Интегрално възпитание, беседа 5

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето.

Тъй като целта на интегралното възпитание е да въведе максимална близост до природата в семейството, домашния ред, трябва да се придържаме към същото това естествено състояние, което виждаме в природата между животните. Ние нямаме този инстинкт, но трябва да го събудим на базата на научни изследвания за това, какво е било в предишните векове, вместо да ги смятаме за архаични. Това първо.

Второ, голяма част от родителите са недоволни от схоластичното образование, заради съществуващите проблеми в училищата, класните стаи и обществото. Много деца с радост не биха ходили на училище и вместо това биха искали напълно различен метод за възпитание и образование.

Опитайте се да обсъдите с децата, че през годината те ще трябва да научат малко повече за това, как светът е устроен и какви закони управляват нас и обществото. В крайна сметка, в продължение на 10-12 учебни години ние подготвяме човека за живота. Какво трябва да знае той? Как трябва да се научи да си взаимодейства с другите? На първо място, той трябва да може да помага на другите и да знае как да получи помощ. Така че, на практика, всичко е базирано на обединение, на правилната връзка и взаимодействие един с друг. Учи ли на това училището? Не!

Ние подготвяме обикновени работници, които завършват  някакво професионално училище, придобиват професия или специализация и си осигуряват прехраната. Не мислим за нищо друго освен за заплатата.

Но не мислим много дори за печеленето на заплата, защото не подготвяме човек морално за това. Той се опитва да избегне всякакви отговорности, свързани с обществото, родителите и семейството. Той не иска да създаде такова.

Трябва да мислим как да трансформираме училището. Нашата цел не трябва да е да подчиним детето на училището, на такава деспотична система, както когато селяните стават работници във фабриките и нищо повече. Трябва изцяло да променим училището!

Освен нашият интегрален подход, съществуват много подобни методи. Няма да навлизам в сравнителен анализ, но те всички си приличат по това, че преди всичко мислят за човека, а не за това, как да го напълнят със знания, които след това бързо ще се забравят.

Затова много родители днес са склонни да не изпращат децата си на училище. Има интернет, дистанционно обучение, домашно обучение. Така или иначе, майката трябва да си стои вкъщи с децата, а не да бъде далеч на работа. Бащата трябва да осигурява препитанието, а майката да се грижи за дома и децата. Тогава това ще бъде нормално семейство.

С други думи, трябва бавно да слезем от дървото на „осъзнаване на злото“ и да се върнем към нормална и балансирана система на взаимна връзка. И да спрем да осакатяваме бедните деца! Първо, родителите пращат децата на детска градина, след това на училище – и те се връщат наранени от битката за лидерство, вместо да се социализират в колектива. Това не е общност, а безкрайна битка.

Трябва да преобразуваме училищата в нещо съвсем различно, нещо хуманно. Състоянието, в което съществуват те днес, е отживелица, и е болезнено да се наблюдава.

Но тъй като голяма сума пари се налива в образование и много хора имат интерес от него, не биха се предали лесно. И не могат и да го променят. Образователната система е най-закостенялата система. Учителите са хора, които знаят само собствените си предмети и нищо друго. Затова това е голям проблем.

Промяната трябва да започне от учителите. На първо място, трябва да организираме курсове, задължителни интегрални курсове за масата възпитатели, с цел да ги променим. Паралелно с това, да вкараме психолози и специалисти по интегрално възпитание в училищата, които да провеждат дискусии с учениците.

Също така, трябва да въведем курсове за инструктори, които ще са само с няколко години по-големи от бъдещите си ученици и следователно, лесно ще установят контакт с тях. Всичко това трябва да се подготви. Без това, бъдещото поколение ще стане изгубеното поколение.

Училището: Огледало на пороците на обществото

Въпрос: Когато говорим за образование за възрастни, съществува страх, че ще бъдем обвинени в това, че предлагаме нещо непрактично, твърде отдалечено от реалността.

Отговор: Не съм съгласен с теб изобщо.

Днешният свят и този, който ние предлагаме, са напълно противоположни. Трябва да се изправим пред истината. Това е истината. Не може да има никакви частични решения. Не мога да създам училище наполовина хуманистично, наполовина егоистично, каквото е днес.

Когато едно малко дете дойде в училище, то може да бъде бито и ограбено; може да бъде превърнато във всичко, накарано да направи всичко посредством сила, натиск, влияние и някои ценности. Принудено е да бъде като всички с най-лошите примери. Може да се пристрасти към пушене, пиене, а да не споменаваме наркотици. Училището е училище на покварата, на суетата. Един кара кола, друг идва пеша.

Всички пороци на съвременното общество могат да бъдат видени в училището по най-жестокия начин. Трябва да се борим срещу това! Трябва да започнем да правим нещо по въпроса! Това са нашите деца!

Тъй като сме се превърнали в нечувствителни егоисти, се отнасяме с децата си по същия начин, отблъсквайки ги, като че ли им казваме: „Върви на училище! Там трябва да се занимават с теб!“.

Вместо да възпитаваме детето в нормален човек и да градим бъдеще за него, следващото общество, ние нито създаваме общество, нито правим от човека човек.

Няма значение какво ще бъде. Затова не искаме деца. Ние просто съществуваме и се носим по течението, което води към голям водопад, към пропаст.

Всичко започва с индивида

Въпрос: Когато човек дойде на курсовете по интегрално възпитание, ще започнем, като му разкажем за чудесния интегрален свят, който вече изграждаме. Въпреки това, сега той живее в ужасен свят под непрекъснат натиск. Къде може да намери мотивация, за да продължи по този път?

Отговор: Трябва да образоваме хората и те ще изградят своя свят. Когато голяма маса хора постепенно започнат да се променят, това естествено ще доведе до промяна в състоянието на обществото, неговата структура и взаимодействията между хората. Когато тези „пораснали деца“ пораснат, всичко ще се промени.

Но въпреки това, трябва да започнем с индивида, тъй като той е в центъра на всичко. След това обществените взаимодействия постепенно ще се променят. Детските градини, училищата, семейството и заниманията на децата трябва да са взаимно свързани, за да създадат поколение, което ще промени света, защото ще промени процеса на израстване.

Образоване на възрастните

Въпрос: Каква трябва да бъде структурата на интегралното възпитание? Как трябва да започнем образованието на един възрастен?

Отговор: Със сигурност трябва да се занимаваме с образованието на възрастните, но все пак трябва да обръщаме най-голямо внимание на образованието на децата, защото да промениш възрастен е много трудно. От една страна, те усещат цялата поквареност на обществото, в което живеят, и биха искали да го променят. Но промяна на обществото означава промяна на човека. Като се погрижим за децата (нещо важно за нас), ние ще променим и себе си.

Повечето от нас са нечии родители. Когато сме въвлечени в изграждането на съвсем различно общество за нашите деца, както е казано „Ако не за нас, поне за децата ни“, когато се грижим за следващото поколение и го образоваме, едновременно с това започваме да се променяме.

Въпрос: Това означава ли, че курсовете за възрастни трябва да включват курс за подготовка за възпитатели на деца?

Отговор: Това е задължително! Курсът трябва да покрива теми като взаимодействие между съпрузи, взаимодействие между човек и обществото, шефа, служители и децата, както и образование на децата. Човек трябва да е свързан с всички по интегрален начин.

Размисли върху етиката

Въпрос: Когато възрастен навлезе в системата за образование, първото нещо, от което се вълнува, са етични въпроси: Кое е правилно и кое погрешно? В същото време, знаем, че етиката пречи на развитието на човек.

Отговор: Ние сме категорично срещу етиката. Проблемът е, че етиката предполага огромно количество различни условия, които човек трябва да запамети и възприеме, и така да създаде вътрешното си Аз, наложено му чрез различни етични ограничения. Той става тясно мислещ, „обсебен“ и „пакетиран“, и взаимодейства с тези около него по определен и правилен начин. Естествено, в този процес той създава собствения си образ – черен, опакован „куфар“.

Ние сме категорично против. Това не е свобода. Човек не може да живее така за дълго и ако може, той губи чувствителността за възприятие, усещане, милосърдие и взаимно разбиране. Етично правилен човек може да реши, че някой трябва да бъде убит и би могъл да направи това лесно, защото отговаря на нормите, възприети от обществото и които той добре е усвоил. По същество, това е фашизъм, нацизъм, всички възможни форми на краен екстремизъм и така нататък. Тези форми са обратното на анархия.

Ние предлагаме средна линия, средно състояние между двете. Тоест, човек трябва да разбира необходимостта от всяка етична позиция: отговаря ли тя на природата му, приемлива ли е за обществото и във взаимодействията с тези около него? Трябва да подредим нещата така, че ползата за обществото да стои винаги по-високо от тази на индивида, и в допълнение, цялото общество да върви към още по-голяма интеграция, тъй като това изисква природата.

Така, несъмнено етична рамка е необходима, но такава, която непрекъснато се променя и е гъвкава, съществуваща под собствен контрол и контрол от обществото, без така наречените „свещени крави“. Така че, това не е етиката, предлагана от защитниците на Пруското обучение: „Каквото издълбаем в теб, ще остане с теб за цял живот“.

Дребнавият крадец в мен

Въпрос: Да речем, възрастен открадне нещо. Обичайният подход е нравоучение и унижение: „Не кради! Това е лошо и ще бъдеш арестуван!“. Как можем да работим с това в системата на интегрално възпитание?

Отговор: Организираме съд. Единственият въпрос е кой е подсъдимият?

Не трябва да прикриваме факта, че всеки един от нас има скрит импулс да краде. Всеки един е взел нещо, откраднал е нещо някъде в някакъв момент. И дори ако някой отрече, това просто означава, че този човек лъже себе си и другите, или дори не го забелязва, което се случва често.

„Откъде имаме това качество? Полезно ли е или вредно? Какво означава на практика “да крадеш”? Мое ли е  това или на някой друг? Може би не е на никой друг?” Първоначално, трябва да разпознаем тези изначални състояния и позиции, като се позовем на абсолютно обективна картина, без да подчертаваме никой или нищо. Какви са тези категории „кражба“, „честност“ и т.н.?

След това анализираме конкретен случай като отново не го отнасяме към конкретен човек, защото това може да се случи на всеки. Изискваме всеки от участниците да се постави на мястото на подсъдимия, да го почувства, да го защити, да обвини себе си и т.н.

Всички живеем чрез този инцидент заедно. Това са условията, които са създадени за нас и затова трябва да се поучим от този пример. Дори трябва да сме благодарни на приятеля си за тази постъпка, която преживяваме, като че ли ние сме я извършили.

Тъй като всички сме интегрално свързани в една система, в една група, трябва да се запитаме: „Как успяхме да доведем нашия приятел до това състояние?“. Това означава, че обществото е виновно. Човек е отражение на обществото, в което живее. Оказва се, че е доста вероятно това изобщо да не е негова вина. Проблемът е в нас!! С други думи, всеки такъв пример може да ни помогне да изясним много проблеми, да преразгледаме нашите ценности и връзки.

Накрая трябва да достигнем до заключението, че няма такова нещо като индивидуално злодеяние или индивидуална добра постъпка: всичко това е просто следствие от влиянието на обществото. Така че, всеки трябва да е подсъдим.

Ако постигнем това, всеки ще почувства, че този жалък крадец живее във всеки един от нас и затова се разкрива в някой от нас, вероятно в най-впечатлителния човек. Можете ли да си представите какво поле за анализ и изясняване се разкрива?

Ние трябва да излезем от това състояние с едно заключение: всеки е виновен! Ако сме в група, общество, клас, в които всички са взаимосвързани и преминават през процеса на интегрално обединение, всеки е виновен. Няма такова нещо като някой е по-добър или по-лош – всички сме по-добри или по-лоши.

Оценки нямат място тук. Няма как да поставиш оценка на отделния човек, защото оценяваш самото общество, а не индивида.

Въпрос: Това означава ли, че след дискусията трябва да върна откраднатото или е достатъчно само да постигна осъзнаването?

Отговор: Ти лично нищо не трябва да правиш. Това се решава от всички. Трябва да се изясни всичко заедно и ако е необходимо да се заплати за откраднатите вещи, всички плащат заедно. Ако достигнем до заключението, че всеки е виновен за тази постъпка, тогава всеки е отговорен за нея.

Инцидент на улицата

Въпрос: Да предположим, че видя как някой е тормозен на улицата или в метрото. Какво трябва да направя? Как трябва да се отнеса към ставащото пред очите ми?

Отговор: Ние говорим само за действия в интегрално общество, в групи, в които се изучава и практикува въвеждането на интегрални отношения. На улицата обаче не го показваме по никакъв начин. Хората няма да ни разберат.

Всичко зависи от обществото. Да предположим, че искаш да помогнеш на баба, която се е подхлъзнала и е паднала на леда. Има общества, в които могат да те обвинят в нещо непристойно. Дори възрастната жена може да си помисли, че си решил да я използваш по някакъв начин, да я ограбиш или нещо подобно.

Има и общества, в които няколко човека ще се втурнат да ù помогнат. Тоест, всичко зависи къде е човек.

Така че твоята реакция на улицата не трябва да се отличава по нищо от тази на другите хора. Иначе ще изглежда странна и неразбираема.

Популяризиране на идеята за интегрално образование

Въпрос: В процеса на интегрално възпитание човек започва да се променя и в резултат неговото обкръжение също се променя. Трябва ли да го подготвим отначало за това? Предишното обкръжение може да ни бомбардира с обвинения, че сме някаква секта и че покварваме хората.

Отговор: Затова трябва да подготвим практическото обучение с голяма кампания за разпространение на идеята за интегрално образование, кампания, която ще бъде и вече е основана на научни данни, на директните изисквания на природата, обкръжението и на вътрешното развитие на природата ни. В края на краищата, ние така или иначе неволно се придвижваме към интегрално общество.

Ако не отговорим на това, нещата ще се влошат за нас. Трябва да се научим как да сме в синхрон с тази нова, „кръгла“ рамка, която природата създава около нас; природата ни тласка към мрежа с тесни взаимовръзки. Съпротивление е безполезно тук.

Затова трябва да обясним тази идея, мнение, тази историческа, социална и лична необходимост на цялото човечество. След това, всички други действия ще произлизат от това и ще ни се струват правилни. Хората ще започнат да разбират какво правим и ще се стремят към него.

Ако просто демонстрираме нашите действия без обяснения, никой няма да разбере и хората ще ни посрещнат с враждебност. Ще бъдем обвинени в сектантство, може би наивност, утопично мислене и подобни неща.

Но ако започнем да работим с деца и постепенно насадим в тях елементи на хуманизъм (нека го наречем така), аз се съмнявам, че ще имаме някакви специални проблеми тук с обществото или с родителите. И след като след време покажем добри резултати, можем да разчитаме на общественото мнение. Затова най-благодатната почва за нашите дейности са детските организации.

Но от друга страна, това е най-трудното, защото достъпът до тях се регулира от държавата. Правителството има право да въвежда различни програми в училищата и силово да налага върху децата каквото му е най-изгодно, а не каквото е най-добро за тях. Много е трудно да се борим срещу тази консервативна система.

Въпреки това обществото се бори, като създава частни училища и алтернативни образователни методи. В наше време, в много страни по света децата могат да учат вкъщи, през интернет и да вземат изпити дистанционно. Това вече е голям плюс. Това беше невъзможно преди, защото законът забраняваше домашното образование.

В една „клетка“ с учениците

Въпрос: В началото на 20-ти век, особено в Русия, имаше широко разпространена кампания за премахване на неграмотността. Това, което изглежда напълно нормално днес, беше посрещнато с враждебност тогава. Много хора са отказвали да пращат децата си на училище и самите те са отказвали да се учат, защото са го смятали за загуба на време. Днес, подобна ситуация може да се появи и с интегралното възпитание, което предлагаме, да бъде считано за нещо безполезно, ненужно. Как можем да преодолеем тази съпротива?

Отговор: Мисля, че днес много учители, психолози и социолози разбират нарастващия проблем, но не знаят как да се справят с него. Това означава, че трябва да достигнем до тях с обяснения.

Учителите съчувстват на учениците и дори понякога страдат повече от учениците. В края на краищата, те са принудени да съществуват под постоянен негативен натиск от децата, чиито животински егоизъм, не възпрепятстван от никакви граници, е насочен срещу учителите. Всеки ученик се опитва да отстоява пред тях своята независимост и се стреми към себедоказване.

Мисля, че учителите и възпитателите имат нужда от някакво обучение, за да могат да открият чрез нова методика поне нещо за себе си, нещо, което ще им позволи да работят нормално с децата.

Работата на възпитателя днес е много трудна, сериозна и дори бих казал, рискована. Човек е подложен на такива условия, такъв морален натиск, че тази работа дори може да бъде наречена „вредна“. 45 минути в класната стая с децата генерира много стрес и напрежение за учителя.

Заедно с възпитателите, трябва да подготвим методика за тях, която ще им помогне да разберат, че преди всичко нас ни интересува атмосферата в класната стая, без дори да променяме класа засега.

Учениците не могат да свикнат с интегралната беседа все още, защото сега е невъзможно да се обсъди нищо с никого – това би довело до крещене, надговаряния, псуване и кой знае какво още. Сега учителите поне накарват учениците да седнат, да стоят неподвижни по някакъв начин и това някак си, от необходимост ги успокоява. Междувременно учениците седят, всички нещастни, всеки на мястото си и чакат това наказание да свърши.

Тук е необходим бавен, плавен преход. Мисля, че възпитателите постепенно ще се съгласят с това. Те вече виждат, че настоящата система няма право да съществува в новото поколение.

Как да се откажем от разрушителни желания

Въпрос: Ако човек тръгне по лош път, да кажем, потъне в алкохолизъм, тогава по правило той или стига дъното, или се самуразрушава, или някаква вътрешна трансформация се случва. По същество, цялото човечество върви по този път сега. Нашата задача с курсовете по интегрално възпитание е да осигурим на човек средство, което ще му попречи да се саморазруши, да разбие живота си на парчета. Може ли тази превратна точка да се случи в средата на процеса, а не в края му?

Отговор: Едно от качествата на човек е съпричасност. Ако покажем на човек, който е тръгнал по грешен път (да кажем, наркотици) друг човек, чийто живот виси на косъм точно заради тези наркотици, това ще му направи силно впечатление, без значение дали той иска да се откаже или не.

Ако заведем хора в раковото отделение на болница, те ще видят какво причинява пушенето. Аз лично пуша, доста умерено по мое мнение, но все пак пуша. Така че, за себе си знам, че ако бях посетил такива места навреме, това щеше силно да ми повлияе. Ако се бях озовал в общество, което презира пушенето и изразява неприязън към пушачите, естествено щях да получа усещане, което да ме принуди да осъзная порока на това действие.

Затова всичко зависи от степента, до която поемам от обкръжението липсващото количество на осъзнаване на злото, необходимо ми, за да се откъсна от преходното състояние, в което все още изпитвам удоволствие и все още не съм се разрушил напълно.

Затова имам нужда от сериозно обкръжение, общество, група или клас, с който да уча. Знаем, че ако общественото мнение на група хора следва определена насока или специални принципи, всеки, без да иска, е принуден да ги следва. Стадният инстинкт е заложен в хората, защото човек оценява себе си само по отношение на другите. Той не може да си позволи да бъде по-добър или по-лош от останалите. Това, което има значение за хората, е колко са важни в очите на обществото, но дали тази важност е положителна или отрицателна – няма значение. Затова, ако създадем определен социален стандарт, всички хора ще са принудени да го следват – така сме създадени.

Рекламата е виновна

Въпрос: Често срещано е да вземеш заем от банката и след това да се чудиш как да го върнеш. Но реално, няма с какво да го върнеш. Как да обясним на хората преди да са банкрутирали или влезли в затвора, че няма смисъл да се прави така?

Отговор: Това изисква промяна не само на индивида, но и на цялото общество, индустрията и гледната ни точка. Много зависи от средствата за масова информация и от заобикалящото обкръжение, което е всичко от най-близкия кръг до общото обкръжение.

Собствениците на телевизионни програми рекламират продукти, които хората мислят, че имат нужда да купят, после ги купуват и го правят на кредит. Днес кредит се дава наляво и надясно, защото същите тези банкери, които дават заемите, имат интерес в компанията, и накрая вземат всички притежания на хората, за да се изплати дълга. Това е една огромна машина, програмирана да изцеди и последните ресурси от човек.

Ако можехме да прекъснем този цикъл и чрез закони срещу рекламата, да изчистим средствата за масова информация от реклами, като ги забраним, къде бихме били? Трябва да се разбере, че това, което се рекламира, е вредно. Самият човек знае, че не се нуждае от това, което иска; от каквото не се нуждае – няма и нужда да знае за него. В края на краищата, по-добре е да има няколко полезни неща, отколкото много вредни.

Това е голям проблем. Надявам се, че сегашната криза ще свърши работата. От друга страна, просто ще лиши хората от шанса да мислят как всяка година трябва да придобиват повече, за да увеличат БВП и да преследват печалби.

Печалбата трябва да бъде вътрешна, измервана спрямо вътрешния комфорт. Няма да се чувствам по-комфортно, ако вместо да произведа десет вида кисело мляко, утре произведа двайсет. Това само изостря проблема и никой не се чувства отговорен.

Безкрайно възприемане на информация

Въпрос: Какво количество информация е полезно за човек и каква информация може да му навреди?

Отговор: Ако покажем на човек правилната перспектива към света и природата, той лесно ще възприема всякаква информация, защото ще я отнесе към общата, глобална картина на света. Следователно, няма да има никакви проблеми с потока информация.

Да предположим, че днес от сутрин до вечер чета и консумирам наистина огромно количество информация на различни теми, свързани с проблемите на съвременното общество, наука, финанси и подобни. Докато го правя, основната ми цел е да интегрирам тази информация в обща картина на света.

Как мога да разпозная в това проявлението на един единствен закон – стремежът на всички възможни егоистични сили да се обединят в една алтруистична сила в подобие на природата? Как днешното общество и хора се трансформират, докато недоброволно се приближат до интеграция под въздействието на отрицателни сили, които в нашия свят наричаме криза? Реално, кризата е благословия за нас.

Тази гледна точка дава на човек възможността да прекара голям поток от информация през себе си, която допълва вътре тази цялостна картина в него и навлиза в общата хармония.

Това е като да слушаш някаква симфония и да усещаш, че определени музикални инструменти липсват от оркестъра. Като експерт разбираш, че нещо липсва, не го усещаш съвсем точно и тогава изведнъж липсващият елемент, хармонията, се появява.

Затова тук няма никакъв проблем. Човек може да бъде ходеща енциклопедия, той е способен да поеме цялата информация, съществуваща в природата. Най-важното нещо е тя да влиза в него в една картина. И тогава, колкото повече информация получава, толкова по-желана ще бъде тя за него и той ще я възприема по-лесно. Ще запълни тези празни места, които е усещал вътре в себе си като липса, като отсъствие на съвършенство.

Да играем на демокрация

Въпрос: Да кажем, има избори в Русия и аз гледам новините, и получавам информация кой е спечелил, кой – загубил и т.н. Как мога да превърна тази информация в интегрална, за да допълни общата картина?

Отговор: Интегралната картина ти помага да заключиш, че обществото е разделено, че то не вижда корумпирана система в демокрацията или нейната липса (което е същото), и не само в Русия, но и в Америка, и във всички останали страни.

Ако не можем да постигнем взаимно разбиране за това, къде сме и накъде трябва да вървим, това говори за липса на връзка между хората в обществото. Представи си, че много общества са принудени да съществуват на една територия и да живеят под един покрив, който те в момента разделят на много партии или мафиотски структури. Всеки естествено иска да увеличи влиянието си за сметка на другите, да открадне парче от общия пай (без значение за кого и за какво, и дали носи полза или вреда), т.е. всеки се интересува само от собствения си интерес.

И това се нарича „демокрация“, когато мисля само как да съм победител и да смажа всички останали? И все пак, за това мислят всички. Не са обединени от обща идея, всеки има свое мнение за това, как да поведе натам. Но все пак всички могат да работят в хармония. Що за правителство ще бъде, ако отново е изградено върху скандали? Това ли наричаме демокрация? Къде е тази демокрация?

Демокрация може да съществува само когато обществеността е образована, когато съществува разбиране за следващата степен. И тази степен не е от вида, който едната партия вижда по един начин, а другата партия – по друг; тя е от вида, който ни води към обединение с природата, към интегрално общество.

Дневният ред на всички партии трябва да бъде изучаването на интегралното общество. Трябва да поведем хората към това. Тогава ще се чувстваме комфортно и ще постигнем най-оптималното състояние за нашето здраве, учение, семеен живот – във всичко, защото ще съответства на природата.

Затова нека се съгласим, че това е нашата цел. Нашето сегашно състояние е лошо и всеки разбира това по горе долу един и същи начин. Как можем да се придвижим към тази цел възможно най-много? Какви възможности, теории и основи имаме за това? И тук ще работим конструктивно един с друг, ще се допълваме. Ще спорим, но целта ни е да станем интегрално общество и ще работим само за да постигнем тази цел.

Ако не действаме по този начин, ще видим как всичко се разрушава. Правителството ни показва пример за протекционизъм във всяка част на обществото и между правителствата в отношенията им едно с друго.

Монархия или демокрация?

Въпрос: Могат ли въпроси, свързани с интегралната природа на обществото или новини от света да служат като теми за дискусия в курсовете по интегрално възпитание за възрастни?

Отговор: Всичко зависи от групата и степента на тяхната подготовка: доколко тяхното разбиране е узряло, колко добре са усвоили инструментите за анализ и синтез на познанията и отношенията, и колко обективно могат да се извисят над себе си и да се разграничат от личните си интереси.

Но като цяло, трябва да изследваме такива въпроси. Трябва да „разчленим“ демокрацията пред всички и да покажем каква егоистична структура е, че не е нещо, с което да се гордеем. Едно време е управлявал крал и всички са се подчинявали на желанията на един човек, без значение колко глупав или умен е бил, бил е един. А сега различните партии искат да се изядат до смърт. Това не е парламентът, който трябва да съществува. С други думи, очевидно е, че има много проблеми тук.

Едно време учени и философи са управлявали хората или поне най-малко са били ценени и са били съветници на кралете. Кралят е имал армия и пари, всичко в едни ръце. Но за да контролира хазната и армията, той е имал няколко мъдри хора около себе си. И е било по-лесно и просто, нямало е злоупотреби и грешките са били сведени до минимум. Всичко е било в едни ръце, кралят е нямал от кого да краде – всичко е принадлежало на него. И относно вземането на решения е разчитал на група умни съветници. Това е. Малки битки зад кулисите е имало, разбира се, но в минимални дози. Затова всичко е било по-стабилно и е оцеляло векове, за разлика от днешния парламент.

Цялата наша свобода днес е свобода от отговорност. Като цяло, разбирането за свободата е проблем.

Енигматичната руска душа

Въпрос: В Русия пропастта между идеализираната картина на красив живот и реалността е много голяма. Голяма маса хора са се научили да вярват, че има нещо красиво, но нереалистично и недостъпно, и има ежедневен живот, в който „няма прегради срещу лош късмет“. Как можем да преодолеем факта, че руснакът не вярва, че може да живее по-добре от сега?

Отговор: В продължение на много векове руснаците са притискани, ограничавани и поробвани, така че тази вяра просто е изтръгната от тях. Всички лидери и режими са били заети само с това: как да превърнат нормален гражданин в ненормален роб. Затова днес виждаме осакатено общество, нещастни хора с огромен потенциал, вид, който може би не съществува никъде другаде. Това е нация с изумителни възможности: хората са интелигентни, чувствителни и в същото време, измъчвани, притиснати в ъгъла, озлобени и пълни с недоверие към всекиго.

Когато съм в Москва и гледам хората, забелязвам, че всички ходят или приведени, или обратно – показват се. Няма нормален и свободен човек, който ходи и е безгрижен за ставащото около него. Човек е поставен в наистина трудни условия, които натежават върху него.

Но от друга страна, руснаците имат невероятно високо усещане за науки, близост и разбиране на новото. Не като германците или англичаните, които са толкова непримирими. Умението да се адаптират и променят присъства в руснаците повече, отколкото във всеки друг народ.

Затова аз мисля на обратно, че в Русия, в резултат на широко разпространение на идеята за интегралното възпитание, интегралното бъдеще на света може бързо да бъде прието и хората да се адаптират бързо към него. Защото те постоянно търсят руската идея, идентичност и индивидуалност. Тази „ферментация“ постоянно се случва в човек, просто сега хората са вдигнали ръце. Сега има нихилизъм, но той е само външен; вътре това желание съществува.

Ще бъде така

Въпрос: Какво Ви кара да сте толкова сигурен, че интегралното възпитание ще помогне на хората да се обединят правилно. Изглежда доста нереално.

Отговор: Аз действам само на базата на едно нещо: природата ни притиска към това. И чрез нашите усилия искаме да реализираме това преди да преживеем големи загуби. Ние желаем добро на хората и искаме те да достигнат целта по по-лесен начин. Трябва да достигнем целта не под голям натиск от страна на природата, не под влиянието на огромни екологични катастрофи, световни войни и т.н., а с малко загуби и дори без страдание. Това зависи, доколко разбираме, че нямаме друг избор.

Вярвам в победата на тази идея (ако мога да използвам такива големи думи), защото идва от природата, не от хората. Във всеки случай, природата ще ни принуди да го направим. Затова трябва да използваме ума си да омекотим еволюционните сили, които ни тласкат напред, и така ще достигнем целта по-леко. В крайна сметка, е по-лесно да се приземя меко на новата интегрална платформа на хармония. Надявам се, че ще е така.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: