Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →