Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата “Зоар”, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата “Зоар”, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Във всеки от нас има 613 желания, които се отнасят до връзката ни един с друг, която трябва да поправим. Преди всичко, трябва да видя, че всички те са егоистични и че искам да използвам ближния и да използвам Твореца.

Направлението: „Исраел, Тора, Творецът“, т.е. от любов към творението към любов към Твореца, отначало работи в обратна форма: използваме Твореца и творението за собствено благо. Трябва преди всичко да разкрием това и то се разкрива при условие, че използваме правилно и творението, и Твореца.

На първия етап, желаейки да достигнем общата връзка с цялото мироздание през творенията към Творецът, откриваме в това своите престъпления и подлост, и така разкриваме злото начало. И това не се случва един път, а през цялото време, според степента на напредък, се разкрива малка част от егоизма. Искаме неговото поправяне, а в светлината на поправянето откриваме още малко от егоизма и пак искаме неговото поправяне.

От Твореца чрез групата идва светлина, осветява, поправя разкритото от нас зло и в следствие на това откриваме в себе си нови, по-силни и жестоки вълни на егоизма. Така напредваме от малките грешки към по-сериозните, а след това от не големите престъпления към по-големите, които постепенно се разкриват и поправят.

Но винаги се стремим към любов, към съединение, към обединение на Исраел, Тора и Твореца едно цяло. Искаме Творецът да е свят, „отделен“, особен, т.е. свойството отдаване винаги е било начело на ценностите за нас. Така става напредъкът.

И главното в тази работа е да разберем, че всички поправяния са съсредоточени извън човек. Неговият духовен напредък се извършва извън него. А извън него са само Шхина и Творецът, който я напълва.

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

Да се надяваме, че истината ще ни се разкрие бързо и ще започнем истински да работим с Твореца през тези одеяния.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[82496]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→