Въпрос: Не е ясно как човек напредва към разкриването на Твореца – нагоре или надолу? Нима колкото по-лошо, толкова по-добре?

Отговор: В духовния път, кабалистът в течение на своя живот, индивидуално, и цялото човечество, еволюционно, исторически, се развиват егоистично, в страдания – само заради това, да признаят егоизма като зло и да се откажат от него.

Този период на развитие се нарича ”наркотик на смъртта” (сам амавет), защото на човек му се струва, че напредва и че прилага много усилия, за да достигне ”духовната цел”, но тъй като той самият е все още в егоизма, то и целта му е егоистична, той се залъгва, че желае духовното – и затова разкрива злото на егоизма, духовната смърт. И това му го прави самата Тора, висшата светлина, за да осъзнае своите природни свойства като зло. Ето това се нарича ”Барати ецер ара” – ”Аз съм създал злото” (думите на Твореца).

А след това, когато той по неволя, от страданията, а след това осъзнато, по желание, се отказва от своя егоизъм, същата светлина му въздейства, като ”еликсир на живота” (сам ахаим) и води до разкриване на Твореца, до напълване със светлината на отдаването и любовта, със силата на духовния живот. Това вече се нарича Барати Тора тавлин – ”Аз съм създал Тора като добавка”, методиката и системата за поправяне на егоизма.

Така че пътят е такъв: първо, разкриваме егоизма – и се чувстваме зле и лоши. А след това се стремим сами да го поправим – търпим провал – и пак се чувстваме зле. И само усещайки и осъзнавайки злото на егоизма и собственото си безсилие пред неговата власт над нас, човек се обръща към Твореца – а по-рано егоизмът не му е позволявал това! Но само след като неговата молба е пълна, тоест има желанието да получи свойството отдаване – самият егоизъм се превръща в това свойство – ”Ангелът на смъртта се превръща в ангел на живота”.

[83703]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Светлината  е впечатление вътре в желанието, особено явление в него, затова аз я усещам различно. Казано е:  светлината, проявила се вече на някакво стъпало, не изчезва никога от там. Това означава, че всички състояния, някога преживяни вътре в материала на творението, които наричаме светлина или тъкмо обратното, тъмнина, всички частни впечатления, остават завинаги вътре в желанието и съществуват едновременно, без да си пречат едно на друго.

Това е нещо като ефир, напълнен с милиарди радио вълни, които не си пречат една на друга, защото се намират на различни честоти. Те не се натрупват една върху друга. Същото се случва и с желанието, което съдържа още повече компоненти. Всичко, което някога се е случило, си остава в това желание. А желанията се включват едно в друго – от първото до последното.

Тоест във всяко желание се намират всички останали желания, а също така и техните състояния. Но работата не е в количеството. Качеството се получава не благодарение на количеството, а над него, когато аз се издигам над всичките тези огромни количества от впечатления към единия Управляващ, който ги предизвиква. И затова привличам светлината, която от всичко това ще направи – Единия.

Никакво прибавяне на количеството няма да даде ново качество. Можете да смятате, ако искате до безкрай – рационалните числа нямат краен предел. Има такива физически константи, които се изразяват с ирационални числа и нямат точен израз, съдържащи безброй цифри след запетаята, както например, числото ПИ. И тъкмо тези ирационални константи ни посочват фундаменталните основи на Природата.

Но постигайки границата на числения, количествения метод – тъкмо на тази граница човека иска нов качествен подход.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.07.2012

[83575]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→