Entries in the '' Category

Защо етиката няма да ни помогне

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 09.07.2012

[82511]

Изучавайки себе си в огледалния свят

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят се намираме във връзка с физическите си тела и ни се струва така, сякаш имаме свобода на избора, индивидуалност, самостоятелност, молим и получаваме отговор, реакция. Но след това откриваме, че просто сме седели пред огледало… Не е имало никакви други хора. Моите собствени свойства са ми се представяли като човечество, голям свят около мен, с който сякаш работя.

Затова трябва да разбереш, че това, което причиняваш на другите – ти причиняваш сам на себе си. То не само че се връща към теб по обходни пътища, а и действаш пряко срещу себе си. Тъй като всичко, което виждаш около себе си, са твоите собствени вътрешни качества, изкристализирали на повърхността.

И това е единствената възможност да разкрием себе си. Защото ако бихме разкривали това желание, с което ни е направил Творецът, вътре в себе си и бихме били затворени в него през цялото време, нямаше да се опитваме да го проверим, а бихме го възприемали като добро, мислейки само за това, как да го напълним. Бихме го лелеяли като любяща майка, която се вълнува единствено от това, детето и да е пълничко и здраво. Тя не критикува личните му качества.

И затова сме поставени в такава, особена реалност. Казано е, че човекът е малък свят и всичко, което се намира вътре в него, той вижда като отвън. Целият обкръжаващ свят си ти самият, обърнат наопаки и навън. И сега, виждайки всичко съществуващо уж като извън мен и отнасяйки се към всичко егоистично, можеш да се опиташ с всички свои егоистични свойства да постигнеш любовта.

Излиза, че всичко е създадено само за твоето поправяне. Ако всички тези твои свойства биха останали само отвътре, ти не би успял да ги разкриеш и да ги поправиш, и порада това не би получил правилни съсъди за разкриване на Твореца. Но доколкото всичко това се намира извън теб, сега можеш да го видиш, да проанализираш своето отношение, да го откриеш 613 пъти повече и по такъв начин да разкриеш Твореца. Тъй като вътре в теб не може да се разкрие повече от една точка в сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[83393]

Единството – начало на всичко

конгресс, группаНито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Седемдесет корена – една истина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Източните народи, например китайците – утвърждават, че вече знаят истината, но всъщност това не е никаква истина. Какво да правим?

Отговор: Казано е: ”В мъдростта на народа вярвай.” Работата е там, че всички култури и религии говорят за нашия егоистичен свят, стремейки се да внесат в него такава система, която да ни помогне да търпим животa си, своето его, да дадат отговор на текущите призиви и дори надежда за задгробен живот, независимо, че този раздел при китайците е засегнат слабо. Затова пък другите религии и вярвания, вземайки идеята от кабала, са разработили цели системи.

Така или иначе, става дума за егоистична система и за това, как се облагодетелстваме в нея – с надежди за по-добър живот в този и в бъдещия свят. Всичко това не е свързано с промяна на човешката природа. Няма нито една методика, която да призовава и да си поставя за цел да обичаш ближния като самия себе си. С това науката кабала се различава от всички останали системи – тя единствена ни посочва необходимостта да променим човека посредством Висшата сила и обяснява как да направим това. Всички останали средства са заключени в нашия егоизъм и да ги прилагаме е все едно да се дърпаш за косата, за да изскочиш от блатото.

Освен това, всяка методика съответства на народа, в чиято среда е създадена. Предполагам, че не можеш да разбереш Конфуций, ако не си китаец. Неговото учение е много дълбоко, обаче изглежда повърхностно в очите на другите народи, защото не съответства на тяхната природа и характер.

Не случайно съществуват седемдесетте корена на седемдесетте народа. Всеки народ си има свой духовен корен, пораждащ в нашия свят своя проекция. От тук произлизат различията, в това число и културните. Да речем, опера – това са италианците, а испанците без кориада не можеш да си ги представиш. И още повече това засяга философията. Не може да разбереш Данте, ако го откъснеш от културата на неговата епоха.

Ние само си даваме вид, че разбираме произведенията от миналото. Нима аз мога истински да изуча японската философия, ако не съм родом от там? На мен просто няма да ми се отдаде да я почувствам, да я усетя отвътре. Аз съм способен само да прегледам материалите и да наизустя нещо буква по буква, но не и да усетя духа.

Не мога да разбера Конфуций, защото вътрешно не съм устроен така, както той. По природа не мога да почувствам индианците. Може да им подражаваме външно, да им ходим на гости, но няма да ми се отдаде да свържа тяхното учение с моята душа.

В най-добрия случай, ще мога да усетя друг народ, но няма да стана част от него. И затова нашият свят е пълен с глупости: Ние сме се откъснали и лишили от вътрешното напълване от богатите култури и дълбоките философски концепции, оставяйки само обвивките.

Седемдесетте корена се запазват до края на поправянето и само след това ще изчезнат в общия Кетер. И затова, освен сухи научни докторати, никакво взаимно проникновение няма да има. В тях няма нито грам истина. Нещо повече, съвременните китайци гледат на Конфуций отдалеко и също не разбират цялата му дълбочина. Но все пак те могат да се приобщят към него и по някакъв начин да направят връзка със своя корен, докато за останалите това не е по силите им.

От своя страна, ние трябва да се обединяваме във взаимна любов над всичките си корени, без да се оплитаме в тях. Източник на седемдесетте корена е Зеир Анпин, но дори в него те не се смесват, а се обединяват само с помощта на екрана. Изобщо, в духовното всички разлики се запазват и дори нарастват в съответствие с подема, доколкото свойствата ни набират сила. Поначало, ние с теб сме близки и се различаваме малко помежду си, а след това, на духовните стъпала започваме да се разделяме по конуса, защото колкото и високо да се издигаш, злото начало се възнася още по-високо. Но над него, над всички детайли на възприятието, ние се свързваме във взаимно отдаване.

”Как” – ще попиташ ти.

Когато поставям твоето желание по-високо от моето, а ти слагаш моето по-високо от твоето, тогава  започвам да се прониквам от учението на Конфуций, а ти – от учението на Моисей, над разума и знанието. Така се съединяваме един с друг, извършваме отдаване и всички ставаме като едно семейство, като един народ, като един човек. Но за това ни трябва екран, трябва да започнем да работим заедно.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83194]