Всички “плаваме” в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като “нашия свят”, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама (“миют а-рабим – шнаим”), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена “нефеш де-нефеш”. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по “Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Да предположим, човек върви по улицата и някой удря лошо рамото му, като по този начин „избива“ цялото му позитивно настроение. Днес, съвременният човек търпи това, подтиска реакцията, защото от детство са ни научили да се сдържаме. Рядко става така, че да избухне конфликт.

Хора, които се сдържат, натрупват в течение на времето такова количество „неотриагирани“ обиди, които в крайна сметка се взривяват от най-малкото, най-често в семейството и излива натрупалата се агресия на близките. Това е типичен механизъм на емоционална реакция на съвременния човек.

Може би трябва да се научим да реагираме на този тласък като на нещо положително?

Отговор: Разбира се като на положително! Аз започвам да възприемам всичко случващо се, като неслучайно, в този огромен затворен механизъм.

Ако някой се е заял с мен или нещо се е случило с мен, по такъв начин ми показват къде мога да увелича своя контакт с този общ механизъм, да навляза още повече в интегрална връзка. Именно такова отрицателно въздействия ми показва недостатъчност от включването ми.

Тогава се радвам на това въздействие върху мен, защото мога още повече да се включа в общия механизъм, да стана още по-интегрален, да се изкача по стъпалата на ценностите, видения, усещания, осъзнаване на това, в какъв нов свят се намирам, колко дълбоко разбирам неговото причинно-следствено течение, неговата цел, виждането си, ролята си в него. Започвам да виждам в бъдещето, да виждам през времето.

Работата е в това, че човекът, който ми е причинил това зло няма нищо общо с това, той се явява в принципа такъв елемент от общата система, както и аз. И аз изобщо не реагирам на него – нито от гледна точка на благодарности, нито от гледна точка на отрицателни емоции, в мен към него няма нищо. Гледам на този общ механизъм, който по такъв начин ни управлява, включвайки ни във все по-голямо взаимодействие и аз се радвам много на това, защото по такъв начин придобивам нова степен на съществуване, ново ниво на живот.

Трябва да опозная, да постигна тази система, да я овладея и тогава пред мен започва постепенно да се разкрива дълбина, намираща се над материята, над тази миша дупка, в която съществуваме и си играем. Аз не искам да участвам в тази игра, искам да бъда вътре в тези сили, на този механизъм, който така управлява всички, защото по такъв начин ставам вечен и съвършен като цялата висша Природа.

Въпрос: Получава се, че при подем над възникващия конфликт и ненавист, ние излизаме от дълбината на тази сила в сливане с другите хора. Тоест тази сякаш отрицателна, негативна агресия се явява топливо за нашето обединение?

Отговор: Най-общо, да. Може да се каже и така. Несъмнено, че този отрицателен потенциал, който сме натрупали през цялата дълга еволюция е необходим. За това сме изминали целия този път, за да има над какво да се издигнем днес.

Реплика: При работа с хората, особено при групово взаимодействие, в което се подразбира определена сплотеност, се различават два етапа. Първият етап е така нареченият положителен принос, когато учащият  започва да говори: „Каква хубава методика! Какъв прекрасен преподавател! Каква група! Как ни провървя!“ А след това се започва така наречения негативен принос…

Отговор: Мисля, че тук няма да има нито положителни, нито отрицателни остри периоди. Ще има разбира се относителни, вълнообразно преминаващи подеми и падения и хората ще започнат по такъв начин да прогресират в своето разбиране, в усещането на този метод, неговата работа.

Тук ние не работим с миналото си и затова настройваме хората на това, че днес придобиваме съвършено ново ниво на познание, което сега няма с какво да сравним. Не мисля, че тук има място за обичайните за нас реакции. Може би в някакви неголеми мащаби – да, но не така, както в останалите групи и клубове.

От беседата за интегралното възпитание, 28.05.2012

[82570]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→