Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: “буууу”.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: “Ще управлявам всички!” Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: “Трябва реално да направим нещо…” – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Кое действие е най-ефективно?

Отговор: Това, в което намерението е по-силно. Действие, без намерение в полза на ближния – е празно, защото в действителност въздействие указва не самото физическо действие, а съпровождащото го намерение, „за какво се прави?“, или по-точно „В чия полза, моя или на някой друг?”

Затова, ако правим всички видове добри дела, като благодетели „яфей нефеш“, но без правилно намерение, т.е. за да доведем човечеството до единния образ, който е създал Творецът (Природата) първоначално, в основата на развитието ни, тогава всички наши действия ще претърпят пълен провал, защото в тях няма да има силата на светлината – единствената сила, която променя всичко. А правейки усилия без тази сила, ние произвеждаме само механични движения…

И затова е необходимо, преди да направим каквото и да е действие, да се научим на правилно намерение, за да може действието да предизвика върху себе си силата на поправяне и да се прояви желаният резултат – поправянето, от което на хората ще им бъде по-добре. Но ако правим нещо без намерение, такова действие няма правилното добро последствие и в крайна сметка, по-добре изобщо да не го правим.

Например, протестите – въпреки че в началото изглежда, че са постигнали нещо, по-ниски цени и прочее, но след година от понижението на цените нищо не е останало и хората са просто отчаяни и вече не искат да се борят за себе си.

Затова трябва да се научим да извършваме действия с правилини, желани последствия – за това е предназначено интегралното възпитание.

[82101]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→