Как да изградим любов над егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това любов над егоизма?

Отговор: Преди всичко, прилагайки усилия в групата, в учението, използвайки всички възможности, трябва да получим висока оценка за свойството отдаване. По пътя човек преминава през много състояния на получаване и отдаване, като изобщо не ги осъзнава, сякаш е мъртъв. Той може да се намира в противоположни състояния и да желае само да получава, разочаровайки се от пътя, а може и обратното, да пребивава в необичайно въодушевление.

Но трябва да се издигнем над всичките тези полярни, противоположни състояния. Има състояние, а аз се издигам над него. Състоянието се изпраща свише, от Твореца, който желае по такъв начин да провери как ние ще реагираме и ще се издигнем над всяка ситуация.

По-често, човек усеща равнодушие и пренебрежение. Но ако си каже, че не иска да вярва на очите си и започне да действа, за да си върне вдъхновението, чувствителността, усещането на духа за живот, за отдаване, особено отношение към собственото поправяне – над равнодушието и пренебрежението, то постепенно ще привлече към себе си светлината, възвръщаща ни към източника.

Аз започвам да ценя свойството отдаване, напредването към Твореца, към Неговото разкриване, състояния, които са над този свят. Ако аз имам вече такава оценка, стремеж за отдаване – значи имам съсъд. Искам да се усещам разтворен в свойството отдаване, да го ценя повече от всичко. Защо изведнъж? Така ми е подействала висшата светлина и сега искам да притежавам това свойство.

Въпросът още е в това, защо аз го искам? Възможно е, да чувствам, че с него ще ми е по-добре: ще ме освободи от всички страдания и преживявания. Нима е лошо да се усещаш непринадлежащ към този свят? Много хора биха искали да се отърват от него.

Затова трябва да проверя: защо и за какво правя това? Висшият свят ме пробужда, внушава ми уважение към отдаването, но към кое – може би към егоистичното? Аз се самопроверявам с помощта на групата, на другарите, мога ли благодарение на моя устрем към свойството отдаване, да го достигна, да го почувствам. Желая ли отдаването, за да отдавам на ближния или правя това, за да получа нещо: уважение, почет? Всичко това проверявам в групата.

Защо правя това – за да ми бъде добре? Не! За да им бъде добре на другите? Да! Но от къде ми е известно, че това е именно така, и тайничко все пак не се надявам да получа някакъв отговор?

Проверявам дали се стремя чрез другарите да доставя удоволствие на Твореца. Тук трябва задължително да се разкрие моята истинска, бъдеща цел. Аз изведнъж разкривам, че всичките ми действия за отдаване искам да обърна към Твореца.

Но и тук трябва да разберем, че отдаването на Твореца е безусловно изгодно. Защото Той ще разбере и ще ми плати за моята преданост, и ако аз съм постигнал това, означава, че целият ми живот се напълва с друга важност. Но не! Искам да отдавам така, че Творецът да не знае нищо за това – единствено, за да се намирам в свойството отдаване.

Аз проверявам действията си, за да разбера доколко съм способен да се издигна над егоистичните желания. Ако не си повтарям постоянно как да се издигна над получаването към отдаване, то никак няма да мога да се закача за отдаването. Нужно ми е през цялото време да проверявам какво съм спечелил и какво съм загубил и мога ли да не обръщам внимание на загубите. Тоест имам възможността да получа напълване, но се издигам над това.

През цялото време си водя отчет за получаващите желания, доколко мога да се удържа в истинско отдаване. Едното се изгражда над другото. Защото в отдаващите съсъди, в стремежа към отдаване няма никаква възможност за оценяване, освен ако не правиш това заради себе си – а само ако зад всичко това се намират получаващи желания, които съкращавам, за да построя над тях екран и отразена светлина, т.е. моето действие за отдаване.

От урок по ”Писма от Баал а-Сулам”, 05.08.2012

[84853]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed