Интегрално възпитание. Беседа №12

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 12та беседа

16 декември 2011 г.

Натрупване на духовен потенциал

Въпрос: Какво значение в интегралното възпитание и образование има подготовката за следващия учебен ден и каква трябва да бъде тя?

Отговор: Подготовката е най-важното нещо и за възрастните, и за децата. Без нея няма усвояемост на материала, още повече нашият, който е много откъснат, от материалната действителност, когато искаме да преминем на съвършено ново ниво на връзка между нас, с оглед на света, на мен самия. Естествено, че подготовката определя всичко.

Така че – всичко трябва да се подготвя от вечерта. Трябва да даваме и домашни за вечерта, за да се прочита или прослуша преди лягане един и същ материал, да се ляга и да се става с всичко това.

Освен това, трябва да включваме учащите се в общата за всички подготовка непосредствено преди урока и само след това, убеждавайки се, че всички са организирани, подготвени, всички са на едно мнение, всички са уравновесени, – да се проведат занятията. Трябва да доведем учениците до интегралност, а тя предполага, че те ще започнат да се стремят към нея още преди урока и тогава самият урок ще премине на интегрално ниво. Затова подготовката е най-важната, определяща част.

Реплика: Какво имате в предвид под домашна работа?

Отговор: Това даже може да бъде някаква песен, клип, малък филм, статия, – не е важно какво, – за да може човек да се настрои на нивото на общността, на единството, и после да си ляга.

Най-последната мисъл преди заспиване, с която той си ляга, определя цялата нощ. И имено с тази мисъл става. Това е много важно.

Това важи и за сутринта. Когато той става , много важни са неговите най-първи мисли – в какво той се включва.

И затова вече преди урока, са достатъчни някъде около 15 минути, за да може отново да включи всичко в това състояние.

Реплика: Тоест всеки ден трябва да се започва с настройване към интеграция, към обединение?

Отговор: От вечерта. В Библията е казано:”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Това не са просто думи, защото в крайна сметка деня започва с вечерната подготовка, с правилното приближаване към съня, който задава на човека желанията, мислите, натрупва му целия потенциал за следващия ден.

Продължителност на съня

Въпрос: Съществуват такива състояния или обстоятелства, когато човек не може да заспи. Има ли това някакво значение? Струва ли си човек да полегне, па макар и за половин час?

Отговор: Това зависи от хората. Но, по принцип, ако човек е зает със сериозна нравствена работа върху себе си, то бих посъветвал някъде по средата на деня да отдели време за отдих и при това да тренира при определена методика, където човек действително може да заспи за 15-20 минутки и при това да се почувства така, както след продължителен добър сън.

Това е необходимо при нашата работа, защото през цялото време, намирайки се във вътрешно напрежение, в стремеж към подем, към единство, с усилия, свръх обичайните ни, ментални и чувствени усилия и вътрешно напрежение, човек трябва да си почива. Трябва да се съгласим с това. Важното е да не си доспиш нощем, но да си наваксаш през деня.

Осъзнати преподаватели

Въпрос: В какво се състои работата на преподавателите по интегрално обучение? Те по същия начин ли трябва да бъдат обединени в групи?

Отговор: Първо, това е единна система, която подготвя не само преподаватели, а преподаватели, различаващи се помежду си по нива, по специализации и т.н. Това са възпитатели, преподаватели, помощници, методисти, разработчици на планове.

Около тях е концентрирано голямо количество хора, които се занимават с направата на клипове, филми, статии, учебници, художествена литература на тази тема, песни, музика, танци, игри и прочее. Тоест това не е просто преподавателски състав, а бих казал – огромен комбинат за обучение на специалисти, които трябва да разберат интегралната си взаимовръзка и изхождайки от това, да създадат цялата продукция.

Самите преподаватели трябва постоянно да минават на курсове, да обменят опит, да подготвят себе си, като достойна отмяна и допълнителни сили.

Така че, несъмнено, преподавателят се намират във връзка с всички. Между другото казано, той се намира в много строги рамки: задължен е да се учи и да учи. Трябва е постоянно да изказва мнението си и да дава съвети, идеи на тези хора, които създават целия този материал. Тоест заетостта при тях е много сериозна, голяма и главното – многостранна.

Реплика: Говорехме, че групата трябва да включва няколко десетки души. Колко преподаватели трябва да има в групата?

Отговор: Всичко зависи от вида на занятията. Ако имаме в предвид занятия не по възпитание, а по образование, където вървят фронтални занятия, изучава се материал, прожектират се учебни филми, то там е достатъчен един преподавател, защото уроците се провеждат само по работа с материала.

А там, където вече се включваме в обсъждания, в дискусии, за разяснения, и самата група се разделя на много видове части: на обвиняващи и обвиняеми, на пасивни и активни слушатели и т.н. (когато поставяме някаква сценка от типа на съд или провеждаме игра с няколко команди, или разделяме групата на мъжка и женска част), то вече ни е необходим не само един преподавател. Това може да бъде преподавател–жена и преподавател–мъж или даже още повече преподаватели, за да се уравновеси тази система и да се даде възможност за правилното й манипулиране. Така че това изцяло зависи от обема на работа, темите, класа, нивото.

Занимателна методика

Въпрос: Един от най-важните принципи в групата се явява равенството между хората. Запазва ли се този принцип между преподавателя и учениците?

Отговор: Доколкото знанията се предават от по-стария на по-младия, то учителят, преподавателят, трябва да притежава съответната харизма. Той трябва да държи групата и спрямо учениците си да бъде като учен, професор, преподавател.

Разбира се, не са изключени и обсъждания, спорове, – всичко това е нормално, – пълна демокрация при разбиране на това, че има преподавател и ученици, студенти. Това е нормално. Но освен всичко се провеждат практически или лабораторни занятия, когато получените знания, след закрепването им, трябва обезателно да се обсъждат между учениците.

Практическите занятия може да ги провежда друг учител, за да не загубят учащите се чувството на уважение и важността на този преподавател, който провежда теоретическите занятия. Другите ”лабораторни” работници, заедно с учениците и студентите вече провеждат такива практически занятия, когато те ”сдъвкват добре”, правилно преработват предадения материал, с цел всестранното му усвояване.

Доколкото в системата на интегралното обучение всеки материал е ”жив”, тъй като говори за жив човек, неговите вътрешни проблеми, изменения, трансформации, особено, ако това се отнася до деца, семейство или взаимоотношения в обществото, на работата, където и да било, то тук, разбира се, се провеждат много сериозни лабораторни работи и практически занятия.

Ние тук можем да включим още и допълнителни специалисти ”провокатори”, които ще провокират определени сценки ”за” и ”против” всевъзможни методи на поведение, ще ги правят по-изпъкнали, ще заострят ъглите за максимално ясно разбиране на материала и да се приспособят към него, т.е. да го адаптират в себе си.

При това, тук могат да се използват много различни методи на въздействия върху студентите, да ги изкараш извън самите тях, да предизвикаш в тях вътрешно възмущение, за да застанат твърдо на коя да е от позициите и след това да започнат изясненията.

Това е, както при артиста, който взема ролите, т.е. лица, портрети. Вие му казвате:”Изиграй сега господар. А сега слуга или селянин”, – и той веднага започва да се превъплъщава. Вътре у него има вече подготвени определени образи и той просто влиза в тях и го оживява.

Това същото трябва да го направим сега. Всичко правим по картинки и това е известно на психолозите. Доказателство за това са стереотипите, които ни натрапва Холивуд.

Трябва да дадем на човека шаблони, модели на интегрално поведение, модели на правилно взаимодействие, които дотолкова трябва да бъдат разработени в него, за да може с лекота да се вживява във всякакви случки от живота. Но разликата е в това, че той не просто играе роли, а чрез тях започва да привежда себе си в съответствие с тях, да се отъждествява с тях.

Затова няма да минем без промеждутъчни състояния на превъплъщения в някакви образи. И трябва да правим това. Изискват се много практически занятия и хората обичат да се занимават с това.

Преподавател – вдъхновител

Въпрос: Какъв е критерият за оценката за ефективността на работата на преподавателя в курсовете по интегрално обучение? Или неговата квалификация не трябва да буди съмнение?

Отговор: В нашата система преподавателите се класифицират в процеса на работа. Да предположим, че до преподаване се допускат 20 човека. В процеса на работата им с групата виждаме, че един е годен за една работа, друг за друга и т.н., и така те се преустройват. В продължение на няколко месеца всеки намира мястото си, предмета си, хобито си, и под тяхното ръководство групата започва да работи правилно.

Едновременно с това, преподавателят се занимава с разработването на методиката, пише всевъзможни конспекти, участва в създаването на допълнителни учебни, спомагателни материали. Тогава виждаме, че той е попаднал на мястото си.

Но сред тях се срещат и такива, у които няма никаква вътрешна експресия, така да се каже – „не извира силно”. В такива случаи все едно трябва да се опитат да добият спомагателно състояние, за да не усеща в никакъв случай човек работата в групата като работа, защото тук ти създаваш ново общество, твориш. Сякаш се намираш на нивото на Твореца, от животното създаваш човека!

Ти извикваш тези сили, които се таят в нашето обединение и създават от нас събирателен образ ”Адам”.

Затова имаме нужда да виждаме преподавателите вдъхновени и вдъхновяващи, иначе това ще бъде безжизнена структура, група, която просто тихичко ще угасне. Ние следим за това. Сменяйки преподавателите, можем да преминем към това.

Освен това, преподавателите се сменят вътре в групата, защото това е като във висшето училище. Там всичко върви по специализация, затова всеки преподавател е на мястото си. Тоест в групата различните дисциплини са четени от различни преподаватели.

Обаянието на несимпатичния човек

Въпрос: За човека е характерен стремежът за компенсиране на комплекса за малоценност. Например, в радиото всеки втори водещ е с говорен дефект, в телевизията пробиват хора с посредствена външност и т.н. В системата на интегралното обучение също ли ще работят хора, които ще се опитват да се компенсират или интегралността изравнява всичко?

Отговор: Не. Първо, виждаме, че външността няма значение. Сред преподавателите ни се срещат доста неприятни, непривлекателни, несимпатични хора, бих казал даже, с твърде много прости маниери.

Но когато човек се занимава с вътрешна работа, това не го отблъсква – той започва, ако не да обича, то поне да приеме това много меко, като свой роднина. Той даже вижда в това някакво обаяние. Има такова нещо.

Същото е и с жените. Ако пристъпват насреща с искреност, то всичко останало минава на заден план.

Прощаване с животинското ниво на развитие

Въпрос: В гещалт терапията има понятие ”цикъл на контакта”. Това са етапите, през които всеки човек преминава. В основата на деятелността на човека в групата стоят 4 етапа. От къде се е взела тази цифра? Колко въобще трябва да бъдат етапите, според законите на природата?

Отговор: Съгласно законите на природата съществуват четири етапа, които изхождат от петия – висшия, нулевия.

Нулевият – това е самото първо ниво, това е самата природа; а после идват четирите стадия на развитие на желанията. Четвъртият стадии – крайната форма на развитие на желанията.

Общо те са пет, но не отчитаме първия стадии, защото се намира извън нас и се отнася към висшата Природа. Затова броим преди всичко четири етапа на развитие на желанията.

От тях усещаме само най-последния като моето, като нашето ”аз” и вече не го определяме, като нещо идващо към нас, а като нещо възникващо в нас.

Реплика: Какви са тези етапи в контекста на курса по история на еволюцията на егоизма?

Отговор: Това е неживата, растителната и животинската природа.

Днес се намираме на четвъртия етап – на етап на развитие на човека.

Към днешна дата ние все още се отнасяме към животинското ниво, защото се грижим за животинското си тяло и за всичко около него. Ние – усъвършенстваните животни, но все пак животни, защото всичките ни проблеми и грижи се намират вътре в животинския ни живот: за нас е важно, какво живее във физическото ни тяло.

А човек – това е събирателен образ,”Адам”, когато събираме всички наши очаквания, мисли, желания, и обединявайки се, се издигаме по-високо от физическата ни природа. Към това ни подбужда и води днес Природата.

Ако правилно отговаряме на призивите на Природата и се движим по правилния път, то преминаваме към интегралното състояние ”Човек”, където всички наши помисли и желания се обединяват ведно.

Заедно усещаме това желание и новия разум, които се намират на по-високо ниво от животинското дотолкова, че адаптирайки се помежду си, практически преставаме да усещаме животинското си съществуване.

За тялото се грижим само като за животно, в тази степен, в която му е необходимо да съществува. Храна, секс, семейство, – всичко това го даваме на тялото в зависимост от физическите му потребности. А всички останали потребности ги повдигаме на ниво единство, единение, интегралност, взаимно поръчителство.

Това е и четвъртият етап, който трябва да достигнем. Днешната крайъгълна и много критична криза – това, в крайна сметка е точката на бифуркация, която трябва да достигнем.

Надявам се, че ще я преминем повече или по-малко гладко именно с осъзнаване на това, че трябва да се повдигнем на следващото ниво.

Преходен период към ниво ”Човек”

Въпрос: Когато става на въпрос за четири стадия на развитие, как да се обясни, на какъв етап се намираме?

Отговор: Днес цялото човечество се намира на етап на преход от третото към четвъртото ниво.

Всеки стадий в себе си има свои под-стадии. Да допуснем, че взимаме стадия на развитие на самия човек, независимо от неживата, растителната, животинската природа и нивото ”Човек”, понеже съществуваме десетки и даже стотици хиляди години, то също така можем да оценим развитието по историческата ос, както първия, втория, третия и сега и четвъртия стадий.

Да речем, някъде към 16 век, края на средновековието, започва техническата революция, развитието на културата, науката и т.н. всичко това вече е третият стадий, т.е. човечеството започва да се грижи интензивно за живота си, за себе си, като за животно. Това е буржоазната революция и в крайна сметка и капитализмът.

А до този момент човечеството се е намирало на растителен стадий. Средновековие, древност, – всичко това са признаци на растителния тип, на растителния характер на развитие.

Още по-рано сме се намирали на т.н. неживо ниво, когато човекът с помощта на малко сили, с невисока ефективност на труда, е могъл да се грижи само, за да нахрани себе си и не повече от това.

Четири етапа на развитие на човека

Въпрос: Как да охарактеризираме неживото, растителното и животинското ниво на развитие на човека?

Отговор: Неживото ниво е период, когато човек притежава много малък егоизъм, който все още не го подбужда към връзка с другите. Той пасивно съществува в природата, не променяйки на практика нищо около себе си, а само по малко обработва земята с ръцете си или с примитивни оръжия на труда (всъщност все още и това няма) и добива храна за себе си.

Това е неживото ниво на развитие, т.е. не съвършен, намиращ се през цялото време на едно ниво, не растящо все още, както следващото ниво.

Растителното ниво се характеризира с това, че човек вече ”расте”, но, както казваме:”Още е растение”. Тоест не му достигат все още движения – не е способен на повече завоевания, на всевъзможни преобразувания. Той преобразува пространството около себе си, но като растение, което пуска корени и по малко взима от всичко: завоюва нещо, но в много ограничен вид, доколкото егоизмът му и неговите възможности не му позволяват да ”погълне” това, което е завоювал. Затова няма смисъл да се рискува и да се влагат сили, страдания.

Животинският етап – това на първо място е развитие на технологията: това, което се намира извън човека. Започваме да развиваме инструментите, с помощта на които можем да завоюваме света чак до космоса. Този етап е започнал в средата на века с изобретяването на печатните машини и други нововъведения.

В крайна сметка средновековието не е обикновено ниво на развитие, а е достатъчно бурен период на развитие, който се е зародил в някакъв вътрешен вид. Но днес, изследвайки процеса на еволюцията, разбираме, че през цялото време са се случвали много интересни, мощни, макар и скрити процеси на зараждане на следващия етап.

Следва да подчертая, че на предходните етапи това не се е наблюдавало, защото между земята и растенията разликата е много малка и твърде здрава връзката, – те се съдържат един в друг, превръщат се един в друг и т.н.

А разликата между растителното и животинското състояние е огромна: в свободата на волята, в придвижването, в собственото пространство, в завоюването на пространствата и т.н.

В съответствие с това е произтекло вътрешно развитие на човека – хората буквално са се втурнали да завоюват природата, пространството, да откриват нови земи. Променила се е оранта на земята, селското стопанство, занаятите, градовете, разделянето на хората на групи, на кланове, като цяло – всичко. Затова е започнало движението за парламент, за свобода и т.н.

Човечеството е станало по-активно на всички нива, в сравнение с миналото състояние, при което тази активност е растяла и растяла.

В миналия 20 век тя е достигнала обединение: достигнахме до интеграция, до егоистично взаимодействие. Това е станало предпоставка за зараждане на ново ниво което е започнало да се проявява в средата на 20 век.”Римският клуб”, академик Вернадски в Русия, различни международни организации започнали да забелязват, че се проявява холистично ниво на природата, което съответно оказва въздействие и върху обществото. И ако не го следваме, то ще страдаме от неравновесие с природата.

Много хора тогава вече започнаха да пишат и да говорят за това – всеки на нивото си: на ниво биология, социология, политология, минералогия, на ниво обществено развитие или даже на икономическо и финансово (икономика и финанси – това са две различни функции на човека).

Всичко това постоянно се натрупва и е довело до възникване на предпоставки за преход на следващо ниво. Но проявата на тези предпоставки, като всяко движение в развитие, започва с леко възмущение, което всички надрастват, докато не достигнат състояние, когато вече е невъзможно да се спрат, да пребивават в миналото състояние и тогава внезапно се случва раждане на ново ниво.

Проблемите на преходния период

Всички подбуждания към прехода на ново ниво започваха с кризи, но те не са големи: по малко започна да ”куца” педагогиката, по малко обществените отношения, по малко финансите, после по малко и от останалите системи. Браковете започнаха да се разпадат, постепенно се появиха наркотиците. До този момент беше алкохолизма, но наркотиците надделяха, надвиха го. Терорът се появи изведнъж.

Така човечеството започна да се невротизира следствие на неудачите във всички системи на жизнената деятелност, защото създадохме тези системи по-егоистични, дискретни правила, зациклили във всеки един от нас: това е твое, това – мое, и не се бъркай. Всеки запазва свободата си, личното си пространство. Но природата започва да показва, че руши всички граници между нас, разбива стени, и ние пак влизаме в някакво съвместно съществуване, което не искаме и за което не сме готови.

Някога, бидейки съвсем ”малки” егоисти, бяхме готови за това. Тогава ни беше все едно: едно семейство, едно село или едно селище. Хората не заключвали вратите и живеели много задружно. В огромното семейство (родители, деца, внуци) имало една голяма стая и те не се притеснявали един от друг.

Днес всичко е съвсем различно. Огромният егоизъм ни разделя: всеки иска да се уедини в самостоятелно жилище, да се скрие зад компютрите, зад телефоните и колкото се може по-малко да контактува с другите. Хората не се обединяват в семейство, а само се събират за известно време заради секса и се разделят.

И изведнъж природата започва да руши всички наши прегради, отдалечаванията един от друг. Днешната криза, разбира се, е най-голямата. Опитваме се по всякакъв начин да я отложим, да я изопачим, но тя се проявява и на ниските степени, там, където независимо от всичко сме свързани помежду си.

Днес вече няма криза в семействата, защото те се разбиват. Повече от половината семейства все едно вече не са такива и нямат желание да се съхранят като семейство. Процентът на нежелаещите да създадат семейство достига до 70%. Но днес това е нормално, а задружното семейство, когато се омъжват, женят, създават семейство, раждат деца и всичко това красиво се е стекло напред – напротив, някакъв анахронизъм е.

Вторият проблем: наркотиците. Сякаш се съгласяваме с това явление, тихичко се приближаваме, като че ли се борим с него, но меко. Разбираме, що за бич е, от който няма къде да се денеш, защото самото общество и самият живот ни принуждават към някакво бягство.

Следващият проблем е този с възпитанието, понеже спада демографския ръст на населението и все по-малко се проявява грижата за детето.

Родителите са съгласни да оставят някъде децата си за едно денонощие. Децата не изпитват никакво привличане към родителите си. Пропастта между тях става все по-голяма и по-голяма. Обаче усещането за това, че губим следващото поколение, – е много слабо: ”Добро или лошо възпитание можем да му дадем – е, какво може да се направи?”. Ето как се отблъскваме от това в разсъжденията си, не забелязвайки същността на проблема.

Получава се, че всички минали кризи не са усетени от нас като големи удари, каращи ни да разберем, че сме фалирали във всички области на жизнената деятелност.

Доколкото развитието идва сега от слабите, малки въздействия към големите, то този процес прилича на това, как наказваме детето – отначало тихичко, с убеждения, а после с нещо, като вменяване, внушение. Затова сега сме попаднали под много сериозна преса и вече става въпрос за нашия живот.

Работата е там, че излязохме на две много сериозни нива на несъответствие с природата. Това несъответствие се заключава в общата ни интегралност, когато разкриваме, че сме противоположни на природата, противоположни на зададената й система – да бъдем изцяло свързани помежду си, но се стараем някак си да избягаме от това.

Разбираме, че това би било добре за нас, но не знаем как да го направим. Всички разбират, че ако хората по целия свят се съединяват във възпитателни, учебни, технически, педагогически, културни рамки, то ще ни бъде по-добре, по-леко. Но как да постъпим, въпреки егоизма ни? Не сме в състояние!

И тук проблемът възниква. Ако не сте в състояние, то няма да имате какво да ядете. Много просто! Не ще можете да си осигурите най-необходимото, а това е храната, безопасността, отоплението, жилището и физическото здраве. Това са пет задължителни условия за нормален живот, за оцеляване.

Сега се намираме под такъв натиск на природата, че ако не й съответстваме, то няма да успеем да си осигурим тези пет изисквания.

В понятието безопасност също така влиза и екологията. Затова, на първо място усещаме, че търпим поражение в борбата за прехраната и екологията, а те си взаимодействат помежду си, защото едното влияе на другото.

Тези преживявания, страхът, тревогата, все пак карат човечеството да предприеме нещо. Ако нищо не предприемем, то противопоставянето ни, противодействието ни на природата, ще ни доведе до страдания, войни, до унищожение и разруха. След всичко това правилно ще оценим, че друг изход няма, че трябва да се обединим и да достигнем до четвърто ниво на развитие – нивото Човек.

Движение към интеграция

Въпрос: Какви са основните характеристики на четвъртото интегрално ниво на развитие на човечеството – нивото ”Адам”?

Отговор: Това ниво има една характеристика – движение към обобщение, към общо човечество, към взаимно сливане, интеграция на всичко това, с което то се занимава на всички нива: култура, наука, всевъзможни промишлени взаимодействия, финансово – икономически връзки и т.н.

С помощта на интегралното образование и възпитание трябва да достигнем до такова състояние, когато ще успеем да унищожим всички граници и да направим човека абсолютно свободен, когато той разбира и осъзнава, че трябва да работи само, за да поддържа нормалното си съществуване, а всичко останало да отдава на интегралната възвишеност, защото в нея усеща абсолютен комфорт и хармония. Това става главно за него и определя бъдещото общество.

Обаче сега трябва да мислим и говорим не за него, а за прехода към него, защото, ако не искаме доброволно да се издигнем над егоизма, то този преход може да причини по пътя огромни страдания. Тук възникват противодействащи помежду си сили, които могат да доведат до световна война.

А това може да се направи по пътя на разяснителната работа, което се и опитваме да направим.

Кога ще настъпи покоят?

Въпрос: Предходните преходи на развитие на човечеството, да речем, от растително ниво на животинско, пак ли са били съпроводени с кризи и страдания?

Отговор: Предходните преходи са били по-плавни, по-разтеглени. Най-първият нежив период е бил най-продължителен, понеже обемът на неживата природа е бил много повече растителен.

Сякаш се случва проекция на нивото на природата на друго ниво, но тя запазва пропорциите си. Затова неживото ниво на развитие на човека е продължило десетки хиляди години, растителното – хиляда години, животинското – буквално стотици години, да речем, пет века, даже по-малко. А нашият период трябва да приключи в продължение всичко на всичко десетки години.

От Големият Взрив, от който е започнало всичко, природата устремява всичките си части към пълно спокойствие, към пълно съответствие със себе си. Такова спокойствие ще настъпи тогава, когато човек достигне най-висшето си ниво и затвори цялата интегрална картина.

Сега не говорим за звездите, галактиките и т.н. – това няма значение. Има значение това, че човек на най-, най-висшето ниво на природата ще достигне пълна интегрална затвореност с нея, включвайки всичко в себе си. Това е изискване на природата и е най-главният й закон – закона за равновесие на всичките й части. Всяко действие се стреми към равновесие, към минимална енергия, към минимална ентропия, към минимум безпорядък.

И тук се сблъскваме с човека, който предизвиква най-големия безпорядък. Той е единственият елемент на природата, притежаващ свобода на волята. Имено с помощта на свободната воля, той трябва да премине към разбиране, че единственото, за което тя му е необходима – това е достигането на равновесие, хармония с природата.

Началото на началата

Въпрос: Какво представлява петият или нулев етап в еволюцията на развитие?

Отговор: Както предполагаме, нулевият етап в еволюцията на развитие – това е, което е съществувало преди Големия Взрив или по време на Големия Взрив в качеството си на замисъл на творението, защото виждаме, че всички закони на природата произлизат от този единен закон на затворената система.

Реплика: Тоест всичко случващо се с нас – това е някаква програма, която сега се реализира?

Отговор: Именно това разкриваме постепенно с помощта на всички науки.

Ако, изследвайки обкръжаващото ни пространство и самите себе си, ние разкриваме зависимост, логика, определени закони, то това говори, че ние съществуваме в система от закони, взаимодействия. Ако някои от тях не виждаме или не можем да наблюдаваме, или наблюдаваме, но не можем да свържем заедно, – това си е вече наш проблем.

Но от ден в ден разкриваме все по-широки, по-богати, свързани помежду си зависимости.

Хубав живот – за всички

Въпрос: Целта на курса по интегрално обучение – това създаване на по-добър живот за хората, оставащи без работа ли е?

Отговор: По принцип, искаме да създадем добър живот за всички.

Искаме да направим така, че хората, които ще останат без работа (да кажем, милиард души), да бъдат заети с нещо.

Искаме да разпределим работата между всички хора, в съответствие с това, което подхожда на всеки, за да работи всеки по 2-3 часа на ден и да чувства, че трябва и може да отдава на обществото. А през цялото оставащо време хората да се намират в системата на интегралното възпитание и образование.

За това, което не усещаме – не говорим

Въпрос: Мисля си, сега ще стана интегрален, а после в природата ще възникне още някакъв етап и аз отново ли трябва да се преустройвам? Или това е последният етап на развитие?

Отговор: Това никой не го знае. И аз не мога да ви отговоря.

Кой сериозен човек може да говори за това, което не се вмества в рамките на усещанията и изследванията му? Това е несериозно! Да измисли нещо? На това са способни само философите и мистиците.

Ние имаме работа с наука и се основаваме само на научни данни. А това, което не забелязваме в природата, затова въобще не говорим и не го вземаме под внимание. Затова тук остава място само за експерименти.

За какво да се изучава миналото?

Въпрос: Курсът по еволюцията на човешкия егоизъм може да се изучава например на четири етапа на развитие на природата. Трябва ли да разглеждаме другите еволюционни предмети в такъв еволюционен контекст?

Отговор: Не. Еволюцията и историята, от гледна точка на развитие на егоизма, това са исторически форми и формации, които постепенно се натрупват и се променят имено благодарение на егоизма, при което се променят внезапно и рязко.

Един вид, обществената деятелност, взаимоотношенията, техниките и технологиите се променят в течение на няколко години или няколко десетки години – на други, защото едното задължава другото. Променили са се обществените отношения – значи са се появили пощата, телеграфа, телефона, нотариуси, взаимодействието на парламента и др. Тоест всичко се променя из основи, човешките взаимоотношения се променят изцяло.

Ние не просто минаваме през историята, а и през социално, политическо, икономическо, обществено и технологично развитие, оръдия на труда и производство, селско стопанство. Защото от селското стопанство зависи миграцията, от това зависи и демографията, и др. Въобще, всичко е толкова взаимосвързано!

При което с това са свързани още и фазите: ледникова, малък ледников период, период н разцвет и т.н. Свързваме с това и екологията и климата включително. Виждаме, че всичко това е една цяла система.

Въпрос: За какво му е притрябвало на човек да усеща всички тези етапи?

Отговор: Ако не зная, какво е било вчера, не мога правилно да мисля утре. Аз трябва да виждам цялата огромна система, която през цялото време се движи и ни е довела до това състояние. И макар и тя да продължава да движи неживите, растителните и животинските ни състояния, но заедно с това ни оставя свободата на волята – четвъртото ниво на развитие, защото ние трябва него да го допълним сами.

Получава се, че даже вече мога да правя някакви апроксимации (приближавания), вече виждам, че ще напредваме. Но ако не добавям личното си участие със свободния си избор, с правилното взаимодействие с останалите, с правилната доброволна реорганизация на себе си и на другите, предварително, до получаване на удари отзад, – ако не добавям от всичко това, то тогава моята нежива, растителна и животинска съставяща грубо ще ме тласка напред и ще предизвика у мен съответни действия. Това могат да бъдат и ужасни страдания, и земетресения, и революционни сътресения и т.н.

Все още нямаме ясен поглед върху това, понеже нямаме натрупан необходим емпиричен материал. Но вече можем примерно да предположим, какви видове удари ще изпитаме, подбутващи ни отзад, така да се каже, с ”вълшебната пръчица”, ако не изпреварим това с нашето обединение, с взаимно участие, със стремеж към хармония, към единство.

Затова е много важно да се изучава миналото.

Тревожното равнодушие

Въпрос: Свободата на избора, това е доброволното съгласие с интегралното възпитание, за да станем интегрален човек ли?

Отговор: Това е осъзната необходимост и няма нищо друго. Никой не иска това, всички сме егоисти. Но, когато започнеш да изучаваш, виждаш, накъде върви всичко и започваш да разбираш важността на следващото състояние, неговата необходимост, необратимост, и всичко това – от положителното. И сега от отрицателното: а, какво ще ми се случи, ако си затворя очите? Както малкото дете, което говори:”Не”, т.е., ако то не вижда, значи не съществува.

Ако подхождам към всичко осъзнато, виждам ужасните страдания, при това, на всички нива, приготвени ми, за да ме подтикват към това. Тези страдания нарастват постепенно, а не се сгромолясват веднага с огромни удари. Както обикновено: отначало с малко подканяне, после все по-големи и по-големи. Но вече мога да си представя, какво ще се случи.

А сега преминаваме към сериозните подканяния. Припомнете си, каква беше миналата година по количество на природните катаклизми, революции и т.н. Вече открито се говори за вероятна атомна война, но сякаш вече всичко е спокойно.

Какво може да бъде по-добро от хармония с Природата?

Въпрос: Ако се старая да премина към интегралност, влагайки в това усилия, тогава гарантиран ли ми е добър живот?

Отговор: Разбира се. Няма нищо по-добро от хармония с цялата Природа, която извиква у вас всички тези сили. Ако се намирате в хармония с тях, то влизате в състояние на абсолютен комфорт.

Никога не сме изпитвали такова нещо, целият ни живот е бягство от по-големи страдания към по-малки. Не можем даже да си представим, какво означава това комфортно състояние. А то достига до това, че не усещам тялото си. Разбирате ли? Усещаме тялото си, когато ни боли, иначе не го усещаме.

Състоянието на абсолютен комфорт довежда до това, че човек престава да усеща даже тялото си, то сякаш се разтваря в неговите усещания, него вече го няма.

Реплика: Ако това е толкова очевидно, защо тогава хората не уловят тази възможност?

Отговор: Това сякаш е малко дете, което не иска да полага усилия, макар че трябва. Ние се опитваме да облекчим този процес така, че предварително да създадем добра среда, и човекът, попадащ в нея, да му бъде леко и приятно. Но за това са нужни огромни средства, необходима е всемирна надправителствена

Организация, която би имала на свое разположение огромни ресурси.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: