Има три правила при обединяването:

– създай си Учител,

– купи си приятел,

– оценявай всички хора откъм хубавата им страна, оправдавай ги.

Вижда се, че не е достатъчно да “си създадем Учител” и “Да придобием приятел”, а също така трябва да се отнасяме добре и да търсим оправдание за всички хора.

Трябва да се направи разлика между понятията “създай (направи)”, “придобий” и “оправдавай”. Думата “създай (направи)” предполага практическо действие, без излишни премисляния. По принцип разумът се противопоставя на действието, а “създай си” предполага действие дори в разрез със собствения разум.

Ако човек приема насочването на природата за обединяване против своето собствено егоистично желание и прави това без най-малките колебания, това се нарича “действие”.

Трябва да го правим не заради егоистична изгода, а за да изпълним съзнателно висшия закон на природата, да се приближим осъзнато към целта. В такъв случай природата играе ролята на наш Учител, когото си представяме велик, съвършен управляващ цялото сътворение.

От казаното дотук произтича, че човек трябва да започне от понятието “създай си Учител”, т.е. трябва да приеме върху себе си властта на управлението на природата над всичките си разбирания, противно на желанията на тялото си.

След това трябва да “придобие приятел”. “Придобиването” предполага да се откажеш от нещо, което си имал (пари, например) и получаване в замяна на нещо ново. За да достигнеш сливането с другарите и с природата, на човек ще му се наложи да се откаже от егоизма си, т.е. да “заплати”. С думите “придобий приятел” се подразбира придобиване на сливането с групата и с природата.

Но преди човекът да “си е създал Учител”, т.е. да е приел властта на природата и на нейния закон за интегрално обединяване върху себе си, не трябва да преминава към следващия етап – “придобий Приятел”, т.е. към стадия на сливане с “Учителя-природа”. Но след като човек си е “създал Учител”, може да започне да изисква от егоизма си, да се откаже от желанията си. По този начин може да “се придобие” сливане с природата и да се изпълнява нейният закон за хармонията в единството.

Колкото повече човекът осъзнава величието на природата като “Учител”, толкова повече това му дава сили да върви напред, към етапа “придобий си приятел”. Колкото повече чувства човек величието на “природата-Учител”, толкова повече ще може да изисква от егоизма си да се откаже от неговите желания. Всичко това е необходимо за това, човек да може да се слее с “Учителя”. Човек трябва да разбере, че Той е длъжен да направи всичко и да се откаже доброволно от всичко, само за да достигне сливането с природата.

А ако човек вижда, че не е по силите му да преодолее желанията на егоизма си, т.е. смята се за слабохарактерен – това не е истина, а просто още не осъзнава величието на “Учителя”, т.е. не разбира важността на властта на природата над него, и затова няма сили за преодоляване съпротивлението на егоизма. Когато разбере цялата важност на целта на развитието си и неговата необходимост, това ще му даде сили да се откаже от егоистичните си желания и намери сливането с природата.

Например, човек е много уморен и отива да си ляга. Будят го в 3 часа за работа с групата. Ясно е, че той ще отговори, че няма сили за това. Но ако през нощта събудим дори един уморен и болен човек с известието, че домът му гори, той веднага ще скочи на крака и няма да мисли, че е без сили, че е болен и т.н., а веднага ще се хвърли да гаси пожара и ще вложи всички сили, за да спаси себе си, близките си и имуществото.

Затова този, който наистина се опитва да си “създаде Учител” и вярва, че от това зависи живота му, може да преодолее всички препятствия, изникващи на пътя му. Колкото повече усеща, че това е живота му, толкова повече сили ще има да се бори с препятствията.

Според казаното излиза, че на този етап всичките усилия трябва да ги насочваме, за да се съсредоточим върху осъзнаването на величието и важността на “Учителя-природа”. Защото само в степента на усещане на величието й, човек е в състояние да преодолява мързела на егоизма си.

Ако човек не усеща вкуса на живота, той може и да избере смъртта. Защото човек не е в състояние да търпи страдания, т.к. това противоречи на Целта на творението, която се състои в това да наслади човечеството със съзнателен хармоничен живот. Затова, когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промени към по-добро, той завършва живота си със самоубийство, защото няма цел в живота.

Така че, не ни стига само достигането на условието “направи си Учител”, т.е. усещането за величието на природата. Когато в нас се появи това чувство, всички ще можем да достигнем целта – да се слеем с Нея.

А сега да изясним условието от гледна точка на  любовта към приятелите:

– създай си Учител,

– спечели си приятел,

– оценявай всеки човек от по-добрата страна.

Обикновено, когато казват “приятели”, то имат предвид двама човека, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора лесно намират общ език и дружат помежду си.

Да предположим, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага в това начинание по равно пари и сили. Тогава те си делят и доходите по равно. Ако един от тях влага повече пари или повече сили, то си делят приходите на неравни части. Получава се, че единият от приятелите е “по-високо” от другия. Така че, двамата трябва да са равни по способности и по свойства.

Но от друга страна, можем да се учим само от онзи, който е “над” нас. Така че, за да вземеш нещо от другия, трябва да смяташ, че той знае повече от теб. Но тогава този, другият, вече не е приятел, а Учител.

Затова трябва да се съчетават понятията “създай си Учител” и “придобий приятел”: всеки от другарите трябва с нещо да отстъпва по отношение на другите. Така, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за детето си. Но в този случай любовта е естествена. Такава я е създала природата, за да се поддържа съществуването на света.

Но любовта към другарите не е естествена и са необходими много усилия, за да възникне. Тук изниква правилото “придобий приятел”: когато човек осъзнава, че за достигне целта на развитието си, ще му е необходима помощ, която може да получи само от другар, той е готов да потиска егоизма си, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важното нещо в усилията му против своя егоизъм се явява постигането на хармонията с природата в свойството отдаване и любов към човечеството и природата.

Затова може да се намери другар, който да е на едно нива с него. Но след това от другаря си трябва да направи Учител – т.е. да смята, че другарят му се намира на по-високо от него ниво.

Но човекът не е способен да усеща приятеля си като Учител, а себе си като ученик. А тогава не може да се учи от него. Затова се казва “направи”, т.е. практическо действие, когато човек трябва да застави себе си да повярва, че другарят му наистина е по-високо от него.

Затова първото условие, което всеки член на групата трябва да достигне, е усещането на това, че ти, самият си най-незначителният от всичките другари. Тогава ще можеш да оцениш тяхното величие. Както е известно, “големият” не може да се учи от “малкия”. Само “малкият” може да възприема от “големите”.

Така виждаме, че всеки от другарите трябва да се смята за най-незначителния. Това трябва да прави, въпреки егоистичното си мнение, и това се нарича “направи си Учител”. Това означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята другарите си за “Учители”, а себе си – само техен ученик. И това е много тежка работа.

Има правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тогава изведнъж се налага да виждаме у другия само хубавите му качества, да се вслушваме в мнението му. Егоизмът на човека не се съгласява с това и са необходими големи усилия, защото тялото винаги иска да върви по линията на най-малкото съпротивление. По-лесно му е да пренебрегне думите и делата на другите, само да не влага усилие.

Затова тези усилия се наричат “създай си Учител”, т.е. ако другарят ти стане за теб учител, ти ще си задължен да го слушаш, даже ако това противоречи на желанията ти. Разумът на човека се противопоставя на това и обикновено подсказва на човека, че сам той може да бъде учител за другите, а те – негови ученици. Затова се казва с това условие “направи”, т.е. без участието на разума.

“Оценявай всеки човек откъм хубавата му страна” – т.е. винаги търси възможността да го оправдаеш. Ако човек вече е “придобил другар”, т.е. избрал си е няколко другари от групата, а с другите не желае да дружи, как все пак, трябва да се отнася към тях, въпреки че не са му приятели? Очевидно е, че не си ги е избрал за приятели, защото не е намерил у тях хубави качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си. А как да се отнасяме към всички хора, въобще?

За това говори правилото “оправдавай всеки човек”. Защото това, че той не вижда в него хубави качества е не тяхна, а негова вина. Това означава, че още няма способността да види положителните качества на другите.

Всички хора са добри, достойни, а човек, който разкрива истината, започва да разбира това. Но докато не вижда това, все пак, трябва да оправдава другите хора. Човек не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но не трябва да се учи да заимства от другите хора освен от членовете на групата!

(По статиите на Рабаш “Създай си Учител и придобий приятел” и “Намери си приятел”)

[72613]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment →