Интегрално възпитание. Беседа №1

Интегрално възпитание

Поредица беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

Стенограма на 1-ва беседа

11 декември 2011 г.

От интегрално възпитание се нуждаят всички

Ситуацията в света стремглаво се променя и възниква необходимост от създаване на интегрална методика за възпитание на възрастните хора. Получавам много и най-различни съобщения от развитите страни: нараства броят на безработните. Хората са в недоумение, независимо от това, че получават помощи. Засега все още могат да ги получават, но какво ще стане нататък е неизвестно, защото става дума за стотици милиони хора, които ще се окажат без работа, когато кризата унищожи всички онези производства, които не са жизнено необходими. Какво ще правят хората, които се занимават с това, което по принцип никому не е нужно?

Виждаме, как нарастват протестните движения, благодарение на Интернета, взаимната ни връзка и на взаимното ни влияние един на друг.

Цялото човечество, от обикновените граждани до правителствата, са заинтересувани от това да вземат този процес под контрол, да предотвратят стихийното му развитие, защото съвременното въоръжавоне плюс стихийното развитие на събитията могат да доведат до ужасни резултати.

За да бъдат предотвратени най-различните ексцесии, гражданските или дори световните войни, трябва предварително да помислим за глобалното, интегралното възпитание на масите.

Гаранция за здравето на човека, семейството, обществото

Въпрос: Да си представим, че организираме курс по интегрално възпитание за възрастни. Какъв резултат можем да получим след  завършване на този курс?

Отговор: Трябва да изхождаме от това, че природата, започвайки от нашето време и занапред, ни предлага само два пътя на развитие, водещи към една цел.

Крайната цел на природата е в пълното обединяване на всичките й части, в това число и човечеството, като част от общата природа.

Да постигнем това състояние – пълна хармония, пълно равновесие, хомеостаза – е възможно по два начина. Единият от тях е пътя на страданията, когато осъзнаваме необходимостта от това, пряко нашите желания и вътрешни пориви. Това е много тежък, сложен и принуждаващ път .

По този начин природата ни е развивала досега. Това е процесът на еволюцията, когато отзад ни бутат, а ние търсим как по-комфортно да се устроим. Всъщност, търсим по-добър живот чрез метода подбутване отзад, правим много грешки, но в резултат се развиваме. Така се е развивал човекът, дребните общества и цялото човечество.

Но има възможност за достойно развитие, когато човек предварително разбира, че цялото движение на природата е насочено към интегралност. Сега вече се проявяват първите признаци на тази бъдеща интегралност, която ни задължава към това – да съществуваме в нея като част от социума, от природата и от цялото мироздание.

Природата се устремява към равновесие, защото равновесието, както във всяка нейна част (например, в нашия организъм), така и в цялата система, представлява гаранция за нейното здраве, безопасност, устойчивост.

Нека да вземем нейното бъдещо състояние като обща цел на цялото човечество и да започнем да се приближаваме към нея, в различни региони на света, с помощта на всевъзможни международни организации, убеждения и най-вече, с помощта на възпитанието.

Възпитанието трябва да бъде не натрапващо, а просто да разказваме на човека за законите на природата, законите на развитието на човешкото общество: поведението, образованието, отношенията в семейството, възпитанието на децата, съпрузите. Да обучаваме хората как да живеят с доста скромно заплащане, помощи и стипендия.

На всичко това трябва да научим хората. Те не знаят как да възпитават децата, не знаят как мирно да живеят заедно. Виждаме, че човечеството абсолютно не преподава това: то не учи и не възпитава своето потомство, бъдещото поколение така, че да му е добре.

Не се замисляме за това хората да са щастливи. Бутаме ги в бездната на капиталистическото съревнование, в което те са готови  с радост „да си прегризят гърлата“. Но в такова състезание няма само победители, и в резултат ги обричаме на постоянни стресове и проблеми.  В крайна сметка, никой не вижда щастие.

Необходимо е психолозите, социолозите, родителите, преподавателите, хората, които вече разбират този проблем или могат да го разберат, които са достигнали горе-долу правилен извод и биха могли с помощта на учените, обществеността и Интернет (днес това е голяма сила) да покажат на цялото човечество, че истинското интегрално възпитание е гаранция за здравето на обществото, човека, семейството. Без него просто няма да оцелеем, ще вървим напред с огромни загуби. Разбира се, ще достигнем същата цел, но това ще бъде ужасен път.

Не ме безпокойте в моята комфортна тъмница!

Въпрос: Терминът интегралност горе-долу е ясен от глобална гледна точка, но какво означава „да бъдеш интегрален“ за отделен човек или семейство?

Отговор: Класически пример за интегралност е свързаността на зъбните колелета. Взаимосвързани сме като механизъм, който се състои от зъбни колела. Всяко движение на всяко от тях задължава към аналогично движение останалите колела в една или друга посока.

При това днес тази връзка все още не е пълна: засега се намираме като в предавателен механизъм, на някакво разстояние един от друг, постепенно създавайки връзка между нас. Тоест, съществува някакво допирателно движение на един относно друг, което започва вече да зацепва сериозно.

В най-близките години ще достигнем такова сцепление, когато зъбните колела ще се въртят абсолютно съгласувано

Представете си, че се намирате под такъв здрав натиск на всички нива на живота и вашите мисли, желания, действия и решения напълно зависят от обществото, от заобикалящите обстоятелства. Ще се чувствате като в затвор, като в абсолютно робство!

Състоянието е непоносимо. Човек ще поиска да се отскубне от него, просто да излети където му видят очите, дори да умре, само да не усеща постоянния страшен натиск на всички нива: ментално, духовно и чувствено.

Трябва да готвим човека за това, той да усеща контакта си с всички  като нещо прекрасно и приятно. Това състояние по принцип е абсолютно противоположно на нашата природа, но то се приближава неумолимо, и аз мисля със страх за това как човечеството ще започне да влиза в него.

Постепенно се приближаваме към това състояние. Виждам как то провокира най-различни  революции, държавни преврати; тук – разпадане на семейството, там – падането на  монетарната или икономическа система и т.н. И това ще нараства с всеки месец и година. Ако човек в такова състояние няма да се чувства комфортно, той просто ще „избухне“ в световна война. Всичко ще му бъде маловажно, той ще бъде длъжен да се освободи от тези вериги! Затова е необходима вътрешна психологическа компенсация на това непоносимо състояние.

Съвременният човек не иска да има отношения с никого: все едно се е затворил в своя дом, със своя компютър. На работа той също е насаме с компютъра си. След работа минава през супермаркета, купува някакъв полуфабрикат, затопля го в микровълновата, изяжда го, после пак – компютър и сън. Някой път, може би, се среща с приятелката си или, може би, с неколцина приятели, и това е всичко.

Този живот човек е създал като отговор на вътрешното си искане. Но ако той почувства, че във вътрешния му живот – в тази комфортна тъмница, от която няма отърване, се втурнат другите, без да го иска дори, ще има усещане, че все повече и повече го задължават да прави нещо. И тук, разбира се, ще има много сериозни сривове.

Представям си такова състояние. Но и психолозите могат да го разберат. Това е все едно, че човек скача през прозореца на петдесетия или стотния етаж на горяща сграда. „Но нали със сигурност ще се разбиеш!“ „Да, но в този момент за мене огънят е по-страшен, отколкото секунда във въздуха без пламък“. Той не мисли какво ще се случи после. Страхувам се, че такива състояния се приближават към нас неумолимо.

Възмутително възмущение

Въпрос: Съвременният човек наистина се спасява зад стените на своят апартамент. Информацията, която търси,  е също такава безлична, непретенциозна. Гледа някакви весели сериали. Затова е неясно как тази всеобща взаимовръзка ще въздейства на човека? Ако съм се затворил в своя апартамент, как ще ме намерят всички тези грижи, за които говорите?

Отговор: Те ще ни намерят чрез неприятни състояния. Ако всичко продължава по старому, тогава не би имало нищо страшно. Затворихте се в нещо като пашкул и в него съществувате – това е комфортното ви състояние. Не искате да го променяте: не искате да се жените, да се размножавате, не искате да имате близки отношения с приятели, тъй като често те се възприемат като задължение. Родителите изобщо „са се качили на главата ви“: трябва да им звъните, да не споменаваме, че трябва и да ги посещавате и т.н.

Ако всичко продължава по същия начин, тогава не би могло да има нищо добро: ето, родих се, отървах се от родителите, създадох си килийка в този кошер, и ми е достатъчно да съществувам в нея.

Но работата е в това, че задачата на  природата е да ни докара до равновесие със самата нея, тоест да ни направи интегрални, абсолютно взаимосвързани, като елементи на една аналогова система. Всички части на такава система зависят една от друга, и ако има вълнение, смущение в един елемент, то се разпространява в цялата система – тя също преминава във възбуденото състояние, след което постепенно се уравновесява по своите закони и пак замира.

И във всяко от тези състояния – равновесното или неравновесното – всички елементи въздействат един на друг. Това е абсолютната взаимосвързаност! И тази взаимовръзка усеща човекът, особено в движението.

В статично състояние всичко се успокоява. И когато всички връзки са еднакви, тогава се намирам в центъра им, като паяк в средата на паяжината, и се чувствам в равновесие. Трябва да съществувам в тези рамки, но тъй като те са уравновесени от всички страни и аз се намирам в центъра, то не усещам техният натиск. Така се чувства всеки.

Но системата е все пак жива, природна. Природата постоянно ни води към определено състояние, зададено като цел на нейното развитие. Затова ще чувстваме постоянни сущения, изкривявания, отсъствие на равновесие, нарушаване на хомеостазата. Точно затова ще ни е много лошо.

Когато свободата е по-лоша от неволята

Въпрос: Имам няколко познати, които живеят именно така, както го описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те няма да могат да живеят спокойно в апартамента си, заради вътрешната тревога, неспокойствието?

Отговор: Това не е само вътрешно безпокойство, но и външно. Вървим към това, светът да се освободи от излишните производства и повече от половината работещи хора днес, няма да са нужни като работници. Те ще се отзоват в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човекът в шест сутринта излиза от къщи, взема детето, ако има такова, пътьом го хвърля в детската градина, пътува за работа, връща се от работа, взема детето си, а освен това успява да отскочи и до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час за това – да измият детето, да го приспят, да изядат някакъв полуфабрикат, и това е. С това денят приключва, утре отново същото.

Натам вървим, хората ще имат много време и ще нараства усещането на изгубеност, тъй като те се чувстват не в обичайните рамки, а сякаш без рамки. Това е много по-лошо! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от неволята!

И ако на човек не се даде възможност да получи удовлетворение от някакъв друг източник, не му се даде усещане за граници, рамки, както това е на работа, усещане за някакво задължение и робство, към които той е свикнал, ще имаме пак огромни проблеми.

Трябва да разберем, че човекът на бъдещето ще използва само 2-3 часа дневно за всичко необходимо: работа, обслужване на себе и други и т.н. Цялото останало време, минимум 20 часа в денонощието ще му бъдат предоставени за себе си.

За да не изведем системата от равновесие, всички: социолози, психолози, политолози, трябва добре да обмислят рамките, които човечеството трябва да получи, така че хората да се чувстват нужни, щастливи, изпълнени с необходимият набор от вътрешни чувства, които да им дават усещане за живот и дори повече.

Съвсем не е лесно, когато отсъстват задължения, няма натиск отгоре, няма необходимост яко да се работи, за да се печели повече и това да бъде повод за хвалене пред съседите и т.н.

Достигаме съвършено различно отношение към себе, към обществото, към живота, което трябва да се свежда до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това не е много лесна система. Но тя трябва да произтича от крайния резултат, който желаем да получим, и от условията, които създава природата.

Природата ни принуждава да се откажем от излишното производство. Средната класа ще бъде практически унищожена. Ще останат върховете, приемащи решения с много малко чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, което ще е заето с производство и обслужване на всичките останали. Тези 10% ще са наистина нужни, а от всички останалите просто няма да има нужда.

В действителност човечеството е създадено така, че 90% от него ще трябва да се занимава със съвсем различна дейност: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще докара цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право на съществуване.

Ако оставим, да предположим, само 10% от тези, който работят в производството, тогава целта на творението няма да бъде достигната. Целта на творението се заключава в това, всички части, всички нива на природата: неживата, растителна, животинска и човека, да постигнат абсолютната пълна хармония помежду си. Само тогава тази система ще стигне до окончателното равновесно състояние.

Вселенският закон на хармонията

Въпрос: Какво имате предвид, когато говорите за хармонията?

Отговор: Хармония – това е нещо просто. Тя произтича от това, че в природата съществуват две сили – силата на отдаване/положителна и силата на получаване/отрицателна, които на различни нива (биологическо, физическо, нравствено и т.н.) проявяват себе си като уравновесени системи. Ако те са уравновесени в човешкия организъм, това говори за абсолютно здраве. Ако те са уравновесени в природата, значи тя се намира в състояние на абсолютен покой. Неравновесието води до най-различни движения.

Естествено, че неравновесието е необходимо, тъй като то предизвиква живот. Постоянното взаимодействие на двете сили в определени рамки, взаимното им колебание една спрямо друга, създават живот. Например, разширяването и стесняването на гръдния кош, сърцето и другите органи, построени на взаимното движение на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което възниква между тях, в следствие на тяхното правилно, хармонично взаимодействие.

В перспективата на развитието ни ще стигнем до това, че цялото човешко общество ще трябва да работи именно в такъв режим на работа, когато всичките му его – части взаимно ще се движат. Но това движение напред-назад ще бъде като дишането, взаимо свързващо силите, когато силата на отдаване ще бъде равна на силата на получаване. Те ще се редуват, взаимодействайки една с друга: колкото отдаваме на природата, толкова ще трябва да получаваме; колкото получаваме, толкова ще трябва да отдаваме. Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна подкрепа.

Природата, която ни привежда към състояние на равновесие между двете й основни сили – силата на отдаване и силата на получаване – предполага, че сме длъжни да достигнем това. Това е общото й стремление

С този общ вселенски закон нищо не можем да направим. Можем само да разберем накъде вървим, и как правилно, доброволно, съзнателно да се впишем в изпълняване  на този външен, абсолютно задължаващ закон. По този начин, ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще стигнем, но и на всички стъпала на развитието.

Курс за хармонично възпитание

Въпрос: Днес вече има запитване от държавните, обществените организации за курса по интегралното възпитание за възрастни. Как виждате структурата на такъв курс? На какво трябва да се обучават хората, за да се научат на това хармонично, взаимно дишане?

Отговор: Мисля, че това трябва да е не един курс, а набор от най-различни дисциплини. Хората трябва да получават фронтални знания, да ги обсъждат в група, в учебен клас или виртуално, но с преподавател – специалист, достъпно обясняващ материала.

Като основен предмет трябва да изучават психологията на човека на елементарно ниво, когато всеки от нас ще може да разбере: кой съм аз; какво представлявам; по какъв начин мисля, действам, общувам с другите. Необходимо е да се обяснява психологията на взаимодействието между съпрузите, съпружеската двойка с децата, правилното отношение към децата, възпитаването на децата, водене на домашното стопанство. Изхождайки от изискваниято, които ни поставя природата: колко употребяваме, колко отдаваме. Тоест трябва да се вкараме в такива рамки, за да се намираме в състояние на равновесие.

Естествено, че на всеки от нас е нужен апартамент, семейство, безопасност, грижа за здравето, пране и т.н. Всичко това са елементарни изисквания, които има всеки човек, и той трябва да се чувства осигурен с това, ако отговаря на всички изисквания на обществото.

Всички останали изисквания произтичат от статута на човека: ако той работи и се занимава с производствена дейност, или се занимава с обществена дейност, изучава или, може би, сам обучава другите.

Хората практически ще работят около 2-3 часа дневно. Някои може би повече, някои – по-малко, независимо от това, колко ще получават.

Останалата маса хора ще се занимават само със създаване на хомеостазата, равновесието на цялата система на човешката дейност на нашата планета. Тогава ще видим различно общество.

Това трябва да обясним, да разпределим според дисциплините. Трябва да обясним цялата човешка история като следствие на развитието на нашия егоизъм, който ни е довел днес до такова абсолютно насищане, че вече не желаем да се развиваме нататък.

Повече не желаем нищо в живота. Стигаме до депресия, наркотици, терор, тоест до най-крайния стадий –  израждане на нашия егоизъм. Не желаем днес да вървим на никъде, а обратно, устремяваме се надолу – към алкохолизма, деградацията, защото не виждаме перспективите в по-нататъшния растеж. Тоест, егоизмът ни, след като е достигнал максималното ниво на развитието си, започва да се закръгля и да получава формата на интегралност, а ние не сме готови за това.

Затова не разбираме, какво да правим по-нататък, и никак не можем да въведем ред в земните ресурси, социалните мрежи, цялото ни развитие.

Новата обща парадигма, новото отношение към живота трябва да дадат на човека възможности да преодолее кризата във всички области на своя живот: в семейството, обществото,   екологията, икономиката и т.н.

След общообразователния курс, трябва да се въведе курса по интегрално възпитание. Курсът по възпитанието – това са груповите занимания, на които хората буквално преработват най-различни елементи на общуване чрез обсъждане на най-различни ролеви игри.

Те ги преработват, както това прави всеки артист, имащ запас от стотици различни похвати, от които сглобява ролята, образът на някакъв човек. Така трябва да обучаваме човека на законите за поведение в интегралния свят. И това няма да му изглежда изкуствено, защото ще го учим на правилни контакти с другите, от което той внезапно ще почувства някакво по-висше усещане на спокойствие в света, на изпълване.

Цялата му празнина, която преди той е запълвал за сметка на най-различни икономически достижения в капиталистическите съревнования, ще започне да се запълва от съвършено друга страна, по друга схема, при това така да се напълва, че той ще се чувства в безопасност и сигурност. Никой няма да го включва в никакви противоречия.

В тази част от заниманията трябва да бъдат включени много групи. Мисля, че това ще бъде много сериозно, увличащо действие, в което ще могат да участват и родители с децата, и съпрузи, и цели жилищни комплекси.

Ще започнем да формираме нов вид обществени отношения, нов поглед на живота, на света, вътре в който човекът ще започне да усеща глобалността на природата, нейната интегралност, нейната вътрешна хармония. Тази вътрешна хармония по същество представлява вътрешното ни търсене. Точно това искаме да усетим в живота, това се опитваме да постигнем в безполезното ни взаимно състезание.

Изчакването е невъзможно

Въпрос: Говорите за добрите връзки, на които човекът трябва да се научи в процеса на възпитание. Какво е това?

Отговор: Днес природата постепенно ни показва, че глобално и интегрално сме свързани помежду си. Обаче, вместо да образуваме обща, интегрално затворена, хомогенна система на взаимно помагане, сме застанали един срещу друг. Тоест засега сме все още свързани в егоистична система, насочена към взаимно унищожаване и взаимно изяждане.

Природата се проявява по отношение на нас със съвсем различна страна. Тя се отнася към нас като към интегрална, взаимосвързана, аналогова система, а ние работим само чрез твърди взаимни сблъсъци. Тоест днес не можем да се справим не само със себе си, но и с природата и да стигнем до някакво равновесно състояние. Затова не можем да се справим със сегашната криза.

Тази глобална, интегрална, ужасна икономическа криза сега само започва. Тя няма да има край. Още преди 7-8 години предупреждавах, че това е само начало. Всички казваха: „Не, ще я преживеем както Америка и Япония“. Няма да я преживеем! Трябва да се разбере, че природата ни движи към определена цел. Не можем да изчакваме. Напротив, ще ни излезе по-скъпо.

Трябва да разберем, че сме длъжни да станем същите като природата. Тя ще ни принуди към това. Тя има достатъчно сили и средства за това.

Общността и самоизразяване

Въпрос: Не бихте ли могли да дадете пример за взаимни отношения между хора, които биха могли да се нарекат интегрални?

Отговор: За интегрално взаимодействие може да се говори, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи, те са интегрално взаимосвързани.

Не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, нямам нищо общо с тях, но интегралното общество – това е обществото, в което всеки получава толкова, колкото му е необходимо, и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимовръзка.

При това човек се наслаждава и се напълва със своите усещания – с това, което разкрива в интегралните връзки. Тоест, колкото повече той отдава на другите, колкото повече се включва в интегралното съобщество, толкова повече се напълва от него. Започва да разкрива тази система, да навлиза в нея, да й принадлежи.

Превръща се в нейна неразделна част, както електронен елемент, съпротивление или кондензатор, който се включва в схемата, и тогава схемата работи заедно с него в обща хармония, а той усеща, как тя минава през него.

Човек започва да разбира, че неговата изгода е в това да бъде напълно включен в тази система.

При това той не губи индивидуалността си, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор, работиш като кондензатор, ако си съпротивление, тогава като  съпротивление. Тоест ти си този, който си.

Природата специално ни е създала такива, за максималната ти реализация в общата схема, да ти даде възможност да бъдеш интегрално задействан в нея. Личностното, индивидуалното, особеното ти участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема. Даже напротив именно в нея ти може да имаш пълното си само изразяване.

Пакет със знанията за обществото на бъдещето

Въпрос: Нужна ни е съвършено конкретната методика за възпитание. Казахте, че едната й част е образователната. Какво трябва да включва в себе този пакет от знания?

Отговор: Курсове, на които човек получава знания по психология, физиология и социология на човешкото общество.

Най-главният дял – това е развитието на човешкото общество в исторически план, като следствие на развитието на егоизма във всеки индивид и като цяло.

На второ място, психология на поведението на човека: неговото взаимодействие със себе си, със семейството, с децата, възпитаването на децата, взаимодействието на съпрузите.

Взаимодействието в обществото: как от отделните индивиди се образува обществото.

Всичко това трябва да се преподава в ясна, достъпна за хората форма.

Трябва да говорим и за днешното общество, и за обществото на бъдещето, към което ни води природата. Разликата между тях ни дава усещане на дискомфорт, което усещаме сега. Затова трябва да разкрием характеристиките и на това, и на онова общество.

Тогава човек ще види какво трябва да прави с живота си. Така човек ще се движи към реализацията на целта: как трябва да промени обществото чрез собствената си  промяна и тази на обществените връзки.

Чрез това ние сякаш принуждаваме хората да напредват не по пътя на революциите, а чрез създаване на комфортен, интегрален, доброжелателен фон във взаимното  общуване, създаване на нови взаимоотношения между хората. Това ще повлияе на всичко останало.

Трябва да стартираме абсолютно всички средства за масова информация, за да работят за тази идея, защото само така ще можем да предотвратим революции и дори световни войни.

Следващите теми на образователните програми, които трябва да са включени в курса за бъдещото общество, са: как можем реално да преминем към него, с какви свойства и какво значи, да съществуваме в него. Нека като деца да играем на бъдещо общество, и постепенно тази игра ще ни формира.

Представете си, че получавате определено количество средства – житейския ви минимум. Имате си апартамент може би със семейство, може би – сам. Ще има една сума, която ви се полага за днес, изхождайки от това, с какво обществото може да ви подсигури, а вие срещу това трябва да участвате в някакви обществени работи и т.н.

Какво се случва при това? Как бихме изградили обществото? Правилно ли мислим от гледната точка на неговата интегралност? Може ли някой да бъде принуден? Не. А възпитаван?

Тук трябва много сериозно да подхождаме към приемането на нови решения. Човек ще разбере, че ако постъпва правилно, то ще бъде поощрен и от обществото, и от вътрешното си състояние, и обратното.

Тук има много сериозни, огромни егоистични пластове в нас, които трябва да бъдат поправени и буквално да издигнат човека над самия него, над егоизма му, за да започне да разбира, че интегралното общество работи само тогава, когато съединяваме помежду си нашия егоизъм чрез свойството отдаване.

Всеки от нас е нещо като малко зъбно колелце, а съединяването между тях се случва в желанието за отдаване, за обединяване, за хармония с останалите – тогава те се затварят в една система. Ако все пак не желаем да се съединяваме по този начин, тогава те ще се съединяват трудно: ще има триене, драскане и направо ще искачат искри.

Всичко това трябва да се покаже на човека на практика. Според това как ще го изучаваме, пробвайки да усетим и да реализираме по време на практически занимания, ще придобиваме навици. Ще видим защо едно се получава в живота, а друго – не. Ще се повиши нивото на чувствителност към собственото ни егоистично зло. И тогава ще го видим дори в малки прояви, и ще разбираме защо не се получава това, което искам. Затова, че използвам егоизма си свръх мярка.

Няма да бъдем като слепи котенца, които вървят напред под ударите на пръчка, а ще започнем да се храним самостоятелно, съзнателно да участваме в това движение.

Формула за разпределението на средства

Въпрос: Преди 15 години участвах в тренинга на личностното израстване, който беше разделен на няколко етапа. Един от тях се осъществяваше в реалния живот. Събирахме се, обсъждахме, което наистина беше интересно. Принципната разлика беше в това, че за организацията използвахме пари, спечелени на друго място. Как това би могло да бъде реализирано във вашата програма? Възниква въпрос: откъде ще получа същата тази квартира, хляба или облеклото и т.н.?

Отговор: Вие ще се включите в обществото на бъдещето. Вземете всички хора (100%) спрямо всички ресурси (100%) и ги разпределете от гледна точка на това, че обществото работи за това, за да осигури на всички нормален, необходим за съществуване минимум. А през цялото останало време хората да се занимават само със създаване на интегрални връзки помежду си.

Ще видите къде е възможно да се вземе, къде да се допълни и колко средства ще ви потрябват за създаване на такава интегрална връзка. Естествено, обществото трябва само да спечели тези средства.

Изпреварвайки ударите

Въпрос: Интегралната свързаност – това е когато във всичките си действия отчитам интересите на всички останали хора?

Отговор: Да. Но това трябва да се изучава, на това трябва да бъдем обучавани, в това трябва да се упражняваме. Цялото общество трябва да взема участие в това. Абсолютно всички трябва да се превърнат в учениците на новия свят, трябва да го изучават.

Отсъствието от знания за него представлява източник на всичките ни днешни проблеми. Навлязохме в нова система на взаимодействие помежду си и с природата, взаимодействия вътре в човешкото общество, вътре във всеобщото единение в света, и не знаем как да действаме. Избутаха ме в някакъв нов свят и съвършено не знам неговите закони. Чувствам се като слон в стъкларски магазин.

Първо, трябва да изхождаме от един много обикновен принцип: природата ще ни доведе до това. Искате с камшик към щастието – няма проблем! Искате по-лек и бърз път – и за това няма проблем! Лек и бърз път – това е пътя на самостоятелното осъзнаване и доброволното съгласие, когато изпреварваме камшика, който ни настига отзад.

Народът – новото правителство

Въпрос: Да предположим, че вече сме написали този курс по интегрално възпитание, и той е готов. Къде отиваме с него? В правителството?

Отговор: И в правителството, и към обществеността, и към учените, с помощта на които започваме да го рекламираме, също така и чрез интернет – чрез всякакви възможни канали.

Днес правителството се занимава с много ограничен сектор на обществото, държавата. То стои сякаш встрани, и функциите му постепенно все повече и повече се стесняват. Наоколо се завъртат най-различни икономически, социални, образователни, обществени програми, различни обединения. Какви функции практически са останали за правителството? Дори здравеопазването вече се изплъзва от властта им, дори армията стана наемна. Това е като символа на абсолютния монарх или парламент, който лека по-лека изчезва, а от него се разклоняват все нови и нови самостоятелни обществени, политически, икономически системи, които нямат никакво отношение към правителството.

Съвсем не е задължително да провеждаме курса ни чрез правителството, но той, естествено, трябва да се реализира чрез образователната система. Това образование не е детско, нито професионално, нито техническо, нито висше. Това е образованието на народа. Това е формиране на новото човечество, което в противен случай няма да оцелее.

Днес вече имаме много сериозна връзка с ЮНЕСКО, с ООН. Имаме там своите представители с права на съветници.

Освен това, изобщо не смятам за нужно да се обръщам към когото и да е, освен към народа, особено откак се появи интернет. Мисля, че все още недооценяваме това ново „правителство“. Това е гласът Божи, гласът на народа, само трябва правилно да го използваме.

Интегралното възпитание: виртуално или дневно?

Въпрос: Как по-добре да се обучават хората: виртуално или на дневни курсове?

Отговор: Смятам, че образованието може да бъде виртуално, но задължително с изпити. Това ще задължи всеки член на обществото да се обучава.

По същия начин, както преди човекът е отивал на работа, за да получи възнаграждение, сега той ще трябва да прекарва определено време в рамките на образователно-възпитателната ни програма. И той не може да си позволи да го пренебрегва.

Той трябва наистина да разбере всеки учебен час, да отговори на въпросите, да изпрати забележките си, т.е. активно да участва в този процес.

След приключване на курса, ще му се наложи да издържи устен изпит така, че да се виждат неговите резултати.

Трябва да контролираме всеки човек, защото успеха на интегралното общество зависи от всеки от нас. Тук се сблъскваме с още едно интересно свойство на тази система: тъй като тя е интегрална, в нея всеки е важен по същия начин, както и всички останали.

След задочното обучение и очните изпити хората трябва да се обединяват в групи. Тук ще е необходима практическа работа с хората. Тя трябва да се провежда по райони, в училищата, в дневните или вечерните часове, в най-различни читалища, в телевизионните предавания под форма на задочно обучение и т.н.

На тази тема трябва да се посвещават музикални, театрални, литературни произведения, които биха я описвали и показвали от най-различни ъгли.

Въпрос: За какъв кръг от хората, за какъв контингент е предвидена програмата?

Отговор: Мисля, че за най-обикновени хора. Не за особено интелектуални, които трудно ще се откажат от представите си, макар че изобщо не разбират този обществен строй.

Доколкото знам, поне според нашите изследвания, това е абсолютно средна публика, максимум с университетско образование, не повече. Обичайните хора – средната класа. На нас не ни трябва друга, защото тя е основата на всяко общество. В днешно време именно тези хора са явните жертви на това, което се случва.

Непреодолимата сила на мисълта

Въпрос: В обществото се формираха навиците на егоистичното взаимодействие, на взаимната експлоатация. Как Вие виждате тяхното преодоляване? За сметка на какво ще се преодоляват старите навици и ща се формират нови? Откъде ще има сили?

Отговор: Нямам никакви съмнения, че самовъзпитанието, непосредствено, постепенно, чрез примери, с най-различни ролеви упражнения ще доведе до промяната в съзнанието на човека. Естествено, без никакъв натиск, а именно чрез осъзнаване на това, че това е необходимо и ни е от полза: всички само ще спечелим от това.

Като краен резултат, тази огромна маса хора, която ще започне да действа по такъв начин, ще повлия на цялата система, на цялата планета. Когато голямо количество хора започва да мисли за едно и също, мислите им въздействат на всичките останали. Това е огромна сила.

Да допуснем, в своята система на възпитаване обединявате 100 хиляди човека (на земята няма такава организация, в която 100 хиляди човека активно се занимават с нещо ново и уникално). По този начин, в тази вътрешна система, като подсъзнателна връзка, съществуваща между всички жители на Земята, ще започнете да вливате огромна интегрална сила, която работи с определена цел, с определени зададени форми.

Хората изведнъж ще започнат да проявяват към това някакъв интерес, някакво отношение, да търсят, да се обръщат. Те не знаят, откъде идва това, защото това възниква в нас по същия начин,  както най-различните мисли и желания. Внезапно всички, от малки до големи, започват да чувстват, че това им е близко, че това им е нужно, тъй като вътрешната взаимовръзка съществува абсолютно между всички.

Съвсем не се страхувам от развитието и използването на това интегрално знание и възпитание. Главното е да започнем.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: