Това, което човек прави самостоятелно, не се взема предвид, тъй като той не може да направи сам никакво духовно действие. Духовно – това означава, насоченост към поправяне на разбиването, в посока на съединение, което изисква общата сила. Ако той прави нещо сам – го ръководи егоизма му, защото той не е способен на нещо друго.

И затова такива усилия не се вземат под внимание. На човек може и да му се струва, че е вложил много усилия, толкова много е направил, мобилизирал е огромна сила, но от това няма никакъв смисъл и то не се взема под внимание. А след известно време, започва да се оплаква, че не вижда никакъв напредък и че нищо не се получава, разочаровайки се от собствената си способност да достигне духовното. Но това не означава, че той не може – просто нищо не е направил правилно.

Понякога това може да отнеме 10-15 години, да се опитваш да разбереш къде се намираш и накрая да чуеш това, което са ти казвали още от първия ден, в който си дошъл. Но само  няколко години по-късно човек осъзнава, че духовната сила може да бъде получена само от групата, от обкръжението – според степента на самоотричане пред тях.

И той е в състояние да направи това самоотричане –  дори не само в мислите, в желанията, а и в простите физически действия. И колкото повече той се прекланя, толкова повече ще възприема от останалите мислите и желанията, насочени към духовното. Това ще бъдат духовни мисли и желания, защото човек ги е получил за сметка на отмяна на своя егоизъм!

Така той постепенно ще напредва стъпка след стъпка, за което е казано, че малките грошове се натрупват в един голям капитал.

Ето защо любовта към другарите – е необходимо и единствено условие, което може да служи като лост, нашият трамплин за достигане на целта. И ако човек не прави от себе си „нула“ по отношение на „1“-цата на другаря си, то не ще успее да получи духовна сила и да продължи с нея.

А да продължи – означава с нейна помощ да отмени себе си и отново да се впечатли от групата, а чрез групата да се свърже с Твореца. И става така, че по отношение на групата аз съм като дете към възрастните и получавам от тях величието на целта, чрез тях се обръщам към Твореца. Така напредвам отново и отново по извивките на спиралата, това, което се нарича „в кръговете“.

Няма никакви други шансове за напредък. Тази мрежа, единственият съсъд, който се е разбил, е точно тук, пред нас. И въпреки, че ние не можем активно да работим с 99% на този съсъд, защото те не искат да станат партньори в тази работа, но има другари, които Творецът ни е довел и ни е събрал заедно, да си помагаме взаимно и като отменяме себе си, да получаваме сила един от друг. А с нея ще продължим пътя си към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →