Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по “Предисловие към книгата Зоар”, 09.07.2012

[82511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →