За другарството

Устремените към хармония с Природата трябва да се стараят с всички сили да укрепват обичта между другарите, да измислят най-различни начини да я умножават между членовете на групата, да премахнат егоистичните си стремежи, защото те водят към омраза, а между работещите за обединяване не може да има никаква омраза, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, което се случва между членовете на другарско сдружение, се случва по причина отслабване на усилията към любов към другарите, защото това е единствено необходимо и достатъчно средство за поправяне на всички лични и общи несъвършенства.

Само прилагайки все повече усилия в работа за обединяване човек може да разбере първоначалната мисъл на Природата, която е да доведе всички до хармония в единна система на взаимна свързаност чрез връзките на любовта.

Групата постоянно трябва да контролира и да оценява напредването си към единство, дали тя е единна и дали се увеличава нейното единство, защото именно с този показател тя върви от победа към победа – точно това е основата на цялото ни бъдеще.

Цялото обединяване, за което говорим и което трябва да постигне цялото човечество, макар че се усеща в тялото, но се реализира във виртуалното (духовно) общо желание (душа). Именно нашите съвместни усилия раждат помежду ни общия устрем към обединяване. При това, в тези наши съвместни усилия, физическото ни отдалечаване един от друг няма никакво значение, но докато другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за единство и обич, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, заради работа на всеки един за обединяване.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека, който да страда в течение на целия си живот?

Причината и целта на всички страдания по света са човечеството да осъзнае, че източникът на всички страдания е егоизмът и че чрез отказване от него се придобива съвършенство. Т.е. именно идеята за това, човек, в своето развитие, да бъде доведен до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го прокара през усещане на егоизма като зло, като причина за всички страдания.

С откъсването от егоизма се откъсваме от неприятните усещания, защото той е противоположен на Природата. Всички страдания, които усещаме, са свързани само с телесния ни егоизъм. Егоистичните желания са създадени само за тяхното изкореняване, а страданията, които съпровождат тези желания, служат за разкриване на нищожността и вредата на егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин ще изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде сигурен в здравината и пълнотата на живота, защото ще има целия голям свят, който да се грижи за него.

А засега егоистичните желания пораждат тревоги, страдания, убийства и войни. Единствено егоизмът представлява причина на всички болки, болестите на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само заради това, да разтворим очите си, да ни подбутнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страдания ни довежда до решението да се освободим от егоизма. А развитието на отдаването и на любовта към другарите ни довежда до появата в човек на общото свойство отдаване и любов към цялото човечество и природата. В това е необходимостта на интегралното образование и възпитание в група.

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: