Пред стената, зад която ни очаква свободата

каббалист Михаэль ЛайтманНяма нищо освен светлина и съсъд, желание. Светлината въздейства на желанията толкова, колкото да напреднат към поправяне, и на всеки етап ги пробужда. Но желанията, излезли от разбиването, което е предшествало нашето предходно състояние, възприемат светлината като удар, тревога, страх, безсилие, неопределеност – някакво неприятно и неразбираемо състояние.

Ако става дума за желанията от нулево, първо и второто стъпало – неживото, растителното и животинското ниво на развитие, то засега те не притежават свободна воля, нямат достатъчно развит егоизъм и затова само избягват от страданията към място, което им се струва по-добро.

Те действат послушно спрямо желанието си, над което засега не се е развил разум и не се е разкрила точката в сърцето. И затова бягат под ударите, като стадо, подкарано за клане, стремейки се натам, накъдето усещат по-малко страдания. Те се стремят да изоставят онова място, където се усеща най-голямата тъмнина, т.е. присъства най-голямата светлина. Но доколкото то е противоположно на егоистичното им желание, то там възниква голямо напрежение.

А някъде напред има област, където, по тяхно мнение, напрежението не е толкова силно и затова това поле ги изтиква натам, като под налягане – от голямата тъмнина на място, което обещава по-малко проблеми и беди. Така те напредват, без да се замислят и без свободен избор, а благодарение на силата на светлината, предвижваща ги през голямата тъмнина към по-малката.

А понякога дори светлината проблясва в бъдещето и ги примамва напред. Но настоящото състояние винаги им се струва по-лошо от предходното, и докато има накъде да се бяга – те бягат. Когато се развием до последното ниво, то губим надежда за бъдещето, което вече не ни предвещава повече свобода и комфорт. Започваме все повече да осъзнаваме безизходното текущо състояние и не знаем как да го поправим. Следващото състояние е неизвестно, тъмно и не е ясно накъде трябва да вървим.

Така е направено специално за да започнем сами да работим и да правим своите изводи, съгласно достигнатото ниво на развитие. И затова светлината сякаш приключва своята мисия. Тя ни е довела до стената, а сега ние трябва да се изкачим по нея! Сега се озовахме точно в такова състояние.

Трябва да търсим решение, за да не избягаме просто така, от големия натиск натам, накъдето е по-лесно и по-добре, с по-малко напрежение и проблеми. Защото нямаме повече възможност да напредваме по стария път, трябва да разберем, че може да се придвижваме по друг начин – с помощта на друг метод, за сметка на съединението.

Този напредък вече не е в оная плоскост, както по-рано, не праволинейно, последователно използване на егоизма, а използване на силите за съединение, силите на обществото. Това е съвсем друга сила – сила на отдаване, действаща в новото измерение.

Но и в това ново измерение ще ни се налага всеки път да напредваме от тъмнината към светлината. Само че, тъмнината е призована от това, че с текущото си състояние разкъсваме своето съединение, а ще усетим светлината, ако се съединяваме повече. Това напредване се постига, благодарение на нашето участие, осъзнаване на злото, за да се издигаме всеки път към единство.

От една страна, разкриващите се неприятности и проблеми ни помагат. А от друга страна, ние сами, осъзнато се стремим да напредваме, разбирайки защо така се случва и че е необходимо да се съединим. Благодарение на това, постигаме равновесие с природата и по-силно се свързваме с висшата сила.

От подготовката към урока, 14.08.2012

[85513]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: