Въпрос: В груповата психотерапия съществува идея за групата като модел на света – пълен кръг. Човек, представяйки някакъв модел на поведение или мнение в кръг, и получавайки обратна реакция, сякаш доизгражда целостта на картината, която не бихме видели без тези хора. Това е в общи линии основната работа в груповата психотерапия. В методиката на интегралното възпитание не използваме ли това?

Отговор: Използваме го. Днес изобщо е прието да се работи колективно, защото не е по силите на сам човек. Само особените хора, гениите могат да работят самостоятелно, а основно виждаме, че мозъчният щурм се инициира от колектива.

Но тук се случва нещо друго.

Ако действаме на ниво футболен отбор, изследователски колектив, лекарски колектив и т.н., то събираме тяхното общо мнение на събрание, където те се съветват помежду си и достигат до някакъв общ знаменател. В колектива на лекарите такъв осреднен вариант се смята за най-благонадежден за установяване на диагнозата на болен, в колектива на физиците – за търсения, за научен напредък. И на следващия етап такива събрания, съвещания, консенсуси се повтарят отново.

В методиката на интегралното възпитание, попивайки информацията един от друг, в противопоставяне със себе си, в съчетание със своето мнение, по такъв начин се саморазвиваме и достигаме до нещо общо, но вече с висш знаменател. Тоест не слагаме просто всичко, каквото някой има, насред кръглата маса, а съединявайки се, премествайки се, в ”престрелката” един с друг, всеки от нас се обогатява от останалите.

В това, да допуснем, ставам като моите девет партньора – всички седящи. Така и с всички останали, но всеки от нас на своя основа, т.е. аз си оставам аз, но придобивам знанията, усещанията, постиженията на останалите девет. Вече виждам през тях.

И тук помежду ни се получава наистина много сериозно взаимодействие. Всеки от нас увеличава десет пъти своята индивидуална сила, мнение, знание, усещане и т.н.

Това е всичко – обикновена групова работа, в която съществуват няколко прекрасни метода, когато се разделяме на групи и след това между нас се случват жестоки взаимодействия, когато сякаш изсичаме искри помежду си и се задължаваме да достигнем до някакво остро състояние. Това всичко се използва.

При интегралната методика се използват други методи, защото нас не ни интересува максималната реализация на желанието и разума на нашето животинско, земно и егоистично ниво. Нас ни интересува подемът към следващото състояние. Ние се събираме, сядаме заедно, разговаряме помежду си, обсъждаме проблемите на обединението, съединението, всевъзможни психически постановки.

Но основното – вътре в нашите обсъждания се намира вътрешното движение към съединение, към обединение: не към взаимно забогатяване на принципа ”аз ще приема от всички останали”. Независимо, че и това съществува: аз искам да взема от всички останали, тъй като всеки от тях си има индивидуално движение към тази цел и на мен са ми нужни всичките тези сили.

И така всеки се обогатява от останалите, т.е. вместо 10 човека, се получава като че ли 100, тъй като всеки се състои от 10. Ние десетократно увеличаваме общия ни стремеж към единението.

И освен това, по време на всевъзможните кръстосани беседи, разговори, вътре в тях съществува най-главното: отварям си устата – слушам, отварям уши – чувам, само за да се обединя вътрешно с тях в едно цяло. Най-важното, когато вътре в нашата външна информация съществува огромен натиск за създаването на нещо общо, извън всеки от нас, за да бъде това обединение над нас, да се създаде такава общност, която би ни държала вътре в себе си, като капки вода, сливаща се в една голяма капка, която вече нищо не може да я раздели. Тъкмо такова състояние искаме да постигнем.

Когато се опитваме да направим това и вътре в нашите беседи прокарваме своите желания, тогава възбуждаме вътрешната сила на природата, която интегрално държи заедно цялата вселена. Ако действаме така, то се получава, че по такъв начин се формираме под въздействието на тази сила на природата.

Сами започваме да възбуждаме онази сила, която еволюционно ни е развивала и тласкала напред. Сега, тя вече не ни бута отзад със страдания, както това се е случвало по-рано, а се устремяваме към нея, и я принуждаваме да ни дърпа напред.

Защото има хора, които не желаят да се учат и тях през цялото време ги подтикват ”със сопата”. Има такива, които се движат по програмата. А има и такива, които изпреварват програмата и искат още и още. Ние желаем да се придвижваме бързо, самостоятелно да се устремяват напред и да принуждават природата да прави това. В това практически се състои цялата методика.

Тоест тази сила на природата се използва от нас съзнателно и се получава, че бягаме пред влака. Но това ни помага да се избавим от страданията, които ни подтикват отзад и ускоряват нашето развитие. Когато възбуждаме тази сила на природата и тя ни въздейства, ние виждаме, по какъв начин преминаваме тези етапи, започваме да усвояваме тази програма, да виждаме въздействието на тази сила и с нея да се опознаваме.

Ние изведнъж преминаваме в онази част на природата, където съществува целият този огромен механизъм: сили, полета, системи за управление на нашия свят и т.н., виждаме от какво се въртят атомите, молекулите, от какво всичко се обединява и как ние действаме по целия наш път, как сега си движат ръцете, тъй като всичко това произтича от там! Защото по този начин ни възбуждат природните сили и по такъв начин ние действаме.

Тоест, ние се озоваваме на нивото на взимане на решения, на ниво, където работи системата за управление и започваме да я възбуждаме, започваме да се запознаваме с нея и да бъдем нейн активен участник. На практика, вече не обръщаме внимание на онова, което се случва с нас на нашето ниво в нашия свят. Този свят сякаш отмира в нашите усещания, защото вече се намираме на нивото на силите, а не на техните следствия. И затова за нас това става основно, вече съществуваме в това. Ние сякаш се адаптираме към следващото ниво, към следващото измерение.

Ето къде трябва да се изкачи човечеството. Това състояние се нарича  ”Адам” – ”Човек”, който в нашия свят на практика не съществува. В живота всичко на всичко сме само разумни животни, тъй като се занимаваме и обслужваме своята материална, животинска част. Интегралната методика всъщност е много проста и практична. Днес наистина се нуждаем от нейната реализация.

От беседата за интегралното възпитание, 25.05.2012

[82243]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →