в такова състояние, което за него означава пустиня. Засега още нищо не го привлича към отдаване.

След това, когато стъпи на земята Израелева, той се сблъсква с още по-големи проблеми. Тъй като там желанието за наслаждение започва да получава духовни наслаждения и той трябва да ги преодолее, за да получи отдаването.

Накратко казано, свободата на избор означава доколко човек, независимо къде се намира, предпочита вярата над знанието, т.е. свойството отдаване пред свойството получаване.

А в материална форма се изразява в това, че каквото и да е състояние да виждам пред себе си – аз го възприемам като проява на Твореца. Тъй като Той ми е дал това, тези вътрешни усещания и Той ми показва целия този свят около мен. Той си играе с мен и от двете страни: вътре и извън мен, оставяйки ми само една свободна точка на избор, за да мога вярно да определя своето отношение във вътрешния свят, който Той е отпечатал в мен, относно външния свят – Неговото проявяване.

И в крайна сметка, трябва да съединя себе си с външния свят, за да постигнем една форма, която се нарича ”Няма никой освен Твореца”.

От урок по книгата ”Шамати”, 27.07.2012

[84360]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: