Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията “Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Отговор: Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да “закараме” на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото “Човек”, защото днес той представлява жалка гледка.

Жената е по-приспособена, по-способна и готова за промяна, защото има майчин инстинкт, силна тяга към живота, към това с всякакви средства да се задържи на повърхността. Като цяло, тя е силният елемент, а мъжът – слабият, и той трябва просто добре да се организира.

Не трябва да има безделници. Ако човек не работи, той ще учи. Ако работи, трябва все пак допълнително към това да учи, да допуснем по местоработата.

Всички трябва да минем курса за интегрално образование и възпитание. Без това нищо не може да стане. Това трябва да стане държавна програма. Даже ако тя изисква влагане на някакви пари (не мисля, че ще са големи), тя ще ни даде такъв мигновен икономически ефект във всичко, което става в обществото, че това ще е много пъти по-изгодно от всички загуби.

Най-главното е да накараме хората да идват и да се занимават, да се учат, да не чакат. Но това, безусловно, трябва да се съпровожда с широка медийна кампания, рекламираща методиката на интегралното обучение като национална държавна програма. И по принцип, това по никакъв начин не застрашава властите – те могат при това спокойно да продължат да управляват, защото ние говорим само за възпитание на обществото.

От беседите за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82715]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Каква молба достига до Твореца?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че ако молбата не изхожда от общата молитва, то тя не се приема. Хората викат към Твореца от дълбините на сърцата си, от това че са съкрушени и заплашени от смъртта – нищо не помага. Защо? – Защото тяхната молба не преминава през филтъра, съгласно който се приема само онази молба, която произлиза от общата система, от съединението между нас – без значение дали е за добро или за зло, но засягащо това съединение. Молитвата е задължително обща, а личната молитва не се приема.

Въпрос: Как мога да свържа своето желание с желанието на някой друг, когато аз изобщо не усещам?

Отговор: Постарай се да го усетиш или плачи, че не го усещаш. Тъй като разбираш, че твоето лично желание не оказва никакво въздействие. Ако идват двама – ”Прекрасно! Какво искате? Да установите връзка помежду си? Да се обедините? Вие карате ли се? Изяснявате ли отношенията помежду си? Това е добре!”

Защо от този момент нататък е настъпило времето за поправяне на света? – Защото хората започват да усещат, че връзката между тях не е наред. Нима по-рано да е била наред? – По-рано просто я нямаше. Днес усещаме, че тя е порочна, и че трябва да се поправи. Затова отсега нататък започва поправянето.

Ако не взимаме под внимание връзката между нас – няма значение под каква форма – то няма какво да се прави, няма с какво да се явим пред Твореца. Аз лично нищо не мога да направя – в мен няма нищо за поправяне. Да поправим можем само връзката между себе си и останалите.

Въпрос: Някога Вие обяснявахте за системата, която ще преобразува неистинската молитва в истинска. Имахте предвид личната молба или общата?

Отговор: Няма лична молба! Ако аз викам сам – това не означава, че моята молба е лична. Важното е за какво викам – това определя дали молитвата ще е обща или не. Може би моля сам, но моля за обществото – и тогава това се нарича обща молитва.

Масите мислят, че ако се съберат 10 човека (на иврит минян), то това е молитва. Не. Може да е един човек, но той да моли за връзка, за поправяне на системата – и тогава това се нарича обща молитва.

Затова когато пристъпваме към занятията, е много важно да се въоръжим с правилна молба. Иначе учението ни отдалечава и вместо еликсир на живота се превръща в смъртоносна отрова. И виждаме, че хората се разделят, разбягват се, падат. От къде произлиза това? – От онази светлина, която действа в неправилна форма, донася ти тъмнината, т.е. води те към целта по дългия път.

От урок по книгата “Зоар”, 12.07.2012

[82775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→