Нито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →