Въпрос: Необходимо ли е да се въведе темата “здравословен начин на живот” в основния курс Интегрално възпитание?

Отговор: По този въпрос напоследък има статии, които предоставят статистически данни, като се набляга на това, колко много заболявания и здравословни проблеми бихме разрешили, ако се намираме в правилни взаимоотношения помежду си.

Естествено, ако се понижи статистиката за убийства, изнасилвания, както и различни социални напрежения, това съответно и ще се отрази на цялостното здраве на хората и обществото.

Но днес има и друга причина – човек  е просто по-балансиран.

Всички наши проблеми, всички заболявания възникват от вътрешен дисбаланс. Ако влезем в равновесие един с друг и всички наши системи започват да работят в хармония, след това и болестта изчезва.

Теоретично от данните от теориите за интегрирани системи на взаимодействие е ясно, че човек не трябва да боледува от нищо.

Той трябва просто да бъде спокоен и здрав човек, както когато е заспал или мъртъв, даже и този преход да не усеща. Тоест всичко трябва да бъде много лесно и гладко, защото интегралната, аналогова система преминава в такова състояние, когато от човешко ниво постепенно се спускаме на животинско, от животинско на растително и постепенно затихва. И ако се спускаш бавно по тези нива, ти не усещаш че умираш, а просто като че заспиваш, напускайки тялото.

По темата здраве са събрани хубави научни статистически материали, затова си струва да бъдат включени  в нашите лекции.

По принцип е необходимо, с помоща на  филми, да покажем на хората всички проблеми, които съществуват в съвременното общество, за да могат в действителност да открият “Уау, къде живеем! Уау, какви проблеми!” – тъй като все още не всички разбират, сблъсквайки се с тях. Заедно с проблемите, трябва незабавно да дадем и решението.

От беседите по интегрално възпитание, 22.05.2012

[80758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предговор към книгата Зоар”, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по “Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Проучване: Високият социално-икономически статус, образованието, доходът не са причина за щастие – уважението и признанието на хората носят на човек повече удовлетворение.

Проучванията показват, че след като се удовлетворят основните потребности на човек (подслон, храна, отопление и т.н.), то последващо увеличение на доходите не носи много щастие. Затова, хората могат да бъдат много щастливи само от факта, че се ползват с  уважение сред връстниците си.

Факт е, че хората бързо се адаптират към високите доходи и за кратко време се връщат към първоначалното вътрешно състояние.

В йерархията на човешките ценности необходимостта да принадлежиш към някаква общност и да бъдеш обичан, желанието за уважение и признание са веднага след задоволяване на глада и сигурността, надминавайки дори жаждата за знание. Човек може да бъде щастлив, ако получава признанието на обкръжението, независимо от ниския социално-икономически статус.

Не трябва да забравяме закона за енергията на хармонията: колкото повече човек отдава топлина и любов на обкръжаващите го хора, толкова повече той получава в замяна от тях и от Вселената.

Реплика: Кабала вярва, че желанието е цялата материя в света. То обикновено се дели на 4 групи: неживо, растително, животинско и човешко. В човек то се дели на телесни желания (храна, секс, семейство) и социални (богатство, уважение, знание). От тук психолозите осъзнаха, че най-важното, освен задоволяването на тялото, е чувството за общност. Поради това Кабала вярва, че именно след удовлетворяването на основните потребности на тялото, ако интегралното възпитание даде на хората необходимите умения за обществени взаимоотношения, всички, в крайна сметка, ще са щастливи и човечеството ще достигне до равновесие със себе си и с природата.

[81719]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→