Конгрес в Маями. Урок №1

Групата е извънредно важна за нас, защото е способна да стане за всеки “духовен акушер” – сила, която ни тегли и изкарва навън, от усещанията само на този свят с добавено усещане за външната реалност. Ако не е групата, то в “утробата” на нашия свят бихме получавали само страдания и натиск от нещастия дотогава, докато все пак не организираме въздействието на тази сила за себе си, раждайки се на светлина.

И поради това, дори ако нашият свят се изпълни със страдания, това само по себе си на никого не би помогнало да се роди в духовния свят, тоест да прибави “извънтелесно” възприятие. Не е достатъчна само една сила на страдания – ще ни потрябва също и втора сила.

Днес преживяваме общо духовно раждане на цялото човечество и нашата група – международната група Бней Барух е задължена да се подготви за ролята на “акушер” за целия свят. За това сега вече ни подготвят, развивайки ни по-бързо от останалото човечество. Малко ни подбутват отзад, но основно ни дърпат отпред.

За разлика от всички други, не само изпитваме бедите в този живот, а може би ще минем и без тях, но главно чувстваме тази сила, която ни тегли напред. Това е и “акушерът”, който иска да ни помогне да се родим по-бързо, за да излезем навън и на свой ред да станем “група-акушерка” за цялото човечество, помагаща му при излизане от майчината утроба. Такова е днешното положение на нещата.

Съответно, трябва да се разбере, че сме получили пробуждането само поради една причина – за в бъдеще трябва ние да помогнем на целия свят. Само заради това всеки от нас е удостоен със сила, теглеща го от нашия свят във висшия. И затова всички действия на всеки от нас трябва да се съпоставят със самия него, с неговата група, с всички наши групи заедно и с цялото човечество.

Днес човечеството навлиза в период на големи страдания и силен натиск, но няма сила, която да го изтегли навън, а има само сила, бутаща го отвътре. Вследствие на това то страда неразбиращо. Виждаме, че хората си задават насъщния въпрос: “Как ще бъде по-нататък?” – и не намират отговора. Това се отнася до конференцията на Г8 и Г20, до съвещанията на лидерите на света, до учените, философите, политолозите – всички те провеждат търсене, но поради липсата на теглеща сила, не знаят какво да правят. Всеки има своя философия, свой светоглед, но решение нямат.

За нас това е знак, че трябва да забързаме своето развитие и колкото се може по-бързо да се родим, за да им помогнем. Баал а-Сулам пише за това в статиите: “Поръчителство”, “Мир в света” и на други места. Защото, в крайна сметка, само за това ние сме предназначени. И затова, всеки от нас трябва да чувства отговорност, трябва да разбира, че съществува за висока цел и да мисли не за личната полза, а за това, да стане партньор на светлината на Безкрайността. Само чрез нас тя може да въздейства на цялото човечество и да изведе хората от утробата на този мрачен свят, така че раждането да премине без усложнения. Защото и в нашия свят раждането е много опасно нещо.

Да се надяваме, че навреме ще окажем помощ на човечеството. Защото без това, пише Баал а-Сулам, са възможни ядрени световни войни, най-тежки природни бедствия и други катастрофи. Причината е в това, че външната сила – “акушерка”, тоест нашата група не е готова да стане проводник на процеса на раждане за това време, когато вътрешният натиск, “родовите болки” се увеличават.

И затова трябва да проявим във висша степен отговорен и сериозен подход, осъзнавайки какво стои пред нас. От една страна, висшата светлина изисква от нас участие по отношение на човечеството и към всеки другар. Не можем да се родим, изчаквайки се един-друг – тук са необходими съвместни усилия, единствено по този начин ще се случи с всички. А от друга страна, човечеството се вълнува и чака нашата помощ.

От първия урок на конгреса в Маями, 23.05.2012

[81344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че само моето отношение различава сегашното състояние от следващото?

Отговор: Всичко се определя от отношението – с други думи, от намерението. Променяйки намерението, ти променяш света в своето възприятие. Разликата между този свят и света на Безкрайността е в намерението. Всички състояния се различават само по твоето отношение, по намерението. Всъщност, няма нищо друго освен състоянието на Безкрайността. Всичко останало са картини, които рисуваме с нашето намерение.

Въпрос: Днес не обичам, ненавиждам хората, с които контактувам през деня. От друга страна, ако ги уважавах, то какъвто и да е контакт с тях би ми доставял удоволствие и бих им помагал през цялото денонощие. Това ли е нужната промяна – добрата взаимовръзка, от която се наслаждавам. Или тук играе роля онази Сила, която при това ще се разкрие?

Отговор: Тя е главното. Работата не е в това, да бъдеш ”добричък” – ти трябва да се обединиш с останалите, защото в това единство ще разкриеш Твореца. В кабала това се нарича ”заповед”: изпълняваш заповедта на Заповядващия.

Като цяло, всичките ни действия имат за цел да се сравняваме с Него, подобно на това, как гостенинът се сравнява със стопанина – казано по друг начин, да доставим удоволствие на Създателя, така както Той на нас. И затова моето правилно отношение към другите трябва да бъде насочено към това, да бъде постигнато добро отношение към Твореца. А без това за какво са ми добрите взаимоотношения с обкръжаващите? – Само заради собственото благо? Това напълно противоречи на онова, което се изисква от мен.

Затова е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”, ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. Съгласно този принцип трябва да изграждаме всичко.

Всеки друг контакт с други хора, кабалистът използва само заради целите на напредъка. Той изпълнява необходимите физически действия, за да се подсигури, но винаги прави разчет на това, какви сили, какво внимание се изисква от него, за да изпълни духовните действия и с това да достави удоволствие на Твореца. По такъв начин, кабалистът използва света, за да наслади Твореца.

Въпрос: И наслаждава ли се с това?

Отговор: Да: Но не заради самото наслаждение, а за да извърши нужните действия. Наслаждението престава да бъде тяхна причина.

Такова отношение променя всичко, благодарение на него виждаш духовния свят. Тъй като твоите взаимоотношения с другите и с Твореца стават много по-явни, и ти разкриваш мрежата на силите, мрежата на отношенията, мрежата на мислите, мрежата на намеренията, мрежата за действие. Тъкмо тя и съществува в действителност. Е, а нашият свят постепенно губи своята важност и самата форма, ”разтваряйки се” в тази мрежа, понеже той нищо не определя…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 01.07.2012

[81816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Желанието за наслаждение не може да се пробуди без помощта на ”поводите и юздите” на своя ездач. То трябва да се намира под нечие управление, с една дума, да бъде като магаре, пред което окачат чувал със зоб, завързват му очите и му дават направление. Само тогава това желание може да работи.

Напредъкът и поправянето ни се извършват само за сметка на светлината. Светлината ни управлява, тя ту засилва своя натиск, ту го отслабва и ни предоставя някаква свобода. Но трябва да чувстваме и разбираме къде точно ни е дадена тази свобода. Тъй като може там, където ни се струва, че сме свободни, изобщо да не сме. Ако разбираме къде ни е позволено да реагираме и именно в каква форма, то реализираме своето участие в собственото си развитие.

Но преди да сме го направили, трябва да разкрием как светлината през цялото време твори и оживява нашето желание да се насладим, директно управлявайки ни, държейки изкъсо юздата. Всичките ú действия са насочени към това желание, което трябва да се впечатли от въздействащата му светлина и вместо да усеща, че му е добре или зле, да започне да си изяснява: ”Защо ми е добре, защо ми е зле и защо едното сменя другото? Какво искат от мен с това? Как да избегна лошото и да привлека доброто?”

Тоест, трябва да знам какво за мен е добро и какво зло, каква е програмата на онзи, който променя моите усещания от едно на друго. Как мога да Го намеря и да Го хвана, как да разкрия програмата му, да разбера неговото намерение? Основно, всички тези егоистични въпроси са предизвикани от това, че ми е зле в този живот, защото иначе няма нужда от желанието за наслаждение. Лошото усещане се нарича усещане на желанието, изискващо напълване.

Отначало се чувствам не толкова приятно, колкото би трябвало. След това, все по-малко и по-малко ми е приятно, така приятното стига до нулата. А след това става все по-лошо и по-лошо, докато стане съвсем непоносимо. Тоест състоянията ми могат да се намират в много широк спектър, започвайки от неприятното и преминавайки през нулата, да се отклонят по посока на доброто.

Така светлината си играе с моите желания за наслаждение и постоянно внася промени, за да може в тях желанието да се самопознае и да опознае различните напълвания. А получавайки такова количество вътрешни определения, то вече ще може да формира в себе си някакво отношение към тези състояния и към Оня, който ги предизвиква, и ще пожелае да Го разкрие. Защото Той е източник на цялото добро и зло, което има в живота на желанието за наслаждение. По този начин ние напредваме.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.06.2012

[81337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→