Лекции за нов живот, ч.7

От 7-ата лекция за нов живот

4 януари 2012 г.

Безработицата – заплахата от световно значение

Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.

Тук се крият две неща.

Първо – човек  не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той  вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.

Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.

Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.

Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.

Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.

А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: „Уреждай се сам“. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?

Проблемът тук  не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава  ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. „Пролетта“ може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга.

В капана на индустриалното робство

През хилядолетията на своето развитие човекът все повече се отдалечава от работата, насочена само към насъщния. Той развива търговията и промишлеността, културата и образованието, изкуството, юриспруденцията, счетоводството, най-различните съпътстващи услуги, модата, средствата на масовата информацията – нещата, които не са насъщни за нашето съществуване, а допълващите го. Точно те представляват, да речем, 90% от дейностите на човешкото общество.

Да вземем за пример, който и да е голям град: от какво печелят неговите жители, за да живеят? Не от селското стопанство, не от отглеждане на крави и кози, не работейки в тежката промишленост. Някъде там, на други места има реактори, индустриални мощности, големи електростанции, а самият град живее от това, че хората са се събрали накуп и се обслужват взаимно в различни сфери, за да задоволят насъщните си нужди.

С развитие на кризисните явления, милиони хора в големите градове могат да останат без работа. Освен това няма да могат лесно да си намерят дворно място, за да водят натурално стопанство. Това е големият проблем: как да се организират хората в условията на текущата ситуация в света? Защото,милиардите живеят в градовете.

Още преди двеста години всичко беше различно: хората са работели достатъчно много часове през деня, но без помощта на машини и съвременни технологии. Човекът произвеждал стоките, само за да осигури средствата за живота. Не са били много обслужващите професии, които не са били задължителни за осигуряване на прехраната.

А след това започна да се развива промишлеността и технологичната сфера. Днес за един ден предприятие може да произведе хиляди автомобили или машини от различно естество. В магазините има пълен набор от продукти, които бързо и лесно могат да бъдат приготвени с помощта на съвременната кухненска техника, без загуба на много часове, както преди.

На съвременния етап на развитието разработихме технологии, за да имаме възможност да произвеждаме масово нарастващ хранителен асортимент, а увеличаващото се свободно време, което преди сме използвали за насъщно необходимата дейност, сме отделили за обслужване на другите професии, носещи съпътстващ характер. При това изкуствено сме ги включили в разред на необходимото. Например, вместо един лекар днес имаме стотици лекарски специалности, хиляди разновидности на медицинско оборудване, хиляди лекарства. Прибягваме към услуги на счетоводители, икономисти, финансисти, банкери, адвокати… Всичко това представлява всеобхватната индустрия на парите. Създали сме глобална мрежа на международната търговия. В резултат за двете столетия сме сформирали многобройните видове дейности, по-голямата част от които е измислена и не представлява реална необходимост.

Но проблемът е по-скоро в това, че сме запълнили с тях живота на човека. Вместо да се занимава с наистина нещо важно, човешко, сме измислили множество професии, основното предназначение, на които е да запълват свободното ни време. Всичко на всичко се забавляваме през часовете на живота си, които бихме могли да посветим на нещо по-важно и по-високо – на човешкото стъпало в развитието си.

Да хвърлим един поглед на своя живот. Работа отнема дневно 10-12 часа от времето на човека. Ставаме сутрин рано, хващаме децата и ги закарваме на градина до вечерта. Често едва във възраст от няколко месеца детето се отделя от родителите си за цял един ден. На работа прекарваме най-малко по осем часа. След това се връщаме вкъщи, пътьом вземайки децата от градината и минавайки през магазина. Между прочее пътуването също отнема час или два. Най-накрая се озоваваме вкъщи, където ни чакат  неотложните дела и стандартните процедури: приготвяне на храна, измиване на чинии, хранене, къпане и приспиване на децата. Освен това, понякога приключваме работа, несвършена през деня, а по-често прекарваме време пред екрана на компютъра или телевизора. С това всичко приключва.

Много работодатели организират за своите работници почивки, детски градини и уикенди. В резултат, работното място се превръща за човека в център на неговия живот. Затова е толкова трудно да се раздели с него.

Изяжда ме въпрос: „С какво ще се занимавам като пенсионер?  Толкова свободно време – мога да се побъркам…“ Свикнали сме с безкрайната надпревара, с постоянното пресиране с часовете на работа. За човека съдим по характера на неговите занимания, по специалността му, а не по личните му качества. Не е важно от какво се интересува, от какво се увлича, главното е неговата работа. С нея се измерват престижът и уважението: човек се оценява по-високо, ако има повече подчинени, ако повече печели. Накратко, разглеждаме го като изпълняващ задължения, а не като човек.

Така след двеста години индустриално-технологичното развитие  изведнъж се озовахме в много своеобразен свят и в особено общество. По същество загубихме човека. Не е случайност, че още в зората на тази тенденция Маркс е писал, че тя не може да продължава дълго време и ще стигне до своя край. Колко дълго можем да развиваме промишлеността, търговията и предприемаческата дейност? Защото накрая човек се превръща в роб на своята работа. Главното за него е да преуспее на работното си място, в това той вижда целта на живота си. Той се ражда, за да работи. За това той се готви през първите си двадесет години. Главното е да си работник през всичките години, докато си здрав и имаш сили. А към старостта, когато не е годен за работа, му остават 10-20 години, за да угасне с помощта на пенсията и лекарствата.

Нима наистина сме родени и живеем за това?

Да се изтръскаме от ненужния прах

Още по време на зората на индустриалния прогрес Маркс е казал, че така няма да може да продължава вечно. Той е обосновал своето изказване с природата на това развитие, на което е съдено да свърши и да се увенчае с кризата.

От друга страна, по онова време човечеството още не се било сблъскало с екологичните проблеми. По същество ние унищожаваме Земното кълбо изчерпвайки неговите богатства и ресурси. Има употреба на енергийните източници: нефт, газ, въглища, битум, ядрено гориво и т.н. Те не са много. И макар да чуваме понякога за новите находища, в крайна сметка, съгласно най-различни изследвания, става дума за количества, които ще ни стигнат максимум за 30 години. Като дори не споменавам необратимата вреда, която нанесохме на природата като цяло. Тя излезе от равновесие и да продължаваме в същия дух би било невъзможно дори без наличие на кризата.

Така или иначе, създава се една уродлива ситуация със семейния институт, с изоставените извън дома деца, с разкъсаните връзки между съпрузите, които по същество не живеят у дома…

Ние не се развиваме. Човекът не се развива. Той израства само в професионален план: на курсовете за повишаване на професионалната квалификация и  други подобни.

И така виждаме, че съвременната криза прави приключваща равносметка на последните двеста години на развитието ни. Не само Маркс, но и много други са предупреждавали, че всичко това ще завърши в задънена улица. В това число, по средата на миналия век за това говориха членовете на Римския клуб: човечеството достига до състоянието, в което то няма да може да се закрепи.

Не сме се замисляли за това, ослепени от егоистичното си отношение към живота. Не сме виждали, чувствали и признавали, че рушим Земята, себе си, децата си и своето бъдеще. Само сега, озовали се в кризисната ситуация, неволно разкриваме, че е необходимо да променим всичко, защото няма друг изход.

В какво са необходими промените? Текущата криза, като за начало, ще филтрира и ще прочисти цялото човешко общество. Така както изтръскваме прахта от парче плат, премахвайки от него всичко, което не се отнася към него. Кризата първо ще премахне от човешкото общество такива професии, които не са необходими за живота на човека и, по същество, предизвикват дисбаланс в природата. Тъй като те са в излишък, те само претоварват нашия живот и ни карат да отработваме излишните часове, които не са ни нужни за набавяне на насъщния, нито за човешкото общество, нито за Земята като цяло.

Запознавайки се с човек, не го питаме: „Какво работите? Къде работите? Какви са там условията на труда?“ Не, при среща ще го питаме: „Кой сте? Как сте?“, – защото той има нужда да се допълни с нещо на човешкото ниво.

Разглеждайки нашето природно развитие, откриваме, че програмата на творението ни води към интегрално общество, към равновесие с природата като цяло. И днес се изяснява, че неволно наближаваме това състояние чрез кризата. Искаме това или не, но за да уреждаме живота си, ни е необходимо да поддържаме връзките с други. А на това трябва да се учим, за да знаем как да се пренастроим на съвършено нова вълна.

И затова, когато човек от безизходица, неволно усеща, че е изпаднал от рамките на работата, останала след изтръскването на „платта“ от прахта,  той вижда, че в действителност всичкото му свободно време не е свободно. В тези свободни часове ние, по необходимост, трябва да се учим на това, как да се променяме, правейки интегралната взаимовръзка, как да вървим към взаимното поръчителство, как да променяме човека в нас, за да се превърнем в част от новото, особеното общество.

Тук наистина се иска интегралната просвета и възпитание, което ще трябва да открием за всички. С тази цел е нужно да организираме голяма учебна мрежа, за да бъде всеки човек зает в течение на деня, както и по-рано. Само че денят му ще се раздели – на 2-3 часа работа и още на шест-седем часа учене и мероприятия, благодарение на които той постепенно ще се променя заедно с другите, ставайки истински строител на интегралното общество.

Тогава ще ценим човека по неговите заложби в този процес и по успеха в него, а не по длъжността, както е днес.

Това е огромната работа, без която няма да се издигнем на следващото стъпало, което Природата е приготвила за нас според резултатите на текущата криза.

Кризата ни открива именно следващото ниво – тя демонстрира нашите недостатъци  сравнение със следващото състояние. На нас ни трябва да осигурим семейството, възпитанието на децата си, съпружеските си взаимоотношения, отношенията между съседите, в народа ни, в човечеството. Трябва да приведем в ред природата, на която досега сме нанасяли само вреди.

А за целта трябва да се променим вътрешно, като се впечатлим един от друг, от това до,каква степен сме взаимосвързани,след което да преминем към правилните решения.

Излиза, че пред нас е залегнала работа по формиране на Човека – това, което никога не сме правили в течение на цялата ни история тъй като не сме виждали необходимост от това.

Стотици години сме били загрижени предимно за прехраната си. И действително още преди двеста години  беше необходимо да се борим за насъщното, т.е. за необходими за живота неща. Само през последните два века на техническия прогрес, предизвикал съвременното свръхпроизводство на ненужните стоки, се развиваме неправилно.

Така че, периодът на осъзнаване на злото е настъпил: разбираме, че егоизмът ни е накарал да използваме своите възможности в неправилната насока. Вместо да сме свободни шест-седем часа дневно от грижите за насъщния, обратното – ние сме запълнили тези часове с неща, от които нямаме нужда.

Днес чрез кризата най-накрая стигаме до разбиране и осъзнаване на това, че е необходимо тези часове да освободим за формиране на Човека. И ние и децата ни трябва да получат такова възпитание.

Винаги сме се грижили главно за това децата ни да имат добра професия. Не е важно, какъв човек ще станеш, основното е – специалността, която ще ти позволи егоистично „да сложиш всички по местата“ и да успееш за тяхната сметка.

Днес основната ни задача е да възпитаме детето, да създадем от него Човек. Което е валидно, всъщност, за всеки от нас. Тогава ще придобием забележителната, глобалната, интегралната форма, тогава всичките кризи, от които страдаме днес ще свършат, ще изчезнат и ние ще се озовем в „огледалния свят“.

Днес се въртя покрай работата си от шест сутринта до седем-осем вечерта. Остават ми някакви си два часа за домакинство и да видя набързо жената и децата. Тази ситуация трябва да бъде преобразена в нещо съвсем различно. Трябва да изградим такива системи, в които всички ще работят толкова, колкото е необходимо, а цялото останало време ще се занимават с ученето, с възпитанието и със свързаните с това мероприятия. В съответствие с това е нужно да променим целият облик на обществото.Такова предизвикателство стои пред нас.

Здравеопазване или издояване?

Имаме множество излишни професии и сфери на дейности. Да вземем, например,системата на здравеопазването. Моите родители и мнозина от роднините ми бяха лекари. Измежду моите ученици също има лекари, от които редовно получавам различни статистически данни.

Самият аз висшето си обучение започнах от медицински факултет, макар че по-късно разбрах, че това не е за мен,и преминах в сферата на биологичната и медицинската кибернетика имайки желание да разбера принципите на жизнена дейност на системите в човешкия организъм. Шест-седем години бях пряко свързан с тази сфера, работейки в Ленинград, в специализиран институт и в Медицинската академия. През целия си живот се намирам близо до медицината, лечението, около проблемите, засягащи човека.

Последните 50-60 години можех да наблюдавам със собствените си очи развитието на медицината, и виждам, до каква степен тя се е „повредила“. Днес тя се превърна в бизнес. Това засяга излишните прегледи, анализи и ваксинации, които провокират най-различни проблеми, специалностите, призовани да разширят Министерството на здравеопазването и системата като цяло. Появяват се все по-нови средства позволяващи „да се доят“ хората. Огромен сегмент от бюджета се отделя за здравеопазване, но хората плащат освен това и сами.

При това пациентите губят доверието си в лекаря, защото той мисли само за парите и печалбата си за разлика от лекарите от миналите времена, които са били длъжни да пазят верността си на човешкото здраве и да лекуват дори безплатно. Днес не можеш да оцелееш без да платиш отгоре, освен това не можеш да се довериш на лекаря, защото основното за него е да прегледа дневно повече пациенти и да забрави за тях. Все пак и той е човек.

Накратко казано, превърнахме медицината в голям бизнес. И затова ако просто разчистим цялата тази система от сегментите,изградени от егоизма и предназначени, за да се печели от тях за постигане на успех и власт изведнъж ще стане ясно, че най-малко 80% от нея са излишни. Запознат съм в някаква степен с тази сфера отвътре – става дума за гигантска индустрия.

Веднъж по телевизията показаха как юридическите факултети и курсове провеждат церемонията по връчване на дипломите. Запълниха цял един стадион с абсолвентите и техните близки. За какво на обществото е нужна такава камара от адвокати, нотариуси и т.н? Само и само, за да имат възможност да печелят?

Говорим за насъщно необходимата работа, позволяваща човек да живее нормален, достоен живот, а останалото време да посвещава на системата за възпитание и образование, необходима за да бъде създадено  правилно общество, основано на принципите на социалната справедливост и взаимното поръчителство. Следователно, не са ни нужни гореспоменатите професии. Независимо от всичко списъкът им е много голям, има какво да се „почиства“.

Въпрос: Някога имаше един общо практикуващ лекар, лекуващ от всички болести, а в наше време се появиха множество лекарски специалности, раздуващи системата. Всичко ли е фиктивно или все пак има обосновани добавки?

Отговор: Малка част, разбира се е оправдана, но само малка. При това трябва да отчитаме, че много здравословни проблеми са предизвикани от начина ни на живот, на работата, отчаянието, нервните проблеми, кръвното налягане, замърсяването на околната среда… Ако вземем под внимание всичко, което си причиняваме в процеса на ненормалния си живот ще видим, че общото състояние на здравето може да бъде съвършено различно. За това съществува много убедителна статистика.

При положение, че човек не се намира под пресата на постоянен натиск и се учи да живее в добро общество и с добро усещане, имайки правилно, приветливо отношение – без стресове, във взаимната подкрепа, – всичко това би укрепвало общото здраве. В такъв случай, съвременните проблеми биха изчезнали без следа.

Само да помислим какво ни струва едно замърсяване или стероидите, които добавяме в храната си… Унищожихме Земята, вече нямаме плодородни почви. Някога почвения слой е бил дълбок метър-метър и половина, а сега почвата е ронлива като пясък.

Проблемите трябва да разглеждаме като един комплекс, в тяхната взаимна обвързаност. Достатъчно е да уравновесим дори един тънък слой от системата – и това вече ще донесе общото излекуване: и на семейството, и на самия човек, и на децата му, и на обществото, и на здравеопазването – на всичко.

Върху бъчвата с барут

Началото на уравновесяването на общочовешката система ще доведе до положителни резултати, премахвайки нуждата от различни неща, с които се занимаваме днес.

Това се вижда от съвременните изследвания. Засега погледът ни е прикован към глобалната криза в търговията, промишлеността и финансовата система. А през това време, под влияние на кризата са попаднали и други жизнени сфери на Земята: семейството, образованието, културата – изобщо всичко, с което се занимаваме.

Двете основни страни на кризата са финансите и екологията. Те наистина създават заплаха за съществуването ни, защото създават напрежение и повличат след себе си безредици, революции, войни и прочие. Екологията в този случай съпътства икономиката: природните катаклизми от изминалата година са стрували по-скъпо, отколкото цялата европейска криза. А през 2012 година, според прогнозите на учените, ущърбът от ударите на стихиите ще надвиши държавният дълг на САЩ. Достатъчно е да погледнем на последиците само на едно земетресение в Япония.

Въпрос: Какво да правим с екологичната ситуация?

Отговор: Тя се отнася към проблемите на общото равновесие. Точно това е, което човек не може да долови: ние сами предизвикваме дисбаланса в природата. И не само с това, че изчерпваме богатствата на Земята. Вадейки от земните недра нефт, газ и други залежи, нима предполагаш, че това няма да има последици? Намираме се на тънка земна кора, обща за всичките континенти, които като корабчета плуват сред бездънен океан. И на тази ненадеждна основа  живеем ние, смятайки я за непоколебима твърд.

Според някои данни нивото на световния океан може да се повиши на 20-30 метра. Колко градове и хора ще оцелеят на повърхността на териториите, градовете, и как хората ще живеят?

На прага сме на много големи катастрофи, но егоизмът просто покрива очите ни и ни превръща в свои малки, слепи, глупави роби. Ако не е тази икономическа криза, до последен миг не бихме обръщали на нищо внимание, както е казано: „Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“. Но проблемът е в това, че не утре, а още днес се намираме пред взривоопасна заплаха, която ще изведе населението на улиците. Тогава ще изчезне системата, посредством която властителите ще могат да печелят и целият този „пир по време на чума“ ще спре.

А затова искаме вече днес да започнем да готвим хората за новото състояние, което трябва да властва между тях. Съвременната криза в крайна сметка, това е проява на всякакви пороци в нашите взаимоотношения. Не искаме повече да следваме този път, по който започнахме да вървим приблизително преди двеста години.

На буреносен кръстопът

През последните двеста години във всичко сме угаждали на растящия ни егоизъм. Навремето Маркс е предупреждавал, че не си струва да вървим по този път, тъй като скоро той ще се свърши. Обаче, не към революциите призовавал Маркс. След него марксистите ревизионисти заприказвали за това, че към революцията може да се прибегне като към средство. За разлика от тях, Маркс е считал, че процесът може да върви благодарение на растежа на пролетарската съзнателност. Работниците трябва да се развиват, да се възпитават. В противен случай, както виждаме и сега, те ще останат без работа и ще излязат на улицата, за да организират безредици. Заедно с техническото развитие, казваше той, трябва да развиваме хората – тогава те ще видят, че не е нужно да са роби, обслужващи машини.

Обаче последователите на Маркс са модернизирали неговото учение. След като са видели, че пролетариатът започна да живее много по-добре, те са загубили вярата в неговото желание да променя каквото и да било. Когато работникът вече е получил собствено жилище, семейство, и е започнал да се стреми към „американската мечта“, тогава няма смисъл да се осланяме на революционния му дух. Тогава за отправната точка, вместо човешки живот и развитие на човека, е била взета друга – смяната на властта с комунистическата. Но нима може да се отдели едното от другото? Точно по този начин веднъж бе отхвърлена науката Кабала и на пиедестал бяха издигнати второстепенни неща.

Ето,че комунистическият режим се превърна в цел, която те решиха да постигнат на всяка цена. Какво друго да очакваме, ако работниците не искат, а капиталистите – още по-малко? Какво да се прави? Разбира се, нужна е революция. А за това са необходими заинтересувани хора.

В края на краищата се появил Ленин, който изобщо не се надявал на работниците. Той е организирал революцията на базата на интелигентите от своята класа и на армията. Първата световна война създавала благоприятни условия за това и Ленин взел властта. Обаче, имайки в ръцете си власт, той не започнал да възпитава народа, а въвел терор. Ленин имал пред себе си ясна задача – да изгради режим и нищо друго. Точно това е било за него най-главното – действието, а не намерението, не възпитанието на човека, което би му помогнало да схване същината на нещата и да вземе участие в новия живот. „Не, по-добре да го накараме. Защо ни е нужно да се разправяме с възпитанието? Ще сложим до него надзирател с тояга – и нещата ще се оправят „.

Като резултат от това, промишлеността беше срината, а страната на цели десетилетия се превърна в лош пример за човечеството, което досега не разбира истинския смисъл на комунистическите идеали.

Маркс предварително ни предупреждаваше за кризата, която преживяваме днес и е обяснявал, че трябва да формираме нов човек, който няма да се превърне в роб нито на новите стопани, нито на новите машини, нито на обществото, изстискващо сокове от своите членове. Вместо това хората трябва да бъдат издигнати на новото стъпало, за да се извисяват над всичко, за да израстват като истински хора и да се обединяват един с друг – в любовта, радостта и взаимното участие.

Баал Сулам се докосва до тези моменти, но за съжаление,не се задълбочава в тях. А през това време, терминът комунизъм е напълно изкривен от хората, които са се наричали „последователи“ на Маркс и Енгелс. Докато Енгелс все пак разбирал, за какво става дума, то следващата верижка последователи преиначила учението на Маркс и го е извратила. Не се е натоварила с грижите да възпитава народа, да внася в обществото топлота и сърдечност, да демонстрира на света точно това.

„Не, по-добре е да покажем на света силата си, завоеванията си, своите ракети“. Това ли е пример за новия живот? Те са тръгнали в напълно друга посока.

Затова днес правим критичен анализ и ревизия на всичко, което беше направено през тази епоха – откакто човекът, благодарение на индустрията, е освободил часовете за свободното време.

Защото в действителност, това не е свободно време и не са допълнителни часове от работа, която унищожава Земята и нашия живот, превръщайки ни в роби. Не, тези часове трябва да освободим, за да се учим да бъдем Хора.

Днес е нужно да погледнем на всичко по друг начин, да си сложим „интегрални очила“ и да разберем, че това всъщност е основното  ни занимание. За тази цел човек се ражда, затова той се е развивал в течение на хиляди години. Троцки малко си давал сметка за това и искал да насочи процеса в правилната посока, обаче е бил принуден да напусне Русия и бил убит в Южна Америка по заповед на Сталин. С това всичко е приключило.

Вълните на историята са преминавали през човечеството пораждайки течения, сменяйки формациите, преправяйки социалните основи, подхващайки отделните хора и хвърляйки ги да оглавяват исторически процес. Разбира се, това не беше личната им инициатива – така Висшето управление се разпореждало с тях. В работата на огромен механизъм са били задействани нужните пружинки: Маркс, Ленин, Плеханов, Бернштейн, Троцкий и други.

Виждаме пред себе си една колосална интегрална система, която в крайна сметка ни води до едно просто заключение: днес сме на кръстопът. Или ще позволим на егоизма да ни води по-нататък – към нацистките режими и ядрената война, или ще провеждаме интегралното възпитание, съобразено с Природата, за да достигнем всеобщото равновесие. При това положение, ще изменим парадигмата и човекът ще гледа на живота си не като роб на своя стопанин и на своето работно място. Днес целият му живот, децата му, отпуските, уикендите – всичко, така или иначе, е завързано на работа, и освен това, човек няма нищо. Така че отсега нататък заедно с обкръжението си той ще изгражда новото човечество.

По този начин човекът ще се сдобие със съвършенството. Защото ще усети общата система, а с нея – съвършенството и вечността на Природата. Това ще го изпълни. Човешкото общество ще стане за него единно цяло. Вълнението, въодушевлението в едно общо желание, в обща мисъл, ще изпълва човека с живот и той ще престане да се усеща обособен и самотен. Напротив, той ще усети себе си като цялата система, ще я попие в себе си.

Сигурен съм, че беседите, лекциите и различните мероприятия ще направят необходимото и буквално за няколко месеца ще можем да подтикнем човека към новото чувство породено от възможността да усетим подобно обкръжение, да се въодушевим и чрез него да почувстваме общността, единен комплекс, в който той се намира, – неживата, растителната, животинската, човешката природа и цялата реалност на мирозданието.

И тогава ще разберем, че по същество, последните двеста години са били процес на осъзнаване на злото. Нашият егоизъм, тласкащ ни към техническото развитие, в същото време ни е карал неправилно да използваме неговите плодове. Вместо да освобождаваме време, за да градим новото си стъпало, ние направихме крачки назад и се заехме с това, в което няма никаква необходимост, – да рушим семейството, обществото и Земното кълбо.

И ето, че днес осъзнаваме това зло.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: