Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →