Въпрос: Източните народи, например китайците – утвърждават, че вече знаят истината, но всъщност това не е никаква истина. Какво да правим?

Отговор: Казано е: ”В мъдростта на народа вярвай.” Работата е там, че всички култури и религии говорят за нашия егоистичен свят, стремейки се да внесат в него такава система, която да ни помогне да търпим животa си, своето его, да дадат отговор на текущите призиви и дори надежда за задгробен живот, независимо, че този раздел при китайците е засегнат слабо. Затова пък другите религии и вярвания, вземайки идеята от кабала, са разработили цели системи.

Така или иначе, става дума за егоистична система и за това, как се облагодетелстваме в нея – с надежди за по-добър живот в този и в бъдещия свят. Всичко това не е свързано с промяна на човешката природа. Няма нито една методика, която да призовава и да си поставя за цел да обичаш ближния като самия себе си. С това науката кабала се различава от всички останали системи – тя единствена ни посочва необходимостта да променим човека посредством Висшата сила и обяснява как да направим това. Всички останали средства са заключени в нашия егоизъм и да ги прилагаме е все едно да се дърпаш за косата, за да изскочиш от блатото.

Освен това, всяка методика съответства на народа, в чиято среда е създадена. Предполагам, че не можеш да разбереш Конфуций, ако не си китаец. Неговото учение е много дълбоко, обаче изглежда повърхностно в очите на другите народи, защото не съответства на тяхната природа и характер.

Не случайно съществуват седемдесетте корена на седемдесетте народа. Всеки народ си има свой духовен корен, пораждащ в нашия свят своя проекция. От тук произлизат различията, в това число и културните. Да речем, опера – това са италианците, а испанците без кориада не можеш да си ги представиш. И още повече това засяга философията. Не може да разбереш Данте, ако го откъснеш от културата на неговата епоха.

Ние само си даваме вид, че разбираме произведенията от миналото. Нима аз мога истински да изуча японската философия, ако не съм родом от там? На мен просто няма да ми се отдаде да я почувствам, да я усетя отвътре. Аз съм способен само да прегледам материалите и да наизустя нещо буква по буква, но не и да усетя духа.

Не мога да разбера Конфуций, защото вътрешно не съм устроен така, както той. По природа не мога да почувствам индианците. Може да им подражаваме външно, да им ходим на гости, но няма да ми се отдаде да свържа тяхното учение с моята душа.

В най-добрия случай, ще мога да усетя друг народ, но няма да стана част от него. И затова нашият свят е пълен с глупости: Ние сме се откъснали и лишили от вътрешното напълване от богатите култури и дълбоките философски концепции, оставяйки само обвивките.

Седемдесетте корена се запазват до края на поправянето и само след това ще изчезнат в общия Кетер. И затова, освен сухи научни докторати, никакво взаимно проникновение няма да има. В тях няма нито грам истина. Нещо повече, съвременните китайци гледат на Конфуций отдалеко и също не разбират цялата му дълбочина. Но все пак те могат да се приобщят към него и по някакъв начин да направят връзка със своя корен, докато за останалите това не е по силите им.

От своя страна, ние трябва да се обединяваме във взаимна любов над всичките си корени, без да се оплитаме в тях. Източник на седемдесетте корена е Зеир Анпин, но дори в него те не се смесват, а се обединяват само с помощта на екрана. Изобщо, в духовното всички разлики се запазват и дори нарастват в съответствие с подема, доколкото свойствата ни набират сила. Поначало, ние с теб сме близки и се различаваме малко помежду си, а след това, на духовните стъпала започваме да се разделяме по конуса, защото колкото и високо да се издигаш, злото начало се възнася още по-високо. Но над него, над всички детайли на възприятието, ние се свързваме във взаимно отдаване.

”Как” – ще попиташ ти.

Когато поставям твоето желание по-високо от моето, а ти слагаш моето по-високо от твоето, тогава  започвам да се прониквам от учението на Конфуций, а ти – от учението на Моисей, над разума и знанието. Така се съединяваме един с друг, извършваме отдаване и всички ставаме като едно семейство, като един народ, като един човек. Но за това ни трябва екран, трябва да започнем да работим заедно.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →