Entries in the '' Category

Няма да дадем на светлината да изчезне

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че ”увереността е одеянието на светлината”. В основата на всичко лежи желанието. Но самото желание не е способно на нищо, ако светлината не му въздейства. И най-големият праведник, изкачил се по много от духовните стъпала, пада и се завръща към животинското си състояние, ако светлината престане да му свети. Той ще се спре много по-лошо от останалите. Независимо, че това е доста значимо състояние, защото е голямо, но със знака минус – противоположно на светостта.

Докато има светлина – имаме увереност, а като спре да свети – увереността изчезва. Всичко зависи единствено от светлината, осветяваща човека. В това състояние той ще има силата да се издигне, нещо да каже. А когато светлината изчезне, то човек загубва дори паметта си, какъвто е случая с Баал Шем Тов, който дори не можал да си спомни азбуката. Човек престава да разбира, в кой свят се намира, съществува ли висшият свят и Твореца.

Тоест всичко зависи от мощта на светлината, достигаща до нас и въздействаща на материала, на желанието. Затова е казано, че ”мъдростта идва с опита”, а също така, ”приложил си усилия и си намерил”. Но цялата тази работа, усилията, преодоляванията са насочени към едно единствено действие: да ускорим влиянието на светлината върху нас. Тъй като всичко зависи от нея. Ние се опитваме да се подготвим така, че светлината да не изчезне.

Разбира се, дори тя да изчезне, то в крайна сметка случайните тежки състояния ще са ни от полза. Но ние трябва да направим всичко зависещо от нас, да бъдем по-близко до нея, да се прилепим и да заприличаме на нея.

Целият път е предопределен, а ние имаме сили само да ускорим своето движение напред. А скоростта зависи от онова, доколко всички ние искаме да реализираме новата форма, следващото стъпало да се реализира между нас. Върху това са съсредоточени всички сили.

Увереността е осветяване свише, а ако то изчезва, то не остава никаква увереност, усещане, разбиране. Както е казано в Псалмите на Давид; ”Скрил си ти своето лице, и аз се изплаших.” Затова трябва да постигнем такава връзка помежду си, за да задължим светлината да е винаги между нас.

Всички заедно, с общи усилия и с помощта на светлината можем да създадем помежду си такова свойство за отдаване, любов, обединение, че тази светлина никога да не престане да ни свети. Ето това се нарича увереност, взаимно поръчителство.

Така достигаме състоянието, в което висшата светлина винаги ще ни свети. Независимо, че всеки ще се изкачва и ще пада, люлеейки се на всички посоки, но благодарение на многото взаимни действия, случващи се всяка секунда и на различни места, ние постигаме стабилност. Ние не само, че не падаме, но тъкмо обратното, само се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре. Нашите падения също се превръщат в подем – едното за сметка на другото, събиращо се от всички в общата касичка.

Така ще постигнем увереност, друг начин няма.

От урока от книга ”Шамати”, 25.07.2012

[83928]

Лекуване на егоизма в санаторен режим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние изобличаваме егоизма като източник на всичките ни беди. Но всъщност, какво лошо има в това да се погрижиш за себе си? Та нали това ни е естествено, фундаментално свойство?

Отговор: Трябва да разбереш, че ако през цялото време се грижиш само за собствената си изгода, то в действителност вредиш сам на себе си, самоограничаваш се и не постигаш никакъв успех.

Тук се крие такъв момент, който човек трябва да почувства. Наистина, има хора, на които им се иска ”да излязат от себе си”, от своята ограниченост. В тях живее стремежът ”да излязат извън тялото” да разширят хоризонта и да видят света: ”За какво е той и защо? Какво има още осен този живот?”

Не на всички е свойствен този порив, но днес, когато целият свят страда, трябва да се обяснява на хората, че единствената възможност да се спасим от бедите е да се обвържем в добър възел с обкръжението. В противен случай се разрушават семейните отношения, отношенията в държавата и в света. Никой не получава удоволствие и всички страдат.

Основното: заради такива развалени отношения ние не можем да се подсигурим дори с хляба насъщен. Хранителната система, климата – всичко се разрушава. Същото е и в семейството, ако са развалени отношенията – нищо не работи.

Въпрос: Но защо, заради това аз трябва да престана да се грижа за собственото си благо? Всички създания в природата се стараят да подобрят и обзаведат живота си. Нима това елементарно устремяване лежи в основата на проблемите ни – например семейните?

Отговор: Да допуснем, че семейните отношения са се влошили. Хладилникът е почти празен, планина от мръсно пране – всичко е с главата наопаки. Почти същото се случва и в света: отсъстват правилни и добри взаимоотношения и всичко се погубва. Едната половина от човечеството изхвърля тонове храна на боклука, а другата умира от глад. Милиарди се харчат за здравеопазване, но въпреки това, едва ли не всички сме болни от нещо.

Ясно е, че така не може да се продължава повече. Затова съпружеската двойка идва при нас на курсове, готова е да се промени, и ние им обясняваме, че от грижа за себе си трябва да се премине към грижа за ближния – в дадения случай, за съпруга/ та.

”Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта” – този принцип се реализира егоистически. Никой не изисква от човека да се откъсва от своя егоизъм – трябва само над него да се построи новото отношение към онова, което е извън него: към партньора, към другите хора, природата, екологията и т.н.

Светът трябва да се възприема ”кръгъл”, интегрален. С други думи казано, онова което се намира извън твоето его, започни да възприемаш като свое – подобно на майката, грижеща се за своята рожба. И тогава ще ти бъде добре.

Цялата работа е в това, да използваме своя егоизъм по-мъдро и по-вярно, но без да се отърваваме от него. Съпрузите искат егоистично да преуспеят в живота  и продължават да се придържат към тази линия. Променя се само подхода към работата: В светлината на онова, което се случва в света и в семейството, има само една методика – да се издигнем над егоизма и да го използваме в обратна посока. Разглеждай партньора, като огледало на собствените свойства и съответно, задействай своя организъм обратно. Тогава вместо злото начало, в теб внезапно ще се появи доброто.

Основното тук е  да създадем ”инкубатор”, т.е. правилно обкръжение. Ако човек живее в този ”парник”, други усилия няма да му са необходими. Със своето въздействие средата ще възвишава в неговите очи грижата за ближния и ще му задава вярното направление. Тогава този подход към живота ще стане естествен за него. Така детето лесно приема нравите на своята компания. Да, тук има някои сложности: например, съпружеската двойка се нуждае от ”преформатиране”. Обаче тези промени ще преминат относително леко и приятно, като оздравяване в санаториум.

Разбира се , че човек сам трябва да участва в процеса – с чувство и разбиране на добра воля. Неговата поддръжка е необходима, той не може просто да дойде и да каже: ”реконструирайте ме”. Но така или иначе, той е в силата си да се съгласи и нищо свръх човешко не се изисква от него.

От 32 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[83851]