Беседа за затворите и затворниците

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

Саар Зукер: Солидарен съм с Вас за това, защото първото силно впечатление получих именно в затвора, именно на такава екскурзия. Също видях и жени, които бяха избивани от мъже…

Споменахте интегралното общество. Ето, бих искал да Ви попитам за законите и наказанията, които съществуват в подобно общество?

Михаел Лайтман: Днес живеем в егоистично общество, където всеки може да прави това, което му хрумне, ако то не излиза извън рамките на закона. А рамките са такива, че ако не причиняваш прекалено голяма вреда (а именно ние определяме тези граници), тогава нищо не нарушаваш.

В интегралното обществото действат съвършено други закони. Длъжен си да отдаваш на другите, да взаимодействаш с тях, трябва да си интегрално свързан с всички – само тогава ще се наричаш човек, ако не нарушаваш закона. Там под закон се разбира всеобщо участие във взаимното поръчителство. Всички са поръчители един на друг. Именно тези закони трябва да покажем на човека.

Освен това, природата, състоянието на екологията, всичко случващото се в света, интегралният и глобалният й характер – всичко това ни подтиква към това, да станем същите като нея. И фактът, че не получаваме съответното възпитание, е причината за всичките ни беди.

Саар Зукер: По какъв начин, по същество, предотвратяваме неспазването на тези закони от човека?

Михаел Лайтман: Чрез възпитание. Не само в училище, но още в детската градина децата трябва да седят на малки групи, в кръг, а не фронтално, срещу учител. Това е – що се отнася до интегралността, до съединяването на всички. Нужно е всички теми да се обсъждат заедно, да се говори за това, как да общуваме един с друг, как да достигнем взаимно разбиране, как да се издигнем над егото си, за да се обединим и да изградим група, подобна на командосите в армията, или националния отбор по футбол, и т.н. Защото и в тях хората целят да се сплотят, да се научат да се разбират един друг, за да могат с общо усилие, обединение, да постигнат успех.

Човек трябва да бъде обучаван на това, необходимо е той да прави всички тези упражнения. А след това си струва да се прави общо обсъждане, един вид „съдилище“, може да се заснемат и на видео тези групи, това, как се държат, и по-късно да им бъде показано – ето вижте какво сте приказвали. А след това да им се сменят ролите, да речем, досега някой е бил „прокурор“, нека сега да стане „адвокат“. С други думи, с това да им се покаже до каква степен могат да се държат по различен начин. Това би помогнало на детето да разбере другия дори ако той сякаш се противопоставя на него. Правим тези неща с децата си и с възрастните, и вече сме натрупали голям опит.

При нас съществува цяла система за възпитание, както на деца, така и на възрастни. Трябва да правим всичко възможно, за да предотвратим вкарването на човек в затвора. Защо изобщо той трябва да попада там?

Саар Зукер: В течение на живота редом с детето се намира майката, а по-късно учителка, която не иска да бъде „полицай“!

Михаел Лайтман: Не трябва и да бъде! Нужно е така да се възпитава човек, че да не му е нужен полицай, а самият той ди си бъде полицай! Това трябва да се превърне в навик. А навикът – това е втората ни природа!

Може тук, в класа, да се организират съдилищата, подобни на тези, които пращат човек в затвора. Ако се случи нещо, надхвърлящо рамките на общоприетото, нужно е да се направи съд, да се изясни дали това е правилно или не, кой е съгласен, кой е против, и защо е съгласен или не. Нека да го обсъдим!

Докато не накараш децата да го преживеят вътрешно, докато детето не изпита тези усещания, то няма да получи възпитание. Възпитанието – това е, когато то вижда примери от живота. И разбира се, децата ни, които се намират в рамките на такава възпитателна система, посещават болници, банки, предприятия, и т.н. Те виждат как хората работят, за какво създават тези или онези неща. Винаги с децата върви съпровождащ – представител, да речем, на предприятието или завода, който им обяснява всичко.

А когато се върнат от екскурзията, всеки пише за това, къде е бил, какво е видял, защо това нещо съществува, как служи на обществото. Децата научават, че светът е един, че светът произвежда всякакви неща за всички! Така те разширяват кръгозора си.

И разбира се, провеждаме вътрешни обсъждания и „съдилища“. Един се назначава за „прокурор“, друг – за „адвокат“, трети – за „обвиняем“. И всичко това се случва много сериозно. Всеки трабва да се изправи, да произнесе съждението си. След това децата сменят ролите.

Това помага за изграждането на човека. Вътре в себе си той натрупва множество различни образи и след като порасне, ще е способен да разбере другите. Защото веднъж той е бил в ролята на обвиняем, а друг път в ролята на обвинител. Той вече разбира, че може да съществува друго, противоположно мнение – и внезапно сам сменя ролите и се отзовава на противоположната страна…

Саар Зукер: Получава се, че сега говорим за затворите, а въпросът е в недостатъчното използване на средствата, с помощта на които е възможно да бъдат предотвратени нарушенията.

Михаел Лайтман: Ако докато е в училище, започнем да формираме в детето човек, тогава нищо няма да ни бъде нужно.

Саар Зукер: Бих искал да се върна към въпроса за обкръжението. Съществува обкръжението, което буквално ни пробива пътя към затвора: политиците, звездите на шоу бизнеса, компютърните игри, киноиндустрията. Как да се опазим?

Михаел Лайтман: Демократично е обществото, което мисли за благото на човека. Демокрацията е в това, че ти е позволено да правиш всичко до един известен предел, отвъд който можеш да нанесеш вреда. Това е почти анархия. Едната екстремална граница на демокрацията – това е анархията, а другата – диктатурата. Нека да изберем от целия възможен спектър на обществените устройства каква ще бъде целта на желаното от нас общество, накъде искаме да вървим.

Трябва да се движим към добро, уравновесено общество, в което няма да се страхувам да пусна детето си да се разхожда по улицата вечерно време, няма да се страхувам, че съседът изведнъж ще хване пушката и ще стреля по минувачите, и т.н.

Трябва да разберем, че демокрацията означава благо за народа. А тъй като всички сме егоисти, то общото благо може да стане само при ограничаване на егоизма.

Саар Зукер: А кой ще определи какво представлява благо за човека и за народа?

Михаел Лайтман: Ако определени кръгове получават големи дивиденти от прожекции на филми с насилие, грабежи и побои, то нима трябва да им позволяваме да унищожават децата ни?

Говоря само за децата, те са най-чистия и мек материал – те встъпват в този свят. Ние вече сме в него, затова да се говори за нас е по-трудно. Но аз не искам моето дете да гледа такива филми, игри, отношения и примери. Не искам да ходи на училище, в което царуват насилието, гордостта, самохвалството. Искам да му дам добри примери, защото човек се учи от примерите. А ние не даваме добри примери.

Затова, заради общественото здраве, трябва да положим много сили в областта на възпитанието. Ако слушаме учителите, възпитателите, психолозите и социолозите, то ще ни стане ясно какви ограничения трябва да създадем в обществото. Забранено е на човек да гледа примери на насилие, грабежи, убийства и т.н. А ние, с включването на телевизора или Интернета, виждаме само това.

Достатъчно! Днес вече съществува световното интегрално мнение и можем да спрем тези тенденции чрез забраняване на тяхното излъчване по всички комуникационни канали.

Саар Зукер: Бих искал да преминем към въпроса за отношението към затворниците, защото това е много болезнена тема. Какво трябва да бъде правилното отношение към тях? Разбира се, става дума за дълъг процес, включващ и периода след затвора.

Михаел Лайтман: Това не трябва да бъде отношение: затворът трябва да се превърне в училище. В училище! Цялото свободно време (затворниците също работят) трябва да бъде посветено на възпитание. Те трябва да изучават психология, историята на човечеството, съвременния глобален свят, връзките между членовете на човешкото общество. Освен това – психология на отношенията между хората, между съпрузите, основите за възпитаване на децата – накратко, всичко, което се отнася до света на човека, разбирането, къде се намира.

Тъй като те се намират в затвор и властите могат напълно да се разпореждат с тяхното време, бих организирал обучението с максимална натовареност, буквално задължавайки ги да учат по най-ефективен начин. Надявам се, че това ще донесе полза, защото сегашното пребиваване в затвора ги прави само още по-квалифицирани престъпници. Общувайки с хора, подобни на себе, те се учат един от друг как по-бързо да се освободят и по-успешно да продължат професията си. В резултат на това човек става не поправен, а още по-дълбоко закоравял.

Колко хора след престоя си в затвора са способни да се поправят и да се върнат към нормален живот? И какъв процент от тях се връщат към опита си?

Саар Зукер: Ще поговорим за проблема на възстановяване в обществото по-късно, но засега нека да се спрем на условията в затворите. В болшинството от затворите по света, не само в Израел, условията са под всякаква критика. За това свидетелстват данните на различни комисии. Казахте, че в затвора трябва да има училище. Но независимо от законите, обществото инстинктивно се отнася към престъпника отрицателно.

Михаел Лайтман: И за какво го праща в затвора? Какво трябва да прави там? Просто да седи, а след това да излезе? Или в течение на това време сме длъжни да направим от него добър гражданин? Въпросът е в това, за какво сме създали затворите?

Съгласно Тора, изобщо няма такова понятие – затвори. Виждаме, че те не помагат, има град-убежище. Ако човек е нанесъл някому вреда без умисъл, тогава той се укрива там, за да избегне отмъщението. Тъй като той, нещастният, не е искал да причини вредата, на него му позволяват да се засели в града-убежище. Ако човек е откраднал, трябва да върне откраднатото. Наказания има, но не във вид на затвори.

Саар Зукер: Съществува убеждение, че затворът не е място, където на човек му е приятно.

Михаел Лайтман: Как се нарича затворът в САЩ? „Изправително средство“ – място, където поправят човека. Тогава къде е това поправяне?

Саар Зукер: Тоест, проблемът е в метода на поправяне, а не в мястото – в затвора?

Михаел Лайтман: Разбира се. Запознат съм с проблема, изучавах го. Сякаш искат нещо да направят, но не разбират как. Този въпрос е просто изоставен. Смятам, че положението трябва да се поправя не чрез подобряване на физическите условия, а с грижа за масовото възпитание.

Саар Зукер: Ще дам за пример цитат от Вашия блог. В поста “Побеждавайки своята природа” пишете: „Свойствата на човек се делят на два основни типа: вътрешни фактори, получените по наследство и заложени в него първоначално, и външни фактори, получени от възпитанието, обкръжението, средствата за масова информация т.н. По принцип, нито едните, нито другите фактори зависят от човека, макар че именно те формират неговата личност и определят неговата съдба. Оттук и въпросът: по какъв начин той все пак може да подобри живота си?“ В тази връзка искам да попитам как затворникът може да използва тези фактори?

Михаел Лайтман: Той не може. Преднамерено го поставяме в общество, в което той може да получи добър пример. Взимаме група затворници, състояща се от 10-15 човека, и присъединяваме към тях добър, знаещ психолог. Той започва да работи с тях, провежда беседи за строежа на човешкото общество, структурата на личността, отношенията между хора. Обяснява им се как работи психологията ни, кои сме според възприятието на реалността и поведението, какво е това – егоизъм, който ни управлява, как можем критично да се погледнем отстрани и т.н.

Трябва от всеки затворник да направим истински психолог, за да разбира той самия себе си и да вижда света под различни ъгли. След подобен курс и след като излезе от затвора, човекът може да стане възпитател на подрастващи. Именно защото злото му е познато и той се е поправил в затвора, той може да бъде много полезен за обществото като човек, дълбоко познал двете страни на живота.

Саар Зукер: Това внася яснота и в това, как трябва да преминава включването на освободилия се затворник в живота на обществото.

Михаел Лайтман: Не бих го освобождавал от затвора дотогава, докато той не завърши своето поправяне. Какво дава на човека лишаването от свобода за 3, 5 или 1 година условно? Не, докато не стигне до пълното поправяне и не стане полезен за обществото, той не трябва да излиза на свобода. За какво? За да вреди отново?

Става така, че пускайки го от затвора, ние му казваме: „Довиждане, чакаме да се върнеш пак“. Това е смешно! За какво са пропиляни всички тези години? Хвърлени са на вятъра огромни пари, а какво всъщност се е променило? На кого носи полза това, че осъденият седи 5 години в затвора? Да, през това време той няма да направи нищо лошо, но след като го освободят, ще нанесе двойна вреда.

Саар Зукер: С други думи, в механизма на вземане на решения и закони няма категория „време“.

Михаел Лайтман: Бих премахнал съдилищата. А вместо това бих разпределял хората по групи в съответствие с вида и тежестта на престъплението, по възраст и други показатели. От тях е нужно да се формират учебни класове и да се организират вид училища-интернати.

Саар Зукер: Кой ще насочва такова обучение?

Михаел Лайтман: Това е работа на психолозите. А опитният съдия обикновено е добър психолог.

Саар Зукер: Значиса нужни специалисти по обществени проблеми повече отколкото съдилищата и други инстанции?

Михаел Лайтман: Гледам на това по друг начин. Нужно е за всеки човек да се подбере подходящ клас. Обучението не трябва да бъде свързано с фиксирани срокове, може би, за едните ще бъде достатъчна една година обучение, а за другите ще са нужни пет години.

Срокът на обучение също трябва да зависи не от това, какво престъпление е извършил затворникът, а от това, кога от него ще се получи полезен за обществото човек. И тогава той ще е свободен, но заедно с това, му дават специалност и го изпращат на работа, където той наистина ще бъде полезен на хората. Това се нарича „поправяне на обществото и на човека“.

Саар Зукер: Въпросът е в това, къде е тази граница, която човек не трябва да преминава? Между тези, които трябва да преминат обучението, може да има човек, който не е извършил престъпление…

Михаел Лайтман: Например, има хора, извършили кражба за пръв път. Те могат да бъдат задължени да минат вечерно обучение по местоживеене, а не в затвора или, както вече го наричаме – „училище-интернат“. Такива хора могат да бъдат насочени към съответния учебен курс, провеждан два пъти седмично. След приключване на този курс, учащите ще трябва да положат изпити, и ако не се справят с обучението вкъщи, тогава наистина ще трябва да бъдат изпратени в училище-интернат.

Но всички тези мерки трябва да бъдат насочени към поправяне на човека, за да се превърне той в полезен член на обществото. И именно тези хора ще донесат най-голяма полза на обществото. В Тора също така е казано: „Всеки, който е по-голям от своя другар, има по-голям егоизъм“, т.е. колкото е по-способен да извършва престъпления, толкова по-добре ще може да прави и добри постъпки.

Саар Зукер: Значи тези хора имат голям потенциал?

Михаел Лайтман: Потенциалът им е по-голям, отколкото у всички останали.

Саар Зукер: И това, с което те са заети днес, е противоположно на това, с което би трябвало да се занимават?

Михаел Лайтман: Да. Но тежестта на извършеното престъпление тук няма значение. За мен не е важно кой е пред мен: директорът на банката, източил от сметките няколко милиарда, или крадец, бръкнал с ръка в нечий джоб. Разбира се, престъпникът от банката е нанесъл много по-голяма вреда на обществото, отколкото един джебчия, но приемам всички и ги разпределям по класове. И докато не усетя, че човекът се е поправил, той няма да излезе на свобода. Освен мен, има комисия, проверяваща дали всеки ученик отговаря на определените критерии.

Саар Зукер: В началото на разговора дадох за пример САЩ като свръх-държава. Става ясно, че и по количество затворници тази страна заема първо място. Тя държи в затворите 25% от общия брой престъпници в целия свят. С какво е особена тази страна?

Михаел Лайтман: Демократична страна, какво още мога да кажа? Америка отдавна е изгубила правилното отношение към човека и към целта, която са имали преди. Тя се е отказала от пуританството си, т.е. от гордостта на човек от своята работа, за това, че внася своя принос към обществото.

Сега човек се гордее не с това, което е постигнал, благодарение на усилията си, или с богатство, постигнато с труд, както това е било преди, а с това, че му се е удало да открадне. Иначе казано, в течение на последните петдесет години общочовешките ценности са се сменили с напълно противоположни. И сега виждаме резултата от това.

Може би, просто преди човекът е бил по-привързан към религията, по-скромен. Във всеки случай в обществото се е почитала скромността. А днес това вече не съществува. В правилно организираното капиталистическо обществото човек работи здраво, получава доход и се гордее с това, че е създал себе си. Сега е престижно да се създават „мехури“ на пазара на недвижими имоти или в сферата на финансите. Накратко казано, този, който умее „да прави пари“ буквално от въздуха, е уважаван повече. Това значи, че принципите, които преди правеха Америка по-силна, са аболютно изгубени. Затова сега наблюдаваме не принизяване, а буквално падение на тази, както все още я наричате, свръх-държава. Бих казал, че отвътре тя вече е силно прогнила.

Особеността на американското обществото е в това, че то се състои от хора, произлизащи от различни социални, културни, етнически слоеве на населението, и различията между тях са огромни. Там трябва да проведем общо поправяне, да изградим общо отношение и да формираме общ поглед към живота и човешките ценности. Именно това обединява всички в такава страна и прави от общността единен народ. Засега това, като цяло, не се получава.

Саар Зукер: Струва ми се, че именно с примера на Америка има голяма възможност да бъде демонстрирано как протичат измененията в човек. През 2009 година един от сенаторите на САЩ отбеляза, че в страната един от тридесет възрастни се намира или в затвор, или под надзор. И коментирайки този факт, той каза: „Или сме много жестоки хора, или извършваме голяма грешка“. Но целта му не беше изменението на системата на възпитание, а съкращаване на разходите в бюджета на страната. Какво в действителност могат да направят хората, желаещи промяна в такава огромна държава?

Михаел Лайтман: Смятам, че във всички затвори и други подобни места по законен начин е необходимо да се въведе обучение – интегрално възпитание. Затова затворниците трябва да се събират в класове и да им се показват записани на видео лекции. По този начин може да се създаде виртуален университет, който да ги превърне във възпитатели.

И дали човек желае това или не, понеже се намира в това учреждение, ще го подготвят за възпитател. Тоест ще излезе оттам не обикновен човек, а човек, който ще дава добър пример. И докато не стане такъв, няма да излезе от там, колкото и време да отнеме това. Ще му се наложи да докаже, че е способен да влезе в младежки или детски колектив и да стане негов възпитател. Това ще бъде неговата цел и професия.

Не е важно какво е правил човекът преди: работил като финансист, откраднал голяма сума пари, бил е просяк, живял от просия, или крадец – след училището-интернат всички ще излязат възпитатели. Защо? Няма значение дали от него ще излезе възпитател или не – междувременно ученето ще направи човек от него. А той ще изучи всички предмети, ще положи изпити и ше премине стаж, предавайки своите знания чрез примери на правилно поведение.

Пробвайте след приключването на курса да пратите този възпитател в детска колония и вижте, дали той ще може да възпитава децата-престъпници, макар че извън пределите й децата не са много по-добри. Той ще трябва да докаже на практика дали ще може да ги промени и поправи.

Дайте му срок от половин година, за да ги поправи, и едновременно с това, проверявайте как напредва. Тази работа ще бъде дипломната му задача, даваща право на излизане от затвора.

Саар Зукер: И все пак, има ли някакви особености, зависещи от възрастта, пола или вида престъпление?

Михаел Лайтман: Няма! Човек трябва да получи усещане, разбиране, осъзнаване на това, че той представлява интегрална част от обществото, че той зависи от обществото, а обществото зависи от него. Това е фундамент, върху който той трябва да се развива по-нататък.

Саар Зукер: Искам да дам пример от Вашия блог, в който се пише за интегралния свят. Постът се нарича „Кръгът – това е формата на интегралния свят“ и беше публикуван през юни 2009 година.

За това, което се случва със света, са виновни всички. Няма престъпници, няма жертви, всички са абсолютно еднакво отговорни за лошото и за доброто. Това е, защото живеем в интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръг“, отсътствието на начало и край. Затова няма кого да виним, всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Трябва да постигнем природата на целостта на интегралната система и да започнем да се отнасяме по друг начин към всеки. И ако постигам оъсзнаване на злото – значи признавам, че съм единственият престъпник в света.“

Михаел Лайтман: Това наистина е така и ще обясня защо. Нима детето се ражда престъпник? Може би в него има жестокост, инат, различни качества, но всички тези свойства могат да бъдат обърнати в добри. Всяко свойство може да бъде насочено по такъв начин, че именно то да помогне на човек да се издигне! Инатът ще се превърне в упоритост за постигане на целите, жестокостта ще се превърне в непримиримост, например, към престъпността в обществото. Не е важно какви наклонности има човек, всичко зависи от това, за добро ли ги използва или за зло – а това ние можем да променим!

Когато човек се роди, под влияние на какво се развива? Под влияние на филми, пълни с престъпления и насилие, под влияние на безжалостното обкръжение в училище, в което успява този, който е по-силен и тероризира всички наоколо, под влияние на общество, което иска от него самореализация и нищо повече: „Бъди пръв, не се съобразявай с другарите, главното е да успееш и да задминеш другите“. Какви примери има още човек?

Затова този, който се е родил със силни свойства, ги използва за зло, защото следва примерите, които вижда. А този, който е по-слаб, използва своите свойства предпазливо, както се казва, по-„интелигентно“. Казваме: „Възпитан човек“. Той изобщо не е по-добре възпитан! Просто неговите възможности са ограничени и затова краде в рамките на закона. За такива хора е благо, че в нашето обществото са такива законите, които позволяват това да се прави.

Именно обществото е виновно за това, че произвежда престъпници. Ако Америка е на първо място по брой на затворници, значи обществото е болно! И трябва да го поправяме!

Ако в Русия могат да осъдят някого по политически причини, то в Америка всички престъпници са антиобществени елементи. Това е много тъжно! Америка не може да се гордее с това и да твърди, че е демократична страна. Демокрацията поставя за своя цел благото на народа, а къде тук виждаме това народно благо? Такъв брой престъпници означава, че народът е хвърлен на произвола на съдбата, той е забравен, с него не се занимават! Това ли е страната на равните възможности?! В какво са равни?!

Това е съвършено неверен, антивъзпитателен подход. Американците, зад красиви лозунги, прикриват пренебрежението си към формиране на обществото и човека.

Ако в други страни, такива като Франция, например, съществуват общи култура, религия, семейство – това са основите, на които човек се обляга: има я националната гордост на малката страна, вътре в която няма врагове и недоброжелатели (всички са французи или, да речем, италианци), то в Америка, с нейното пъстро население, съставено от много различни народи и всевъзможни групи, днес няма нищо, което би ги обединило и държало заедно.

Саар Зукер: Докоснахте темата за културата…

Михаел Лайтман: Това е холивудска култура.

Саар Зукер: Имам предвид не само САЩ, но и другите народи. Трябва ли възпитанието да се гради с отчитане на националната култура, поради това, че е интегрално възпитание?

Михаел Лайтман: Интегралното възпитание се гради над всички различия. Затова казвам, че за Америка то е необходимо преди всички! Интегралното възпитание казва, че трябва да се обединим, без оглед на всички различия и манталитети, които не можем да разберем.

Индуси, австралийци, емигранти от Южна и Северна Америка, ескимоси – всички се срещат в Ню-Йорк. Те са толкова различни, че трудно намират общ език, а в къщи се държат съвършено различно.

Какво може да се направи? Само да се сложи едно общо чадърче над всички – всички принадлежим на един народ, на една страна, на един свят, на едно човечество!

И въпреки, че ще съхраним индивидуалността на всеки, трябва да се обединим над това, тъй като към това ни задължава самата природа! Това не е прищявка на някой президент, това е необходимост от страна на природата. Ще доведем хиляди учени, нека говорят вместо нас! Нека да разкажат, че така виждат природата, която ни сочи, че това е нашият дълг: да се обединим над всички различия.

В нашия интегрален свят, в глобалното общество, в което сме свързани, искаме или не, нямаме друга възможност да избягаме от бедите.

Саар Зукер: Културата на народа влияе на възпитанието и на начините на наказание на престъпниците. Например, за един народ смъртното наказание е елемент от системата, а за друг – това е съвсем неприемливо…

Михаел Лайтман: Ако успеем да постигнем изменения в една част на света, това незабавно ще повлияе в друга негова част. Разбира се, днес ни е трудно да влияем на диктаторските режими, на фанатиците и ултрарелигиозните, но всичко зависи от втората половина на света, която днес не може да ни даде положителен пример.

Гледайки резултатите от борбата с престъпността в САЩ и в Арабските страни, където съществува смъртно наказание, можем да решим, че това е по-ефективно наказание. Това е свързано с характера на народа, с неговия манталитет, с неговата представа за справедливост и само при условие, че успеем да възпитаме хората, ще можем да твърдим дали сме прави или не.

Откъде накъде Америка се намесва и натрапва на другите своите принципи, своите ценности? Откъде са взети те? Виждаме, от примера на американското общество, културата, холивудските продукции и всичко онова, което тя предлага на света, че с това само го развращава! С какво право тя учи другите?

Докажете ми с примера на затворниците, с примера на добре възпитаното поколение, доброжелателните хора, с намаляването на престъпленията, че се развивате по-добре. Друг ще каже, че благодарение на това, че в страната годишно екзекутират 10-20 човека, останалите се успокояват, страхуват се и не извършват престъпления. Кой знае кое е по-доброто?

Да, в Тора съществува смъртно наказание, а затвори – не, тъй като те не поправят никого.

Саар Зукер: Искам да се върна към основния въпрос и да обобщим. И така, каква крачка трябва да направи обществото в посока на по-доброто бъдеще? Какво трябва да направи един затворник, който случайно е чул разговора ни и е решил да промени живота си, да подобри своето бъдеще?

Михаел Лайтман: Преди всичко, разбира се, не смятаме да променяме държавните закони, още повече в САЩ. Искаме само едно: да се осъществи прекрасната мечта на хората, които се занимават с обществено възпитание и образование, умеят да работят с хора и могат да ги доведат до правилно обединение и до интегрална свързаност, доказали възможност да работят със затворници.

Нужно е да се организират учебни класове в затворите и това не струва пари, а затворниците да бъдат задължени да посветят цялото си свободно време на учене. Това може да бъде обучение посредством телевизия, интернет, аудио, видео. Могат да се канят хора, които да четат лекции, психолози, които да провеждат групови занимания…

Отначало трябва да подготовим самите възпитатели, но това не е много сложно. След това трябва да получим съгласие от управлението на затворите, да имаме разрешение за достъп до затворниците и да ги възпитаваме.

Със сигурност ще можем да предоставим на обществото добри резултати от тази работа и по такъв начин ще покажем на цялото човечество какво му липсва. Няма голяма разлика между хората, които се намират вътре, и тези, които са отвън. Относно законите на света, на природата, екологията и относно отношението ни един към друг – всички сме престъпници!

Водещият: Искам да ви благодаря за времето, което ни отделихте и за нашия разговор. Желая на всички ни колкото може по-бързо да достигнем интегралното общество по правилния начин!

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: