Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Важно е да се изясни точно, в какво можем да променим желанието си за наслаждение под влияние на светлината, за да не разчитаме на своите сили напразно. Всичко, което можем да направим да ускорим своето развитие, използвайки групата като увеличително стъкло, което приближава към нас въздействието на светлината, това е единственото възможно за нас действие, а друго и не ни трябва.

Започвайки работа с групата, ние се научаваме да фокусираме, да събираме всичките лъчи на светлината, възвръщаща ни към източника, за да преминат точно през центъра на групата и да бъдат насочени към желанието ни за наслаждение. Тъй като тогава, това егоистично желание ще се промени благодарение на светлината.

Ние искаме да изучим, как се случва това: как този лъч светлина, преминаващ през увеличителното стъкло, се увеличава, концентрира, усилва, и попадайки след това върху желанието, го прекарва през четирите стадия на развитие. Тогава ще видим, как в желанието за наслаждение изведнъж стават такива промени, че то става противоположно на себе си. Започва да живее не вътре в себе си, а се издига над своето желание, по-високо от съкращаването и екрана, към отразената светлина – към отдаването вместо получаването, и така достига до поправянето.

Тази работа по ускоряване на развитието на нашето желание за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, ни дава възможност и сили да разбираме и постигаме цялата система. Би ни се струвало, че е просто ускорение, но именно в него ние откриваме всички средства, всички детайли на творението и процесът на неговото развитие. Тъй като преминавайки през всеки детайл ние трябва да ориентираме групата в нова форма.

Фокусът, който настройваме с помощта на лупата, всеки път се променя, преобръщайки се обратно в сравнение с предходното, зависещи от новите вътрешни и външни условия. Ние през цялото време променяме действието на групата върху нас, а нея я регулираме съобразно светлината, Твореца. В резултат на това вътре в себе си  изграждаме нова система, над своето желание за наслаждение. Групата става за мен моя свят. Вместо миниатюрното желание за наслаждение, аз получавам целия свят, голямата, мощна система на света на безкрайността.

Благодарение на заключеното в нас желание, ние имаме възможността да постигнем тази система, наричаща се ”група” – безкрайна в своя краен вид и по такъв начин получаваме средство, издигащо ни над егоизма.

А пълното стъпало за отдаване се нарича преданост на душата. Това означава, че човек напълно се е откъснал от своето желание за наслаждение и се казва, че отдава цялата си душа. Разбираемо е, че всички тези етапи на поправяне извършва светлината, а от нас се иска единствено да насочим неговото действие върху нас чрез групата – да съединим тези три съставни в едно, за да застанат всичките в една права.

Тогава няма да останат съмнения, че ние искаме да се доближим до природата на светлината и затова, си представяме групата точно по такъв начин, и искаме чрез нея светлината да ни подейства. В крайна сметка всички тези съставни се съединяват в едно цяло.

А след стъпалото на предаността на душата се разкрива стъпалото на любовта, когато човек разбира, какво се е подразбирало под цел на творението ”да насладиш сътворените”. Това понятие се разкрива само в съвършената отразена светлина. Но до  тогава, на човек не му е известно намерението на Твореца относно творението.

Ние постепенно се изкачваме по стъпалата. Изпълвайки някакво условие, благодарение на това ние разбираме още малко от намерението на Твореца относно творението. Така напредваме: първо поправяне на желанието посредством светлината, възвръщаща ни към източника, а след това постигане замисъла на творението.

От урока по статия от книга ”Шамати”26.07.2012.

[84030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: (Марк Сондомирски, психотерапевт): Много деца в повечето случаи знаят повече, отколкото възрастните. Технологичният процес е много бърз и разликата във възприемането на света между деца и възрастни е огромен.

Формира се т.нар. предварително фигуративно общество, което е лесно обяснимо: децата напредват в областа на информацията по различен начин, усвояват данните по-бързо, докато възрастните се справят по-трудно с напредването на технологиите. Ето защо пет годишно дете може лесно да влючи уред и да предаде информация на баба си как да бъде използван.

И човек може само да се радва, че едно ново поколение се движи напред, ако не бяха текущите проблеми, произтичащи от дистанцията между възрастен и дете.

Първият проблем е, че младото поколение развива илюзорна представа за достъпа до знанието: можете да зададете на ,,Google” всякаква информация и да я намерите в интернет. Вторият проблем е, че чувството за превъзходство разрущава авторитета на възрастния. Тези два проблема са концентрирани имено в училище, но е невъзможно да бъдат разрешени в сегашната организация на училището.

Все още са необходими две неща за ефективното обучение на децата. Първо, те трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, включвайки оценката, конкуренцията е най-добрия стимул за учене. Второ, те просто се нуждаят от възрастен, който да бъде авторитет за тях и координиращ потока от информация.

Моят коментар: Необходимо е да се държим заедно, не за да развиваме конкурентни умения, а за да се създаде взаимна подкрепа и разбиране, че именно в съвременното интегралното общество, взаимодействието е това, което води до успех.

[83941]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→